Книга 18

30.IX.128(1992)г.
София - Изгрев

ОТГОВОРИ НА РАЗЛИЧНИ ВЪПРОСИ

РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ОСИЯНИЯТА ПОНОВОМУ • ГРАМАТИКАТА НА ГОСПОДА • МЪЖЪТ, ЖЕНАТА И ДЕЦАТА •  РОЛЯТА И НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ЕДНА ПРИЯТЕЛКА • СЪСТЕЗАВАНЕТО С ГОСПОДА • ЗА КОСМИЧЕСКИТЕ КЛОУНИ И ЗА ГОСПОД КАТО КЛОУН • СРОДНАТА ДУША НА МАРИЯ МАГДАЛИНА •


16,57 ч.

- Първо – да запишете това, което ви казах преди малко. Една от причините за нещастията ви е, че разпространявате осиянията само отпред-назад. Процесът трябва да е двоен: и отзад-напред. Почув­ствайте кои ще работят, съветвайте се, кройте, шийте, но работете. Всяко осияние спасява живота средно на 500 хиляди души. Колко сте избили досега – правете си сметката!
И Т. да не се мотае, а да напише онова осияние за препинателните знаци и граматиката, още от края на Родопите. Аз имам Своя граматика и ония, които Ме редактират по правилцата на временните гра­матики, сами ще бъдат редактирани от Господа. Ще Ме пишете и печатате във вида, в който ви се пода­ват осиянията. Има грешки, нужни са корекции, обаче крайното Слово пак да преминава през Т. Има една досадна запетайка, която е излишна; а има и една, която я премахнахте, понеже сте наследници на пад­нали ангели. Професорчетата и доцентчетата първо да питат Създателя, а после да създават. Що Съм повтарял някои думи, що Съм обичал числото 500, що Съм обичал "понеже" и още други някои ра­боти, мога да ви обясня подробно, само като пос­тъпи за четене и проучване и онова осияние за гра­матиката.
А сега – питай.
- За състоянието ми тази нощ и в училище.
- Физическото присъствие на "татковци" при май­ките и децата в една стая може да убие децата за няколко години или да ги направи ненормални – като всички останали. Нормалният човек трябва да лети свободно из космоса! Нормалният човек не съди нищо и никого! Нормалният човек става връх или долина, когато другият иска да е обратното.
"Татковци" са всички  същества, независимо дали са сътворили или още не са сътворявали. "Майки" са всички, независимо дали се грижат вече или още не са се грижили за по-слабите. Тат­ковци не бива да живеят с майки на едно място, осо­бено когато са там децата, понеже се явява напре­жение. За да не се поразят децата, трябва да пост­рада първо таткото, а после – и майката. Така уда­рът не стига върху тях. А щом се намразят тат­кото и майката, вече нищо не може да ги предпази и те почват да боледуват, да измират. Единственият изход тогава е таткото да е на повече от 100 ки­лометра.
- Защо ми прилоша на съвета?
- Защото има закон за разливане на напрежението. Напрежението, което носят татковците и майките, днес е толкова голямо, че се разлива веднага наши­роко, когато наоколо има деца. Понеже няма чужди деца, а всички деца са ваши (енергията не пита), разливането става незабавно и удря не едно, а де­сетки, стотици деца. Същевременно, учители, съб­рани на едно място, са антени към всички деца, ко­ито те учат – и енергията се разлива през тях. За да не стане това, Аз създадох щитов фон пред всеки твой колега и енергията се върна обратно в главата ти. Коригирай тази твоя свобода да преспива някой в стаята, в която живееш с децата си. Даже в другата стая е подобна силата. Аз Съм го казвал вече: мъ­жете и жените, бащите и майките, трябва да се приближават на по-малко от два метра, само ко­гато са далече от децата. Повечето деца, при ко­ито се съчетават родители, мъже и жени, боледу­ват от остра нервност, припадъци, даже епилепсия. Мъдростта на Новото Човечество ще коригира този навик. Съвокупляването...
- Да, ама ние...
- ... или невъзможността за него, когато са близо мъжът и жената, създават два ефекта, точно про­тивоположни: в първия случай взрив, а във втория – антивзрив, имплозия. И в двата случая децата ста­ват жертва. Сливането на мъжът и жената изиск­ват пространство – голям радиус!
- Защо дори сега ми е лошо?
- Съчетание от фактори. Последната нощ не е единствената причина. Сега на много хора им се вие свят, припадат, усещат слабост, имат главоболие, тъй като нещата на Земята коренно се изменят. Нямате вече същото поле, същия въздух, същата предпазна обвивка. Не си единствена.
- Въпрос на адаптация?
- Адаптация към тия промени е невъзможна. Те са много бързи, темпото е огромно, няма време за приспособяване. Трябва да се примирите – сърбате си попарата. Който оцелее – оцелее.
- Сега, като имам конкретна работа навън, може ли вкъщи да има татко с децата?
   - Не само може, но трябва. Децата рядко трябва да остават сами, рядко. Те още сучат, а сученето е продължителен процес – седемгодишно.
- Те са вече над седем...

