Книга 18

2-6.Х.128(1992)г.
София -  Изгрев

ОТГОВОРИ НА РАЗЛИЧНИ ВЪПРОСИ

ЗА БОЛКИТЕ ОТЛЯВО И ОТДЯСНО • РАБОТА И ПЛЮСКАНЕ В ЛЮБОВТА • ЗА СТАФИДИТЕ И ХЛЯБА • ЗА ДУХОВЕТЕ В АЛКОХОЛА • ЗА БИЗНЕСМЕНИТЕ • ГОСПОД Е КОМУНИСТ И КАПИТАЛИСТ • ЗА НЕФРИТОВАТА БРОЕНИЦА • ЗА СЛЪНЧЕВАТА И ЛУННАТА КОНЦЕНТРАЦИЯ • ЗА ЧЕРНИТЕ И ЦВЕТНИТЕ ДИМОВЕ НА СЪЩЕСТВАТА • ЗА НАЕМИ • ЗА САМООБЛАГАНЕТО НА УЧЕНИКА • ЗА ЛИХВИТЕ ДНЕС • БАНКА И "ДАНКА" •  МИШКАТА И ВРАБЧЕТО •


2.Х.128(1992)г., около 9 ч.
- Да задавам ли въпроси или Той ще говори каквото сметне за нужно?
- Това, което сега запита, измени решението Ми.
-  Какво решение?
- Свободата на волята предполагаше две основни реакции: или "Искам да попитам", или "Може ли да по­питам?" Ако беше почнала с искане, тогава нямаше да отговоря, тъй като за днес са определени лични послания. Понеже си смирена, сега ще ти отговоря на три въпроса съвсем общо, а друг път пак питай.
- За какво ми са болките в дясното рамо, изгарянето на десния безименен пръст и понякога болка в цялата дясна поло­вина на тялото?
- Ти си шампион по правилно реагиране и правилно задаване на въпроси!... Сега попита болките за какво са, а не от какво са. Простите задават втория въп­рос, а мъдрите – първия.
Това вадене на ръце, крака и други кости от мес­тата им вече няколко години се дължи на радиация от техническо естество – разните му централи и пр. Сега и при теб има такъв прецедент, но болката ти е предимно целева, а не последствие. Болките отляво в цялото тяло са последствие, а отдясно – предпазване. Даже и когато се осакатявате – така е. Сега те предпазват от нечестно общуване с об­ществото в близко бъдеще; от една изява, която ще ти се предложи (безименния пръст) и от едно робс­тво, което се разтуря по този начин. Ако хората знаеха, че половината им болки са целеви, те щяха да се радват, когато боледуват от нещо. Защо нап­ример при сърбеж на лявата длан у повечето хора, получават пари? – Понеже са давали в миналото и сега си ги получават обратно. А когато ви сърби дясната – ядосвате се: ще давате... Това е още по-добро: давате предварително, за да се откупите, да откупите някого от предстоящи неприятности. Къ­дето и да дадете, каквито и разходи да направите, колкото и пари и ценности да ви изчезнат, ако ви е сърбяла дясната длан, това е откуп от скорошни беди. Опарването ти стана на ръката отвътре зад дланта, където се мери пулсът. С това ис­кат да ти кажат, че предстои парично откупване на вашата връзка с мъжа ти и ще отдъхнеш. С това се намаляват предстоящите неприятности почти на­половина.
Съвършените човечества не чакат да ги удрят служебните същества от Ремонтния отдел или други отдели на Битието. Ако ти помилваш този, който няма нужда от тебе, тогава пак ще те уда­рят; а ако помилваш онзи, който се нуждае точно от тебе, по-добро от това няма – не са нужни никакви болки, белези, сакатлъци. Ще го приемеш като болка на сърцето, на душата, че правиш известен компро­мис – работиш, а не плюскаш! Сега не говоря за ас­тралното милване, което привързва още повече, а милване на свободни същества, но самотни и закъ­сали. Във всички останали случаи когато ви милват ония, които са ви приятни или вие ги милвате, сте плюскачи. Плюскате като прасета или като мишчици и си търсите плюскане. Тогава ще ви боли отляво – последствие от плюскане.
- Става ли дума за конкретен човек или за принцип?
- И става, и не става. Аз няма да ти го кажа кой е – ти знаеш. Сърцето ти ще те подсети, когато видиш най-достойния, най имащ нужда от тебе. Има и най-достоен, който няма такава нужда от тебе. Там ти искаш да плюскаш, но мина сладкото...
- Може ли на третия въпрос да ми каже Той сам това, ко­ето ми е най-нужно в момента?
- Това, което искаш, става плът. Най-важното в момента съвпада с най-сладкото, но не е плюскане, понеже е по Моята воля.
- ???
- След половин час ще стане ясно...
В момента вратата се отвори сама до края. Само след 10 минути дойдоха и ни донесоха стафиди... Ако има нещо по-сладко, кажете... След още 15 минути един приятел донесе много хубав хляб. Даже котката яде с удоволствие от него, въпреки че съм ú направил цяла паница вкусна попара. Разбира се, всичко това са символи на обещани и предстоящи неща.

