Книга 4



21.ІХ.120(1984)г.
София-Изгрев

ЗАРИТЕ НА ЗИÁЛ
ЖЛО / АПЗ (Прелúн)


Лоното на супервселената има една област, която се казва "зиáл". Окрилени от свободата, "Зарите на Зиал" са духове, които летят най-леко и красиво от всички по звездите на супервселената. Наричайте ги "изиáл". Коренът на думата, на духовен език, означава: "ПЛЕТЕНЕ НА АТМИЧЕСКАТА ИСТИНА ПО ЗВЕЗДИТЕ НА ИЗЯЩНОСТТА". Ако някой от изиалите се пробуди за ултравселената, на Божествен език името му ще означава следното: "Любовта на Аза, извираща в Зиал изобилно".
Ти, А. - или Прелúн в духовния свят - си монада, родена на свръхзвездата Онд преди осемдесет милиона години по Иклов (Земен) календар. Името ти, като специфично звучене в супервселената, се превежда така: "неутронна (звезда), извършваща летене велосинната реалност на праатмичното поле".
Космичното тяло на някои духове е звезда. От името ти "Прелин" се разбира, че ти си неутронна звезда в едно от най-висшите полета на атмичния свят (елосинното), което настройва неутроните под ъгъла на елохимността. Преминал през всички стадии на супервселената, на елосинния неутрон му остава още само едно: да превърне сиянието в "храм". Това означава неутронът да отслаби особеното си мнение до минимум, за да може да избухне неутронната звезда като ултранова. От "Звездни приказки" вие знаете, че физическата вселена носи новост, супервселената - свръхновост, а ултравселената - ултрановост. Прелин вече мина през стадиите на нова и свръхнова, сега му предстои да имплозира в ултранова.
Това е физическата страна на синволюцията, която се извършва в звездите. На планетите протича еволюция, на звездите - синволюция.
Прелин не е планетна монада, а звездна - тя още не е живяла на планета. Ако в това въплъщение той успее да осмисли разликата между "изиал" на суперниво и "изиал" на ултраниво, има шанс да попадне в "Новото Небе и Новата Земя", които са ви обещани още в Свещеното Писание.
Неутронна звезда, преживяла ултранов взрив, рухва навътре и се превръща в бяло джудже. Не ú е нужно вече никакво одобрение, никакво възхищение, никакво признание. С това, впрочем, тя е ликвидирала още като "нова", но свръхновите не могат да се откажат от свободата на летене, от разширяването на духа. А "зарите на зиал" се опияняват от разширяването на атмическото тяло по вълните на Истината, през световете на изящността. Те не могат да се спрат на един обект, защото имат този особен поглед на изиалите, който мигновено определя липсата на истина и изящност и затова отминава природното с напълно затворени очи за неговото съкровено предназначение.
Свободата на изиалите не ги спира пред нищо, когато искат да опитат ново поле на Битието; но те правят това, по-скоро, от жажда за новост и очарование, отколкото с чувството какво му е нужно на другия. Финесът на изиалите е естетически, интелектуален, но не още социален - т.е. те отхвърлят нещата, които не могат да доставят наслада на духа.
 Насладите на духа са свободата, изявата и правите линии. Насладите на природата са привързаността, грижовността и вълнообразните линии. За да премине един изиал от духовния в божествения свят, трябва да изпита нужда от подчинение и благоговение: да не отреагирва на недостатък и да придобие способност да бъде спътник, сателит. Неотменно, преносът на духовна енергия в божественото поле се получава от неутроните, които са се отдали на предаността, грижата, служенето. Необвързаността на духовния неутрон не му позволява да влезе в атомна структура, понеже той има "аристократичен произход", "финес", "претенции". Нежността му е непозната, понеже, за да проявиш нежност (не да получиш!), трябва да си страдал дълбоко и дълго, отчаяно и нечовешки, от липса на нежност. Такава липса свободните неутрони не изпитват, понеже са заети със своето собствено отношение към света, а не с проблемите на света. Проблемите на света и начинът да помогнем вълнуват ултравселената; супервселената има за задача самоусъвършенстването, самоизявата, особените наслади на душата и духа.
Като ви говоря за съвършенство, Аз имам предвид едновременно и духовното, и божественото съвършенство. Те не трябва да са в противоречие, а напротив, в пълна хармония.
