Книга 19


5-18.XII.128(1992)г.
София - Изгрев

СЛОВОМЕТРИЯ ЗА ОГЛАШЕНИ,
ВЯРВАЩИ И УЧЕНИЦИ
Част 1

      Този текст е обемисто и сложно изложение на идеи, дошли на единатора относно една нова наука – "слово­метрия" – и на отговорите на Елма по този повод. Тук той се помества само за общо впечатление и няма да бъдат добавени всички графични образци – това е обект на специалното изучаване на тази нова дисциплина. Той е тъй специфичен, че нежелаещите да се съсредоточат могат да прочетат само "червеничките букви" – думите на Източника... Но и в тях има проблем: съчетаване на Неговия глас с гласа, стила и размислите на една Негова проекция – в случая човекът, който приема Словото Му. Това става за пръв път по инициатива на Диктуващия и Той го аргументира (радостта на бащата да води детето си за ръка и то да пелтечи първите си срички и думички, а таткото да разговаря с него по бе­бешки...). Усеща се и намесата на Източника понякога в са­мите размисли на пишещия със "сините буквички", но е трудно да се разграничи къде е станало така. Именно по този повод Той веднъж каза: "Където не съм Аз, съм пак Аз" – понеже няма нищо извън Него. Така че в такива сложни текстове се явява една нова тенденция, която може да не е лесна за хората, които са свикнали с "чисто Слово".
Друг проблем е, че словометрията визира досегаш­ното ниво на този вид култура – полиграфското и ръко­писното, с машини, мастила, хартия и известните пи­шещи инструменти. При навлизането на компютърните технологии, които са крачка напред и в екологично отно­шение, ще имаме само един плосък преносим компютър или даже компютър-лист. На него също ще може да се пише ръкописно и краснописно, но със специална елект­ронна писалка (дигитайзър). В такъв случай много от ар­гументите в сегашните формули на словометрията ще отпаднат и формулите ще се преобразуват основно. Ръ­кописна и краснописна дейност обаче в бъдещото чове­чество трябва да има, тъй като запазването на индиви­дуалния почерк е изключително важно. Той е пряк израз и "сеизмограма" на монадата, на искрата ни Божия. Нещо повече, личният почерк строи едно от най-висшите ни тела – ясновселенското, - както и съответните вселени в космоса.  Съвременната унификация на писането с ком­пютри и клавиатури, дори и с най-разнообразни шриф­тове, е поредният етап от зомбирането на индивида. Затова, писането със собствен почерк и индивидуален краснопис ще бъде основна дейност на слововъзпроизвеждането и словометрията в училищата и курсовете на бъдещото човечество. В това отношение словометрията може да бъде една неоценима дисциплина, основен предмет не само в училищата и университетите, но и във всички читалища и културни домове, както и в квартални и домашни условия.
          Тази разработка е детайлизирана и продължена много подробно с по-внимателна разработка и с прости и сложни формули и шаблони за писане под различни ъгли и с различни цветове. Хроноло­гично, това идва по-късно – от юли до октомври 130(1994)г., но за да не се разкъсва темата, ще бъде приложено тук след първата част.

*
Описание на идеята и обстоятелствата, при които тя кристализира. Молба към Елма да вземе отношение към тази разработка, вдъхновена от Него в края на 1991 година.
На 2 декември т.г., вечерта, поради неразрешими лични проблеми, приемащият информацията получава непоносими болки в сърцето и слънчевия възел. Това поражда отчаяна решимост да се възстанови животът според високите изиск­вания на Словото и Делото. Взима се решение за пълен пост до изпълнението на определени условия, според сведенията в предишното осияние (ПММ, 11.11.128г.). Произволните оста­вания на хора по домовете без точна предварителна уговорка, обособяването на нови, неблагословени от Бога двойки, и без­волието на "станцията" да се съпротиви на този процес са дали тежки поражения по веригата сродни души – знайни и незнайни. Именно поради твърдия курс след 2 декември тази година, провеждан в пост и мълчание, само за една нощ се очерта възстановяване на Програмата за истински братски живот и се самоорганизира темата за словометрията. Ето общия ход на разсъжденията:
Всяко възпроизвеждане на Словото Божие в звук и текст може да съдържа 100% информация, но силата му да извършва чудеса, изцеления и пр. зависи от строго определени условия. След задълбочени размишления и сериозни практически опити години наред, теорията на словометрията в момента се е оформила по следния начин:
Полагат се основните аргументи в една елементарна и една разширена формула на словометрията, за ползване съ­ответно от "оглашени", "вярващи" и ученици на Учителя Бе­инса Дуно. За тези, които не знаят разликата: "оглашени" са всички, които попадат за пръв път на Словото и Делото Бо­жие именно на този Учител, но продължават да ходят по кур­сове и да се занимават с практики от други школи, ентусиасти и автори. Не че е лошо, но така те не могат да изградят специфични чакри и цетрове и едно висше тяло, което се появява едва у "вярващия" – ученикът от Първо Пентаграмно Посвещение. Той чувства и знае, че когато на земята се яви Мировият Учител (Учителят на всички Учители и Господар на универ­сума), Той дава идеи и методи поне за 4000 години напред. Че с този Негов кораб човешката душа ще може да доплува до Пристанището и без никакви други школи, авторитети и уче­ния. Ученикът от първия Лъч се съсредоточава изключително в Словото на Мировия Учител и в Неговите методи. Учени­ците от по-горните Посвещения отново проявяват интерес към външната култура и света, но пак използват духовната технология само на своя Учител – инак може да станат сери­озни "къси съединения". Не че няма уникални автори и духовни водачи, които казват и дават нещо оригинално, но ученикът на мировия Учител знае, че това са кораби и корабчета за други души, които още не са дошли на Божествения Кораб и не са се уверили, че в него има всичко за хиляди години напред. След 1000, 2000 или 4000 години Учителят пак ще дойде ви­димо за всички и ще ни покани на нов кораб. Спецификата сега е, че Той ще ни извика този път много по-рано - в Кавказ. Ня­кои могат да доживеят това време и да имат щастието да Го познаят.

А. ФАКТОРИ В ЕЛЕМЕНТАРНАТА ФОРМУЛА
 НА СЛОВОМЕТРИЯТА

(Да се има предвид, че това е първият опит за организиране на тази наука и практика и че във втората част на този текст ("Текстообработка и словометрия според изискванията на Елма") тя е в развитие и много по-детайлна и разнообразена)

І. С л о в о у с и л в а т е л и:
1. Тк – време от идването на оригиналното Слово до мо­мента на възпроизвеждане (в дни);
2. Н – надморска височина, измерена с висотомер или приб­лизително (в метри);
3. В – атмосферно налягане в хектопаскали (над 947 хПа за средно за София, 1013 за Лом, 997 за Плевен, 1016 за Варна, 997 за Пловдив; а за другите градове – според конкретните измервания на местните ХМС на средното годишно налягане. Най-общо, при липса на такива данни, съотношението на ми­либарите (или хПа) към височините е следното: 0 м. – 1000 хПа, 1500м. – 850 хПа, 3000м. – 700 хПа. Значи, за 1500м. "В" се изменя със 150 хПа; за търсената височина – по простото тройно правило, като резултатът се вади от 1000;
4. t – температура на въздуха при лùста (микрофона) над 15ºС (под тази температура ръцете мръзнат);
5. Hg – влажност на въздуха под 50% х 10 = nHg (трансфор­мирано число на влажността), а преобразуваната влажност HG = 1000 – nHg е за нашия числител;
6. Е – осветеност на листа в луксове. Точно – с луксомер; приблизително: 120000 Iх – навън на слънце, 25000 – навън при облаци, 15000 - навън на сянка, 3000 – в стая на слънце, 625 – в стая при облачен ден, 500 – навън привечер, 375 – в стая на сянка, 1 – при една свещ, където:  rЕ е разстоянието от нея до листа в метри; а трансформираното число за осветеност от свещ = 10 – rE и се бележи с Ecd (при по-прецизни изчисления Е = Icosө в числителя и r2 в знаменателя, където интезив­ността I = 1 свещ или ватовете на лампата.); при повече свещи, осветеностите се събират;
7. D – време в секунди на преписването, записа или отпе­чатъка;
8. Cr – аленост на буква, цифра или знак = 740nm, т.е. 1110000 за стандартна машинописна страница или 1406000 в стр. с разредка 1.5, наш образец, или 2146000 при разредка 1; т.е. Cr = 740ns;
 9. ns – брой букви в 1 стр. или na – звуци в запис.
10. L – силата в 1 буква, написана от индивида, с условна мощ от 0.00001 до 1019 инда, а за Lа (сила на звук от Слово) – от 109 до 1025 инда, както следва: буква от ІІ фототипно из­дание, направено от І фототипно, има условна сила само една милиардна част от инда; малотиражно копие от такава страница съдържа в една своя буква стомилионна част от инда; І фототипно издание – една стохилядна част от инда в буква; но буква от І издание, макар и стандартно книгопе­чатно и многотиражно, излъчва в чист вид (докато още не е продаден нито един екземпляр и не е заплатено нищо на ав­тор, съставители, сътрудници, комерсианти и пр.) – условна словосила вече 1 инд. Буква от ксерокопие, направено от страница на такова издание, е със сила 0.0001 инда, ако не е заплатено за услугата; но ако е заплатено само 5 стотинки за копирането на листа, то индовете на буква спадат главо­ломно от стохилядна на двумилионна от инда (или една мили­онна, ако листът събира 2 страници).