11,25ч.
.– Може ли да ми се отговори на още въпроси?(Д.)
- Тройката е свещено число. Винаги мога да изменя решението Си, ако много Ме молят. Сега сама реши: отговорих на три въпроса – исках по този начин мечтите ти да се реализиратАко искаш на 4 – всичко ще стане много силно, стига да из­държиш: и щастието, и страданието; ако са 5 – ще имаш нови познания и познати; ако са 6 – приятни преживявания; ама после?...
 - За броя на зърната в броеницата?(пита друг)
- Холизацията трябва да се проверява, да се шири (разширява). С кехлибарени зърна може, само че още по-добре е от синьозелен камък. Нефрит е най-добре – египетски или с такъв цвят. Това ще повиши жизне­ната ти сила, ще включи мощта на етерното ти тяло, което сега е парализирано, едва диша. Нефри­тената броеница - на сребърна корда или конец. Най-добре е тънка нишка от чисто сребро, но трудно ще я намериш. Броят на камъчетата трябва да бъде повече от 11, но кратен на 11. Още през първата сед­мица ще получиш удивителни резултати и прилив на сила, увереност, жизненост. Същевременно, почни уп­ражнения по концентрация в точка, но светла, не черна – най-добре е светлозелена или сребриста. Всеки ден редовно, но внимавай, не позволявай да се излъчиш – връщай се винаги, когато стигнеш дотам. Ако се излъчиш, няма връщане, а тук си още нужен – преди всичко на себе си.
Тук има кръг с диаметър 1.8 см. Отляво върху кръга – стрелка надолу, а отдясно – стрелка нагоре. Това е в печатния екземпляр, обаче в оригинала стрелките са отгоре надясно, а отдолу на кръга – наляво.