Вашият съвършен вкус - на вас, изиалите - непременно ще ви доведе до върховете на супервселената. Нищо, което не е абсолютно прекрасно и изящно, няма вече да ви задоволява. Но божественото съвършенство също ще почука на вратата ви. То ще ви помоли да не изказвате мнения, да ослепеете за недостатъците, да проявите още по-висок вкус. Духовният вкус значи изборност на най-съвършеното, но без божествения вкус асуинът няма да ви помогне. Красотата, която се получава, изисква или опитва, не води до истинско щастие. Новите и свръхновите стават ултранови, когато божественият вкус ги насочи към импулса да раздават красота! Обаче не само на тези, които ги вълнуват, но на всички. Под "всички" не се разбира абстрактната маса, а всички, които ни изпраща Бог, за да обменим с тях даровете и проблемите си. Кои ни изпраща Бог? - Тия, които не умеят да се пазарят за даровете си и да натрапват проблемите си. Неутронът се превръща от духовен в божествен, когато във времето за усъвършенстване се усъвършенстваме по всички правила, но във времето за обмяна се обменяме даром с пратените ни от Бога. Пратените от Бога се отличават още по това, че те не умеят да искат - и на нас ни е необходима истинска виртуозност, за да открием какво им трябва и да можем да ги предразположим да го вземат. Пратените от Бога имат много висок идеал и не могат да живеят за друг, освен за всички. Но това съвсем не значи, че те са лишени от "олтарите" и "престолите" (чакрите на Трите Вселени, като се имат предвид и "дверите" – б.п.); напротив - за да живееш за всички, трябва да си развил всички центрове на всички полета.
Не случайно засягам този особено важен въпрос, защото съществото Прелин е напълно зряло да живее свободно от задължения към когото и да е било, но към него още отсега се протягат много пипала, за да го обсебят, и много мозъци, за да го програмират. За предпочитане е дори това, което няма мирис на истинската любов, пред печалната перспектива да те впрегнат в нещо противно за тебе. Прелин може да "прелива" от чар, обич, нежност и жажда за интересен живот, но ако държи на това да не бъде смлян, нека обменя неща с равни или по-издигнати, а не с плебеи. Но щом има импулс да обменя нещо и с по-изостанали, нека го върши. От това Прелин ще добие планетна опитност и повече прана, макар и по пътя на страданията; а мъчителите и приятелите му ще получат представа за ангелите "изиал".
Приготвям ти условия да минеш бърже през разочарованията. Нежността, която се иска от тебе, ти я имаш в потенциал повече от планетните човечества, но си се наострила срещу някои недостатъци. Макар и да имаш основание, ти трябва да превърнеш оценката в съчувствие, забележката - в полъх на благородство, разочарованието - в опит. И, заедно с това, неотстъпно да даваш да се разбере, че нежността ти не може да се разлива по улицата и на пазара.
Великото преимущество на духа ти е неговият произход от глъбините на тотвселената, а това е всичкото! Музиката иде от тотвселената - и твоето отегчение от божествената радост не иде от извратения вкус на модерния плебей, а от нуждата за истинско разнообразие. Нека и романтизмът не ти сладни чак толкова, не е излишно да се възвръщаш към него. Може обаче да се констатира, че жаждата ти за а-класицизъм и а-романтизъм се дължи не само на твоя мъдър и революционен, съвременен дух, но и на приемането маската на примитив и плебей, за да не ти се смеят туземците. Това, на пръв поглед, е парадокс, но то е доказателство за извънредността и изключителността на твоята мисия. Ако жаждата за дълбоко, истинско, космично разнообразие не беше толкова мощна у тебе, ти нямаше да усещаш в душата си "преситения разтвор" на предкласиката и ранната класика като нещо отегчително. Силните и остри усещания на космическата свежест - ако ти би поискала да се пуснеш от хорото на плебейските навици и начини на живот - биха възстановили естественото преклонение на духа ти пред "Любимците на Бога". А помъчиш ли се да отвориш очите на душата си и за онези, които и в момента се ползват с Неговата Любов, можеш да очакваш приказките на 1001 нощ да дойдат сами в краката ти.
Нечистите еманации на някои природни отрови, които приемаш, при твоите астрологични позиции парират първосигналното управление на либидния и вегетативния център и има опасност, до две години, рязко да спадне нивото на женствеността ти. Това поначало е проблем за "изиалите" при планетно въплъщение, но когато вземат мерки навреме, по-очарователни и прекрасни от тях няма по Трите Вселени!

СЪДЪРЖАНИЕ
/