Книга 18

28.VIII.128(1992)г.
София – Изгрев

ЕКСТРЕН СОНДАЖ
Локомотив 06110Sf1, 17 август 1992, гара Казичене.
В книгите на Посветените на Земята няма много сведения за връзката между лошата дума и катастрофите, но в акашовите записи тези случаи се проследяват стриктно и има извънредно подробна документация.

4,36ч
Описание на проблема и въпроси към Източника:

Имайки предвид остро неразрешимата ситуация, вземам радикални решения. Гостите от Латвия нямат пари да се върнат, а в ОНД се грижиха за мен цели 5 месеца, благодарни, че навсякъде се появиха многобройни паневритмии, без да се съобразяваме с “президентите”, “зам. президентите”, “ревизионнните комисии” на “Бялото Братство", които работят духовно за пари (например 27000 рубли за няколко дни почивка и показване на упражнения от различни системи, включително и преподаване на паневритмията от други...)
Сега свърших всички пари и няма повече и за храна. Налага се да се работи, за да не ги оставим гладни и за да могат да се върнат. Тук не всички обичат гостите от бившия СССР, тъй като и друг път са идвали само с билети за насам – от огромен ентусиазъм, но бедни. Там дават всичко за нас, макар и от дъното на нищетата си, за разлика от западните почитатели на Учителя. Балтиецът, славянинът, най-вече русинът дават цялата си заплата, целия си имот, включително и душата си за Делото. На Запад аз нямам нито един такъв приятел или роднина - от там не е постъпил нито тайно, нито явно нито един десятък, а тия, които дават, си дават валутата на хора, които не я употребяват за печатане на беседите, или ако печатат, редактират невярно и продават. Други ползват парите за пълнене на спестовните си книжки, понеже сега лихвите са много големи. Никой не дава пред никого никакви отчети.
Хората, които откликнаха на Словото и паневритмията в Русия, Латвия и Башкирия най-пламенно и даваха всичко, до последната копейка, и то тайно, сега тук почват да гладуват! Саша и двамата Андреевци от Рига тръгнаха да правят тухли при адски условия и ужасна горещина – само за 60 лева на ден... Някои ехидно подмятат: “Нищо, да се научат!”... – "Да се научат" - тия, които съм ги търсил със свещ половин година, за да бъдат допуснати до някои неща на Рила и заради качествата им като преводачи и четци на Словото?... Те слизаха по три пъти на ден от езерата до Вада, а и до Самоков, за да носят на гърба си чужд багаж и храна! Кой от нашите е способен да направи това, освен Д., П. и С.? Как човек сега да не се пръсне от мъка, когато вижда момчетата да се връщат вечер пребити, с окървавени ръце и сълзи в очите – какво посрещане от “Братството” в България, което има каса и апартаменти под наем! Наистина, някои приятели дадоха много, но парите не стигнаха: билет до Рига струва над 2000; над 600 – само до границата. А и хората искаха да поработят, за да си върнат грамадните дългове там, за да дойдат. Момичетата искат да си продадат семейните пръстени и парички – нещо не става, жалки цени. А мен ме обвиняват роднини и в “Братството”, че “все такива съм ги правел”: не съм можел да доведа “свестни” хора както техните – почти изцяло от запад (колко изгодно!). Поканих 230 души – добре че дойдоха само 12... Употребих всички пари, които можах да намеря, 5000 лева от С плюс 500 DMлично за мен от брат ми, за което сега ми е страшно сърдит и иска парите си обратно: задържа ми наемите от магазините. С тях можах да храня 10-12 изтерзани гости, да им платя пътните в България (Русе – София и обратно) и част от обратния път до Рига. Дадох и за нов касетофон, защото предишният се развали, а записите на Словото не трябва да прекъсват. Твърди се, че това е причина за провалите.
Одобрява ли се решението ми да тръгна още утре (ако работят в събота и неделя) с момчетата в тухларната, въпреки възрастта ми и операцията на коляното? В много градове ни чакат, за да се запознаят гостите и с другите братства, а нямаме пари за път и храна. Такъв беше първоначалният план – те заслужават това повече от западните познати, които имат пари сами да си пътуват навсякъде.
Защо М. спи денонощно, още от Рила, когато я намерих в безсъзнание от 3 дни в палатката ù, завързана отвън? Какво да се направи, за да се отстрани черната магия, извършена от някои други гости над нея?
 Възможно ли е наистина катастрофата на товарния влак с експрес “Слънчев бряг” на 17 август на Казичене да се дължи на репликите на някои “класически” “ръководители” от “Братството” на Рила, само няколко минути преди страшния сблъсък долу? Вечерта, когато посрещах В. и А. от Рига, по улиците летяха десетки линейки и веднага отгоре ми се обясни: “Стана нещо ужасно, по причина на един остър спор на Рила!” Били са жестоко критикувани младежите от Свищов и гостите от Русия и Латвия – те не били от “Братството” и затова нямали право да ядат от братските обеди и да си слагат палатките в лагера. На другата вечер П. и С. ме направиха на нищо, понеже съм бил качвал хора без храна. Това не беше вярно – бяхме им подсигурили ядене за няколко дни, докато качим с Б. първата партида от 4 чувала; но те са имали “нещастието” да се наредят на опашка за безплатен братски обед. Така ми бяха предали думите на С. - че поне за чужденците храната тази година щяла да бъде безплатна. Същият после казал друго: чужденците да плащали двойно – те не били от “Братството”. Понеже аз съм ги довел – от там иде цялата злоба!  Даже П., с когото сме работили толкова единно, толкоз години около В., сега ме сяде с истински “братски” поглед и думи. Приятели казват, че всичко това се дължи на някои чужденци на Рила, дошли с цел да водят магическа война с Братството и България – да отмъстят..
 Оценявайки атмосферата, която е настанала в самото лоно на светилището, откъдето летят всички токове по планетата, аз разбрах веднага, че ще станат още катастрофи. Те не са следствие само на саботажи на турците и комунистите: за да цъкне искрата, някъде трябва да са се скарали “духовни” хора. Ще се отрази ли на събитията и сбиването на същия С. с П. пред всички на Рила в края на Лагера тази година – както се бие по навик “висшият братски съвет”?... Преди няколко години така се сбиха на първото езеро след паневритмия възрастните достойни братя Г. и В. Може да става дума за съвпадения, но скоро след казиченската катастрофа, минути след един нов сблъсък на духовни хора, стана друга – около Любимец, – при това с международния влак.

