Книга 18

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДНЕВНИКА ОТ 1992 г.
Пътувам към Питер, а все още сънувам Юрмала:




   4-5.VI.1992г. Пътувам към Питер. Блажена самота в купето. Пред очите на душата минават като на кино преживените дни и часове в Латвия, и в съзнанието идва само едно определение: "Страхотна любов!Нещо отприщваше неудържими залпове от чувства у хората. Не мога да намеря думи - може да звучи пресилено, но бих казал и торнадо”... Има кротка и тайна любов, но в случая това беше дива любов на всички към всички - навсякъде, където се събирахме. Нали се чудим на тинейджърките на някой естраден концерт  как пищят с всичка сила от любов?... Да, именно от любов! Преди ги презирах дълбоко и ги наричах “чернь” - “тъпи и прости пикли-плебейки”, щом може да си падат по някой “андроид” на сцената. Но после разбрах: това е въпиюща нужда от любов, от изразяване на любовта. Даже когато мъжете реват по стадионите, е същото. Така би трябвало да изглежда една от фазите на Божествената Любов, колкото и при нас да е принизена. В една от Звездните приказки се говори за “урùо” – викане с всичка сила от любов - космическо огнение.  Сигурно точно по този начин сам Бог обича всичко и всички - с всичка сила и непрекъснато. Попаднем ли на тази вълнà, всеки срещнат ни изглежда безкрайно познат, знаем всичко за него и искаме да го прегърнем. Да! Бог бе благоволил да изпитаме в Латвия и после в Башкирия една трилионна част от това, което изпитват може би най-малките му ангели... Просто хората не съзнаваха какво става с тях, всеки искаше да прегърне и прегръщаше всекиго, но гледаше  влюбено не само другия, но и въздуха, слънцето, цветята, полуделите също от любов животни покрай нас... С българи това просто не може да се случи. Но понеже редактирам този дневник едва днес, 2009г., мога да спомена - или по-добре да цитирам - един такъв случай даже и у нас - на една сватба в един ресторант (“Колко много любов!”, 21.IX.144(2008):

“Един от присъстващите в даден момент има нужда да изолира съзнанието си от ставащото наоколо и потъва дълбоко в себе си. Отправя гореща благо­дарност и любов към Едного за всичко, което ни е дал и на ко­ето ни е научил. Търси връзка с Него, за да Му каже, че не на­мира в себе си чувство, по-силно от обичта си и безкрайната си преданост към Него, че познава единствено Него. Пред вътрешния му взор се очертава едно фантастично красиво лице, което го гледа и гледа всички наоколо с неизразимо прекрасна усмивка и абсолютно живи, любящи очи. В същия миг много хора от сватбарите започват да гледат другите хора в очите - дори през няколко маси - с искряща, пламенна, нескрита, бликаща любов! Те не разбират, че нещо се е отприщило у тях и не могат да спрат тези огнени потоци по никакъв на­чин. Не си спомнят, че човек има право да гледа по такъв на­чин само най-любимия, най-близкия си човек или детето си; че това, което става в момента, е извън всякакво обяснение, приличие и контрол. В салона се развихря необуздана радост и щастие, заедно с някаква тъга и усещането, че след малко всичко това пак ще се затвори до края на живота и повече никой никога няма да погледне непознат човек по този начин. Дори и най-близките си ние ги гледаме така само за няколко мига в живота си, а днес стана нещо абсолютно непонятно. Ако ня­кой каже на всички тия хора как са се гледали, защо са се прегръщали, какво е протекло през очите и сърцето им в тия няколко минути, те ще се изненадат и ще отрекат. През цялото време обаче непрекъснато се пра­веха снимки и видеофилми, така че фактът е документиран. Как ще си го обяснят участниците и зрителите, това е друг въпрос. Най-вероятно - с алкохола... Не че алкохолът не по­мага за снемането на гардовете и отварянето на безсмърт­ния свят за броени секунди или минути, но в случая погледите и усмивките към чуждите хора бяха много по-различни и по-влюбени дори от тези при най-интимното празненство на чашка сред "свои".
            Това незабравимо преживяване предизвика въпроса: "Защо, Господи, си позволил или измислил хората да забравят, че са едно цяло и че всички са създадени да обичат всички с всичка сила? Какъв е Твоят замисъл да заспят и пропаднат всички Твои създания по лицето на земята до такава степен, че да се мъчат да из­ригнат океан през капкомер, насочен само към някой друг капкомер?... Не от това ли умират и се разболяват хората? Защо си до­пуснал фалшивите лидери на религиите и кроячите на живота да узаконят това пълно безумие и даже да преследват откло­няващите се от него?"
Тук може да се добави разказът на майката на жениха. Естествено, тя остана до края на празненството в ресто­ранта, но там аз не бях споделил с нея какво изпитах и видях този следобед и реално, и на езотеричен план – онова необяснимо и неверо­ятно избликване на любов на всички към всички. Настоящия текст тя получи и прочете много по-късно, така че няма откъде да е повлияна. Тя обаче споделя по интернет: "Описаното от тебе е нищо в сравнение с това, което последва, след като ти си тръгна!..." Разказва, че любовта на всеки към всички, дори към не­познатите хора в това празненство, изведнъж станала тъй повсеместна и не­удържима, хората си разменяли такива погледи, усмивки и прегръдки, че на лицата на всички било изписано и без­мерно щастие, и огромно изумление...
Никак не е изключено в този момент да сме уловили вълнàта на уникалното световно движение “Безплатни преръдки”, което се е разразило между непознати по улиците по всички континенти и за което узнахме много по-късно... Или – ако ние сме били първи – те да са се заразили от нас...”
    Такова нещо се бе случило с нас и през 1992 г. в Рига. Хората не знаеха къде да денат чувствата си и, забравяйки всичко, го удряха на смях и плач на глас и изобилни прегръдки и целувки... Както разказах, кучетата изтръгваха каишките си от своите господари, а в такива случаи идват и котки, катерички, най-различни птици и даже мишлета и други живинки... И на ум не им идва да се враждуват в такива минути.
    Аз отдавна съм във влака за Петербург, а като водопад минават, едновременно на десетки киноленти, събитията от последните дни на брега на Мàйори; на слънчевия пясък между Дзùнтари и Блдури. Просто наистина бяхме полудели от любов. Като дадè човек на стоп-кадър разваления лилав филм с раздвоени образи от ония дни и го изчисти и увеличи, вижда как всеки поглежда с бурна и бликаща обич и не го интересува повече нищо. Някои дори сядат на земята, без да знаят, че са обезсилени от любов. Децата тичат, подскачат, правят безпогрешни фпик-флаци и цигански колела и не знаят защо това става много по-лудо и щастливо от всеки друг път; защо в промеждутъците тичат да прегърнат и целунат някой непознат – не само майките си. Разказвал съм някъде за един такъв случай с мене в България на Изгрева, когато едно момиченце ме изведе тайнствено за ръка от къщата, където бях на гости, заведе ме в най-отдалечения край на цъфналата ябълкова градина - и в чудната зелена привечер ме накара да се наведа да ме целуне. Тогава разбрах, че това е Бог! Че нищо друго няма смисъл и че смъртта настъпва в момента, когато човек загуби всичките си надежди и шансове за това. После, и да изглеждаме живи, то е само едно недоразумение – Небето ни оставя "на доизживяване". От тоя случай нататък дълги години се хранех почти само от тоя спомен - в тая студена Сатурнова страна, където всеки те гледа като дърво или като през стена. А сега, пътувайки за Питер и виждайки живо всички тия безкрайно скъпи и влюбени лица отпреди няколко дни, през ритмичното потракване на колелетата аз чувах не друго, а някаква грандиозната музика като от Вагнер. Тържество, щастие, абсолютна победа – любов, изтървана на свобода като “побесняла”. Точно с това се е занимавала инквизицията през всички векове: да озапти тази свята нужда чрез топори, зверове, бесилки, куршуми и клади. Днес я озаптява с рак, инсулти и инфаркти. Не че директно ни ги внедрява, но те ни покосяват когато слушаме попа, съседа или домашния душманин. Когато слушаме “съвестта” си, занитена в нас от хиляди години от идеологическите вампири.
   Вече знаех, че не е определено на следващите места да се случи подобно нещо, затова почнах вътрешно да се занимавам само с едно: да си представям как почвам да разглеждам и монтирам филмите си... Понеже само тия лица, само тия погледи, само тия прегръдки и щастливи усмивки са живот - всичко друго е смърт. Някой се радва, че му издали книгата и станала бестселър, друг се топи от чувства при ръкопляскания, трети преуспява в наука, религия, окултизъм, придобивки или бизнес. Но на друг му достатъчно да си припомни как тригодишно русначе с "безумно" сини очи го прегръща и целува и казва: "Дядя едикой си, я не знаю почему я так люблю тебя!" Или как десетгодишната царица на фрикфлаците използва акробатиката си да ти скочи на врата от пет метра -  с любов и порив, които нямат подобие. Как женени и неженени жени от всички възрасти и въобще душите на млади и стари хора - независимо от пола - те заливат с нескрита симпатия и безусловна, неудържима, просълзяваща обич и любов.


По-късно ще разкажа за една бабичка-латвийка, която една сутрин дойде на паневритмия и всички я поканиха да играе, мислейки я за непозната. А тя се оказа приятелка и позната на всички, но се бе влюбила и за една нощ се бе подмладила и променила до неузнаваемост! Беше се облякла с дрехите си от млади години или кой знае от кого ги взела, ходила на фризьор, начервила си устните – и сега и най-добратаù приятелка не можа да я познае... Казваше, че ù била изчезнала не знам каква си болест...


Безкрайното щастие да се докоснеш до ангелите на Латвия!

   Това тук не е автобиография на някакъв си въздишащ  и оглупял стар самотник за случилото му се преди 20 години, когато е бил по-млад и по-"приемлив" на половин век възраст - и си мисли, че именно той е бил причината за всичко. Нищо подобно! В такива звездни мигове протичат съвършено други процеси и те се случват само и единствено понеже сме бутнали някак си крана на една безгранична свобода и любов - и той се е отвъртял. След това всичко става необратимо и си върви самò. Имахме някога един учител по металообработване в гимназията и ръководител на драмсъстава ни - не беше първа младост и първа красота и даже вървяха много лоши слухове за него, но всички го обичахме до премала. Имахме един плешив, стар  и дебел преподавател в университета, който по същия начин ни внушаваше необяснимо  щастие. Че възрастта тук няма абсолютно никакво значение, говорят и случаите, когато узнаваш след много години че еди кое си и еди кое си 12 или 15-годишни момичета са били влюбени някога в тебе и това е била първата им любов. Не си си и помислял за такова нещо по онова време поради крайно ниското си самочувствие или представата, че това не е нещо лично.  Мислел си, че то е просто стихията, позната отдавна на божи народи като руския като "Всеобнимающая Любовь". Днес, 17 години по-късно, когато оформям този дневник и свалям кадри от оригиналния филм, направо изтръпвам и не мога да си намеря място. От всеки кадър, където някой поглежда някого или е свел очи като в медитация, личи отприщено чувство и неудържим изблик на душата, преживяване на такова единение, че на човек му се поисква да умре... Абсурд, нали? - Те не се усмихват така от тази лента понеже са усетили, че ги снимаш – за да са по-хубави... На някои от снимките и кадрите на филмите ми се виждат и сълзи, на аудиопистите има и сподавени ридания, но няма как да ги включа тук. Имаше даже и мъже затрогнати – млади и стари, - но момичетата и жените бяха много повече. Бог сега е на земята в женските Си тела. Бог има чудното свойство, макар и съвършен, във всяко Свое отделно човешко въплъщение от 60-те Си милиарда тела на Земята да започва от нулата, да Му е хубаво и интересно. Това е голяма тайна - почти никой не знае, че ние общуваме лично с Бога, когато общуваме помежду си. За това ни открехва днес и Нийл Доналд Уолш. Срамно и престъпно онеправдаваме Бога постоянно! Той е съвършен, няма нужда от нищо, но страда, защото ние не искаме да приемем Любовта Му, да отдадем любов. Той често играе ролята на някое безпомощно и лишено създание, за да види имаме ли душа (“Гладен бях, не ме нахранихте...” ). А най-голям - по-голям от глада за въздух  - е гладът за любов. И тука беше пълно с души, които никога не са преживели такова нещо, не са знаели че в тях бучи  такава магма и  лава  и сега избликва за пръв път, въпреки че някои са вече баби и дядовци и идват тука с внуците си...
През избухналия отново Вагнер по линията Рига-Петроград се провижда и ангелът на Толстой, който бил слязъл на земята да разбере какво има в хората. Първото нещо, което узнал, като слязъл, е че у хората има любов. Една справка: той е слязъл в Русия...
Там във всеки град имаш поне по сто ключа от сто сърца и квартири, дадени ти безвъзмездно "до края на живота". Ако нямаш малка раница на гърба си, джобовете ти ще се продънят от връзки с ключове... Трябва да ги номерираш по селища и адреси... А в други страни, които не са Русия, си живееш десетки години в кашона на улицата - и краката ти през зимата стърчат навънка. В същото време духовните хора, които се молят редовно и играят паневритмия, си имат достатъчно стаи, вили и апартаменти, та могат да си помагат и с наеми.