- Диаметър и фон на точката?
- Идеалният случай е концентрация в отблясък на лъснато сребро, върху тъмнозелен плат.
- В кои часове?
- Ако спазваш астрологическите часове, трябва в Лунен, наистина; особено в понеделник – и в четирите Лунни часа. В събота няма да го правиш, въпреки че е Сатурнов ден – тогава Лунни концентрации не се пра­вят. Препоръчвам също съзерцание на отблясъци по течаща, прозрачна вода – но слънчеви, не лунни. Теб лунни отблясъци биха те подлудили.
- Защо?
- Те издърпват, не внасят. Такава методика се пол­зва за спадане на циреи, оттоци, възпаления, а също и за (освобождаване от) обсебване, когато се празни луната. При пълнене на луната, особено при пълнолу­ние, черните сили обсебяват. Трябва да се пазите тогава от вещици и вещери, особено след 10ч.вечерта и най-много  в полунощ и до 2 чàса след това. Тогава да сте заспали отдавна!
Като се подобри състоянието ти чрез слънчева терапия (гърба на слънце) и слънчево–лунна концен­трация (среброто, водата), тогава ще опитате и нощни процедури. Ще видите, че левитацията е въз­можна, ако знаете съчетанията на луната с някои планети и водата. Токовете на Плутон пък, в съче­тание с Юпитер, могат да те пренесат. Телепорта­цията те интересуваше – помни, пак ще говориме, а може и да правим малки опити.
16,37ч.
 – Случайни ли са тези символи на бананите, стафи­дите и хляба?
- Ти сравни най-сладкото с банана, тъй като стана проводник на прилепа в себе си – не разбра точно пос­ланието Ми. Не че има нещо лошо в банана. Т.е., разбра го, но отчасти. Стафидите са най-точният символ – символ на съхранената обич между учениците в Хрис­товите класове. Тези, които не са подложени на "су­шене", т.е. проверка във времето, бързо вкисват и повече не се търсят. Гроздът, т.е. Класът, се разпада за броени месеци, ако не се остави за сушене. Суше­ните плодове също се приемат на Небето. Свежият плод значи да оцениш любовта в момента, а суше­ният – да я съхраниш продължително, вечно. Наис­тина, силата е по-малка, но сладостта се увеличава. Там е работата, че и свежият е на мястото си, и су­шеният. Не съжалявайте за миг, който не се повтаря; и се радвайте на сладост, сгъстена от времето! Словото – това е хлябът. Това е реалното, с което ви угостих накрая; плодове, грозде, стафиди – това е само предисловие. И гроздето, и стафидите, се ос­мислят само от Словото! Сладките неща са полезни само в светлината на Словото.
-  Какво е тогава виното?
- Съхранена астрална лудост! Среда за въплъще­ние на тъмни духове! В алкохола са разтворени поня­кога до три милиона пияници – силните ракии са та­кива. Вие се отравяте от техните желания, а не от токсините. В концентратите се събира пъкълът на мъжките нереализирани желания, а във виното - на женските. Бирата трупа в себе си горчилките на жи­вота – и немците, след смъртта си, понеже са бира­джии, стават жертва на седмия кръг на ада: елемен­талите на безнадеждната скръб и мъка. Това е много мъчително. Винаджиите и любителите на женските пития са за вечността на горния астрал: те пият, за да забравят, че са били "зарязани". Ракиджиите и сие са ония, които ги е мъка, че не са ги признали доста­тъчно и които искат да продължават с години удо­волствията на нисшия астрал на едно място, а са създадени другояче. Хората искат старо вино - фер­ментирала любов: колкото е по-отровна, колкото повече ревност и ядове създава, толкова била по-силна... От виното иде изразът: "Ревнува – значи обича"... Затова именно поповете и хората на църк­вата толкова много обичат виното: основните им проблеми се въртят около оста "верност-ревност" (не само в личния живот, но и по отношение на църквата). Когато поискате, ще ви говоря за шампанското, ли­кьора, мастиката, водката у човека на старото уче­ние. Ще ви говоря и защо американците по плът и по дух така налитат на уискито. Иска хем да върти биз­нес, хем да яде месо, хем да е чист пред съвестта си и пред Бога... Затова уискито минава за "чисто" пи­тие, ала то е натъпкано с бизнесмени, които са мина­вали за честни на Земята. Като оная приказка за же­ната, дето се напарфюмирала силно с парфюм "Лес", а не се била къ­пала три месеца. Попитала мъжа си: "Не ти ли мириша на гора, скъпи?" – "Да – като на лайно в гората..."
- Наистина ли няма нито един честен бизнесмен, от Божес­твена гледна точка?
- Има. Който не реализира печалби. Който фалира напълно.
- Добре, ами ако дава печалбата си за благородни цели?
- Какви благородни цели?...
- Безплатен хляб и плодове, безплатни къщи...
- Какво ще правят в тия къщи?...
  Контактът се възстановява след няколко минути.
- А ако все пак има невинни хора, които няма къде да жи­веят и какво да ядат, а имат какво да дадат на човечеството -  майките, истинските творци, работниците за Новото Чове­чество? Винаги е имало богати хора, които са помагали на такива и...
- За усета да спасиш гълъб – да. Ще им се пише в Бялата Книга. Че му е превързал раненото крило и го сложил на топло – да. Задето му налял в човката во­дица и му турил зрънца – да. Но заради начина, по който е спечелил тия средства, името му още дълго ще стои в Черната Книга.
- Всички начини ли са нечестни?
- За да дадеш на един, си взел от друг.
- Ти си... комунист... Извинявам се за думите си...
- Аз съм бил винаги комунист, само че бял. Но също толкова съм и Капиталист – пак бял...
- ?!?
- Белият капиталист има само тялото си – нищо друго. "Бизнес" значи "заетост" – винаги да правиш нещо, никога да не оставаш без работа. "Работа" значи при­добиване на здраве, младост, красота, ум, разум и добродетели. "Принадена стойност" значи всеки ден тия неща да се увеличават. "Печалба" значи видим скок в придобиването на някое от тия качества. "Загуба" значи крупно падение: една лъжа, едно насилие, едно затваряне за Доброто и Истината. Тия неща съм ви ги говорил напоследък почти половин век, не са нови за вас.
- Ние така може да си говорим до утре...
- Колкото искаш. Отдавна не сме се виждали, не можем да се наприказваме...
- Аз да, но Ти не може да не си ме виждал...
- Аз виждам само ония, които се занимават със Словото. Останалите ги виждам малко не на фокус... По-право, те са обвити от гъст дим. Има и разноц­ветни димове – малко ли ангели има, малко ли екстра­сенси, филантропи, лечители...
- Някои ще каже, че днеска си правим с Тебе "гаргара" с Кон­такта...
- И това е необходимо понякога...