Всеки нормален гражданин, впрегнат като доби­тък в логиката на Петата раса, ще каже: "Ами какво ще яде операторът на ксерокса, ако трудът и мате­риалите му и ремонтът на машината не се запла­щат?" – Ще яде от индовете, които е спечелил кли­ентът! На практика, ако някой работи безплатно и всичко дарява, той влиза в VІ-та раса, органичното му злато в кръвта се увеличава и започва да прив­лича сила, здраве, младост, непредвидени блага и да­рения много повече, отколкото би добил само с Мер­куриевото си овъзмездяване "танто за танто". Само че законът влиза в сила със закъснение, за да се из­пита самоотвержеността на ученика на Новото и абсолютната му вяра в заповедта на Христа: "Не се грижете за утрешния ден". "Работникът (свещени­кът) заслужава заплатата си" – това е притурка от редакторите на Писанието. Бог никога не е казвал такова нещо! Заплатата значи "кръпка" – нищо по­вече (така е на руски език – б.х.). Кръпка на душата от оскъдицата на човешката вяра, изпаднала в счето­водството на минималното подсигуряване, неготова да доведе вярващия до отричане от дрипите, до гладна смърт ако трябва, за да остане верен на иде­ала си. Работата е там, че който се самораздава и труди като плодното дърво, което не мисли дали ще му "платят" с въздух, слънце и вода, той никога не умира от глад. Може да умре само мързеливият, скържавият, страхливецът. Идете в едно село и по­искайте да разкопаете ниви и градини, да поправяте това-онова, да лекувате болни, деца и вдовици и дори богаташи. Вижте дали ще останете гладни и жадни или без подслон на сърцето и душата! Напротив - ку­пуващите и продаващите труда и благата си са най-бедни от всички, дори и когато са Родшилдовци. Аз не зная нито един Родшилд досега да е станал граж­данин на Вселената!
 (Б.х.: Явно, от изречението "всеки нормален гражда­нин..."  до  "...гражданин на Вселената!" се е включил ди­ректно Елма)

И така, буква в оригинална дискета или твърда памет, според съвременната техника, ако е набрана ръчно чрез кла­виатура, трябва да излъчва условно 10 инда словосила от са­мия носител, преди разпечатката. Принтерът ще намалява мощта ù всеки път, когато я прехвърля на хартия, поради прекалената скорост, тежината си в грамове в знаменателя на формулата и тиража. Не убивайте горите, постигнете екрани с течни кристали или на друг принцип, защото индо­вете от паметта до дисплея се губят много по-малко, откол­кото до хартията, като се впишат под дробната линия и чис­лата на екопрестъпността при добиването й.
Настоящият етюд с произволни стойности на аргумен­тите може да дава бомбастични увеличения и намалявания в додекалиони пъти, но може и да се окаже много под реалните стойности, след като само един човешки мозък излъчва по-мощни вълни от няколко крупни радиостанции, а едно слово на само един човек може да възкреси мъртъв, или един подпис да спре война. Затова силата на въплътеното Слово тук се измерва в "ùндове" – сила на индивидуалността, когато е станала божествена. Битовете, байтовете и пр. не могат да предадат нито един милиинд словосила, понеже са единици на друг свят – на нисшия манас.

 Знанието наистина е сила, но само когато се превърне в Работа. Информатиката може да произ­хожда от самата ясновселена, но без осеменяване от Словото Божие, моделът на Битието никога не може да се превърне в живо Битие. Затова именно е необ­ходимо да започнете вече да изчислявате в чии речи и текстове ромони и тътне сила, и в кои има само приумици. Даже и сто милиона екземпляра от "Капи­тала" или "Как станах милиардер" не могат да по­кълнат едно житно зрънце, ала едно само байраче от буквата "б" на Учителя в Неговите ръкописи помита епохи от мрак към забвение!
Изводът от поредните изчисления е, че ксерокопие в един брой, изкарано от І машинописен оригинал на Словото, може да е над 200 пъти по-силно от копие, направено от принтерна разпечатка; а снето от страница на І многотиражно стан­дартно издание – не по-малко от 6000 пъти... Словометрич­ните задачи върху конкретни записи, книги, статии, отпеча­тъци, ръкописи и пр. ще се решават за най-разнообразни зна­чения на изходните аргументи. Реалните измервания на сло­во-силата ще дадат съвършено различни числа и крайни ре­зултати, но целта на видео-, аудио- и библиоматематиката ще бъде постигната: човечеството ще се увери, че техни­ческата революция намалява мощта на Словото многок­ратно при всяка хитроумна рационализация или изобретение и всяка следваща степен на отдалечаване на човека от ори­гиналния глас и краснопис на Господа.
 "И пак се наведе надолу и пишеше нещо по земята"... – По­неже не помня точно цитата, в момента, 17,33 ч. на 5 декем­ври 128 година, посегнах към свещената книга и тя се отвори сама, точно на нужния стих и страница - на секундата! - Йоан, 8:8.
В индове, колкото и да е условен този термин, могат да се изразят, за размисъл, и следните числа за словосила на буква от Словото: в машинописен препис, независимо откъде, тя се приема за 100 инда в оригинала, 90 – в първото копие с индиго, 80 – във второто, 70 – в третото и т.н. Малотиражно (ксеро/фото) копие от него е с буквосила 0.001; полиграфски набор – 0.0001 инда; машинописен оригинал, преписан от сте­нограма – 1000 инда, ксерокс от него – 0.01, а буква от печат – 0.001; съответно индиговите копия – 900, 800, 700. Първа страница на машинопис, преписан от точен ръкопис (при бавно диктуване) има условна буквена словосила 10000, със съответни намаления по 1000 инда за копията на машината с индиго. Ко­пие с малък тираж (до 50-100 бройки) дава буква 0.1 инда, от 100 до 1000 – 0.05 (примерно, на циклостил). Дотук подобни машини не бяха включени, но тяхната буква има сила, средна между тази на ксерокса и многотиражните над 1000 броя. Едва при машинописно копие, снето направо от магнитната лента, словесната енергия на съответния азбучен знак от беседа на Учителя може да достигне, условно, сто хиляди мерни единици на монадата, а това дава сигурността за 10 инда при ксероотпечатък и 1 инд – в буква от стандартен печат. За съжаление, такива фонозаписи с оригинално Слово не са останали, освен някаква грамофонна плоча от 1945г. във Франция, която била счупена и не е известно дали е рестав­рирана. Ако се възстанови, това ще бъде грамадно богатство за човечеството, при наличната звуковъзпроизвеждаща тех­ника, в навечерието на изобретяването на хронофона (акашо-фона). Пусна се слух преди години, че монах от Вати­кана е неговият преоткривател; в книгите за Индия се споменава за такива апарати, включително и акашовизори, а в литературата за УФО гъмжи от подобни сведения. Само че мъдростта на Космоса не смее още да ги обяви на Земята, тъй като с първата демонстрация това би било на­чалото на "Страшния съд" – кой иска да чуе и види греховете си?... Би настъпила нечувана война на всички против всички, планетна епидемия от полудявания и инфаркти и какво ли още не...
Що се отнася до "Най-новото Слово" – ако вярваме, че това е Слово Божие, – а именно холизациите, такива записи на живо съществуват, но над 90 на сто от оригиналите са ръкописи чрез бавно диктуване. Има и ръкописи и дори машинописни осияния в оригинал от едина­тора. Случвали са се и изблици, без да могат да бъдат съхра­нени никак, така че, ако има нещо ценно в тях, в бъдеще мо­гат да се търсят с машините на времето или чрез ясновидци в причинния свят, където се пази добре миналото.
Следват индовете на буква от ръчен, но типов шрифто­писен препис (най-простият е техническият шрифт) - не по-малко от един милион; на типов калиграфски почерк – 10 ми­лиона за буква; четлив ръкописен препис – 100 милиона; чет­ливи краснописни букви – един милиард инда само за една буква!
 Ако всичко това беше вярно, досега щяхме да сме ан­гели и архангели... Но вярно е и това, че степента ни на оп­летеност в цивилизацията от хилядолетия също може да е от ранга на намалителите с многото нули... Ето защо слово­силата на Полукс, Орфей, Рама, Кришна, Хермес Трисмегист, Христос, Боян Мага и следващите реинкарнации на Учителя, както и всички неизвестни нам, се е борила и се бори да про­бива твърде дебели черепи и трагично оплетена РНК. Като се има предвид броят на натрупаните грешки в математи­ката на самодейността ни, на равнището на нашите моле­кули на "разтегателната" свободна воля, изглежда и следва­щите степенни показатели няма да са достатъчни: елемен­тен знак на буква или сигла в стенограма на беседите – 10 милиарда инда, ако е вярна силовата класификация на после­дователните нива. Така, един нечетлив ръкопис на холиза­тора клони към сто милиарда инда за буква, четлив – един билион; четлив и много красив – 10 билиона... 100 билиона инда за буква от точна имитация на Учителювия почерк при препис на Негово Слово биха изглеждали фантасмагория, ако сам Той не даваше точни числа за физически процеси в Кос­моса (волтажът на "любовната вълна", която очакваме, ско­ростта на мисълта и пр.). Съвсем произволно сега умножаваме това число само на 10, а не на тази неопису­ема и непобираща се в ума степен, с която Господарят на Универсума е по-велик от някакъв си човешки плазмодий в най-глухия сокак на ревнива галактика, пъплещ с тройки в бележ­ника в края на "пето отделение" от "пето коренно училище"... Дори самият Чингиз Хан, ако беше писмовен и краснописен, би могъл да наподоби почерка на един Миров Учител, въпреки че е бил още в първия обикновен клас на пентаграмиката (Но­жът). Но, ако би имал светлината и смирението да го нап­рави, а - още повече - да изпълни поне един божествен завет на дело, той би скочил в еволюцията си с един трилион ста­дия напред, имитирайки с благородни цели само една ръко­писна буква от Онзи, Който е навсякъде! Като се имат пред­вид последните му въплъщения, възроденият дух на древния покорител на народите все още има какво да работи във все­лената на изящното писане, въпреки че верността му към Истината и Доброто в лоното на Школата е вече отдавна плододаваща. С "трилиона" за Чингиз избързахме: ако не е станала грешка, би трябвало да се очаква следващото му раждане като Учител... Защото именно буква от сияйните писма на Учителя трябва да има универсална словосила един трилион пъти, което е даже много снижено. Получава се, че само една буква от алено ксерокопие на Негов ръкопис има 100 милиона инда словосила! Това е равно на силата, ако сам си направиш четлив, но не особено красив препис от Словото Божие. Значи, по-добре е да постигнеш индивидуалния прекра­сен почерк, с който вдигаш индовете на буква до 1 милиард -превъзходството на интерпретиращата монада пред техни­ческия отпечатък, дори и на Учителювия краснопис.
Сносно я натъкмихме системата... Числата може да са ус­ловни, но принципът си остава.
 При изоставане на техниката средно 100 хиляди пъти от умението и мощта на живата човешка ръка, всичко се полу­чава намясто, с изключение на скоростта и еднаквостта в машинната продукция – две "достойнства", на които бавната еволюция гледа с пълно презрение. Некротехничните цивили­зации тя ги изплюва завинаги само за някакви си 20-30 хиляди земни години, защото вижда почерка на инфéр­ното - хипнотизиране на монадата до стадия на механично чучело.
Като прескочим за всеки случай само един порядък– този на десетките трилиони, – ние стигаме до измислената долна граница на един свят, много по-висок от графичните вълшеб­ства на ясновселената: светът на тишината и звука – све­тът на тотвселената! Не случайно, само математиката и музиката са единствените врати към Божествения свят, ако не се счита поезията, която ги синтезира. Именно затова, в тази фантастична екскурзия по ескалацията на произвол­ните аритметични значения, ние сме длъжни да достигнем, условно, до 100 трилиона инда звукосила от гласа на всеки, който е направил добър аудиозапис с правилно и вдъхновено изчитане на Слово Божие.