         5-8 юни 1992г. Петроград - по покана на стари познати. Настояват да не ги издавам абсолютно пред никого че се занимавали с "такива неща" - въпреки, че идват в България и че уж сега вече би трябвало да има пълна свобода и демокрация. Не искам тук да повтарям думите на едни приятели, на които вярвах че имат контакт с Небето, когато твърдяха, че някои хора от Рига, Петербург и Киев, които ме поканиха, са имали строги инструкции от някого да не ми дават по никой начин да се развихря както в Латвия, понеже иначе... Сега се извинявам на всички, че тогава съм по вярвал на такива внушения. "Тем не менее", в акаша е записано всичко...
      В Питер се запознах с жената, която държи библиотеката на антропософите. Щом като приятелите не искат и не могат да обявят голяма паневритмия в Питер, защото нямали за задача да разпространяват Учението, то чрез щайнеристите и други хора, с които се запознах още първите дни, това би могло да стане. Все още не мирясвах. Бях готов незабавно да приема поканите на новите хора, с които се запознах тук, да отида да живея при тях – и да почна да “развивам дейност”... Но не можех да остана повече – трябваше да се връщам бързо в Москва, тъй като бях просрочил поканата и някой можеше да си има неприятности. Явно сега не ми е било времето за града на белите нощи; вероятно и вече съм усещал, че Башкирия ме чака... Инак в този дом, където е споменатата библиотека, преспах една нощ и си говорихме за Щайнер, за Учителя, за паневритмията. Прегледах картотеката. Избрах 5-6 превода на руски от трудове на Щайнер: за Русия и славянството, за евритмията, за Архангел Михаил и др. Прочетох ги. Неща, които до голяма степен съвпадат с беседите и осиянията.


       С бананите от Рига сякаш повлякох крак... Същия ден още двама души, независимо един от друг, донесоха банани - а тук те са още по-безбожно скъпи. Оставих им всичките си останали пари, които като че ли привличаха нови дарения: един В. се обади без предварителна уговорка и донесе пари - бяха останали без рубла, глад на кутийки... Веднага след това се обади и дойде една двойница на И.Ч. - светла душа (Е.О.) - и подари на двете жени и четирите деца 1000 рубли. Не е повече от долар и нещо, но спасяват положението за 1-2 дни...
            За майката, бащата и тези 4 ангела, преди 2-3 години бяха дошли на Рила кратки лични послания от Елма. Това вече ги поставя пряко под окото на Бога и всичко там ще става интензивно. Наскоро разбрах, че "каката", която вече е голямо момиче, била получила някакви важни инструкции от Учителя. Това са хората, заради които веднъж изкачих 3 пъти езерата в едно денонощие, защото някои хора от “братството” не желаеха да им вземат багажа с конете. Вече бяха загубили всякаква надежда, че ще посрещнат изгрева на първия съборен ден горе, на Молитвения връх, но акцията успя. С един пасив и един актив: развинти ми се лявото коляно и се разтегна сухожилието, но затова пък нощните и сутрешните преживявания по върховете на Рила в тия паметни дни и нощи не могат да се заменят с нищо.


Изкачване на езерата откъм Вада с тежкия багаж на една майка от Питер с 4 деца – за трети път през една нощ. Откъм Мальовица и Рупите вече се развиделява...
           
 На изпращане казаха, че такова хубаво и топло време е съвсем необичайно в Питер за сезона, както се случи и в Лйепая и Рига. Възрастните там твърдяха, че не си спомнят никога по това време да е имало толкова много ясни, топли и слънчеви дни. И в Ленинград играхме паневритмия, но само в най-тесен състав, и то след провиране през оградата на ботаническата градина (да бъде колкото може по-скрито...). Беше невероятно красиво. Снех всичко на киноленти, но домакинята не ми разреши да ги съхраня и показвам - имала съображения. Веднага след появяването им изпратих в Питер всички парчета с техните лица. Но под мостчетата на прочутите канали станаха такива феерични кадри, че непременно ще ги прехвърля на видео и на хартия - искам да илюстрирам тези спомени за Петербург с тях. (За съжаление, този филм сякаш бе урочасан и накрая целият се загуби. Затова тук слагам снимки от интернет).
            И така, още по пътя за гарата приказното време бе прерязано като с нож - застудя и задуха остър вятър. Вчера "Н". предложи да препише отново списъка за поканите, за да приложим и питерските желаещи. Изпълни задачата перфектно и прати списъка по факса на племенницата си. Така работи само Е. от Рига - дясната ми ръка! Пращам списък за 61 човека досега (по късно, с московските и башкирските, станаха над 250 - и всички до един получиха покани. Тогава бяха безплатни. Днес (1995) една покана струва 2600 лв., ако вече не и повече. Имаше хора, които твърдяха, че нарушаването на традицията всяка година да идват от Русия само по 5-10 души, строго проверени и определени, било вбесило тази година така наречените "монополисти", но аз не им вярвах и не ми се искаше да е така. Може да сме наивни, но толкова много обичаме тия приятели, че аз лично не можех да допусна, че правят това нарочно. Все пак, поради приказката за "вълка", реших да дублирам изпращането на списъка, който трябваше да замине с човек от Рига тия дни. "Бинокълът" ми беше засякъл, че рижкият списък няма да замине за София, което стана точно така. За предпочитане е да се работи с 10 очи и 100 хода напред. Впрочем, през август някакви недобри сили контраатакуваха с всички приети и неприети средства новодошлите на Рила от бившия СССР. Естествено, срещнаха неочакван отпор и видяха, че не са господари на света. Не бяха допускали, че нещо може да им се опре. От тази година двата лагера завинаги измениха равновесието на силите - и сега нещата стоят по-инак.


            Сега виждам, че съм пропуснал да препиша тук един "План за пребиваването в Санкт Петербург", останал на гърба на листчетата от тефтера ми. Интересно е да се види сега как по някой път човек мъкне на отиване голяма кощница, но заработва системата "мишката го мисли, котката го отмисля"... (както стана и в Киев малко по-късно...):

"1.Пристигане в Питер; 2.Астрономически календар за Санкт Петербург; 3.Изчисляване на астролоическите часове и аспектите; 4.Планиране на пребиваването ми и основни дейности.: а)паневритмия; б) превод на Седир; в)превод на "Любов и обич"; г) завършване на касетите с новия текст на паневритмията; д/ песните – презапис на касетите с коментарите на руски; е) подготовка за провеждане на по-етическа вечер за Тагор и тука - нов музикален фон, ксерокопия на стиховете за участниците; 4) готовност да изнеса лекции по пентаграмика, часова астрология, нумерология, биоритмология, интегралика, аспектология, езотерични аспекти на паневритмията, работа със "Завета на Цветните Лъчи на Светлината" – спектралната методика на Учителя - и др. 5.Приготвяне на бележки за планиране на лични срещи с питерци от 10 до 12 часа всеки ден; 6. Подготовка на данни за покани; 7.Песните и паневритмията - на орган в Петербург; 8.Цветни филми за камерата и обявяване на прожекции (навсякъде носех филми и диапозитиви) за красотата на България и пътешествията ми - с жив разказ; 9. Медитативно слушане на касети с музика и поезия и курс по психокинеза на тази база; 10.Да доразкажа за историята на Братството на касети; 11.По телефона - на П.; 12.Билет за Москва на девети вечерта; Паневритмия - всеки ден от 6 и 8 часа - и пр...

            От тази програма не се изпълни нищо - приятелите в Петроград не общуват с никого. Рàзмисли за условията, при които ще се отива друг път по покана някъде: предварителна програма и съгласие за съдействие. И някои други неща (например - поне 12 нелегални квартири...)

            В края на този бележник съм си водил и записки върху часовата астрология (недатирани):

             Да се провери вярно ли е предположението че:
            - В Лунен ден и час до обед, освен гореща вода могат да се пият и всички течни природни лекарства и сокове - с максимален лечебен ефект, къй като тогава поричките на клетките се отварят най-много и жадно пият. Да се наблюдава това под микроскоп.
            Дали в лунен час следобед самата ни кожа всмуква най-силно, поради което тогава се препоръчва потапяне в чисти лечебни извори, езера, басейни, вани и пр. и третиране с благовонни води и масла.
            - В Марсов час - движение нагоре, особено ходене и плуване срещу течението или в морето, даже и в не кристално чисти води, понеже тогава клетките ни не пият, а се движат, размножават, изхвърлят свръхенергията си. Подходящо за спорт и подвизи; време за зачеване и силни преживявания.
            - В Нептунов час (Юпитеровия от пладне до полунощ) – самоотпускане (савазана), сън - наспиване само за един астрологически час. Сутрин в Юпитеров час (по-точно от полунощ до обед) - дишане и ходене надалеч.
            - В Слънчев час, както и въобще от изгрев докъм 8 ч. – главата на слънце (фронтално);
            - Във Венерин дообеден час, както и от 8 до 10 ч. нормално време - гърба на слънце; по възможност сред цветя и цъфнали дървета;
            - В Меркуриев дообеден час: срещи и разговори, както и от 10 до 12ч. въобще - в гората или парка по пътеки и алеи. Предимно индивидуални, най-много в групи до 5 души, но може и повече;
            - В Сатурнов час - седене или стоене неподвижно върху камък, канара, скала. От обед до залез – стоене бос или лежане върху нагрети от слънцето обли скали и морени.
            При всяко изпотяване или след всяко придвижване, дори и да не се усещаме изпотени - непременно измиване поне под мишниците и слабините и подмяна на бельото, ако трябва и три пъти на ден. Никой да не се оставя потен, усеща или не усеща, когато се е движил, бил е на топло или се е вълнувал, защото винаги след спирането и особено в Лунен час  всички отрови се всмукват обратно през кожата в организма. От 11 до 16ч. - с бяла шапка, особено лятно време в планинината или на море. Никакви слънчеви бани на голо от 10 до 16ч. (11-17 лятно време) - това е много опасно, особено днес, при засилената космична радиация. На море и още повече на планина се препоръчват кафяви, а не сини или виолетови очила.
            - Да се изследва дали астрологическите часове не действуват по деканати и в следния случай: В Лунен час деканат Риби - потене; а в Нептунов деканат Рак - пак всмукване;
            - Да се наблюдават промените в атмосферата и по третини астрологически часове – например, цвета и формата на облаците, състоянието на атмосферата, метеорологични явления въобще.
              Настоящите наблюдения са много интересни, но недостатъчни. Сумирам: в Лунен час - зелено и влажно; падане и движение на мъгли; в Нептунов - много магнетично време; облаците, облачетата и отверстията в тях често са по две, особено в Лунен деканат (да се провери и в Лунен час и Нептунова третина); в Меркуриев - жълто, светящо, дълги ивици по небето над хоризонта; в Слънчев час – мигновено изчезване на облаците и мъглите и явяване на блестяща, радостна, топла царствена светлина; в Юпитеров - ведрост, вятър, свежест, простор, небето става дълбоко и синьо, перести и грандиозни облаци през целия небосвод; в Марсов всичко става силно – често припича; често внезапен вятър или вихрушки; животни и птици са възбудени - тревога, крясъци, бяг,  гонитби. Червеникава светлина или сияние. Във Венерин час облаците се накълбяват или стават на стада овчици; розово, пъстро, дъги, приятност, веселие, красота – птиците пеят най-много тогава, а хората се веселят, пеят или се смеят. В Нептунов час - светлозелено небе или хоризонт, особено пред изгрев и след залез; обикновено тогава завалява дъжд; мистична атмосфера, цветни мъгли. В Уранов час - електрически явления в природата, внезапни промени, тъмносиньо небе и ранно появяване на звездите. В Плутонов час - имам наблюдения, но са още недостатъчни за изводи.
            Облаците се променят бързо по форма най-вече в Лунен и Меркуриев ден (не само понеделник и сряда, но и по дати, вибрации, аспекти и пр.) - затова те са много подходящи за наблюдения. Например, в следобеден Меркуриев час, когато действа знакът Дева, (а също и третина Дева на Сатурнов и Венерин час) облаците се разплитат на блестящи филигранни и орнаментирани нишки. В Нептунов се разстилат в мъгла или дори стават на котви, лодки и пр.; в Юпитеров - триъгълни или перести; в Марсов клонят към квадрат или се образуват прави ъгли; в Сатурнов - драматично черни, тежки, сиви, тъмновиолетови. В Уранов час цари "безумно-синьото"- тъмен ултрамарин, сякаш атмосферата е изтъняла или си в Хималаите и се вижда Космосът... Не е изключено в Плутонов час, както и в Марсов, да играе земята и магмата - вулкани, вътрешна топлина откъм земята, усилване на гравитацията, по-силно бликане на фонтани и извори. Да се измерва скоростта на реките, на струите и пр.
            Да се проучва с всички възможни научно-технически средства как влияят астрологическите часове върху различните полета, растения, почви, метали, минерали, животни, хора, микроорганизми, химически реакции и т.н. Не е изключено, например, златото да се държи по-особено в Слънчев час, среброто - в Лунен; калаят и алуминият - в Юпитеров; оловото - в Сатурнов; живакът и сярата - в Меркуриев; медта - във Венерин; желязото - в Марсов и пр. Микроелементите, атомите, елементарните частици и почвата са под Девата. Всичко това може да има отношение и към якостта и еластичността на материалите и към другите им физически качества. Например, може да не е безразлично кога точно се лее металът във фòрмата. Да се изследва и поведението на живата и отразена светлина в цветово отношение и по други показатели в разните астрологически часове; сериозен компютърен анализ на метеорологичните криви за много години не само по аспекти, но и по астрологически часове.
            Сега сумирам и часовата нутристика (хранене по астрологически  часове). Яде се само от изгрев до залез. Понеделник - всичко външно зелено, водно, "сребърно"; вторник - всичко червено, люто, островърхо, "железно"; сряда до обяд - всичко жълто, кисело, листно, стеблено, клонково или крушевидно; след обяд - всичко кафяво или кореноплодно. Кафявото държи будно съзнанието: кафе, какао, шоколад и др. Четвъртък - всичко светлосиньо, синьо, маслено, естествено солено; но NaCl в минимални количества - само за вкус и по-рядко. От четвъртък на обяд до петък на обяд  - постене, но по изключение може нещо леко, Нептуново (многосемковите от типа на тиквата). Петък - мед, южните и въобще най-сладките плодове – натурални и сушени; всичко меко и розово до обяд  (ако не се пости) и пъстро - след обяд. Събота до обяд - семкови и черупкови а също всички бели, черни и виолетови плодове; От пладне нататък - бобови, а от плодовете и зеленчуците – тъмносините и които са на гроздове и чепки. Неделя - всичко оранжево.
            В Слънчеви часове - едносемеделни: до обяд пшеничени, житни, зърнени; след обяд - палмови и лукови. Основен белег: един семедел, кухо стебло, брадат корен. Те са най-напреднали в еволюцията – любов към всички, пълно самоотдаване. Във Венерини часове – двусемеделни костилкови; в Юпитерови - двусемеделни семкови (до 12 семки); в Нептунови – многозърнени и многосемкови.
            За предпочитане е до обед да се ядат плодове, а следобед – зеленчуци; в сряда следобед - безсемкови, т.е. кореноплодни. Относно цвета - важи и цветът на  цветовете при цъфтене, напр. прасковата - в розово (петък и Венерин час);
            Вътрешният цвят на плода отговаря на нумерологичната вибрация в момента (поотделно дневна и часова): 1 - оранжево, 2 – зелено, 3 - синьо, 4 - червено, 5 - жълто и кафяво, 6 - розово и пъстро, 7 – бяло, черно и виолетово, 8 – тъмносиньо, 9 - сребристо и светлозелено. Относно цвета на вибрация 9 има и други наблюдения, но трябва да се натрупа повече опит.
            Фòрмата на плода отговаря на датата: 1, 10, 19, 28 - кръгли; 2, 11, 20, 29 – сърповидни и елипсовидни; 3, 12, 21, 30 триъгълни или нарушена сфера с нарези; 4, 13, 22, 31 - кубични, паралелепипедни, островърхи; 5, 14, 23 - продълговати, клонообразни, стебла и корени, крушообразни; 6,15,24 сърцеобразни; 7, 16, 25 - кристалообразни, шипови; 8, 17, 26 и 9, 18, 27 - да се изследват.
             Трябва да се имат предвид и формите на короната, листата, корените, цветовете, семената. Форма на семето - според числото на Божествения ден (с начало 19 август); форма на листата и цвета - според числото на духовния ден (от 21 март нататък); форма на плода, ствол и хабитус - според датата на християнския календар, но може да действат и други егрегорни дати. Да се изследва и числото на лунния ден - вероятно ароматите или нещо друго.
            Градинарство според часова астрология:
Поливане (напояване в корена) - Лунен дообеден час; поливане с пръскане като дъжд (къпане) - Лунен следобед; облъчване с изкуствена светлина, когато не е достатъчна слънчевата (или излагане на набрани плодове на слънце) - в Слънчев и Меркуриев час. Въздействие с цветове и пеене на растенията - във Венерини часове и сутрин от 8 до 10 - различни стилове и комозитори, според вида. Говорене и четене на растенията – в Слънчев и Меркуриев до обед; инструментална музика – в Меркуриев следобед. Оказва се, че насилственото земеделие (жътва, коситба, кастрене, рязане, оран, копан, плевене и пр.) има отношение към Марс, но растенията не обичат това е се израждат, хващат болести и завъждат вредни насекоми. Милване на растенията и изпращане на обич – във Венерин ден или час. Торене с естествени торове и третиране с магнитни води и полета и др. - в Нептунов. Тогава им действат и молитвите, но молитви - също и в Лунен. Може в Марсов и раздвижване на растенията с ръка, с вибрации и пр. Да се проведат опити за честотата и естеството на вибрациите, ветровите импулси и пр. В Марсов и Венерин да се види как им въздействат любовните и хармоничните човешки групи, още преди покълването на семената. В древносттта са слагали семена в земята или под постелята на любовната двойка – и в случай на истинска любов и съвместимост е имало небивал урожай. Ако е обратното – тия хора не са един за друг и тогава и здравето, и децата им няма да са наред.