- Ти не пожела да запишеш в дневника си няколко отговора на един брат, които станаха причина да се откажеш пак от България.
    Става дума за един приятел, който бил казал някакви лоши думи за друг приятел. По-късно, когато същият бил в Ямбол, една ясновидка му казала: “Знаете ли защо едикойси отиде в Русия? – Защото тук не му дадохте любов!” Тя споменала не само конкретно име, но и името на един приятел в Америка - а никога не е чувала нито за единия, нито за другия.

 - Михаил такъв, Михаил – онакъв, но у българите няма мек език – затова отиде да проповядва във Франция. Кусурите му Аз знам, но само един лош поглед на българин от Изгрева или отрицателна оценка предизвиква повече войни и природни бедствия, повече катастрофи и епидемии, отколкото всички грешки и грехове на Михаил през всичките му минали и бъдещи прераждания! Защо се сбабичосвате и тръгвате с бастуни; защо очите ви гледат зло и от устите ви излизат змии?...
Само един изгрев, проспан от някой, който чете Словото, нарушава токовете на Пралайя за много векове! Така че много внимавайте, наистина, кого ще допускате до Словото и Братството. Тия, които си позволяват да “допускат” или да “не допускат” някого в момента – те са измет, отрепки: нощем не могат да помиришат Школата! Те представляват чакали и хиени в низшия ментал. А ония, които много се молят, но критикуват, те са паяци и скорпиони в духовния свят, макар и бéли на вид.
М. спи, понеже още изкупва три прокълнати представителя на черното братство, които още искат да контролират положението.
Зная, прав си – ти не искаш да останеш, понеже на всяка реплика тук получаваш контрареплика. Даже и “Приятелю, нека да не споменаваме сега лошите неща!” не произлиза от чисто дъно, а от нагона да противоречите. Това не е абсолютна Любов. Абсолютната Любов казва: “Ии, да бе, колко си прав”, а не “Приятелю, мисля, че тук не си прав...”
Абсолютната Любов първа влиза в пламъка и първа - в тухларната! Ти не издържá изпита си, понеже ще влезеш на третия ден. Няма какво да оправяш документите на някого, който сега ще те остави на палатка и ти взема последното късче от наследството, а в Германия си води проститутки...
Абсолютната Любов се хвърля първа на врата на възлюбения, и то първия миг, не втория!
 Абсолютната любов не се увисва на врата на никого – тя умира от глад и без покрив, но не се издава никому! Тя тръгва пеш, ако няма пари; тя си отива при груба дума или от сърце, обковано с лед.
Абсолютната Любов не разчита никому, освен на Бога.
Бог е скок в неизвестното, пълно изгаряне на олтаря на подвига!
Умрú, паднú, пукнú – но не запазú нищо за себе си! Защо ти е да се влачиш по тая воня, наречена “планета Земя”, след като пак ще си живеете по двама? Ние си говорим на вятъра – вече колко години. Ето и сега: хора, които са свързани със Словото, отново отделят миязми на далечни пространства, понеже няма смени на аурите.
По-добре Ме наричайте “Латерна”, вместо “Източника”... Оставям ви, докато заживеете поновому. Докато Братството се научи да издържа гостите на Земята.

Оригиналът е написан на задраскан “План за днес”, където се чете: “Още утре – на полигона! Работа – докато спечеля достатъчно, за да пътуват до Рига комфортно”.
Приятелката М. от Рига спа непробудно три денонощия в палатката си на Рила - под потресениеНе допуснаха латвийците да си вземат безплатнен обяд от "братската" кухня. Държаха се с тях като с парцали, а в Латвия те видяха съвсем други неща и си мислеха, че и в България е същото. Това късо съединение не може да не изпепели нервите. Когато я събудихме, тя бе недоволна, понеже искала да "спи" още – била в невидимите обители на Рила, където получавала Посвещение и имало Празник. Такива мистични неща се случват само на чужденци, когато дойдат на Рила – с българи е почти изключено.

СЪДЪРЖАНИЕ
/