- Не се тревожете, ако печатните ви издания кретат далеко след касетите: имайки предвид тот­вселената, Аз внуших съвсем навреме да форсирате именно записите, а за ръкописи и машинописи – като остане време. Оформянето на ясновселенското ви тяло може да стане далеч по-късно.
Затова даже и Учителят е безгрижен за печатните си из­дания; дори и Той свежда ръкописната Си изява до най-нищож­ния минимум: няколко десетки или стотици писма – и тол­кова. Затова нека приемем, че записът на живо Слово в безс­мъртните атоми на всеки истински ученик, когато Учителят говори, е най-важната работа! Словозвук от глас на осиян, записан даже технически, има десет на петнадесета степен индосила – цял квадрилион! Ако такова нещо се презапише на собствена касета, индовете спадат сто хиляди пъти – но и това е нещо: десет милиарда инда в звук... Не разбирате ли сега защо лавинният взрив от разпространението на касе­тите със Слово преобразява и спасява днес толкова много души? (Тук "със Слово" самò стана червено...)

Следва текст, който би останал само в ръкопис или би бил унищожен от приемащия, понеже се касае лично за него. Отс­трани е написано: "Този лист няма да влезе в машинописа по­ради невярата ми, че говори Елма – сигурно малодушно се оп­лаквам. Оставям го за всеки случай в архива и не разрешавам да се оповестява - на моя отговорност". После обаче е отбе­лязано: "При въпрос по най-сигурния начин дали това са Не­гови думи и дали да се включва, се отговори:

 Да, Аз го диктувах. Нека хората знаят!

6.XII.128г., 9.30ч. 
  
   Ето съдържанието:

- Затова нееднократно ти забранявах да ставаш машинописец и преча даже и на краснописните ти опити: твоята работа се изчерпва с касетите. Се­гашното изключение - да оформиш останалото на машина – е една голяма мъка за тебе и вселената, но, наистина, няма друг. При неоправените още задължения, при неплатения ток и живот без баня и при големите неприятности с брат ти, лишил те от последната троха, това не е за издържане. Плюс наплива от кучета, котки и неразбиращи приятели, ясно защо бе в прединфарктно състояние. Що да не биеш с кирка до издъхване бойлера от реката, за да си направиш печка?... Джигера ти първо се обърна от там! А на квартира под наем или на гости засега няма да излизаш на никаква цена – тука сега ти е мястото! Поздравявам те за "торпилата"! (Казва това заради думите Си в едно осияние, че "Ученикът се стреми като торпила към целта на съвършенството" – б.х.) Знам, че ще се съпротивиш твърдо, ако настоя да препи­шеш тук списъка си от крещящи битови нужди – въпреки помощта на един-двама приятели. Но и сега трябва да дадеш най-много и най-качествена словоп­родукция при най-нечовешки условия – почвайки още от извадките от беседите в казармата при четири кубика пръст и камъни на ден и две малебита; про­дължавайки с приемане на Истина и в мините, и по строежите, и между вагоните, и като хамалин, и на волана... Най-малко напрáви, когато беше по върхо­вете – в съюзи, министерства, академии. Там човек е вързан като кон. Не се вий като приклещен смок, ко­гато те принуждавам да осветиш историята как са мизерували и умирали Амадеуси! ("любимци Божии" и "лю­бещи Бога" – това значи името "Амадеус"– б.х.).
Справка от таванчето от пет квадратни метра на 13-я етаж на панелката днес – 17 години по-късно... Предвидено е от Елма в едно осияние точно такова и точно на 13 етаж го­дини преди това - не е търсено нарочно. За сметка на това и тук, и в схлупения коптор в Симеоново, и в стаичката  в Странджа със стършелите, мишките и плъховете и ония грамадни паяци, приятелите носеха тонове най-свежи храни и всеки искаше и иска да остане да живее именно в стаичка със Слово, въп­реки че има вили и апартаменти (които някои отдават под наем...) Тука, в панелката, мислех да направя не спално купе, ами ку­шет – поне от едната страна, - за да можем да пътуваме по повече в космоса, но не ми разрешиха... За спазване на тради­цията, и тука имах плъхове, седем на брой и много симпатични, но ги излових с два капана и ги занесох в гората...) Но да се върнем на текста от 1992 г.:

- Непременно ще се върнеш към труда в общест­вото. Помниш думите на Бориса: "Аз не мога да очак­вам на подаяния, обичам да харча с размах!" – и за­това би мозайка до 85-годишна възраст, при всич­ките му книги със Слово, които сега се продават... Не се бой – и осиянията ще се продават, и още как, още колко десетилетия и столетия, след като си отидеш!... Нищо, че не можеш да помогнеш както искаш сега на децата си и на издъхващите им майки. Децата на "сталкерите" - такава им е съдбата: да гладуват по­вече и от бащите си. Тук поне, неритмично, прина­сят...
 За сведение: имам 3 деца от три различни майки. Източ­никът иска да продължи, но е невъзможно, тъй като в стаята винаги има човек. Затова се връщам към темата за слово­метрията.
Значи, ако би могла да се възстанови плочата с гласа на Учителя, самата тя би имала сила, условно, десет квадрили­она инда на звук, умножени по числото на звуците в беседата. Всички презаписи директно от нея ще са със сто милиарда инда на звук, а презаписите от тях – със сто хиляди. Значи, следващото "поколение" ще са само с по 1 инд сила – това е положението. Но радиоемисия намалява индовете не на 100 хиляди, а 10 милиона пъти. Ако става дума за мáтерния съх­ранител (плочата), нейно излъчване по радиото би запазило "само" 1 милиард инда – способни обаче да подпалят чергата на всеки изменник на Вселената и да дигнат и мъртвия от леглото, ако е жив (в смисъл, ако душата му е жива за Сло­вото)...
 Числата не са верни, но принципът е верен - и който по­вярва на този принцип и започне да се занимава с изучаване и разпространяване на Словото според тази градация, той ще изпълни дълга на оглашения. А за вярващия има някои допъл­нения към формулата, неизпълними за развяващите се.
Най-неизпълними, даже и за вярващите безпрекословно в Учителя, са положенията в свръхформулата за ученика: преди да седне да пише, чете, записва или говори направо на хората, той си е отбелязал специално, че е заспал преди 8 ч. вечерта, кога точно се е събудил без часовник след 1 ч. сутринта, с каква прецизност според аспектите и астрологическите часове е работил и как; преброил е колко крачки е извървял на пръсти след 2 часà през нощта до определеното от правилата място за изгрев на планината; колко секунди вече може да задържи въздуха в дробовете си, колко дъвчения – максимален брой – преди да преглътне, е направил от първата секунда на слън­чевия астрологически час, и колко пъти (минимален брой) е преглътнал станалия на слюнка жив плод или пшеница, до последната секунда. Или колко пъти е "дъвчил" (максимален брой пъти) и преглътнал (минимален брой пъти) изворна вода, в течение на дообедния лунен час. Той отбелязва и колко пъти се е прозял или почесал, зашумял - той или друг - по време на безмълвно изкачване или при изпълнение на духовната прог­рама, и пише тия числа в знаметателя.
Всичко това и още много други специфични методи на истинското Бяло Братс­тво (което няма ръководител, освен Христос,  не продава и не критикува) се превръща в числа и се вписва веднага или след малко в колонките с аргументи на специалната формула за ученика: и посрещане на изгрева, и греене гърба на слънце в строго определен час, и точният брой на глогинките, които ще изяде една по една във вторник във венерин час; или на сините сливи или трънките в четвъртък, пак в часа на Зорницата. Всичко това се превръща в хиляди, милиони и милиарди индове в числителя, които преобразяват за броени седмици и месеци ученика на Христа, Който е вечно с нас, тук, на Земята, и от такъв последовател става съвсем друг човек. Ученикът, например, ще отбе­лежи точно колко хиляди секунди е проспал след изгрева, поради което е пропуснал да приеме оплодителния бог-алохим с първия лъч на Слънцето и е получил нова порция интервенти в мозъка и тялото си, блиндиращи се през деня в крепостите на мързеливите; колко точно дни и часове е пре­живял само с един човек в една стая – за да знае защо погроз­нява или окуцява. Или колко точно време въобще не е пуснал никого в стаята си нощем – за да узнае откъде му идват ти­ковете, характеропатията или епилептичните припадъци. Тия числа ще ги тури пак в знаменателя – отслабители на словосилата. Там, дето се подвизава ученик, а не балалайка, която обича само да дрънка и да прави впечатление, всичко се анализира, всичко се изчислява и вписва, всичко се съобразява с космическия момент и с Божествения импулс. За нас е дос­татъчна Четвъртата седмица след новолунието за такива експерименти – тогава, когато се развива универсализацията на съзнанието. Тогава в събота ти ще се концентрираш в ня­кой кристал, пак от строго определена секунда нататък; ще се вглеждаш вечерта в някоя звезда, за да видиш и усетиш човечествата там; ще разговаряш с елфа на някое цвете в часа и секундата му от денонощието, а може и да направиш с класа си екскурзия до Плеядите... За всичко това се иска са­момнението да рухне, самодейностите да секнат, осъдител­ството да си отиде от където е дошло, и мълчанието да стане алфа и омега на ученика.  Не че няма да говори, но ко­гато говори, ще създава светве,.
Колкото и да е невероятно, четене на беседа от Учителя наум, в подходящото време, има мислозвук с условна сила един квинтилион инда за част от секундата! Това те прави незави­сим от всякакви записи, даже и с гласа Му. Ако четеш на глас, независимо дали правиш запис в момента или не, без значение разбираш ли всичко или не разбираш – словосилата се качва на 10 квинтилиона инда... В случай, че четете пред хора, става 100 квинтилиона, а от 100 квинтилиона до един секстилион (число с 21 нули) - ако четете пропорционално, по ред (зависи в какъв ред и каква пропорция – пак според хороскопите на хо­рата, влиянията в момента и пр.). Ако ти си артист или па­метта ти не е закърняла като на днешното човечество, няма да четеш, а ще си научил беседата наизуст и ще я предста­виш тъй вдъхновено и точно, че един звук от гласа ти ще концентрира и излъчи 1000 квинтилиона инда или "мона", ако искате (от "монада"...)! Монадата ражда силата, а диадата, полиадата, хо­лиадата имат други "специалности". И именно понеже мона­дата е най-силна, бидейки сам Бог в една от своите проекции, тя борави с най-слабите токове. Не се впечатлявайте от грандиозността на измислените мерни единици за тях тук – и радиото пре­дава с високи честоти, но никого не убива (освен бавно – слу­шащите неговите адски музики и глупости...)
Под "слабите" взаимодействия има и свръхслаби, които са приоритет на Най-Силния. Той строи и преустройва свето­вете със Слово и затова е крайно важно ние да Му съдейст­ваме, въпреки че не Той, а ние имаме нужда от съдействие. Той може да Си върши работата и сам.
При все това, Учителят винаги се съобразява с истори­ческия момент и с аудиторията и затова съзнателно нама­лява "индовете" на Космичното Слово с анекдоти, притчи, примери, алогизми, смешки, недовършвания, даже със съзна­телни грешки и пр., за да не заспиваме. Които заспиват или припадат от Слово, те са особено фини инструменти и гледат по-бърже да се излъчат в невидимия свят, за да виж­дат и слушат Учителя в малко по-близък план до Неговата действителна, брилиантна величина! (Елма държи думата "брилянт" да се пише и произ­нася "брилиант"). Но има и такива, които губят съзнание по­ради сблъскването на егоизма или своенравието им с енерги­ята на Словото.
 Десет секстилиона (1022) инда биха вибрирали в евентуален ви­деозапис на Господа на Земята, когато изнася беседа, защото там се включва и образ, движение. Ние тук няма да говорим за индовете, генерирани от Словото като изображения. Учите­лят не е склонен да се покланяме на портретите Му, но това не пречи те да имат сила. Инак всички сгради, където е имало снимка на Беинса Дуно или по-скоро на Неговата физическа проекция в България до 1945 г. нямаше да са под плътна за­щита по време на бомбардировките през ІІ-та световна война - до такава степен, че всичко наоколо да стане на сол, а те да стърчат даже без счупени прозорци.
Преминаваме към кинофилм от лекция или беседа на Вели­кия, снета направо от Акаша. Там 1 звуко-визио-инд би еманирал във Вселената с мощност 100 секстилиона, според нашата фантасти­чна задача...
Много пъти ще решаваме това уравнение с различни зна­чения за буквените показатели, ала това ще е не само за кон­центрация, а и за постоянно държане в ума на последова­телността от важности, когато се касае за възприемане на Слово и предаване на Слово. В това отношение, учениците на Йозеф Кнехт в Хесевата почти Агартна Касталия са постиг­нали завидна висота, тренирайки се да транспонират не само музикални произведения в други гами и стилове, но и една тема – във формите на най-различни науки и изкуства. При всички случаи ще спечелим много от словометричните задачи – ако не с точни отговори, то поне за принципно, алгебрично проверяване на Истината. По-нататък в този материал ще стане ясно, че текстовете на несловото и антисловото не могат да бъдат обект на индометристиката, тъй като Ис­тината в тях е само нищожни зрънца или съвсем липсва, или е превърната в лъжа.