            От 9 до 25 юни 1992г. съм в  Москва. На учебната паневритмия една привечер, в облаците, на мястото на късното слънце се яви ясно очертана пентаграма - видяха я всички. На другия ден сутринта, в началото на игрите, на изток видяхме по същия начин изрязана котва. И двете фигури се задържàха достатъчно дълго, за да разберем, че това не са случайни проломи в облаците - все пак духаше вятър и те се движеха.

            Една сутрин донесоха книга със снимки от Подмосковието. Там имаше и фотографии от гр. Зарайск - на 2.5 часа от Москва. По особеното им излъчване усетихме, че е много мистично място и решихме скоро да го посетим за оглед: става ли за предлагер.

                               
Видение от божествен Зарайск

За съжаление, изчезна дневника ми от последните 20 дни след завръщането ми от Петербург, както изчезна и новият ми фотоапарат. Най-вероятно са прерязали каишката му, докато съм спял в метрото... Ето в резюме следните случаи от  този период:

Х. ме настани в самостоятелна луксозна гарсониера без наем. Там извиках Ю. и Т., тъй като нямат квартири - бяха наблъскани и тримата в студентската стаичка на В. като килер.

            Ежедневно играем паневритмия в Измайловския парк, а събота и неделя - през станция Орехово в Царицино, както и около Каломенское. Лавина от нови запознанства! Играхме най-малко по 6-7 лъча - небивали паневритмии за Москва досега; има и един негър (Дидие).
            От България дойдоха Йоанна, Ина и Петьо и изнесоха концерти с голям успех. Ина водù курс по паневритмия. Хората се вълнуват силно, някои плачат от възторг и щастие - руски души!

                                
                        Ето ги Ина и Йоанна в Рига (тия в средата...)

Небето помага постоянно – вече не могат да се запомнят всички случаи, наричани обикновено "чудеса". Някои оздравяват, други разрешават проблемите си, трети тръгват уверено в Новия Път.
            Една вечер у В.К., който работи звездата на гоблен, се запознах с поляка Е. - съвсем сродна душа, при това роден на моята дата. Пълно съвпадение на разбиранията ни за пентаграма и близкото бъдеще на славянството. Той е привърженик на един ясновидец от Хамбург, чиито пророчества са подобни на нашите. На срещата ни Е. твърдеше, че е видял някои хубави работи в аурата ми, пък аз му казах, че той и приятелката му Л. от Львов. са "пришълци". Те се спогледаха и изненадано попитаха откъде знам... Л. е съвършено прекрасен ангел от серафимен тип, а Е. прилича на архангел. Той е един от водачите на екошествията на Запад, които някога видяхме и по ТV. На дланите на Л. се виждаше талант за рисуване - тя не го е развивала съзнателно, но призна, че ръката ù постоянно чертае сама особени линии и плетеници, орнаменти. Сега разбра, че това са послания от ясновселената.
            Имах среща с удивителната /.../, която учи медицина. Имахме няколко ясни знака, че Той е с нас, моята Тя на няколко пъти се опита да влезе в нея, но пролуки от свобода почти нямаше. Хората имат страхове и колебания в сферата на Присъствието, а са странно смели, когато експериментират с туземци. Все пак прекарахме един чудесен ден, даже ядохме банани. По перилата на ескалаторите някой постоянно пускаше копейки и те стигаха додолу направо в ръцете ù, когато сме заедно. Това ù направи силно впечатление, но още няма космически опит. Поклонниците на фòрмата почти винаги са нейна жертва. Разбира се, у всяко нормално същество с искра Божия живее и стремежът към външната красота, но докато сме неосъзнати, ние си избираме форми и преживявания, отговарящи на липсата на опит, на принизения космически вкус. Избирайки по-впечатляваща форма, ние се надяваме, че зад нея има адекватно съдържание или че преживяването, което очакваме от нея, ù съответства. После идва разочарованието, тъй като има много манекени, кухи форми. В случая с това момиче, невинно като ангел, бе дадено да се види как ще протече животът ù, ако избере тази година Рила пред Кавказ (в Кавказ я било  поканило едно привлекателно момче). Щеше да види как ръцете и душата ù щяха да се напълнят с изумителни дарове, а по закона за консервиране и развитие на божествената форма, с годините щеше да се увери, че просто не може да остарее. Това ù беше потенциално определено. Ето как по астрологическа примарна дирекция (предопределение и шанс) ни се предлага от самото Небе да вземем експрес или суперлайнер за "Маями", но нашият вкус или страх ни кара да си купим билет за пътнически влак до "Крива паланка" и там да остареем за няколко месеца. Проработила е по-силно нашата астрологическа прогресия, затъмнила напълно дирекцията. Сложността е в това, че често пътническите влакове до "Крива паланка" имат вагони с лъскав дизайн; или пък "мамичка казва, че е по-добре да взема пътническия влак, отколкото експреса". Има и случаи, когато един експресен вагон е външно неугледен, но той ни завежда там, където ни чака Принцът. Разбира се, има и експреси направо за ада и Криви паланки – Едеми, в зависимост от това чия воля сме изпълнили: на висшето начало в нас или на някой друг.
            Тия дни, по закона за подсказванията, и с Ю. много често намираме копейки по улиците. Знак – ще има изобилие. И наистина, Д. изпрати 200 марки. (Тук в дневника се говори за принципа на Братските каси: десятък от всеки приход, отдаван тайно и персонално; останалата част делим според броя на децата ни + 1 дял за самите нас. Нашият дял можем, по желание, да употребим - целия или част от него - за Петорната каса: 1.Слово; 2.Дело; 3.Култура; 4.Школа; 5.Взаимоспомагателна каса. В Москва и Рига имахме такъв принцип на касите и благодарение на него две приятелки имаха пари (по жребий) да дойдат през лятото в България)
            У В.К. се запознах и с талантливия поет С.К. – цяла нощ той декламира и пяха песни по негови стихове, с музика от В.К. – той акомпанираше на китара и ги пееше. Преспах в дома на С.К. Жена му е с психически проблеми. Толкова добре прекарахме и си поговорихме, че на другия ден тя се почувства чудесно.
            Спомням си за още интересни случаи от този период в Москва. На една от учебните паневритмии в Измайлово се приближи млада жена с 4-годишно момиченце. Тя е наблюдавала с вълнение играта ни и ни помоли да разкажем какво е това – поиска и тя да се включи от там нататък. Дъщеричката ù се залепи за Т.Е. и през цялото време си игра и разхожда с нея – според майка ù, за пръв път се доверява на чужд човек. Попитаха я дали не се е влюбила в Т. и тя каза: "Да, но и в тоя чичко се влюбих!" – и посочи един от приятелите... – "А в мене няма ли да се влюбиш?..." – попита шеговито друга приятелка. – "В тебе – утре!" – отговори сериозно детето... Шестата раса е вече на Земята...

            22 юни 1992г. Влака Москва – Магнитогорск. Целта ни е гр. Сибай. Сега се намираме между Д. и Кубаново, на 400 км. източно от Москва. Пътуваме с естонеца Вело от Тарту по Казанската линия по посока Магнитогорск, откъдето утре, след 36 часа път, ще се прехвърлим на влака за Сибай – Башкирия. Там е обявен конгрес на Бялото Братство от всички съюзни държави. Под "Бяло Братство" тук разбират регистрираната напоследък оранизация в духа на Михаил Иванов и на... много други духове.  Покани ме един виден писател, учен и духовен деятел. Той и съпругата му са в центъра на това движение. Вероятно някъде по-нататък съм описал как в Москва те ме поканиха да спя в офиса на про-френския център на М. Иванов и как ме предупредиха, че няма смисъл да предлагам снимки на Учителя за украса на офиса, тъй като там висят само снимки на "Айванхов". В устава на Парижкото братство е залегнала точка, че се разпространява изключително неговото учение, а не друго. О.С. каза, че вече е слагала снимки на Учителя там на стената, но някой ги сваля. Едва е удържала да наложи да остане поне един Негов портрет. Наемът на офиса се плаща във валута от Франция и трябва да се спазва нейната политика: под "Всемирно Бяло Братство" да се разбира М.Иванов, а не някой друг.

23 юни 1992г. Гара Магнитогорск. Седим и чакаме времето за влака за гр. Сибай. На гарата няма ни чай, ни кафе – странни порядки. Има само студен компот.