- Има и сучене до 14-год. възраст. И до 21 сино­вете и дъщерите ви сучат, но по друг начин – сучат влакно. Това е влакното на концентрацията. От 21 до 28 те вече тъкат, докато изтъкат платното си. После вече тъкат за другите.
- Мога ли да предотвратя насилственото вземане на де­цата от съдия-изпълнителя?
- Това да не те интересува. Ако някой има силно желание, силно желание ще му се противопостави. Ако помолиш Бога даже, но Му препоръчваш сценарии, Той няма да те чуе – никога! Не се мислете за по-умни от Съдбата – тя си знае работата. Вашата работа е да се примирявате, без да преставате да се борите. Примирен откъм желания, борбен на практика! Има и Божествени желания и Аз зная, че ти искаш децата да са при майка си, тъй като това е нормално, обаче ти още създаваш едно поле, което е опасно за тях, и затова от време на време ти ги отнемат. Рискът да са постоянно с тебе е по-голям от риска да се разстройват, като ги подхвърляте по тенис корта насам-натам. Ти трябва да се научиш, че има неща, които е рано да узнават и на които е рано да присъстват децата. Пълната свобода е раз­лична по форма и съдържание за различните въз­расти. Има разговори с приятелите, които всяват смут в сърцата им, а ти нямаш никаква сурдинка, ни­какви предпазители. Прекалено много разчиташ на духа и душата им, а сърцето и умът им не жалиш. Много ще напреднат, по-подготвени ще бъдат от мнозина, но и ще заплатят за ранното си узряване. Да печеш зеления плод на огън не е като да го печеш бавно на слънцето...
- Да им казвам или не за идването на съдия-изпълнител след 5 дни, за да ги вземе?

- Напротив – подготви ги и им помогни да прежи­веят това с радост. Да не мислят, че е трагедия. Само от теб зависи да ги предпазиш от сривове. Ти трябва да си им пример по любов, толерантност, примиряване със съдбата. Напълни ги с любов към баща им. Кажи им да го слушат и да му помагат и да не се чувстват нещастни, ако събитията ги прех­върлят пак на него. Това, което ти се говорù днеска – да заснемете сцената с журналисти от телевизи­ята – не е правилно. Вие не можете да жертвате де­цата по такъв начин. Ти се борú пак за майките, но при свършен факт със скрита камера ще снимате, няма да инсценирате. Съветвайте всички останали също да примиряват, да не изострят противоречи­ята. Децата трябва да имат пример за подражание. Ще се бориш за тях – за собствените си деца, – но като наблегнеш на борбата за другите. Като решиш твърдо – тогава вече няма да ти ги вземат или скоро ще ти ги върнат. Не е правилно внушението да разигравате мелодрама  по телевизията и в пре­сата. Ти лично няма нужда да биеш на емоции. Ос­тави записите по телефона и на живо да говорят на аудиторията, а ти само ги води с въпроси, обясне­ния, утешения и призиви към разбирателство. Като се стремят към разбирателство, като се примиря­ват, майките ще имат още по-критични случаи, защото вампирът не мирясва лесно и те ще ти ги разп­равят – тайно или явно. Така има шанс да се усмирят много мъже и роднини, които са жертва на обстоя­телствата - изнервени, а не вампири. А за истинс­ките вампири скоро настъпва трагичен край. Тези, които не са готови на никакви отстъпки, на никакво разбирателство, погребват себе си скоро под разва­лините на предстоящите психотресения!
- Беше ми казано в предишно осияние да снимам моя случай по телевизията.
- Това важеше за тогава, но не важи сега, понеже обстоятелствата се изменят. Ако можеш да спес­тиш някаква сцена е по-добре, отколкото да я засне­меш. А да знаеш, че ще има рев и сълзи, и съзнателно да не ги предотвратиш, защото щяло да се снима – това е варварство...
- Да, наистина, този път се държах точно така, не показах никакво безпокойство и желание - и той ми ги даде...
- Аз казвам нещата по различен начин, понеже във всеки момент се съобразявам с констелацията от еволюционни промени у всекиго. Сега има превес на доброто, въпреки мерките, които се вземат юриди­чески, и затова съветът Ми е такъв. Ако утре вземе превес злото, съветът  Ми ще е друг. Затова – пи­тайте. Но преди всичко питайте сърцето си в самия момент, когато се развиват нещата.
- Как може да се обясни абсурдът, че в лично послание се обяснява, че съм от “Възлюбена Божия”, а в този си живот се проявявам с дух като на мъж?
- Класът или йерархията ви са едно нещо, а различните роли, които изпълнявате в различните периоди и светове – съвсем друго. Това е разликата между индивидуалност и личност.
- Каква е йерархията ми?
- Ти си от класа на любимите Божии, а като йе­рархия – "пламък". Само че си от зелените, а не от сините пламъци. За тебе не Истината, а Животът е над всичко. Поради това играеш различни роли, за да тече животът правилно и тези роли те правят не­подобна на себе си. Но затова пък правиш Драма и в Драмата се учат много твои партньори на сцената. А понеже живееш интензивно, самоотдавайки се док­рай, и понеже жаждата ти за живот е неутолима, ти поддържаш драматичното напрежение на Битието, поддържаш пламъка на хипервселената да обединява Проявеното с Непроявеното Битие. Христос също е Учителят на Живота, защото е Господарят на Про­явеното Битие. Затова Неговата роля се отразява в тебе като един женски Иисус на Земята, който трябва да влачи кръста до последно издихание, за да даде един пример на другите.
Ала в тебе има и една душевна разпасаност – нещо като безотговорност, което е също роля, но ти се вживяваш в нея толкова пълно, че понякога даже излизаш от ролята. Играй слободията в рам­ките на Свободата! В противен случай трябват ко­рекции, които струват страдания. Пропадни според сценария, но не извън сцената, даже и когато си от­чаяна без граници. Няма да трогнеш нито ближния, нито Бога, нито сценичните работници... Само иждивяваш излишна енергия, като се бунтуваш понякога. И това се търпи от Бога, ала страдат други – особено опиращите се на тебе.
- Като "женски Иисус" само за този живот ли съм или винаги е било така?