3.Х.128(1992)г., 2:40 ч.сутр.
Като получавам наем от фирма, грях ли е ?
- Зависи каква е фирмата. Има вина винаги.
- Има ли начини за намаляване на вината?
- Като си оправиш задълженията по всички правила, своя дял ще го раздадеш изцяло.
- Първо отделям ли десятък?
- Да. От началната, цялата сума.
- Много ли е лошо, че отдавна не давам десятък? Събирам, събирам – и от зор го изхарчвам, пак за другите. Десятък, да­ден за Словото и за самотни майки, не е ли божествен?
- Като добро се зачита, но като десятък – не. Де­сятъкът се дава на друг.
- Много е мъчно това “тайно” даване в пликове. Все става явно или се чудиш къде да го бутнеш. Няма ли други начини?
- Ти си се сетил вече...
Става дума за пентагралната каса: каса-петоъгълник или пентаграм. В центъра – кръгло отделение за обща каса на всички приходи, най в центъра – каса за десятъците, които ще дадеш. Около кръглия малък център има кръгов пояс, на сег­менти, разделен на толкова дялове или каси, колкото си сам ти, братята и сестрите ти, родителите и роднините. Според изискванията, твоят дял е равен на всеки от дяловете на децата ти, а един такъв дял остава за родителите, братята и сестрите и роднините, както следва: 50% за родителите 25% за братята и сестрите, и 25% за всички чичовци, лели и братовчеди (ако са починали някои – на децата им). По-късно Елма ревизира тази представа и изключи не само далечните, но и най-близките роднини с по-голям доход от нашия.