- Истината не може да бъде превърната в лъжа по никакъв начин, защото Битието ще изчезне; но лъж­ците имат правото да представят самолъжите и лъжите си за истина, за да тренират съществата по пътя на последствията.
Значи, видеокопие на подобен филм от акаша би имал по 1 квинтилион инда на елементарен "кадър" и звук!...
Защо, тогава, пита се в задачата, има хора, които са при­съствали на беседите на Христа или Учителя и са си оста­нали същите, ако не и много по-лоши; сбръчкали са се и са се изсушили, ръмжат като зли кучета и критикуват всичко и всички? Много просто – свърхенергията може и да изпепе­лява. Но колкото и да се е ускорило изплуването на атавис­тичните им склонности, унаследени от рода и човечеството и от тяхната собствена космическа драма, те, все пак, са много по-добре от всички останали, защото на обик­новените хора всичко това тепърва им предстои. Шансът за Седмото Посвещение (Второ Вътрешно), когато Учителят те допуска лично, физически, е перспектива в далечните милиардолетия за голямата част от човечеството. Те и тогава ще  Го нари­чат "някой си узупатор Исус Христос", който е дръзнал да поклати устоите на Мойсеевия канон (дето не го е измислил Мойсей...); или ще го наричат "Дънов". Останалите на Изгрева или в света  хората от по-ниските посвещения в сравнение със Смирените, познали Учителя като Господ на небето и на земята  бяха само мухички, които се събраха около Лампата, а някои изгоряха в пламъка или паднаха опърлени, не подози­райки, че близостта до Словото, станало плът, може и да е много опасна, когато само го четем, но не го живеем..
 Не е ли длъжно тогава Словото да отстранява муши­ците, за да не загинат? – Словото не само че не е длъжно, но и понякога нарочно привлича от хиляди километри или еони някое горделиво или ревниво същество, за да може да получи назначения му инфаркт именно в аурата на Учителя, а не след 20 или 30 години от спазъм на "кордиална характеропатия" – като Каравеловите или Талевите отци и майки, неотстъпващи никога от своята единствена представа за любовта и исти­ната и убиващи сдобствените си деца, ако "прегрешат".
Има и задачи с отрицателен отговор, но това не пречи той да е верен. Докоснал се до Словото – полудял; слушал 30 години Слово наживо – станал пуяк от минусова величина; ро­дил се в "братско" семейство – мисли, че може да ръси при­съди и глупости наляво и надясно с Рилската си пелерина... Но независимо от всички жалки прояви, всеки един от тия, лудич­ките, одърпаните, маниаците, ще съкрати около Словото поне 10 прераждания, 100 кожи няма да му бъдат съдрани.
      Затова – смело се приближете към Словото, където и да ви събере то в Битието, защото индовете, при пряко съзерца­ване на акаша с Учителя, може да са 1 септилион на единица. Но, ако присъствате на жива беседа, те са поне 10 септили­она!
Тези, които се дразнят от произволното измисляне на числа и интервали са формалните логици на математиката – те са с плоско, аритметично мислене, и не могат да се въздигнат до алгебрата на мисълта, която се пои от анало­гии, символи и формули, а не от цифри. Това е диалектичес­ката логика на алгебричното  мислене – да допуснеш, че а-то и бе-то имат изначалното право да вземат различни значе­ния, за да се решава една и съща задача по безброй раз­лични начини. Това е прословутият "ролеви ав­тотренинг", спасил хиляди хора от рухване, полудя­ване и смърт! Това е и работата на електроните и сродните им частици в универ­сума – да демонстри­рат по Хайзенберговски свободата си да се въртят както си искат, да дават при всеки оборот произволни зна­чения на аргументите. Затова и не могат никога да бъ­дат хванати в мрежите на формалната логика  едновременно и по двата параметъра. Така и всяко разумно същество с монада има правото да променя роли и планове, да изменя траектории, за да избегне леда на склерозата или тревож­ните напъни на падналите илухими от ясновселената да му прог­рамират мисленето и поведението и да му искат отчет. Това е женски и верски нагон, почти без изключение. Както един закъсал херувим бе писал някога, че "в редките случаи, когато жената упот­ребява логиката, в нейните ръце логиката е не кри­терий, а палач" (Ото Вайнингер), така и аритмети­ците на живота искат "отговорът" на поведени­ето ни да е винаги точен именно според техните пара­метри, за да могат да ни хванат. Свободните пиру­ети, каденците и импровизациите ги вбесяват, по­неже те живеят с изисквания и очаквания.  За тях те винаги са "лъжа" - въпреки че всеки от техните соб­ствени електрони се извърта всеки следващ  микро­миг непрограмирано (ако са с монада)! Знайте, че тър­сенето на лъжа и обвиняването в лъжа е почти винаги симп­том на женски вампиризъм (и у мъжете в дадено прераждане). Не ококорвай око за това, дали те лъжат или не те лъжат, а по-добре ти сам не лъжи духа и душата си, че трябвало да се подчинят на пропадналото ти сърце! То иска всеки път да му се отчиташ "аритметически", за да не те изпуска от мерника си - да не излезе пилето курника (затова иска "обяснения" и "обещания" и задава остри въп­роси за факти, имена и коорди­нати)... Прогнилото сърце е прокурор, следовател.  Онзи, който има ви­сокия идеал да не лъже, никога не би се прилепил към такова същество, болно от ревността на маниа­калната депресия (циклофрения) или от тревож­ността на младите и старите бабички (пресенилна психоза). Той, още по изцъкле­ните им очи и извив­ката на устата ще познае, че те са съ­щества без искра Божия, феминиди или андроиди без монада – снайперисти от тайната полиция на пъкъла, които искат ви­наги точен отговор, за да могат да леят кръвта ни безпогрешно ("Той точен отговор ти иска, но много точно те притиска...". Не само вътрешно, като ти спукват капилярите, но понякога и външно. Един­ствената забележка на Космоса към убягва­щите им жертви е предупреждението да не се свиват предва­рително като рибя кост в лоена топка (“Ти си ми най-близ­кото същество”...), а като се стопи примам­ката или милозли­востта, безхарактерността  – костта да се изп­рави и да разпори корема на хищ­ника...