Башкирия (Башкортостан)


    

Гербът и знамето на Башкирия



Посрещнаха ни в град Сибай, Башкирия, и с леки коли ни качиха в едно удивително красиво място в планините на Южен Урал, под хребета Ирендек в местността Гаделша/х/, което значи "Справедливият шах". Реката се казва "Туклас" (в картите погрешно е написано Худалас). По-нагоре има водопад - Гаделшахски водопад. Още по пътя попитах защо са избрали тъй далечно място за конгреса на "Бялото Братство" – на 2000 км от Москва. Директорът на училището, който бе на волана, отговори, че тук се провежда уникален педагогически експеримент за прилагане идеите и методите на най-напредничавите духовни учения. В центъра е човекът  от Москва, който ме покани тук – създател и главен двигател на програмата за "комплексно психопрограмиране" (КПС) и основаване на "Бели Братства"  в духа на М.Иванов по цялата територия на бившия СССР. Сибай е известен с производството на мед и сяра, които се разпращат от тук по целия СНГ. Може да се предположи, че посредством тези метали, от Сибай ние сега ще изпратим навсякъде послание за мир и любов (медта) и мъдрост (сярата)...
           

Гербът и знамето на град Сибай

Обоснование символики

Город Сибай расположен на стыке Европы и Азии, где восточное предгорье Южного Урала одним из красивейших хребтов – Ирендыком незаметно переходит в Зауральское плато.
Своим рождением город обязан природным богатствам края. На Урале люди с древнейших времен добывали медь. Это доказывают раскопки на месте древних городов Аркаим и Таналык. По легенде, начало городу положил простой охотник из деревни Старый Сибай: раскапывая нору куницы (златка), он наткнулся на тяжелую красную глину с высоким содержанием меди, золота и серебра. На месте открытого им месторождения возник город Сибай.
Поэтому основной фигурой герба является золотая куница, бегущая по зеленому полю.
Цветок курая во главе герба – символ единства многонационального населения города. (На български го дават като "валмò" или "вълмò" (salsola iverica):


Както се вижда, това растение е в герба и знамето на самата Башкирия.

Зеленое поле в виде силуэта гор обрамлено золотым национальным орнаментом «кускар» в знак расположения города на исконных башкирских землях. Включение в композицию герба силуэта гор показывает, что процветание Сибая связано с горнодобывающей промышленностью.
Использование в гербе трех цветов флага республики: синего, белого и зеленого – символически определяет место города Сибая как экономического и культурного центра Зауралья.
Лазоревый цвет означает ясность и чистоту помыслов.
Серебряный цвет – миролюбие, открытость, готовность к взаимному сотрудничеству.
Зеленый – цвет природы, весны, надежды, вечности жизни.


Много прилича на пътя, по който се изкачихме

Настаниха ни. Веднага се изясни, че тук са се събрали уникални личности с високи духовни дарби – представители на най-различни направления и школи. Повечето бяха педагози по професия.
            Моят волен превод на "Башкирия" е "Баш-Господ", а на башкирски е "Вълча глава". Вълкът е велик архангел – архетип и национален ангел на Башкирия и на древните български племена - не търпи паразити в кожата си и остава верен на Вълчицата – душата на Башкирия. Понрави ми се такова тълкуване. По това време не знаех, че башкирците са българи.
            Веднага почнаха изказванията. Първа бе представителка на Агни–йога от Магнитогорск. Веднага я апострофираха заради нейната нетактичност и негативизъм. Ярък, висш духовен и хуманитарен дух на този симпозиум – но и единоборство.
Силно заискаха да си изкаже и представителят на България, но  в присъствието на ректори на академии, зам.министри, доценти, директори и елитни водачи на духовни направления предпочетох да поясня, че справедливостта изисква изказвания по жребий – и то според времето на всеки, изчислено по определен принцип. Много им се хареса този подход, но всички, изтеглили символичния жребий, с радост го отдадоха на “балканеца”. Тогава им поговорих за Братството, за Рила, Учителя, за нашия живот и програма, за някои живи случаи. Светнаха им очите – и на ръководители, и на всички учителки и учители, и на децата, които присъстваха.    
                                                 

Дивата красота на Башкирия

Но спорът в началото развали времето и заваля силен дъжд – прибрахме се в трапезарията. Отново се съпротивих да ставам център на внимание, но този път без никакви жребии – всички спонтанно настояха и се наложи да се кажат няколко думи за Майката и Детето – за идващия нов Матриархат и за светицата Бременна и Кърмеща, независимо кой и къде е бащата, която по цялата Вселена е център на всяка култура, наука икономика и дейност - напълно обезпечена и щастлива. Страшно им хареса, жените плачеха; ако това беше бунт или революция, те казаха, че са готови до една да пролеят кръвта си за такава кауза...
            В почивката башкирецът В.И.Х. пожела да поговорим и прояви готовност да ми разкаже много неща за тяхната култура. По-късно за голяма моя радост, това стана.
             Едно чудно, мило момиче, ми разказа за мистичното си преживяване на 12 юли (!) преди години, когато народът знае, че слънцето "играело" – тя е видяла тази "игра". От слънцето се отделили сияйни цветни ленти, образували изящни орнаменти и мрежи. После тя, възхитена, видяла как пред нея в полето падат ленти в три цвята – като пух или нежен захарен памук: жълта, черна и алена. Попита ме какво може да значи това, досега никой не е можел да го разтълкува. Даде се връзка с народа, чието знаме има тия цветове, комуто тя е определена да бъде посветителка, виждайки и прогнози за неговата свовобода точно в навечерието на обединението му.  12 юли означава и друго нещо, още по-важно, което говори за типа нейна мисия.
            Друга млада учителка с нея – Елена – също разказа, че е видяла как Слънцето играе, но на Великден. Трети прекрасен младеж също сподели свое мистично преживяване.
            Последва доклад от Н.С. от Казахстан за резултатите от едногодишната му работа с ученици от началния и средния курс по методите на КСП и Бялото Братство. Момиченца от четвърти клас били излекували за 10 минути глухотата на своя съученичка; друго дете премахнало перде на окото на кучето си само с мисъл; други деца с тези методи възвърнали напълно зрението на дете, сляпо с едното око; група четвърто-класници пък се съсредоточили  и видели черен октопод в гърдите на своя съученичка, но с определени движения и хубави чувства успели да го превърнат в черно яйце – и детето видяло как го изхвърлило през основата на шията си и се излекувало.

               
Южен Урал точно над стария Сибàй

Паметта на учениците се усилила извънредно много – научавали си уроците още в час. Н.С. се бори за 36 минути час, тъй като учените били установили 9 минути внимание, 3 минути разсеяност – и още три такива цикъла. Той даде още поразителни примери за грамадното ускорение на развитието - умствено, морално, душевно, духовно, творческо, лечителско и пр. Пита: само ако за една година се постига толкова много – то най-новите и древни методи на Бялата Ложа в Космоса - в атмосфера на любов, ненасилие и пълна свобода на децата и наблягане върху положителното и доброто, – то какво ще стане след 10 години? Този опит бил произвел силно впечатление на ръководители на най-високо равнище в Казахстан, Москва, и другаде. Показан ни бе последният брой на един учителски вестник, където на най-отговорно министерско ниво се препоръчва внедряването на нашите методи – докато в България неандерталци и плазмодии коват закони против Братството, отнемат деца от майки "дъновистки" и до ден днешен (за да не бъдели възпитани погрешно...), докато самите тия майки са действащи учителки, журналисти и публицисти!
            Основен проблем, според мен, на този етап в средите, които видях: меланж, компот, салата от най-различни методики и учения. Хубав стремеж към интегралност, но е за препоръчване само като информация. На практика е крайно опасно 1 час йога, 1 час източни бойни изкуства, 1 час паневритмия – и пр. до безкрай... Предложиха ми да остана да работя тук, където и каквото поискам, с голяма протекция и висок материален стандарт.. Отказах, както отказах някога и предложението за изпълнителен директор в системата “Киндердорф” у нас: просто мога да отговарям само за методи и резултати в духа на Учителя, но не за дейности, където децата са под кръстосания огън на десетки стари и новоизлюпени школи и школички.

           
              В този район на Башкирия е изключително красиво!

Най-интелигентните тук ме разбраха. Една от тях е водещата конференцията – зав. кат. по педагогика и доцент, преподавател и зав. Отдел "Инновации" при МНО на Башкортостан – З.Х. Още в първите часове тя много сърдечно и с огромно смирение отбеляза разликата между московската и българската позиция. На следващия ден, когато отивахме на закуска, тя ме посрещна на пътеката, стисна ми горещо ръцете и каза: "Мечтая да се поуча от вас - от българската Школа!”
            Днес през целия ден, виждам в облаците как се оформят очите на Учителя!
             Вечерта един ентусиаст – Серьожа от Питер, учител, окултист и лечител, ми разказа за най-новото откритие – фотографиране на аурата през дифракционна решетка: 1:12,000 и повече.

            24 юни 92г. Разходка под върховете. Башкирия е неземно хубава; цветята миришат упоително, чучулигите са подлудели! Тъй силно билките не ухаят и на Пирин.
            Изведох 3 лъча - над 30 души - на едно чудно връхче, където башкирци, руснаци и етнически немци играха първата паневритмия в Башкирия. Изиграха даже и лъчите и пентаграма! В Латвия не смеех да стигна до там - не схващаха пентаграмата, а тук го възприеха за минути. Асистентка ми беше Бюлбюл ("Славейка") - виден  фактор в управлението на педагогиката в Башкирия - научи фигурите от първо обяснение и поведе другите безгрешно. Разказах им за Ярмила на Изгрева - как е играла паневритмия с оркестъра, без да я е виждала никога.
             

После пяхме песни от Учителя и башкирски народни песни. Тотално съвпадение с нашата родопска песен! Явно Орфей се е занимавал и с башкирската душа. Цитирах им мисълта на Рене Генон за Учението и Учителя - за това, че сега се срещаме не другояче, а в огнената прегръдка на Любовта. "А къде става днес това? - Над Магнитогорск..." - Значи, магнитът, за който говори Рене Гинон... и т.н.
            Но най-чудното ми преживяване бе тази нощ: жив, неизказано красив и вълшебен сън. Дали не ме пуснаха в Небесна Башкирия? Вечерта разговорите бяха превалили полунощ и трябваше да им кажа, че сме изпуснали и "товарния влак" и ще си останем тази нощ в нисшия астрал...; че след полунощ тунелът към Светлата Вселена се огъва на затворена халка и изхвърляне нависоко е абсурдно; че - може би - ще се наложи тази нощ да гоним съучениците си от Небесния клас чрез опасния метод "ударна сонда" или "свръхстрела", т.е. пробив на тъмната зона направо през гранит - без коридор... Доколко това бе художествено творчество и доколко истина само Бог знае, но във всеки случай слушателите ококориха очи...

            
  Добавих, че всяка минута будност след полунощ, ако не сме спали от 10 до 12 часа вечерта, състарява човек от ден до месец; и че ако тази нощ сега не успея да направя "сондата", утре може да изглеждам състарен не с месеци, а с години...
             В дневника си тогава кой знае защо съм написал: "Пълни измислици, разбира се, но впечатляват, будят размисъл"... -  Дали са били измислици не мога да кажа, но веднага след заспиването в оная паметна нощ аз наистина попаднах в един фантастичен свят:
            Сънувах изкачване на отвесни скали към непостижими, кристални върхове. После продължих по едни прозрачни въжени или лентови стълби направо към небето!

                                    
                              Ето го и Гаделшахският водопад!

След това изведнъж се видях с други приятели на един ръб - тераса само 1/2 метър широка, като безкрайна пътека, изсечена в скалите, на 50 или 100 метра над голяма, дълбока река. Нощ е, но всичко странно се усеща и вижда. Всяко камъче се вижда отчетливо на километри от тук - както в книгите на Кастанеда...
            Изведнъж отляво долитат радостни звуци - странни гласове... По реката явно плуват нагоре някакви същества и се приближават, но аз още не ги виждам. Внезапно изкачат в полезрението вълшебни делфини – гласовете и движенията им преливат от радост и щастие. Лудуват наволя! Стигайки до моето място, те представляват невъобразима картина: делфини-момичета - светлосини, с бели глави и нагръдници; и момчета  светлорезедави отдолу и отпред  и чудно канелени или оранжево-кафяви, "гофрирани" надлъжно отгоре като ватенки... Две делфинки, една подир друга, скачат шеметно нависоко, достигат ме, и всяка една ме прегръща и целува с неизразима любов и нежност - с векове, сякаш камера е дала на бавен каданс... После всяка пада в реката с нормална скорост, след като замръзналото време постепенно бе потекло обратно към обикновено, наше земно. Тогава тези приказни младежи-делфини и делфинки продължиха весело нагоре в нощта - по реката.....
            Такова странно население на Небесна Башкирия!.. Докато тайнството се извършваше, някой ми обясняваше вътрешно, че всеки момент ще ме запознае с тези две делфинки и отвън - в света на хората... Дали не са същите ония две башкирки, за които писах по-горе: З. и Б.?... Народите с неунищожен етер усещат любовта от километри, откликват ù се - и продължават нагоре към Изворите.
            Не си спомням вече дали същата нощ или през следващата видях насън още един смайващ епизод: същата нощна голяма река на етерен Урал. Аз се пренасям мигновено нагоре и кацам на десния бряг. Там има, на един завой, полянка, осветена от слънце - а слънце на небето няма и е звездна нощ. И луната я няма на небето, а всичко останало извън полянката  е обляно от топла лунна светлина, както в предишния епизод с делфините. Ненадейно на полянката изкача мощен кентавър - полукон, получовек. Запомних добре лицето му - яко, квадратно, честно, излъчващо сила и добро. Същият глас ми каза, че скоро ще ме запознае и с него... Ха фантазия де!...