- Някои - по богатите, разбира се - ще получат по-малко от роднините си, отколкото са дали, стига всички да участват в тази система; а други - по-бед­ните - повече. Но затова и са роднините, ако въобще имат такива чувства да си помагат. Това е добро­волно отчисление, по съвест. Никога не се знае кой ще разбогатее и кой ще обеднее изневиделица. Като имате тези отчисления от близките и от евенту­ални десятъци, вие имате три или повече водоема, които никога няма да пресъхнат – все ще има на дъ­ното, колкото да преживеете. В нормалните държави се предвижда някакъв минимум за всеки, независимо дали работи. Така един народ, едно човечество, дава шанс не само на изпадналите, но и на себе си: никога не се знае дали не е умрял от глад един Едисон, Бах, Андерсен.
Казва се, че тази част от твоя дял, която е полу­чена от наем, трябва да се раздаде изцяло на “бед­ните”. Инак чистата си собствена част можеш да ползваш по свобода за своите най-насъщни нужди, но учениците от Школата го отдават изцяло, наполо­вина или като десятък. Има два вида ученици - от Братството, и  Школата. Школата е на Небето, а на Земята се правят само опити да се реализират микроскопични проекции от нея. Братството е изцяло на земята (не само на планетата Земя, а по всички живи планети в космоса). Учениците от Школата раздават цялък, половинък или десятък по вътрешен импулс. Дава се тайно и персонално комуто най-много се възхищаваш - който е най-беден и работи най-добре за Бога. Има и малък десятък (десятък от десятъка, "стотък". Стотък дават пенсионерите и крайно бедните, но стотък се дава и на инакомислещите (това се обяснява по-нататък).  Останалата сума след отдаването на големия и малкия десятък, учениците от Братството я разпределят по “каси”. Касите са пет: Слово, Майки, Култура, Школа и Взаимоспомагателна по спи­сък или жребий. Всеки дава цялък, половинък или десятък (стотък), в зависимост от това в кой свят иска да бъде допуснат. Така, учениците дават като цялък соб­ствената си част, защото живеят в Божествения свят или искат да попаднат там: на тях не им е необходимо лично нищо, тъй като цялъ­кът включва директно Бога и Той мигновено промисля и за най-малките ти нужди. Един ще ти донесе хляб, втори – костюм, трети – билет до Рио де Женейро... Половинъкът е манталитет на новозаветните - (“Ако имаш две ризи...”), а десятъкът – на старозаветните.
 Праведните са една особена категория: те не искат до дават десятък никому, защото се мислят за най-прави. Ис­тинските праведни обаче дават три четвърти от приноса си, и то непременно на чужда църква или общество, а по-точно на  човек от тия среди, чиято вяра е коренно различна от тая на праведния. Изследваш лично, след сериозно наблюдение, кой в дадено общество взема най-малко и дава най-много и е сравнително най-чист пред Бога – не налага мнението си и волята си, работи най-добре за Него, макар че е в рамките на даден егрегор. При това – "въртиш" тия чужди общества, даваш всеки път на различно.  Това е едно специално изпитание на праведните, за да бъдат до­пуснати до дверите на Смирението (Второто Посвещение). Още по-важен изпит им е дали са станали слепи за злото, за недоста­тъците на другите хора и общества.
Онзи, който не дава никакъв де­сятък, той е формен езичник: нищо че чете Библията, Корана или Махабхарата, нищо, че прави добрини или спонсорира лично лица и общества. Има езичници, ко­ито са знаменити благодетели: дават половинък или цялък, но само ако са уверени, че парите им не оти­ват на вятъра; ако ли пък установят това – контро­лират или престават да дават; даже взимат мерки да си върнат загубеното. Може да ходят на черква, може да се молят по три часа на ден, може да са канонизи­рани светци – това е положението: те са езичници. Бог не гледа на лице, а на сърце; "По делата им ще ги познаете". Делата за различните категории души са различни: никой няма да бъде съден за това, че не може да извърши дело, валидно като праведно за човек от друг ранг – Небето съди само ония, които съдят. Осъдиш ли брат си или брата си от друга вяра, че е употребил неправилно дарението ти, че живее и мисли неправилно – край, свършен си: по-горе от пра­ведник ти никога не можеш да мръднеш! Праведният, обикновеният, земен праведник (понеже има и не­бесни), се вълнува изключително и само от едно: пра­вилно ли е нещо или не е правилно. Атеистът, рели­гиозният, вярващият, даже пророкът са още само правед­ници: те могат да живеят много честно, но съдят.


6.Х.128(1992)г., 15-16 ч. (Вместено тук посред осиянието от 3 октомври, по настояване на Източника):