Много строга е Школата на Истината - и онзи, който иска да бъде свободен в пътищата си, нека ни­кога не си услужва с теорията на спиралното движе­ние, за да зареже вампир или ухапан от вампир по средата на вкореняването, когато оня вече е пуснал дълбоки венозни и артериални корени в аурата му и разкъсването наведнъж го грози с лудница или гро­бища. Докато не си опознал естеството си, ще има много да патиш от счетоводители и злооки, за ко­ито истината има само едно значение. Твоята обемна истина ще ги остави озверени и обидени до края на живота им. Змията помни злото даже през няколко прераждания! Тоя род пълзящи рядко клъцва докато не си го настъпил, но настъпиш ли го – неп­ременно ще те ухапе. Затова, наблюдавайте кам­перовите ъгли, проверявайте дупките по главата и сантиметрите от ушното отверстие до темето, преди да сте започнали да си гугукате. По-добре да се представяте за френолози, отколкото за влюбени – обикновено черепната констатация на вампир или вампирясал, когато проверявате това чрез милване, е твърде късна...
 Но и вие, които можете да живеете само от вто­рачване, ако намерите яма на темето си или череп, разделен напречно на 2, не мислете че сте непре­менно андроиди, но престанете да съдите и помис­лете за бъдещето на душата си. Искат се къртов­ски усилия от шизоцефалите (тук не става дума за шизофрения), за да проумеят заповедта на Христа "Не съдете, за да не бъдете съдени" и "Не се гри­жете за утрешния ден". Липсата на хълм там озна­чава само че вие не умеете да обожавате другия за­едно с особената му правда, а го мерите с напръст­ника на вашата правда; не желаете да прощавате дори седем пъти по седем; не можете да преживеете шока от раздялата, без да станете прокурор; безсилни сте да накарате искрата си да прескочи другаде, а сте се впили като кърлеж в представата си за "един­ствения" - и всяко негово движение извън нея ви хвърля в отчаяние и гърч. За жалост, лекът на змийската наследственост в сърцата на женските и мъжките Еви е единствено и само страданието – продължителното, смазващо и безнадеждно страда­ние, при което печатът на ада бавно се изтрива и способността да обичаме повече от едного започва да покълва горе, нашироко и отпред на главата, при­нуждавайки черепа да се издига. Това значи то "Лю­бов към Бога" – Любов към всички, колко пъти ви е казвано! Митовете за "сродната душа", които си ги подхвърляте от години като волейбол - че можело да я срещнете в човешка плът на Земята, докато еди­ният от вас се намира в кармично прераждане - са само иносказателни предположения. С такива сладки думи днес окултистите казват на окултистките, че искат да спят с тях, а окултистките отпяват с ме­ден или не чак толкоз меден глас рефрена на старо­заветната песничка за самотната къщичка... Не­бето гледа и на двата мотива с еднаква досада.
Вие сте свидетели за пръв път на сложно спрег­нат текст от холизации и разсъждения на холиза­тора, които Аз, Диктуващият, приемам изцяло като истини. Той самият, подобно на всички вас, заразе­ните от друго мислене, и до днес има намерение да изтреби две или три изречения от многотомните холизации, в които подозира своя намеса. Аз пък каз­вам, че да изгонвате Бога от човека, когато той мисли със "собствения си мозък", даже за Мен е, меко казано, обидно, тъй като по този начин вие отказ­вате на Баща си правото именно Той да бъде вашият Баща, а намеквате за някой друг, който пои с поял­ника си високоговорители... Така вие наричате съу­ченика си "копеле", а Мен – "рогоносец", което е много мило от ваша страна... Не очаквайте и не изиск­вайте от "станцията" да бъде без монада! Един до­бър приятел запомни много добре думите Ми: “Ко­гато не съм Аз – съм пак Аз”. Друг е въпросът, че виждате различия в мъдростта и стила, но това не бива да ви кара да Ми отказвате насладата да съ­ществувам и като Проекция, и като милиарди Проек­ции, всяка от които е още прохождаща, но блести с уникална истина в себе си. Не отказвайте на Съ­вършения да се наслаждава от потапянето Си в не­съвършения, за да види там Себе Си в нова светлина, макар и само загатната. Тези сакатости в мисълта и стила малко по малко ще си отидат и ще отстъ­пят място на все по-съвършен разум и израз. И един ден ще видите, че тия, на които сте се възхищавали в миналото не веднъж в качеството им на гении, светии или пророци, но сега, като апостоли, не са още тъй добре очертани, когато се окопитят, ще надминат всички очаквания на приятели и познати.
Все пак, приятно е да видите в един слънчев следо­бед как Бащата върви с детето Си за ръка и сладко се разговарят – и детето повтаря думите на Роди­теля, а Той му се радва като пелтечи, мъдрува или измисля небивалици...
Не се съблазнявайте да търсите в беседите само аритметически аксиоми и замръзнали истини, но проумейте, че Словото е и диалог, и тренинг, и пое­зия. От поезията никой не очаква доказателства, но тя е спасила много повече души, отколкото филосо­фите! Не непременно като прочетеш или чуеш едно признато стихотворение, а когато поезията в самия теб поправи изгърмелия бушон на сърцето ти или намаже нагорещения ти разумец с дебел слой абсурд и алогика – за да не откачиш от разсъждения...
И накрая, за да приключим раздела за усилвателите в чис­лителя, трябва да прибавим още няколко важни фактора, придаващи мощна експоненция на словосилата. Това са кос­мичните влияния; "читателността" на една книга, за която съвременните тиражисти нямат и понятие, и съответната "слушателност", когато се касае за записи или излъчвания по радиото. По същия начин седи и въпросът за "зрителността", който няма да бъде третиран тук. Има и други прави катали­затори, чакащи своето достойно място над дробната черта в Елементарната и Екстремалната формули на словометри­ята, но това ще е работа на бъдещите културометристи в духа на Учителя, които ще доразвиват подхвърлените семена с настъпването на следващото столетие. Положителните градиенти на "Свръхформулата", предназначена само за уче­ници на Новото Учение, както и специфичните окултни нама­лители ще бъдат нахвърляни в следващия раздел, след като се изчерпят основните показатели и техните корелации в урав­нението за лаици и вярващи. Но даже и "оглашените", ако се вслушат във формулата, ще добият начално понятие за една бъдеща дисциплина, поради която много гимназисти на ут­решния ден ще предадат почти всичките си книги и записи на "Вторични суровини" или на бъдещите технологии и програми за премахване на буквите от страниците и преоформяне на ъглите с неправоъгълни книговезки ножове. Това се е правило по други планети и така се спестявала гигантската работа по претопяване на стари книги, избелване на кашата, произ­водство на нова хартия и ново печатане и подвързване. Така изчистените книги им служат преди всичко за краснописни и калиграфски лични издания, а сетне и за печат върху тях чрез видоизменени машини. Книгите на старото човечество, с малки изключения, ще бъдат ненавистни за идните поколения не само заради черните им букви, безбройните им прави ъгли, чудовищната екопрестъпност на производството им и безу­мието на тиражите, а и защото в музейните експонати на оригиналите, библиоматематиците ще са изчислили и отбе­лязали на всяка една от тях, респективно, "анти-Слово", "неС­лово" или даже “Слово”, но с множество нули след десетичната точка, при което индовете на първите две категории ще бъ­дат със знак минус. Не става дума за цензура на някаква нова инквизиция или тоталитарен режим, а за това, дали дадена книга, страница или буква може да ускори растежа на расте­ние, да излекува болест, да изведе човека от депресия, да го излъчи реално в Космоса. 98 на сто даже от религиозните, духовните учения, не могат да сторят това с лъскавите си книги, които се продават по булевардите и рекламират по трамваите. Днес, може би, единтвено библейските дружества, ко­ито разпространяват библията безплатно, повишават донякъде словосилата на изданията си. Но тиражите, стандартният печат и антисловото и несловото, притурени в Светото пи­сание още от преди Никейския събор, неизбежно смъкват ар­гументите в знаменателя. Така и 100 милиона тираж от една библия имат по-малка сила от един-единствен препис на ръка, направен в алено, със заоблени ъгли на текста и страниците и с изхвърлени всички притурки от редакторите през вековете; с възстановени реплики на Христа и проро­ците, с добавени живи Негови Слова, които са съзнателно пропуснати или незаписани още от апостолите.

- Ако тоя ръкопис е направен с неизличимо плодово мастило, и то не от какъв да е плод; и ако то е било съзнателно облъчвано с определени действа и фор­мули в строго спазвани астрологически часове и при особени аспекти, словосилата ще се увеличи многократно. Някои човечества имат специални ритуали по "освещаване на писмовната кръв" – за тях изписва­нето на един манускрипт е най-свещено тайнство, подготвяно с пост, музика, пеене, поезия, любовни танци и пр. Разбира се, скорошното изобретяване при вас на хроновизора ще разреши всичко и милиони и милиони измислячи ще останат без хляб. Но това не отменя словосилата на ръкописите и рецитаци­ите, четенията, тъй като зрението строи причин­ните тела и светове, докато графиката произхожда от ясновселената и изменя ясновселената, а чрез ръката се строи мюонното тяло, което е също бо­жествено. За звука и паузите знаете от кой свят произхождат (от тотвселената: звукът – от Бог Отец или Тот, а паузите – от Абсолютния Дух – б.х.).
 В бъдещите училища няма да секнат нито бо­жествените песни, нито паневритмията, нито вдъхновените рецитали на беседи и осияния, но не­насилствено, не по задължение от програмата.
Пропуснах да кажа още нещо за мастилата. На вас може да ви звучи грозно, но за Бога е много по-омер­зително, когато ядете плътта на животните. Кръвта от една пържола или едно кебапче в чинията, както и от всеки серафим с хриле или дете на ангел с крила и от най-изискания "специалитет на заведе­нието", който е всъщност леш, не е по-чиста от ци­къла на всяка жена... Напротив, свещената кръв на жрицата на живота е стотици пъти по-свята от онази, която се лее в касапниците! Хората в някои звездни острови специално събират скъпоценното излишество от сестрите си в сакрален съд. То се дезинфекцира, дезодорира и ароматизира, като се обработва така, че да не почернява никога. Именно такова мастило има неописуема словосила, ако сме­ните знака на ревността му с този на Божията Ревност. Има какво да научите от ревността на же­ната, от жаждата ù за единство и съхранение на връзката само с едного. По същество, произходът на това чувство е божествен, но то е твърде зле изя­вявано на Земята.
Космометричните данни над и под дробна черта биха могли да се уточняват все повече и повече, но основните ас­трономични и астрологични показатели и корелации ще си останат в сила. Поради това, само за първоначален пример тук се дават най-елементарни числа, имащи все пак нещо общо с обективността и хороскопската практика:
11. К (космометрични данни):
 Кр /планетна сила според астрономическото им влияние върху Земята/ - за Слънцето – 6300, за Луната – 3240, за доб­ротворен Меркурий – 1980, за Венера – 2200, за Юпитер – 1380, за добротворни Уран, Нептун и Плутон – съответно 1190, 1150 и 550; за добре аспектирана и поставена Глава на Дракона – 2000, за асцендент – 1000, за МС - 500 и т.н.; по-прецизни числа могат да се изведат, при желание, от усъвър­шенстваната система за установяване силата на една пла­нета в проценти, според Морéн, Петър Манев и "Българска астролония" (астрономическа част, засега в ръкопис);
Ка (сила на аспектите в момента на писането или произна­сянето на Слово): съвпад – 1000, тригон – 333, квинтил от добротворец – 200, секстил – 167, полуквинтил – 100, полу­секстил – 83. Също 100 за биквинтил, при пентаграм в мо­мента в Космоса с върха нагоре. Същото може да се приложи и за квинтила като елемент от пентаграм: в случай, че е с върха надолу или клони натам (петоъгълникът на аспекта), той става "съблазнител" (при аспект от "добротворна" пла­нета) или "разрушител на илюзията" (при аспект от планета "тре­ньор") - и числото му се поставя в знаменателя. Това може да се приложи и за тригона, ако в момента е страна на триъгъл­ник с върха надолу по отношение на човека, който чете или пише в този интервал, но само ако идва от "треньор" (Сатурн и Марс; а другите три зад тях, въпреки че има и още – ако по положение и аспекти са станали също "треньори". В обикно­вената астрология ги наричат "зласторници"). Квинконцията е образуващ ъгъл на центростремителен додекаграм, поради което и тя може да бъде над или под дробната черта в сло­вометричната формула, в зависимост от това, кой елемент от фигурата е по-близо до зенита – един от върховете или едно от междувърхията. На нея може да ù се даде също ус­ловно число 83. При триквинтила (децистела – 108 градуса) съображенията са същите, с число 100;
Кh (астрологически час): Слънчев – 70, Лунен при добра и растяща Луна – 30, Юпитеров – 14, Венерин – 22, Меркуриев в добър ден (неделя, четвъртък и петък с преобладаващи добри аспекти) – 20. В неутрални дни (понеделник и сряда) и добри аспекти на Луната и Меркурий – 11. От обед до полунощ Са­турновият час е Уранов, Юпитеровият – Нептунов, а Марсо­вият – Плутонов. При положителни влияния по всички оста­нали показатели (ден, дата, вибрация, аспекти), условните числа на силата им се пишат в числителя, респективно 13, 13 и 6. При преобладаващи други отрицателни сили, тези числа се намаляват пропорционално на броя на отрицателните по отношение на всички гореизброени показатели. Инак тези астрологически часове, както класическите "треньори", се пишат с числата си в знаменателя, като се имат предвид горните уговорки, но в обратен смисъл: при лоши и преобла­даващи лоши други влияния. Те ще бъдат включени в точката за силосмалителите на Словото;