                                          
                                           Гаделша по-отблизо

23 юни 92г. След 10ч. конференцията продължава. Изказвания на учителите за приложението на КСП, йога  и методи на Бялото Братство на цялата територия на СНГ - бившия Съветски съюз. Пълно реализиране на пророчеството на Учителя, че паневритмията и Учението ще се приемат официално първо в Русия! Докато в Англия доскоро Ф. водеше приятелите на паневритмия по тайни сокаци за да не видел някой, щото можело да имат големи неприятности в службата, с властта и духовенството...
             Най-после на срещата се чуват и по-разумни гласове: смесването на методи е опасно - това са части от стари и нови системи, а детето е едно цяло. Точно така се бях аргументирал предния ден, когато се наложи да поясня защо не искам да съдействам на КСП и пр.: опитват се да сглобят голям самолет от двигател на ракета, акумулатори от подводница, динамо на трактор, гориво за нафтови печки и пр.... Даже и да хвръкне такъв хибрид, каква е гаранцията колко време ще лети и какво ще стане с децата на борда му?
            Контрааргументите бяха, че тези нови  форми са насилствени и че всяко дете участва в тях само по желание. Видяхме и чухме още много неща - резултати от опитите. Пуснаха лист с ноти, оцветени по Учителя: децата са учени да свирят и пеят по тях с голям успех. Учат ги не само да чуват и слушат музиката, но и да я виждат, чувстват миришат - всичко по методи на Петър Дънов от България.               
Голяма, релефна цветна схема на чакрите и каналите на Кундалини в човека - в дневника си съм я скицирал за сведение. По принципа "Говори, когато те питат", си мълчах през през цялото време, докато обясняваха надълго и нашироко по нея неща, които не са така. Накрая любопитните да чуят българско мнение разбраха, че това е схема от отпреди хиляди години, валидна само за тогавашните индуси, и че сега има нови чакри на съвършено други места и има расови, етнически, групови, индивидуални чакри и течения на космичната енергия. Много бяха любопитни, например, да узнаят къде се намира “башкирската чакра” и по какво се отличава... Можеше да им се предложи научен метод за изследване, но хората с апломб никога не позволяват някой да им вземе думата (пък и ние не се натискаме). Все пак, почистите и будни души наостриха уши - и там се образува "нелегална" групичка...

            Разказаха древна башкирска легенда. Един старец имал трима сина. Те измайсторили от дърво лък, плуг и музикален инструмент – само че баща им показал точно от какви видове дървета да ги направят. Обаче вторият и третият трябвало да владеят и другите две изкуства.
            Л.М. е методоложка, шефка на музикалното образование в столицата УФА – с уникален опит и голяма интелигентност. Игра паневритмия, сприятелихме се много, пее като ангел башкирски песни!
            Оказа се, че всичко кадърно, което е направило нещо за новата педагогика и култура, е минало през школата на Я.И.К. – патриарх на тия теми също като автор и съавтор на книги отпреди 30 години и повече! А и сега скача като младеж и говори, поучава, вдъхновява, показва системи и упражнения... Жена му О.С. го обожава и е навсякъде с него – къде такава спътница!
            Една учителка дава пример: като разкажа някоя история, всяко дете трябва да я предаде от гледна точка на всеки герой в нея, даже и на... автобуса. Това е метод за разкомплексиране чрез приемане на различни роли (ролевият автотренинг). Или измисля една дума, например - “извор”. Но не обикновен, а да кажем, "извор на вежливостта"... Какво ще се случи с човек, който пие от него? Има такива милиони извори – и децата отговарят безпогрешно.
            Най-голямата глупост е да се иска съчинение "Как прекарах ваканцията"... Съвсем друго е "През ваканцията – на 10-ата планета" и да се свърже, например, с думата "са­пун". Невероятни резултати! Учителката чете пред всички в конгреса такова съчинение: "На сапунената планета има езера – като духне вятър, дигат се огромни цветни мехури! Ако някой автомобил на тази планета пукне гумата си – сапунен мехур, тя се пръсва на хиляди мехури – рибки, картинки, дър­вета..." Пишем и съчинения: "Какво мисли кучето за господаря си". Или, като закъснее някой, да обясни най-фантастично къде е бил – никакви други "наказания". Има деца, които идват навреме, но нарочно чакат зад вра­тата, за да ги "накажат" по такъв начин... И още: пишат една дума на лицето на дъската и съвсем друга – на гърба. Като я обърнат, трябва да свържат двете думи в приказка. Или чисто етически упражнения - как да превръ­щат лошите герои в добри или как добрият може да стане лош. Всичко това разказа уникалната Н.М. – тя е натрупала огромен опитен мате­риал.
            Ян Ивманич Колтунов съобщава, че в неговите групи навсякъде - години наред - хората се класират на първо място и по качество и количество на изобре­тенията. Наблягат върху безсъзнателното и принципа на риска, а още и на релаксацията. Нека да е "агент" на "Майкъл Айванхоф" – ние в България обявили ли сме официално, че работим в стотици учебни заведения по методите на Учителя, играм с хиляди учители и ученици паневритмия и имаме такива уникални резултати?

            24 юни 1992г. Башкирците имат проучени корени до седми век (някой да съобрази и да си спомни защо...). Казват им, че произ­хождат от Алтай, но тайно изповядват – като много народи – прабългарско етническо съзнание. Братя с каракалпакците (сякаш и те, и кабардинците, и карачаевците, и татарите, и балкарците не са българи...)Познайте на снимката с башкирките национални костюми това напомня ли ви на нещо... Живели били с маджарите, но те тръгнали на запад. Голяма част башкирци след XVIвек са асимилирани от унгарците (хайде да не отваряме сега дума и за унгарците). "Буда–пеща" – според легендата, едната ù част е башкир­ска. Всички най-ранни сведения идват от IX век – от записките на един арабски пътешественик. Нашествие на монголотатарите. Говори се за 14 милиона башкирци в древността. Днес са само 1,5 милиона – 30-35% от населението.
            Обединили са се с Русия – в началото това е било благоприятно, после станали колония. 120 години вдигали въстания: всеки път били из­бивани по 20 хиляди башкирци! Бататар - башкирски герой, който успял да избяга от една легендарна крепост. Пугачов им обещал земя, но след падането му пак погнали да ги избиват: при едно от най-крупните му въс­тания обесили на всяко дърво по един башкирец. През XVIII век останали само 200 хиляди. През XIX  век Русия благоприятствала за башкирската история – станали милион и 600, до революцията станали 2 милиона. След гражданската война спаднали на 800 хиляди.
            Само 67% говорят башкирски, останалите – руски и татарски, въпреки че са башкирци. Даже и самосъзнанието им се е изменило, не само езикът. Пак за домашно: защо героят им е Бататар и защо са говорили татарски.
            В Башкирия има всичко – и тундра, и тайга, и степ, и лесостеп, и хълмове, и планини. Има всичко, включително и нефт и злато. Аллах е благосклонен – дал е много на башкирците.
            Имат богат фолклор, събран досега в 18 тома, има още за тол­кова. Епосът "Урал-батар" е най-значимият след Махабхарата, Илиадата и Одисеята. В света няма песни, подобни на башкирските: 3 тома са само текстове, 2 – жалейки. Дали няма песни, подобни на башкирсите, елате за една справка при мене на таванчето да ви пусна една грамофонна плоча, която ми подариха в Сибай. По-долу обяснявам как тогава ми падна шапката като чух чиста родопска народна песен на башкирски език и ги питах кога са я превели... Те дори щяха да се обидят, а този, който ми я подари, се огледа подозрително дали някой не ни слуша и ми прошепна нещо на ухото...Той беше учен и знаеше неща, които другите не знаят.
            Твърди се, че имат магическа сила, правят връзка с космоса. Башки­рите безумно обичат музиката си. Пентатоника – на баяна само черните клавиши. Курай – националният им инструмент. Комунистите искали да го изхвърлят, минавало за "национализъм"... Подариха ми и грамо­фонна плоча с курай. Както се вижда, името му съвпада с името на националното им цвете в знамето и герба им – символ на обединението. Памет от завета на един праотоец, който дал пример на синовете си кога една пръчка се чупи и кога не се чупи...
            Ахмад Тюган - знаменит башкирски филолог.
            Първа столица – Темяз (по име на човек). Башкирия е била първата автономна република в СССР. Някои башкирски територии са останали в Челябинск и Оренбургска област.

Жеравът е свещената птица на Башкирия, а също и орелът. Днес вече не се покланят на вълка.
            Свириха на курай, но в дует със звученето на собствения глас – пеене и свирене едновременно! Всеки път преди изпълнение певецът раз­казва легенда.
            Не само грамофонната плоча... Като запяха – родопска песен! После прочетох, че някога сме били съседи; и те са пили кобилешко мляко. (Съседи утре по това време. Като иде брат ти в друг апартамент, казваш ли му "съседе"?...)

            25 юни 1992г. Отново жив сън, избликнал от Башкирия: някакви странни цветни птици, всяка с по 3-4 глави, но една над друга – омайно прелестни. Те се приближават към мене и почват да ме милват по лицето с човките си много нежно и любовно. Невероятно красиво преживяване, в такт с танц и музика! После се яви и птица с човешка или ангелска глава. Това не са само сънища. Тук виденията извират без спиране. Приказен край!

            Ходихме нагоре към един чуден водопад под върховете – именно Гаделшах. Реката съдържала сребро, но е силно жълта от някакви растения. Казват, че е полезна, но на мен не ми се нрави. По-горе е прозрачна; още 2 км. – и на билото са изворите.


 

Ето го най-горе и знаменитият хребет Ирандек - или по-точно  Ирандък. Наричат го "Великанът". И ние си имаме Великан – Мальовица с Рупите, - но лецето на башкирския е значително по-красиво... Нашият има да изработва гърбинката на носа си - да не си играят с него които и както си искат, - а този по-изработен... Кой знае каква е пък неговата история – защо лежи тука?... Не ви е ли прилича на жена?
                                            
Изглед от Ирендък

            По-нататък в дневника си разказвам за грамадните хонорари, ко­ито изисквали лекторите и основателите на “белите братства” от Баш­кирия, включая и плащане на самолета в двете посоки. Коментирам това с негодувание, но година по-късно узнах от самия Д.К., че имал само 2 долара в наличност... За да не обяснявам много, отидох без много шум да подпиша документите за основа­ване на "Бялото Братство" в Башкирия и Казахстан в духа на Михаил Ива­нов, дори и набъбващо с такива хонорарни методи... Много скоро след това узнах от директора В.Н.Ш. и каква е ползата от вредата: имаме право да съдим, само ако можем да покажем нещо по-добро и по-реално на практика.
            Младите учителки и учители и по-будните ръководители искат да общуваме и в български дух, но не се получава: плановите мероприятия са натъпкани до полу­нощ. После вече пеят и се разговарят свободно и се греят на лагерния огън до 2-3 часа, но аз не мога – предпо­читам "панвселенска" Башкирия...
            Все пак загатнах в една пролука, че има 144 основни предмета в една Космическа школа тук, на Земята, и че можем да се позанимаваме с някои от тях, но повечето хора вече си заминаваха. За да предотвратя неродени приятелства, написах с едри букви на дъската: ”Днес е вълшебен ден! – Напишете на лист кои са трите ви най-силни желания – и те ще се изпълнят!” – Получих десетки листове и листчета с желания, адреси и телефони. Съжалявам, че всички те са останали в архива ми и не са тук в момента – заслужава си да се цитират някои от тях. Едно дете иска кукла “Барби”, друго иска от "скъпите вълшебници" да открият къде е загубе­ното куче "Чапа"... Участваха даже хора от най-висшия управленски кадър -  напр. един ректор, доценти пр. Мнозина питат за болести и здраве, други - за добиване на духовни дарби, трети копнеят да се освободят от семейни и астрални окови... По-късно отговорих на всички. Знам, че много от жела­нията вече са се изпълнили, но писмен отговор нямам досега от никого, вече трета година. Не стигат ли до тях писмата ми? Имам обаче основа­ния да вярвам, че с някои от тях се срещаме насън.
            Оказва се, че все пак тук фигурират две ксерокопия от някои техни въпроси и желания, които прилагам без имената им:


 




           
Башкирци сърдечно и с уважение – както досега и най-светлите руснаци и латвийци с искра Божия - ме поканиха да остана "завинаги", за да им помагам. Попитах колко земя могат да дадат за наши цели – безусловно и без намеса на лек­тори и пропагандатори на други методи, извън тези на Учителя, в Когото и башкирци повярваха. Поясних, че подписването на документите за еко­логично застрояване с микрокъщички за бременни, кърмещи и деца вегетарианци е усло­вието да доведа тук 100 или 1000 приятели. Или със собствени усилия, без външни гости, да покажем на какво е способна природата на Божествена Башкирия и какъв ще изг­лежда човекът само за една година, ако покрием няколко хълма с цветя и забравим за насилствения свят...


Тази област от Божествена Башкирия вече си представях, че ще я правим късче от рая, ако не беше се намесил Елма... Погледнете на стр 5171 каква атомна гъба и каква черна нощ послед бял ден представлява Магнитогорск – само на 100 километра оттук! Цял свят знае колко живеят и какви деца се раждат не само в епицентъра му, но и на  десетки километри около него.