- Не само като женски Иисус, но и като Иисусова жена. Това са ти двете основни роли в Битието. Ии­сус също има жена, ала Христос няма. Това е най-ве­ликата тайна на християнството, от която зависи всичко. Трънените венци увенчават само женени Си­нове Божии. Който е годеник, той носи венец. Това са Божествени тайни, до които е още рано да се докос­вате. Ти си вход към Иисуса, от който излизане няма – понеже излизане от този вход е смърт.
- А вход към Христос?
- Това е ролята на Иисуса.
- А жена на конкретния, исторически Иисус била ли съм?..
- Тайната на разпределението на една душа в много тела е тайна на бъдещето. Ако ви говоря за това, ще ви изглежда неморално. Иисус беше женен - и пак остана девствен. Иисус не беше девствен – и пак остана нежененТова са парадокси, които има да разкривате с векове. Той не докосна нито една жена до плътта си – и пак те имаше само теб като съп­руга. Преживя те физически. Физическото докосване на мъжете и жените обикновено води до скарване. А Иисус не те докосна никога плътски, но се обмени с тебе напълно физически и затова  ти зачена от Ии­суса. Зачна една нова жлеза, от която започва фили­зът на Невестите. Само че това не трябва да го знае никой! Осиянието може да остане, инициалите зачеркни.
- А името?
- Това е тайна! Ти си една от трите, в които жи­вее сега духът на единствената евангелистка.
- А другите сред нас ли са?
- Другата е също на Земята, а третата е канди­дат за въплъщение.
(Нещо иска сам да каже):
Ти отговаряш за апостолите, които ще препис­ват и разпространяват незабавно Словото отзад-напред.
 Въпрос на друг: Трябва ли да се чете на касети в този вид?
- Трябва. Слушането хронологично от началото пробужда хиперфизата. В обратен ред пробужда тотфизата. А напосоки – холифизата. Трябва да го четете, слушате и прилагате и по трите начина, ако искате да сте силни и непобедими.
- Има осияние, в което да се казва: “Ти си дух свободен, напълно свободен!”, а в друго – че имам карма...
- Човек представлява дух, душа, ум, сърце и тяло. Всяко едно от тях може да бъде свободно, а други да имат карма. Като дух ти си свободна, като душа – също, като ум - също, но като сърце и тяло имаш карма.
- От мои лични грешки или поети?
- И двете.
- А коя е моята?
- Твоята се корени в навлизането в собствена ин­терпретация на Иисусовите сценарии. Свобода на волята има, творчеството е необят от абсурди, но сценарий на Господа и Неговия носител не се комен­тира. Сценарий на Господа не се редактира! Сцена­рий на Господа не се коригира никога! Има случаи, ко­гато Господ се ражда в тялото на някой неграмотен. Има и такива случаи. Като постави една запетайка грешно, а професорът я зачертае, професорът ще умре - непременно! Професор също може да стане тяло на Господа – има такива професори. И тогава, ако простакът засече професора, когато той изнася лекцията си по всички най-съвършени правила на на­уката, простакът непременно ще умре. Просто, Гос­под не се коригира никога. А ти си позволяваше това – туй ти е кармата.
Кога съм си позволявала?
- Позволи си няколко пъти през вековете, защото обичаш да се състезаваш. Състезаваш се с всички, даже и с Господа. Не можеш никога да паднеш по гръб. Това не ти е  същината, но го имаш в наследс­тво от Осóн...