 Кw – сила на деня от седмицата: неделя – 700, понеделник – 356 (при 100% други фактори положителни; ако не – пропор­ционално намаляване), сряда – 218, при същата уговорка, чет­въртък – 152, петък – 244. По-прецизни съображения могат да намалят тези числа, ако се приеме, че след обяд до полунощ Хелиос е Аполон, Селена – Луната, Меркурий – Ренун, Юпитер – Нептун и Венера – Тот (управител на Везните, като Ренун е на Дева).
 Часовата астрология на почитателите на Бялото Брат­ство дели не само на две, но и на четири типа часове, но това засега не е в обсега на словометрията. Някои астролози биха оспорвали по-слабото число на Юпитер от тези на Венера и Меркурий, изхождайки от класическия опит за силата на транзитния Юпитер, но настоящият материал изхожда, от една страна, от реалната астрономическа сила на плане­тите по отношение на Земята, както и от философията и практиката на "прогресиите", за които вътрешните планети са определящи: нашият вътрешен живот обуславя външния –съзнанието моделира Битието, ако човекът е ученик;

 Кn – нумерологична вибрация на деня (събираме цифрите на годината до едноцифрено число или 11 и 22; годишната вибрация събираме с числото на месеца и получаваме месеч­ната; месечната плюс датата дават дневната). Желаещите могат да изчисляват и вибрацията на часа, със сила 24 пъти по малка от съответната дневна вибрациятаЗа І вибрация – 1000, за ІІ – 500 (при всички други положителни фактори; ако не – както по-горе), за ІІІ – 333, за V – 200, с уговорка както за ІІ; за VІ – 167. И наистина, на Земята, във физическия свят, умът трябва да направлява сърцето, обратно на закона в божествения свят.

Кd – сила на датата: 1 – 1000, 10 – 900, 19 – 800, 28 – 700, 3 – 333, 12 – 323, 21 – 313, 30 – 303, 6 – 167, 15 – 157, 24 – 147. При дати 2 и 5 и техните производни важи условието за тях­ното пропорционално намаляване от стойността на следва­щите числа, ако останалите фактори (вибрация, аспекти и пр.) са преобладаващо положителни: 2 – 500, 11 – 480, 22 – 460, 29 – 440, 5 – 200, 14 – 190, 23 – 180. По-сериозните нумероло­гични системи изискват намалители и увеличители на си­лата и в зависимост от втората цифра на числото, при­мерно за 1 – 10, за положителна двойка – 5, за тройка – 3, за 4 – минус 4, за петица, ако е в добри условия – 2, за 6 – 2, за 7 – минус 2, за 8 – минус 1, за 9 – също. Но това е практически из­лишно за чисто сугестивните цели на словометрията – може да се има предвид само от нумеролозите. Примерно, числото 180, заради тройката в дата 23, би трябвало да стане 183, а 190 – 186 заради четворката в 14-а дата. Кабалата в случая доказва колко по-слаб е септилът от квадрата, а именно, близо три пъти. Това означава, че творческата самодейност на свободната лична воля е три пъти по-силна от съдбата и ние можем да я изпреварваме без усилие, но рано или късно тя ще ни настигне (каквото си посял, това ще пожънеш...). Ето защо Сатурн забавя събитията – "забавя, но не забравя". Са­турн, също като Бога, бави своите ответни реакции, за да даде шанс на свободната ни воля и на усилията ни да се поп­равим. Това е едно философско следствие от теорията на числата и аспектите, която ще се разглежда в продължени­ето на Синята книга и Астролония холизатика.
С това усилвателите и отслабителите на словосилата в изчислителната индометрия далече не се изчерпват – всеки, който напредва в проучване лекциите и беседите на Учителя и се съобразява с данните от сродните учения и науки, може да добавя нови аргументи. Но най-строгите и специфични правила за живота на истинския окултен ученик би трябвало да се математизират именно в Специалната формула – "Свръхформулата за ученици".
Тук обаче в никакъв случай не могат да се отминат още два сродни фактора, които въобще не се имат предвид от жълтите автори и дори от някои елитарни пишещи особи. Това са ЧИТАТЕЛНОСТТА И СЛУШАТЕЛНОСТТА. В случая няма да говорим за живото разпръскване на Словото, когато сам Учителят говори или когато се четат на глас или наум Негови книги. Да се установи математически реалната слу­шаемост на Словото Му от всички Негови яснослушащи и яс­номислещи, ясночувстващи ученици от Трите Вселени е за­дача по силите само на Бога, на Христа, на Пралайя – Душата на ясновселената. В земен аспект, тези два фактора биха могли да се изчисляват много прецизно, ако читателите и библиотекарите в читалните стриктно записват всички изискуеми данни. В библиотечната наука, особено съвремен­ната, положително има такова понятие - изключено е мъд­рите учени да не са се сетили. За нашите цели предлагаме:

12. Читателността да се раздели на два вида: обявена (Rа) и реална (Rr). Частно закупената брошура или книга има читателност само няколко часа или дни и затова бездънният абсурд на човешкото книгопечатане, с неговата категория "високи тиражи", е предмет на постоянно удивление от страна на нормалните космични цивилизации. Те четат по листата на цветята, храстите и дърветата, а ние сечем и косим живите книги и екрани на Вселената, за да правим от тях мъртви; и лекарства, които да ни лекуват безуспешно от пагубното им действие... Само ораторите, краснописците, библиотекарите могат да бъдат приети без колебание във всички светове на Всемира! Това не е преувеличение. Много­тиражниците – от дървосекачи до автори и издатели – до един се прераждат в дървета, докато си изплатят кармата. Съдбата на съвременната книга е като на един Ролс-Ройс, купен за да идеш с него до хлебарницата и после да го оста­виш да краси къщата ти като скулптура... Обществените и частните библиотеки, значи, в бъдеще ще отчитат не само общата, обявена читателност на всичките си книги, изразена в брой часове годишно в рамките на работното време, но и реалната: от колко до колко часá на коя дата книгата е била ползвана от читател. Формалната словометрия не може да изчислява читателността реално, тъй като читателят може да седи над страниците, а да мисли за друго. И – все пак – това е едно приближение към истината.

 Слушателността А също може да бъде измервана, но много по-трудно. Това може да стане само локално, в аудио­зали и кабинети, специално подготвени за измерване на слу­шателските часове. Частните притежатели на касети при съвременния взрив от презаписвания не могат да бъдат обект на обратна връзка в този смисъл, освен ако в бъдеще някой изобретател не конструира касети с броячи и... с ради­опредаватели вътре в тях... Същото важи и за бъдещите електронни листове-книги. Трябва да се разграничава и из­лъчването на записано Слово, когато не се слуша и чете: то също има "фонова" индосила, макар и много по-малка. От го­лямо значение е и разположението на носителя в пространс­твото: върхът му трябва да е на север или на изток, а ако няма възможност да е вертикално (с лице пак на север или на изток).
Трябва изрично да се повтори, че ние се занимаваме с ин­до-метрия само на Слово Божие: нередактираните текстове на Орфей, Хермес Трисмегистус, Рама, Кришна, Христос, Зо­роастър, Боян Мага, Беинса Дуно и пр. Формулите за измер­ване писанията на гениите и талантите са други -  те също ни интересуват, но в момента издирваме и в техните творе­ния само директния пробив на Словото, а това се е случвало много пъти, особено в поезията. Поетите са обикновено се­рафими или алохими, херувими, и умират на Земята много рано, убити от безразличието и омразата на туземното на­селение, но в някои техни стихове Словото е в оригинал: На­сими, Гьоте, Тагор, Шекспир, Шели, Су Шъ... Ето какво казва последният, може би не подозирайки Кой говори чрез него:

 “Моето слово избликва като неудържим и пълноводен извор, който не избира къде ще пробие земята. По рав­ното се лее стремглаво и клокочи буйно, за ден прекосява хиляди ли; сред планинските проломи и скалисти клисури се плъзга неусетно и следва извивките, със земята се слива така, че почти не се забелязва. Вижда се само как минава оттам, където трябва да мине, и спира там, къ­дето не може да не спре – това е всичко. Останалото и за мен самия не е ясно.”