           
От една страна съм недоволен, че приех поканата за тази конферен­ция: още един сериозен урок за пътуването като сателит на платени окултисти и "бели братя". В бъдеще ще се ходи някъде само при предварително изяснени позиции и изисквания (което и до днес не правя и затова се насаждам на чужди въжделения и сценарии). Гостуванията, уж  като антипод на хонорарите, са друг голям проблем.
            Плюсът: видях Божествен Башкиртостан с неосквернения етерен свят на Южен Урал, където вълшебните приказки са реалност. Дивни па­норами, аромати, по-силни и от Пирин и Рила, за разлика от Швейцария, която е етерно мъртва заради егрегора на банките и богатите еснафи и туристи (или поне дълбоко законспирирана в друго измере­ние). Запознах се с етерното население на Панбашкирия – и с неговата дейност не само нощем, но и денем... в човешки образи. Който не знае от митологията и фолклора що е вселяване и "превращение" и не е чел автори като Ерик Линклейтър, само той не знае какво става по света, откато той светува. С нови приятели (а може би стари, от ве­кове?), които имат дар за Разпознаване и Ключа на Живота – спонтан­ността - набелязах места за сътрудничество с местни кадри с власти и материална база; дадоха ми факсове в УФА и Сибай за бърз контакт.
            Колко жалко, че оставих фотоапарата в Москва; че мъкна допо­топна любителска камера, за която няма никъде филми, защото отдавна вече сме във века на видеото. А тъй ми се искаше да покажа красотата на Башкирия на останалите приятели! Нищо. Незабравимите мигове оста­ват завинаги в сърцето и душата и - както се казва - бронебойни патрони за тях няма още открити – няма открити... Така завършват жалванията ми за видеолипсата тогава: че не съм могъл да отнеса със себе си "картините от башкирските паневритмии на фона на Леонардовски простори"

За картинките в този дневник сега от тия места – да е жив интернет...

           
На 25 юни вечерта се събрахме и учителите помолиха да им погово­рим за "истинското Бяло Братство". С Вело от Естония, който също ярко се открояваше измежду всички с особено мнение и с необикнове­ните си научни способности и дар за аурна диагностика, отговорихме на въпросите им. Преди това имах сърдечен разговор с готвачките в кухнята – всяка си изплака болките, всяка получи отговор.

            26 юни 1992г. Простихме се и потеглихме обратно за града. Оста­вих си само 25 рубли за постели във влака – всичко останало в рубли и ва­лута отиде за най-бедните. По думите на един русин в Башкирия, прези­денти и лектори на "Бялото Братство" в същото време – само за 4 дни "почивка" са си били напълнили "гушката" с по 27 000 рубли. Какво е това? - 27 долара по онова време, нищо работа, но за Русия това са много пари. Не е наша работа да съдим никого – нека всеки работи както знае. При това, тяхната работа има уникални резултати. Сам Учителят казва, че ако става дума за пари, Той би взимал или най-скъпо, или нищо. Тази мисъл срещнах много по-късно в беседите. Казва и това: "Ще отидете при най-добрия астролог и ще му платите добре, за да ви направи хороскоп". В други случаи е одирал кожата на богаташите, за да ги излекува – понякога сре

щу половината или цялотго им богатство. Мъдрецът знае от кого колко да вземе или да не вземе. По-нататък разказвам за подобен случай в Кавказ, когато ходихме там: един народен лечител сам го сподели с мене. Спасил от смърт детето на една професорка по същата болест. Тя била безсилна, както и колегите ù от цяла Европа, където го била водила. Като отишъл да ги навести, тя не го пуснала от завист и злоба и му казала: "Кой сте Вие?" - "Е, оттогава на някои хора аз взимам пари, много пари.." – заключи той. А ето как всеки от нас се въоръжава само с такива цитати, които отговарят на неговата едностранчивост – и тръгва по света да става "апостол", "да проповядва "святата Истина"... Прочел няколко цитата от рода на "Ученикът работи всякога без пари" – и хайде по света. Едва ли не бунт дигнах в Русия и Латвия и затова не приех и поканите от Америка и Швейцария. Не че си промених мнението и поведението, не че не развявам и до днес знамето на "Дъмпингът на Христа" и Неговите хора, но проблемите са много по-сложни, отколкото си мислим. Ето всъщност случаят, който ме накара дълбоко да се замисля:
            Снощи направих дълга разходка с директора В. От разговора си направих много важни заключения. Тези, които го критикуват, че е преподписал до­говорите с водещите Михайловисткото братство и които наричат послед­ните "жиды" (чифути) са много крайни в оценките си. В.Н. също е отбеля­зал бездната между едните и другите методи, но каза буквално следното: "Ние сме жадни за мъдрост и светлина, за практическа духовна работа, която да не се пре­късва. До идването на тия хора си бяхме формени животни. Затова аз каня проповедници от всички учения, школи и религии – тука идват и попове, и пастори, и йоги, и какви ли още не: моите учители и ученици трябва да знаят всичко. Ние не сме църква, комунизъм или фашизъм. Те трябва да направят своя избор, за да почнат да градят собствен светоглед. Плащам, да, плащам – нагло ни дерат, -  тоя път поиска 60 000! И ще обърна света да му ги намеря! Защото зная, че той работи и ще работи: той ни научи да дишаме, да медитираме, да не се храним като помияри, да бъдем по-добри; изсипва цели кошове методи от най-различни епохи и енергетики. Е, да - той продава книгите на Омрам Майкъл Айванхов, а ние искаме беседите на Донов... Е, какво, можете ли да ни изпратите?... Готови ли са ваши хора да идват редовно тук, за да ни учите?... А такива екзотични птици като тебе, които идват еднократно защото са ги взели на буксир и ни обай­ват със сладки приказки, а после нямат пари за пътя обратно и се изпаряват завинаги, ние сме виждали и друг път... Извинявай, ако има нещо..."
            Отговорих му дословно, че да приемам заплата или хонорар за свещен духо­вен труд за мене е "абсолютен, съвършен, тотално-тотален и абсурдейши абсурд"; и че на този етап материалната форма за мисионерство е или чрез лични средства (каквито нямаме), или чрез приятелска покана. Никакви договори и пазарлъци! Че по факса на ректора в Уфа ще изпратим покани за 20-30 башкирци, немци, татари и руснаци, успели да различат оригинала от имитаци­ите. Имитантите винаги присвояват учèния, названия и терминология, екплоатират с успех всички работещи методи, но начинът за материална и морална компенсация лично на тях си остава все същия - от хилядолетия.
Сега обаче виждам, че съм бил много краен: ако имаме друг модел, нека го покажем, а не само да говорим, пък да сме безсилни.  Вече трета година не само е немислимо да мога да ида до Урал, но нямам пари да си  платя и един телефонен разговор с Башкирия да разбера, аджеба, получават ли ми десетките писма, книги, снимки, филми и пока­ни?... Досега нямам нито един отговор.
Тук е мястото да споделя един много фажен факт, който го няма в дневника, а може да е разочаровал основно башкирци и те да не са реагирали. За тях този контраст може да е бил съкрушителен. Не биха могли по никой начин да вържат приказките ми там с първото писмо, което изпратих от България до всички. Може да са си казали озадачено: "Уви, и тоя е от тия...". Къде ми беше акъла да измисля, уж за улеснение, да ида в една туристическа фирма и да направим изчисления колко ще излезе, ако поемат транспорта, оборудването и храната на чужденците за еди колко 

си дни от София до Езерата и обратно? И до днес (2009г.!) приятелите идват не само от Русия, но даже и от Америка със собствени палатки и спални чували! Ако бях приел да съм в "братския" съвет, такъв абсурд нямаше да се случи вече никога. Като си купят от тука и тонове беседи, познайте колко плащат за свръхбагаж, за да си върнат палатките... По тази причина всъщност ние сега тука имаме много хубаво чужбинско оборудване: никой не е луд да се върне в Америка с него... За тях това е бълха да ги ухапе. А можеше да имаме тука всичко на склад - ама не: българският череп счита това за личен подарък и не го дава, даже и да не може да отиде на Рила... Как ли пък ще пусне голтак в третия си апартамент... Хайде да не разправям за една английска палатка-подарък, която (чух с ушите си, знам английски) бе подарена на мене, а след 10 години някой от "братския" съвет с доста големичка злоба каза, че била дадена не само за мене и че съм я бил задържàл много подло и егоистично толкова дълго време. Разбира се - веднага им я дадох... Та грешката с фирмата беше еднократна, но голяма. Нарушавак принципа на Учителя и на братския живот по един недопустим начин. Оправдавах се пред себе си, че парите, които искат, не са повече от това, с което ни одират например всяка година конярите (наскоро коняр даже е вадил и пистолет, за да вдигне тарифата!). Но писмото ми с колонки, цифри и услуги бе изчислено в долари... За по-лесно... Какво ще си помисли по онова време един обитател на Великая Русь, който с един долар можеше да се храни една седмица?... Или факта, че в Бай Тошовските времена един братски обяд на Рила с първо, второ и трето "на тумбак" (т.е. допълнитело") струваше, барабар с транспорта и конете и нашите гърбини, само 16 стотинки? В София можеше да ядеш боб и една филия хляб за 30, а тука е на 2400 метра височина и на повече от 80 километра!  Ама кои бяха времената, организаторите и конярите тогава? ("Пак си се разпенил тука" – чувам в момента спрадливата забележка на В-то...)
            Днес (продължавам с текста от оригиналния дневник) оконча­телно разбрах кои са двете делфинки от съня ми и ония многоглави райски птици. Това са няколко човека от най-интелигентните тук, които мигновено се ориентираха и предложиха сътрудничество и база за работа само по ме­тодите на Учителя. Интересно: адските многоглави животни (лами, чудо­вища, дракони) са всякога астрални: главите им са разположени в хоризонтална плоскост. А тези на птиците от съня ми бяха една над друга. Това вече е белег на ум, разум и дух – способност за различаване, избор и спонтанност. Дори в България почти няма интелектуалци с пробу­дено причинно тяло – балтавят се в атеизма, клерикализма, вносните мъдреци, сектите, самодейносттта или еклектиката. Птиците поначало са символ на просветените, учените, учителите, просветителите – точно такива са тук всички, които играха за пръв път паневритмия и узнаха за принципите и методите на истинс­кото Бяло Братство - с един Бог, един Учител и един Път. Пътеките, во­дещи до тях са много и отвсякъде, но Пътят е един.
            В дневника си тогава съм сгрешил: птицата с човешка глава от съня си съм я взел за една крупна административна и политическа личност, с която ме запоз­наха в последния ден, но тази птица всъщност е била символ и образ на друг важен човек, директор на едно училище. В това се уверих, влизайки в кабинета на лицето, за което говоря по-горе: до последната черта – кен­тавъра от съня ми! За него вече бях загатнал предварително пред ауди­торията, че "в Сибай е засечен от Космоса един от подменените ръководители" (т.е. пришълец)... Оказа се самият кмет на града. Срещата ни протече фантастично. Не искам сега да казвам колко десетки наши лектори и дейци и каква още подкрепа обеща, ако се съгласим да дойдем. Той много добре знае какво значи да се постави Майката в центъра на живота, какво означава да се освободи от материално и морално робство.
            Доста по-късно разбрах каква е истината, от едно осияние специално за Башкирия. То дойде по повод на свободното ми съчинение относно "Резерватите на щастливото детство и майчинство" в Башкортостан и бе озаглавено от самия Елма с че­тири категорични повторения на обръщението “Слушай ме!"  ("Слушай Ме, слушай Ме, слушай Ме, слушай Ме!" - 1.X.128 г.14,23 ч.) В него Някой изяснява детайлно защо не е трябвало и не бива в никой случай в този век да започваме подобна дейност там и където и да е било другаде. Няма как да обясня на башкирци, че Небето иска, като първа крачка, незабавно и пълно ликвидиране на най-чудовищния град-комбинат, който съм видял в живота си - Магнитогорск! За да не изпуска влака и от там за Мос­ква (поради срещата с “кентавъра” и заради това, че по негова молба изпуснах този до Магнитогорск), той на­реди да ме возят 200 км с една държавна Волга. Точно от нея видях “атомната” гъба от чернилки и най-страшни демони на нелечими болести, покриваща плътно този нещастен град. Нещо по-ужасно и от ада! Небето не се съг­ласява да строи рай на два метра от ада!

           
Точно по пладне, при най-ярко слънце, аз видях в далечината това нещо подобно. С тази разлика, че видях и атомната гъба над него, която засенчва територията и прави нощ в радиус на много километри
 от този стратегически важен град-чудовище.

Тъй като тогава преживях това като ужасна катастрофа на човечеството и безмилостен съвременен геноцид, аз и досега съм свързан с тази картина и като че ли преживявам страданията на хората там и до днес като свои. Още при първия поглед през прозореца си казах "Молох!" Това е семитският зъл бог, който яде деца, и едноименното произведение на Куприн. Но стоманолеярният завод на Куприновия "Молох" е нежно цвете в сравнение с чудовището Магнитогорск. Минали са 17 години от тогава.  Отворих да видя в интернет как е положението сега – и в официалния сайт на града и комбината се хвалят, че смъртността на децата била спаднала наполовина на общата смъртност от целия извънмагнитогорски район... Може и да е така, понеже статията по-долу сумира положението отпреди 5 години, но не вярвам всичко да е тръгнало по мед и масло. Извинявам се на тия, които искат да четат само осияния и в краен случай мистични дневници, но ще направя още едно изключение. Прекалено много ме боли, за да не поместя тук една обективна статия. Не е никакъв проблем да я прескочите. Освен това е важно да се види защо тогава Елма е реагирал тъй остро.