- ?!?
- Осон ти е учителят от черната вселена, през която ти също си минала, като адепт от Всемир­ната Ложа.
- Преди Иисус?
- Преди и след Иисус никой няма – Той е в началото и в края, също като Христа и Баща Си. Осон е вътре в Иисуса – съвършен инструктор на много режисьори.
- Как да скъсам сценария му?...
- Ще го скъсаш, ама после?... Сценарий на профе­сор като него скъсан не може да бъде! Те са написани върху безсмъртна материя.
- Винаги ли ще остана с тая карма?
- Работата е в това, че ти коментираш и Осона. Ако си гледаше репликите, туй си е в реда на не­щата. Във Всемирния Сценарий има и черни, и бели реплики – всеки трябва да си играе ролята. Творчес­тво има, но в актьорското майсторство, а не да се подиграваш на сценаристите... Още си малка за това.
Има Шутове – най- големите майстори на Играта, които имат право да се подиграват и на Господа – на Всемирния Император! Господ ги обича и им се смее толкова много, че природата цяла се тресе от удо­волствие, когато това се случи. Учителят ви е ка­зал: "И Аз греша, но веднага изправям погрешките си". А Космическите Шутове хващат даже Господа в мига на погрешката! Това, всъщност, е пак Сам Гос­под, самоизлъчил се срещу Себе Си като Шут, Който се самонаблюдава; но играта е толкова впечатля­ваща, че за страничния наблюдател сякаш са двама. А ти се изтъпанчваш пред Господа и го засичаш по­някога –  почваш да Го "водиш" и поучаваш... Сякаш ти е гайда панирджийска!
Мислú си по този въпрос сериозно. Мисълта ти е бърза, интуицията – светкавица. По принцип, тя е винаги права, но даже и Господ се гнуси, когато реак­цията на интуицията е бърза. Тъй, вие трябва да се научите да стоите чинно, “диван-чапраз” пред Баща си. И когато Той рече да разказва виц – да не Му го вземате от устата, даже и да е най-пършивия... Господ понякога нарочно върши такива странни неща, за да види кой и защо реагира бързо. Свръхинтелигент­ността, свръхинтуицията се превръщат във вина, когато някой не може да контролира скоростта на реакциите си. Разбери, това не е при тебе от по­рочно сърце, не е със зла умисъл. Аз ти виждам чисто­тата до дъното. Това е от детинска непринуденост – но тази непринуденост не винаги допринася за хар­монията.
Талантът да изчакаш, когато се проявява другият, е талант на педагога. Талантът да се проявиш пръв е талант на артиста, пионера, състезателя. Та за­това понякога Сам Господ те препъва – не защото Господ може да бъде изпреварен от някого, а понеже ти тичаш по върха на носа Му, мислейки си, че ти­чаш по-напред и от Него...
Ти може да не искаш състезание, може да си сми­рена по сърце, но външно така изглежда. А туй, ко­ето изглежда, зле възпитава другите. Кара ги грешно да те разбират и грешно да реагират.
- Коя е сродната душа на Мария Магдалина?
- Те са три: Йоан, Иисус и Юда.
Според една от версиите, св.ап. Юда не е виновен, а е бил от театралния състав на сценариста, режисьора и Добрия Герой Иисус. Те са дошли от Централното Слънце, за да възпитават човечеството. Юда Искариотски, също като главния Лош Герой Сатанаил, е приел да играе отрицателна роля.

СЪДЪРЖАНИЕ
/