Ето защо, науката за самоотчисленията е велика Божествена наука. Живот без самоотчисление няма. Майката е най-възвишеното същество в Трите Все­лени, способно да прави най-големи, най-безкористни "отчисления". Истинската майка никога не назидава детето си и не го изоставя, понеже се било наакало... И хората се наакват, и ангелите, и някои богове даже... Ако майка им ги наказваше за това или ги лишаваше от въздух и слънце, за да ги възпитава, досега ня­маше да има нито въздух, нито слънце, нито щяхте да съществувате вие. По тази причина, Аз наричам големия десятък (или половинък, три четвърти, цялък) "бащински", а малкия – "майчин". Бащинския ще го да­вате наистина на ония, които работят най-добре за Бога, но майчиния – непременно на някой, много разли­чен от тебе. Католикът да даде малък десятък на протестантина, православния – на евангелиста, християнина – на мохамеданина. Само тогава ще бъ­дете достойни за допускане в преддверието на плани­ната Морея: подготовка за Второто Посвещение – за лична, физическа среща с Господа, когато е на Зе­мята. Ако не е на Земята в момента, щом като усети, че си смирен, Той ще дойде на нея специално заради тебе. Това ще стане, ако види, че си преста­нал да критикуваш и че си почнал да си даваш малкия десятък именно на ония, които най-малко одобряваш: ако си вярващ – на невярващия, ако си неморален – на моралния, ако си морален – на "неморалния". Това значи, именно, да принесеш сина си Исаак "в жертва жива, бла­гоугодна Богу": да се простиш с кръв в раната на сър­цето си със своето най-свидно нещо, най-свидна цър­ква, най-свидно понятие. Църквата стига до края на Първото Посвещение – от там нататък е пропаст. Не си ли готов да скочиш в нея, когато Сам Бог ти каже: "Откажи се от църквата!", няма страшно - оста­ваш в резервите.... Резервираните към Новото винаги остават в резервите; ако не – догодина. Божестве­ните години са малко длъжки, но човек никога не бива да губи надежда. Най-напредналите дяволи и ангели дават малкия си десятък неизменно в ложата на врага си. Техният десятък е в труд и в натура. Сера­фимът никога не се интересува дали си е дал черния дроб на някой светия или на някой пияница. Затова, най-красивите и прекрасни хора на Земята и на Не­бето са серафимите. Херувимите, девите, илухи­мите, праведниците - обикновено, след критичната възраст  ако са на Земята в тяло - се превръщат в развалини, грозотии. Измежду тях има и поразително красиви и чисти образци, но именно "поразително" – остротата и студът никога не могат да не поразя­ват. Затова критичната възраст е най-критична: наблюдава се дали човек започва или не започва да критикува...
Следва продължението на тек­ста от 3 октомври:
- Не е ли неудобно някак?... Като дúскусите в черквата, като кутиите за подаяние. Не е ли пак очакване, корист, просия?...
- Като има всеки такава каса в къщи, отпадат проблемите. Всеки ще пуска на всеки.
 - Ама нали десятъкът...? Какво ще пускаме на всеки друг, ако си го дал вече? Ами ако нямаш вече пари?
- Ще му пуснеш едно любовно писмо...
Десятък само в пари ли се дава?
- Може и в натура.
- Това е много широко понятие.
- Много.
............................
- Може ли още да питам?
- Може.
- Тия високи лихви, дето сега ги дават, грях ли са?
- Да. И да правиш добро с печалбата, ще си платиш. За какво ги използват сега банките тия пари?
- За "спасяване на България"; за "излизане от кризата"...
- Докато не направите "данка"("dank"), никакви пе­чалби чрез банки! Става дума за вас, които летите. Лихвите отрязват крилата! Туземците са свободни, те са под бавния закон.
Въпреки че изплащат кармата си на малки части, за да не бъдат изпепелени, сред "туземците под бавния закон" днес има едни изверги, които си плащат особено скъпо. Това са тия, които въртят заплатите на хората по банките, за да им вземат лихвата. Забавят ги с месеци, даже с години. Такива се прераждат като инвалиди.

...В това време мишката в първобитната стая, в която се работи Словото, пак взе много да шава... Приготвих капан да я ловя и да я пусна някъде надалече.
- Може ли да ловя мишка с капан? Много ме дразни, не искам да ú пускам котката. Ще я отнеса надалече и ще я пусна ня­къде.
- Може, но ще загубиш.
-  Какво???
- По-добре си оправи къщата. Но трябва да знаеш, че мишки, плъхове, хлебарки, паразити изчезват, ко­гато си разрешите съответните душевни проблеми. Освен това, за известно време те са полезни. Даже и кърлежът лекува – не бива веднага да го вадите. Ако сте плодоядци, сам ще излезе. Мишката например ви развива кутрето. Ако се сприятелите, то ще се удължи с 1 мм. Също и върха на носа. Също ушите развива...
По-късно стана ясно, че всички живи същества и природни явления придават на слушащите ги, дори и механично, своите качества. Затова шумовете на "мишлето" престанаха да бъдат неприятни и, въпреки хигиенните проблеми, още не е изхвър­лено... На 6 октомври сутринта обаче шумоленето стана много силно - сякаш не беше мишка, а плъх. При оглед на мястото, се оказа, че не е гризач, а едно врабче, влетяло случайно и не намерило изход. Трябва да е влязло отдавна и доста да се е блъскало, докато отсъствах вчера, тъй като вече издъхваше. Когато го изнесох, умря на тревата. Попитах значи ли това нещо.
- Ще умре една поетеса, защото се отучи да бъде мишка и няма повече работа тука...

СЪДЪРЖАНИЕ
/