 У нашия Вазов има стихотворение, в което говори сам Бог, както в стихотворните холизации на Насими или Пушкин. Словото наистина е Всемирно Присъствие - жив, вечно буден океан, който пробива черепите на осияните и се влива там – и се излива на земята, в зависимост от емкостта на духа и сърцето: Учителите – без граници, учениците – според пос­вещението им, гениите и талантите – понякога, а влюбе­ните и добрите хора – при особено силна любов или най-тежки страдания. Общото условие е да си беден и отритнат. До богат на Земята Слово не се докосва, освен в извънредно редки случаи – един Соломон, например. Тоест - когато бога­тият работи и за Господа и отделя от краденото поне деся­тък.
При радиопредавания на Слово, слушателността също не може да се измери, освен обявената (минутите излъчване), а колко хора ще слушат – това е обект само на ангелската словометрия.

- Ангелите, които се занимават с това, забеляз­ват колко точки са засветили в обсега на радиоеми­сията и по този начин преброяват изведнъж всички души, които слушат Словото в момента. Те виждат и слушащите отвътре, защото много често радио­вълните се възприемат като собствени мисли. Но най-радостни са наблюденията и изчисленията на небесните словометрици когато някъде Словото е в плът и те виждат учениците около него и далече от него, чиито аури се възпламеняват до бяло от вър­ховното щастие да се наситиш наживо със словесния Хляб и Мляко!
Необходимо е да се подчертае, че количествената ста­тистика, както и в съвременната физика, отдавна вече не може да бъде единствен критерий. Това важи в пълна сила и за словометрията. Читателността и слушателността, по този начин, малко се интересуват от количеството възпри­емащи, макар че и това има значение. Един слушател от ви­сока еволюция може за една минута да чуе, разбере и препре­даде Слово Божие с интензитет, неизмеримо по-голям от ми­лион слушащи за милион години, за които Словото не е хляб Небесен.

- За Космоса на първо място е качеството – за­това и всеки от вас се преражда толкова много пъти. Ангелите на Логоса измерват качеството и количеството Божествена светлина, бликаща от консумираното Слово, независимо от това, колко души го чуват в момента. Те разграничават чуване от слушане, слушане от разбиране, разбиране от въ­одушевяване, въодушевяване от решимост, реши­мост – от въплъщаване на Словото в дела; и дела от Любов.
За всички тези степени на въздействие на Словото анге­лите си имат отделни методи на измерване и включване във формулата. При това, разбира се, те не изчисляват с ком­пютри,  а отговорът тече, променлив, готов във всеки миг пред вътрешните им очи: такава сумарна сила на словоясни­ната и слововиделината, излъчвана от един или милиарди четящи в момента от една планета; такава "индосила" на Словото – и т.н. Затова Учителят казва, че за Него е дос­татъчен и само един ученик, какъвто, уви, още не е намерил. Ученик, който преминава от търсене към чуване, от чуване към слушане, от слушане към проумяване, от проумяване към въодушевяване, от въодушевяване – към твърда решимост; и от решимост – към изпълнение на практика.
Формулата за грандиозното усилване на словомощта при преминаване от Слово към Дело не е в рамките на този ма­териал и борави със съвсем други аргументи, някои от които са включени в специалната словометрична формула по-ната­тък. Това е само началната част от азбуката на Великото Всемирно Учение на Бялото Братство, необходима за прого­варяне на душите с монада и за тяхното изправяне на крака. Една първа стъпка на едно Божествено бебе на Земята, ко­ето вече не иска само да му гугукат Слово и да го папагали на другите, е стъпката, която радва най-много Родителите.Като се започне от първата стъпка, за която проповядва и Толстой – въздържателството, вегетарианството; като се премине през стотиците и хиляди нови правила за живота, изложени в лекциите на Учителя и сега в осиянията, и като се достигне до последния изпит  да отдадеш монадата си из­цяло в ръцете на Господа, за да я ползва както иска (ако иска – и да я подари на същество без монада от ада) - всичко това са членове от Формулата на Делото! За нея си има готов "ком­пютър" на Великата, Разумна Природа – едно удивително ус­тройство, последната дума на творението. Това е човеш­кото тяло! То именно се изменя малко по малко по пътя към  съвършенството, извършвайки неуморно невъобразими кори­гиращи и еволюционни изчисления, за да представи пред ли­цето на Баща ни – един ден в далечното бъдеще – в завършен вид Неговия образ и подобие, размножен в безчетни съзна­телни и абсолютно различни екземпляри. Както си живял, тъй и изглеждаш.
 А Бог в Множеството – това не е никой друг, освен Учи­телят със Своите непреброими клетки – учениците. Затова Учителят държи толкова много върху работата над себе си и превръщането на Словото в Дело. Именно по тази причина Той цели 11 години обикаля всички градове, села и паланки на България, измервайки черепи, за да провери лично, физически, резултатите от индивидуалната душевна и  математическа работа на всеки българин по онова време, кристализирала в човешки стереометричен вид. Всеки от нас, във всеки миг, е само един математически "отговор", едно "приблизително равно" от Уравнението и Неравенството на Делото, добило антропологични измерения. Някои са го решили досега с точ­ност до милионна,  други – до милиони... Как да кръстим мер­ната единица за сила на Делото или продукт на Делото – 1 "акт"? – Или Елма ще ни даде истинския термин?...
Някой би запитал: Защо Му е било нужно на Учителя да търси трима кандидати за ученици измежду пет или шест милиона българи, опипвайки на всички главите? Нали един Миров Учител обхваща не само планетата, но въобще Трите Вселени? Какво Му коства със Своите "индикатори" да види направо колко сърца светят в момента на Земята с Божест­вена светлина, да почука тихичко и да ги призове? – Не само че може, но и постоянно върши това, обаче вътрешно, от духовния свят. По този начин Той открива само готовите за І пентагрално посвещение – вярващите, които вече са били светии. Но когато има готови за ІІ-то посвещение – Смире­нието, – Той трябва да ги докосне лично, физически, за да ги подготви за апостоли. През 11-годишните Си френологически обиколки Той е открил само трима смирени българи. Затова и не държи на публикациите Си и на научната стойност на това крупно българско антропологично изследване – просто Си е постигнал целта. Трима смирени от няколко милиона – това е пребогат урожай, даже и за един Учител!
 Какво значи "смирен"? – Смирен е онзи, който вече е бил някога насилник, страдалец, учен, гений и светия; добил е съ­вършено тяло и здраве, влязъл е във външната църква или школа, братство, и изповядва Новата Вяра. Приключил е завинаги с острите погледи и забележките, критиките, и сега заставасмирено пред нозете на Учителя, разпознавайки, че това е последната инкарнация на Господа на една планета и че по-горен от Него, освен Отец,  няма. Когато премине във втората фаза на  това посвещение, в него се разгаря неудър­жимият пламък на жаждата за разпространение на Словото. Има и трета, последна, фаза: разпознаване на Словото, идващо чрез единаторите - птиците от Ятото - и неустоима жажда да ходим и живеем именно с тях, а не с други. Вярващият – първосвещенецът – все още живее сам или с обикновени хора; той е ревнив, осъждащ, крити­чен, с отвесна бръчка между веждите. Той събира беседите на Учителя само за себе си, защото се намира в законния стадий на книжовно изучаване на Словото. Не критикувайте такива – те са прави да не си раздават томовете. Не можеш да изва­диш плода от утробатадокато още не е завър­шен. Затова изкачващите духовен Арарат са строги и мни­телни; от тях понякога излизат чудесни комични екземпляри и херувимите много ги имитират и им се подиграват, когато ги посрещнат на Небето... Понеже ангел със стиснати устни и обвиняващ поглед няма (освен когато е в роля), "праведни­ците" са любимата им "плячка" в преддверието на чистили­щето. Космичната публика примира от смях, когато ангелите разго­варят, съвсем като насериозно, с надутите от самомнение и чувство за собствена правота"праведници"... Те разговарят, но имитират техните дълбокомъдрени физионо­мии, преизпълнени с чувство за проблем. Те гримасничат тъй изкусно, гледайки от оригинала, че някои ученици най-после се усещат че ги подиграват и изведнъж почват да се смеят неудържимо на себе си. А да можеш да се смееш на себе си е признак за Посветителя, че праведникът е готов за ІІ пос­вещение. При все това Праведникът е венец на човечеството, по-сияен от учения, гения и обикновения светия. Хиляди праведници са приемали смърт заради вярата си. Праведникът се е самоопределил към Един Бог, Един Учител и Една Вяра, колкото ще да е информиран и интелигентен (и именно и заради това). Той безпогрешно различава гласа на Баща си измежду другите и разпознава Словото Божие от последното му идване на Земята.
Ако искате на разберете някого дали е “араратец” или “мореец” (І или ІІ посвещение), а не виждате още лъчите над главите на хората, гледайте дали събира или раздава беседи. Праведниците обикновено са силно вярващи и много ревнос­тни, челата им горе се стесняват и нямат особено голяма височина, с редки изключения. Основният им белег е, че не им е неудобно да правят забележки (кое е “право” и кое  “криво”). Това е основното им вълнение.




СЪДЪРЖАНИЕ
/