Книга 19
Из  Дневник'93.1
9/10.ІІ.93г

            Сън: Намирам се с Ноинна над планината и летя с физическото си тяло с краката напред; после се обръщам и плувам, отблъсквам се във въздуха с ръце. Преди това, а и след летенето, се хвърлям да се пързалям надолу по склоновете по някакви смрики или някакви подобни иглолистни храсти с меки игли, лъскави, плътно покрили земята. Удоволствието е върховно. Убеждавам и Ноинна да направи същото.

После, вече в града, излитам с ръкомахания като с криле, но един млад човек иска да ме хване или настигне, като също се опитва, но само подскача. Аз излитам много трудно, поради враждебността му.

СЪДЪРЖАНИЕ
/