Металлургия. Экология: «Черные» болезни черной металлургии.
 http://www.polit.magnitogorsk.ru/modules.php?name=News&file=article&sid=84  

По материалам Всероссийской научной конференции «Проблемы экологически обусловленных нарушений состояния здоровья населения промышленных городов Южного Урала с развитой отраслью черной металлургии», прошедшей в ноябре 2004 года и организованной Магнитогорским государственным университетом и Южно-Уральским научным центром Российской Академии Медицинских Наук, в Магнитогорске наметилась негативная медико-демографическая тенденция. Средний возраст умерших в городе мужчин – 57,5 лет, женщин – 70,9 лет. В структуре общей смертности населения более 30 процентов составляют лица трудоспособного возраста; 86,6 процента смертности определяют: болезни системы кровообращения, новообразования. В среднем каждый мужчина в городе Магнитогорске не доживает до пенсионного возраста по причине болезни 2,5 года. Работающий на металлургическом предприятии не дорабатывает до пенсионного возраста по причине инвалидности от осложнения сосудистых заболеваний 6 лет; онкологических: мужчины – 4,8 лет, женщины –8,8. В условиях перехода к рыночной экономике, периода, который породил социальный кризис, социально-экономическая значимость заболеваний, определяющих высокий уровень смертности, особенно трудоспособного населения, однозначна. Сохраняющаяся отрицательная тенденция медико-демографических процессов в период социально-экономических реформ подчеркивает негативное их влияние на процессы воспроизводства населения в городе Магнитогорске. Химические загрязнения в условиях промышленного города с развитой отраслью черной металлургии имеют глобальный – биоткани, воздух, вода, почва, стабильный, постоянно действующий характер. Токсическую ситуацию в регионе определяет устойчивая совокупность органических (ПАУ, диоксиды азота, фенола, формальдегид) веществ и солей тяжелых металлов (Cr,Ni, Be, As, Sb, Pb, Cd, Cu, Fe, Si).Постоянная техногенная нагрузка на городскую популяцию и работающих заводов определила: высокий уровень онкологической заболеваемости и риск развития опухолей, особенно, рак молочной железы у женщин; нарушение репродуктивной функции женщин, детей и подростков; высокий риск развития у детей заболеваний органов дыхания; нервной и эндокринной системы; органов пищеварения; ВПР и новообразований от воздействия факторов окружающей среды; экологическую обусловленность данных нарушений здоровья. Поэтому наряду с социально-экономическими факторами, влияющими на воспроизводство населения, определенную долю вклада вносит экологический фактор. Для таких промышленных городов, как Магнитогорск, экотоксикология является одной из актуальных проблем начала двадцать первого века. Что касается наиболее распространенных заболеваний в нашем городе, которые обусловлены неблагоприятной экологической обстановкой, то наши ученые медики и биологи изучали влияние основных загрязнителей атмосферного воздуха на заболеваемость детей за период 1980-1994 годы по трем районам города. Взят период, исключающий нестабильность демографических и социально-экономических показателей. Приоритетным заболеванием детского населения явились заболевания органов дыхания (52,6 процента), заболевания нервной ситемы (7,6), заболевания эндокринной системы (3,7); отмечены высокие показатели врожденных пороков развития и болезней органов пищеварения, наблюдаемые ежегодно во всех возрастных группах, независимо от территории проживания. В динамике с 1980 по 2000 год наметилась тенденция роста детской заболеваемости, которая увеличилась с 1826,0 в 1980 до 2324,4 в 2000 году на 10000 детей. За этот период показатели заболеваемости органов пищеварения увеличились в два раза, врожденных аномалий в 8 раз, новообразований в 2 раза. Остаются высокими показатели заболеваемости органов дыхания, нервной и эндокринной систем. На конференции особое значение придавалось ухудшению показателей репродуктивного здоровья населения промышленных городов, как одной из приоритетных демографических тенденций конца двадцать первого века. В условиях неослабевающего техногенного воздействия на популяцию наименее защищенной в организме оказалась репродуктивная система. По данным ВОЗ такие факторы, как химические, физические, биологические агенты, тяжелый и напряженный труд влияют, прежде всего, на развитие нарушений репродуктивных процессов, куда входят такие патологии, как инфертильность обоих полов, спонтанные аборты, тератогенез, фетальный рак, фетотоксичность или задержка внутриутробного развития у новорожденного. В этой связи, задачей исследования явилось показать объективную роль экологических факторов в развитии нарушений процессов репродукции человека, которые связаны с физиологическим состоянием репродуктивной функции независимо от пола. Эколого-гигиеническая характеристика загрязнения объектов окружающей среды (атмосферный воздух, почва, питьевая вода, продукты питания) города Магнитогорска за период с 1983 года показывает превышение среднегодовых концентраций в атмосферном воздухе от двух до пяти ПДК и выше: многокомпонентной пыли, свинца, диоксида азота, этилбензола, 3,4 бензапирена, окиси углерода, сероводорода, фенола, формальдегида. Это на фоне снижения валового выброса загрязняющих веществ в атмосферу основными промышленными предприятиями города (в 2002 г. – 290,6 тонны, в 2003 г .– 281,0 тонны). ИЗА составил в 2002 г. – 17,2, в 2003 г.– 14,0: то есть уровень загрязнения атмосферного воздуха оценивается до настоящего времени как достаточно высокий. Исследование почвы в 2002-2003 годах обнаружило превышение ПДК содержания в 1,2 -1,8 раза ртути; в 1,1 –1,6 раза никеля; свинца в 1,2 -1,6 раза; цинка в 1,3-1,8 раза. В питьевой воде: среднегодовые концентрации кадмия, никеля, свинца не превышают допустимые уровни, соответственно 0,2;1;0,013;0,57 ПДК; разовые исследования проб на содержание сурьмы как гонадотоксиканта обнаружили высокое ее содержание в 70 процентов отобранных проб. Исследования проб продуктов питания совместно с Госсанэпиднадзором на содержание свинца, мышьяка, кадмия за последние четыре года установило долю проб, содержащих свинец, от 89,6 процента до 53,6; кадмий – от 35,5 процента до 41,2; мышьяка – от 47,7 процента до 32,2. Следовательно, результаты качественной и количественной гигиенической характеристики загрязнения объектов окружающей среды в динамике с 1980 – 2003 годы, в том числе, и продуктов питания, позволяют оценить экологическую ситуацию в городе как напряженную. Основными загрязнениями являются органические и неорганические химические токсические вещества, большая часть которых обладает канцерогенным, мутагенным, тератогенным действием, эмбрио- и гонадотоксичностью и могут использоваться как гигиенические критерии для экологи-ческой обусловленности различной патологии, в том числе, нарушений репродукции человека. Данные мониторинга показателей репродуктивных процессов городской популяции, проводимого с 1980 года (мертворождение; младенческая смертность, ранняя неонатальная и перинатальная смертность, врожденные пороки развития плода, внутриутробная задержка развития плода, спонтанные аборты), обращают на себя внимание стабильным увеличением спонтанных абортов; только за последние 10 лет показатель возрос на 3,2 - на 100 беременностей; показатель врожденных аномалий на 1000 родившихся живыми увеличился на 5,8; стабильно высоким остается показатель младенческой смертности: минимум – 14,4 на 1000 родившихся живыми; максимум – 19,3; высокий уровень распространенности хронических заболеваний репродуктивной системы среди женщин. Установленный риск развития заболеваний шейки и тела матки, яичников и других придатков; молочной железы особенно высоким оказался у женщин, работающих в условиях горячих производств (ОР=1,7;5,6;9,1, в зависимости от профессий), что позволяет акцентировать внимание роли факторов производственной среды в формировании репродуктивных нарушений. Признаки репродуктивных нарушений все чаще встречаются у детей и подростков, родившихся в городе Магнитогорске в форме дисфункциональных маточных кровотечений, которые составляют более 50 процентов всех форм гинекологических заболеваний у девочек 12–14-летнего возраста. Среди изученных факторов, влияющих на становление репродуктивной системы у девушек-подростков, установлены профессиональные вредности для матери, имевшие место при беременности данным ребенком в 18,3 процента случаев. Женское бесплодие – показатель на 1000 женщин детородного возраста - ежегодно увеличивается и составил в 2003 – 10,8 процента. Идентификация и мониторинг химических соединений в биологических средах (кровь, моча, ткани) различных социальных групп населения города Магнитогорска: детей, подростков и студентов, проводимый с 1996 года, показывает высокую нагрузку на организм такими химическими элементами как Si,Sb,Cd,Cr,Ni,Be,Pb,Zn,Al. Настораживает повышенная концентрация свинца в крови 30 процентов обследованных детей. Таким образом, представленные данные полученных результатов многолетних комплексных медико-экологических исследований, которые представлены на данной конференции, являются объективным отражением сформированного химического «груза» в популяции города с развитой отраслью черной металлургии и позволяют научно обосновать экологическую обусловленность различной патологии населения, прежде всего, нарушения репродуктивных процессов и, как следствие – нарушение репродуктивного здоровья, а также отдельных форм злокачественных новообразований; экологическая обусловленность нарушения состояния здоровья требует внедрения новых технологий их диагностики, лечения, профилактики и формирования социальной политики с учетом экологических и медицинских проблем промышленной территории Южного Урала. Для медико-экологической реабилитации детей, подростков и лиц репродуктивного возраста необходимо, по мнению доктора медицинских наук, профессора Валентины Сергеевны Кошкиной, создание в Магнитогорске Оздоровительного научно-исследовательского центра. Комплексная, не только диагностика, но и реабилитация молодежи позволит сохранить здоровье и внести определенный вклад в улучшение медико-демографической ситуации в городе.

Подготовил Михаил Кажаев.


След още разсъждения за различаване на “имитантите” от истинс­ките дейци на Космоса според техните методи, продължавам дневника си по-нататък:

            27 юни 1992г. Сън във влака Магнитогорск – Москва на 26 срещу 27 юни. Ден е, но изведнъж половината небе на запад се затъмнява до тъмно­синьо и там се явява грамаден триъгълник от лъчи, но имаше и други фи­гури в него и около него. Чак днес разбирам, че ме е чакала работа много по на запад, но сутринта съм се заел със самодейно планиране на зада­чите в Москва до 3 юли; в Киев – от 4 до 12 юли; в Северен Урал – от 15 до 25 юли; и събор пак в Башкирия от 29 юли до 4 август, така че в Бълга­рия или Кавказ да сме до пълнолунието на 13 август... С една дума – бурна и амбициозна програма, но без "Кръчмаря"... Трябвало е веднага да се върна – поне да си стоя в Москва, ако не замина за София, а не да щъкам още на юг, на север и на изток. Сънят е бил съвсем явно указание къде е било благословението, но аз вече планирам и уговарям "големи па­невритмии" в Киев; после – отвъд Лабатнани, където нощите в Урал са бèли и въздухът  кристален; и накрая пак в Башкирия, където са обе­щани 1000 палатки, дюшеци и спални чували за лагер на Братството още тази година! Нито една от тези инициативи не се проведе, а провалът в Киев, в качеството ми на затворник в една вила, бе пълен... Явно си плащам за едно изречение, че нямало да мирясам, додето и "ескимосите и даже пинг­вините не проиграят паневритмия"... За пингвините не знам, ескимосите са по-напред с морала от почти цялото човечество, а като обучиш на паневритмия още 1000 или милион махащи с ръце – какво?... Нали всеки след паневритмия пак ще иде да си се прибере в дупката?... Ето колко е полезно да се четат и преписват дневници с по-късна дата!
            Във влака проучих и учебника по башкирски език, който ми подари автора му В. Извадих от речника всички общи думи с българския език (почти всички - от тюркси произход). Имаме общ Бог Тангра; и ние сме живели насам и те около нас и с нас - или просто сме един народ; и те са пили кумис (кобилешко мляко); тяхното “дух” е “рух”, “или” – “елла”; “утро” – “ирта”; “живот” – “тармош” (т.е. тор­моз..), а “семейство” – “гайле” (ама че са точни!...), “ал” – “розов и ален”; “ало” – “пъстър”; “алма” – “ябълка”; “баш-каръх” – “изпълнявам” (основно качество на башкирците, които трябва да са “башкà” във всичко като нас и добри бачкачи...); “ел” – “вятър”; “зирак” – “смислен, одарен”; “сер” – “тайна”; “тау” – “планина”; “тотоу”- държа, удържам (както Тот държи и удържа всичко); “тойòн” – “възел” (интересно: аз съм бил жрецът “Тойонус” в Египет... Дали се научих да връзвам и развръзвам това, което е на земята, та да бъде такова и на небето?...); “фен” – “наука”...  Айде тогава да ни преведат: "Фир фюр фен, тау би аумен"...
            Почитали са слънцето, имали са много домашни и природни духове. Национални музикални инструменти: “курай” (от едноименно растение, подобно на нашето валмо, с дебело кухо стъбло и дълбоко нарязани листа – влиза в националното им знаме). Трябва да се проучи символиката му, както и символиката на вълка. Други инструменти: кубъз, домбра, кълку­бъз, дунгур. Имали са древна, руническа тюркска писменост; после – араб­ска; от 1929 – латиница, от 1939 – руска кирилица + особени, национални букви: F /гъй/, з /зъй/, /меко “о”, ./меко ъй/, Y /меко у/,  h /гърлено х/, имат и едно заднонебно носово “н”, и "ъ" - като нашето българско “ъ”.
            Според легендите “башкир” значи още “главен род”, "главен вълк" (тяхно тотемно животно)
            Отбелязал съм в книгата кои текстове стават за начало на учебно билингва фоноиздание. Да им пиша какви са изискванията за подбор на още материал за тази цел.
            Ако се оформи всичко това в есе или стихотворение към Башкирия, да се включат и волните тълкувания “главен двор”, “главно сърце”, “главна корда”, “главен Господ”... По строеж на думата, “Башкирия” е подобна на “България”. Биха могли да влязат и сънищата ми, и някои културно-исторически до­минанти на този народ – и накрая да се завърши с обещание да не го ок­рада с нито една стотинка...
            Обичаи: здрависването е с две ръце – особено с по-възрастни. Без да зная това, точно така се здрависвах още от първия миг с башкирците! Да се говори прав било неприлично; делови теми – чак накрая; да прекъсваш събеседника е грях; да се говори, когато някой се моли – също; не бивало да се хвали красотата на дете или животно. Пожелания: “нека масата ти се счупи от блага”, “Нека душата ти бъде всякога широка, а лицето – открито”; “эт–кошка–элэкмэ – да не попаднеш на хищници /лоши хора/; “Нека новороденото бъде благонравно”. Като загубиш нещо или го откраднат, казва се: “Дано очак­ваното нещастие си иде с това” или “Не е било предназначено за тебе”.
            На стр.60 се среща два пъти името “Ватан”. Да питам кой или какво е това. За нас това е ватанския език, откъдето по-късно изведох псевдонима си Ватан - с него съм известен повече на Запад и в телевизиите и печата на югоизточна България. Всъщност, в някои тюркски народи Ватан значи Родина.
            На още 7 страници от тетрадката в оригиналния си дневник про­дължавам с “бурни” размисли на тема “екологически резервати за новите майки и деца”. Тук ги пропускам, тъй като съм ги синтезирал в предисло­вието на споменатото осияние “СССС”, дадено от Елма през м. септември - за Башкирия и въобще по този проблем.
      
28.VI.1992г., Москва. В последната редакция на дневника си съм спестил един много поучителен епизод, тъй като пак не съм искал “да се излагам” – вечните астрални проблеми... Сега нищо не ми пречи да го разкажа, тъй като уро­ците не свършват, а тук пак се намесва Небето или така нареченият “вътрешен глас” – може и да е бил той.
 И така, излагам се...:
 Още отпреди имах уговорка за точна дата преди 4 дни, когато трябваше да съм си вече в Москва и да посрещна на гарата от друга страна най-новата си “сродна душа” - в тяло на 18-годишно момиче от рода “да ти падне шапката”. В същото време аз съм вече на половин век... И очаквам нещо... "Заапàл съм джама", както се изразяваме в София, понеже съществото се е клело, че иска да живее с мене и да не се разделяме повече никога...
Жалко, че етиката не позволява да приложа тук копия от едни диапози­тиви, където друга, мъжка сродна душа, я бе снимала на покрива на един блок само по символични бикини – може да се пред­полага, че съществуват, но от снимката не личи. Пълен предусет за днешните прашки. Дотука нищо лошо: портрет на първоначалното и бъдещото човечество в рая и на настоящото космическо човечество, което не е минало през грехопадението, на Сведенборговите ангели от Най-Вътрешното Небе.  Абсолютно в стила на моите авангардни разбирания, проповеди, писания и тетрадки с безброй цитати. Та тази мила сродна душа бе казала, че ще е без­крайно щастлива да си поживеем само двамката в една московска квартира, която ми бяха дали на разположение. Обаче всички паневритмии и чудеса на Башкирия се провалиха без следа не знам къде си в мига, когато споменатият вътрешен глас се обади категорично: “Ще останеш тук още 4 дни!” – “Амии... съществото?..." – “Ще я посрещне едикойси"... Наистина, за да не стане “издънка”, бях помолил най-близкия си прия­тел в Москва, на уговорената дата да посрещне милото създание, ако аз не се върна навреме по някаква извънредна причина (метеорит или земетресение). Бях му дал ключ. Да ме изчакат във въпросния апартамент. Аз и без това си се тресях през цялото време от близката перспектива да бъда насаме с това зашеметяващо момиче, тъй като бях останал с убеждение, че съм единствената ù сродна душа и от сега на­татък вече никога няма да се разделяме. Венно ми е казал, че трябва да се спра завинаги само на една жена – за пореден път съвсем съвестно изпълнявам партийно поръчение. В пристъп на лудост, виждам как се женим и ни се раждат деца – а сме с 32 години разлика!... Лично аз нямам нищо против и 52, но в правилната посока...) Въобще не се опитах да се съпротивлявам на жестокия личен опит и навик, издигайки още едно същество във висините на фантазията си и забравяйки думите на съветския консул, когато го посещавах, че обитателките на СССР се омъжват без нито секунда колебание за всякакви чужди субекти и на 300-годишна възраст, само и само да заплуват час по-скоро в просторите на свободата. Млади жени, достойни за четката на Леонардо; образи, по каквито роман­тиците някога са си потрошавали душите, перото и живота си, днес се въргалят в леглата на примати с 2 см чело и ядат бой до посиняване. В случая искрено и напълно изключвам от тази категория създанието, което очаквах, понеже то прави изключение (не го казвам иронично!). Каквото и да описвам по-долу, то не е виновно – всеки има право да търси своята лодка в живота. Само цитирам думите на консула, понеже ми се отплесна езика.


Та - вече почти в несвяст от близкото безметежно щастие в Москва, с готовност за нови славни подвизи в името на дома и семейството (та как може иначе – не е ли грях да оставиш такова “беззащитно дете”...), аз звъня в полунощ на вратата на въпросната “моя” квартира, понеже нямам друг ключ. След цяла вечност чакане и треперене (не от студ), милото дете ми отваря по къса нощница без нищо отдолу (не е треперило то, а тоя откъм стълбите...), прегръща ме и ме целува с въздишка – колко много са ме чакали с другата сродна душа! (те са се запознали преди 4 дни на гарата). И само след секунда сяда до мен на кревата и ми обяснява, че най-после е разбрала коя е сродната ù душа, която чака от векове – и се върна да спи при нея...

Излишно е да описвам какво се случи със сърцето ми тази нощ и как нямах глас и сили да ида и да ги помоля за “Бърза помощ”... Само няколко месеца по-късно щях да имам нов пристъп на нещо като инфаркт от същото същество, когато стоя два часа в нощта босо в снега, задето нейна приятелка от същата страна ми държа ръ­цете, споделяйки нещо с мене. Дигнаха ù се големи мехури по ходилата не знам коя степен, докторите включиха сериозни мазила и лечение. Вед­нага след прохождането на детето се намериха други сродни души в София – от арабския свят, - а накрая се стигна и до брак с един наистина достоен при­ятел. Аз за нищо не я укорих, понеже е от Божествената Страна и там свободата на душата е над всичко, но като ù споменах по-късно в София, където ги бях настанил в една свободна гарсониера в момента, че все пак сродните души от арабския свят не трябва да чупят стъклата на външната врата и да влизат през покрива на блока при двете руски гостенки, тя ми каза: "Ние сме твои ученички, драги..."
Вероятно, под впечатлението на всички тия и други подобни силни преживявания, аз съм продължил дневника си тогава със следните гневни думи: “Денят е извънредно тежък: низ от отчайващи разочарования. Си­лите, изправили се срещу любовта и истината, са се надигнали с всич­ките си средства: 1.Изгонват ни от квартирата на В.М., въпреки личните ù уверения и тези на едикояси и майка ù, че тук мога да посрещам приятели, включително с преспиване. Дори бяха разрешили да изкарам за тази цел допълнителни ключове. Версия: съседите се били оплакали... А може и да е вярно, не зная как живеят приятелите, които съм пуснал, докато ме е нямало... И ето как продължавам: “Значи, за развратници, пияници и гуляйджии всякога има жи­вот на тая нещастна планета – и нито съседи могат да ги спрат, нито полиция, нито никой; а за тихи и кротки въздържатели и вегетарианци, намерили последно убежище, за да оформят стотици покани за Бълария и десетки нови видове сили и взаимоотношения – няма! Аз веднага видях ясно – като на филм – цялата верига от тъмни същества и предатели, които искат да внушат, че ние сме крайно опасни и дори “битово разложени”, така че трябва да бъдем изхвърлени от Русия”.
            Сега съжалявам за думите си, но тогава съм бил под голяма пара, за да напиша даже и това: “Една черна врана е развързала езика си по най-злостен начин, достоен за погледа ù – и създава гнусни настроения. Зловонните цветове и изпарения на завистта, ревността и адската злоба; неимовер­ната гордост и коварство фабрикуват “факти” и тълкуват факти, както дяволът чете Евангелието. Само че всички тия неща на небето се чуват и виждат – и анализират – ежеминутно! Бумерангът се връща първо към децата на виновния – защото така по-боли! И то към това, което е по-злобно по наследство и знае достатъчно ехидно да ти обясни от коя страна на вратата се оставя ключът при вли­зане, ако нарочно си го оставил отвън, за да изпиташ реакция. А невин­ните ангели, вече изкупили женските си лъжи и интриги от своите романи в минали животи и започнали да растат, могат да претърпят и об­ратно развитие, ако някои хора продължат да се грижат за “Святата Рус” така, че да не плъпнели безсребърници  по нея, защото пък те самите били най-чиста християнска вода ненапита: не взимали пари за окултни лекции и за други дейности от небожествено естество, не използвали черни ме­тоди – и пр."
            Едно нещо ми прави малка чест в цялото това словесно плебейско бечестие, което съм си позволил – не съм си довършил канонадата. Имаме записано пророчество на друго място какво ще се случи с едно дете, ако някой продължава по стария начин. "Малката чест" е в това, че не съм го изтъкнал. Имаме записано и какво ще се случи, ако някой се самоопредели правилно. Но да видим продължава ли "канонадата"... Аха, прибързал съм. Не ми се пада и "малка чест"...
            По веригата на злото замалко да успеят да заграбят и кашона с беседи, които ми подари М. от Р. Но ходовете им са твърде плитки – всичко е като на на длан. Жалкото е, че понякога невинни, жертвени ан­гели, трябва да пострадат поради самодейността на родителите си – за назидание. Отвратителните инсинуации накараха и класическите прия­тели да настръхнат срещу мене - дори и /.../, която е чиста като роса. Защо Небето допуска такива ролеви ситуации, които да възбудят духовете? – Както винаги – за да изпъкнат предателите. Те до един пушат не само физически, но и астрално и ментално – и то със завидна стръв и воня  на тютюна, ревността и клюкарството. Лъжците не могат да не пушат страстно и отчаяно – независимо дали лъжат себе си, Небето или хората. Те са узурпирали правото да учат хората на ум и разум, а служат на друга сила. Усетили прът в спиците на монопола си; разбрали, че коварните им ходове срещу Словото и Делото срещат небесна стена, те се събират за последна, отчаяна съпротива. Разбраха, че е дошла "космическа разведка и ревизия", но мраморният влак вече влиза в тунела им! Някои от тях добре знаят, че бавенето им да се покаят и да приемат Духа; че всяка зло­вонна или дори “невинна” клюка от тяхна страна отива в момента направо от сър­цето им по бойните полета в Молдавия! Оня ден се обади Х: той пръв разбра, че и последната точна прогноза се осъществи. Той направи точна връзка между ходовете на черната ложа сред нас - и танковете, на­шествието, седемте вида оръжие в Молдавия сега, новите хиляди жер­тви.
              ............................
             Не премахвам пак цели абзаци и страници от дневника си, за да се види как тогава съм мислил. Може да е много зловещо и недостойно, но то има учебна и психологическа стойност – докъде може да бъде докаран, докъде може да се докара сам човек. Като е записано, може да помогне един ден човек да не го забрави. Да не изпадне пак в същото положение.
             ............................
Така работят някои “братя-окултисти”, избиващи народите с гордост, злоба, мисъл, дума и поглед! На всичкото отгоре били “анализирали” хорос­копа ми по всички правила на пъклената (негативистичната) астрология – нали са специалисти – и така се “успокоили”, че са прави. Но аз не ги осъж­дам – всеки защитава своя психически дом (както казва Володя Леви). За­едно със своята аудитория, астрално-магическа плячка и пълна кесия...
..............................
            Ууух... колко съм се бил накокошинил... Сега въобще не бих отразил така инфантилно и нехристиянски същите събития. Сега бих искал прошка от тези приятели, които съм наругал така грозно и съм ги "видял" в такава свет­лина. Преписвам тук дневника си отпреди 100 години  (странно, само 3...), за да се самоанализирам и съпоставям събитията. Все пак, в наблюдени­ята ми оттогава трябва да има нещо, тъй като асовете на черната ложа в “братс­твото” продължиха и през следващите години да зомбират хора, да ги манипулират както си искат и да не се отказват от древните си ме­тоди, завещани им от техния бог – вкоренилия се в центъра на Земята и изпояждащ и повърхността ù, и атмосферата.

            По подобен начин продължавам и нататък в записките си, нагрят до бяло от себе си и от събитията. Не съм издържàл и съм се озлобил. Иисус не би постъ­пил така.
.
            Тук следва една любопитна “закана”, която не съм изпълнил и до днес. Само в Рига миналата година успях да я експериментирам за няколко седмици. Тя отговаря напълно на Исусовите съвети към учениците Му и на това, което казва днес и Висарион на своите последователи: Не оставайте две нощи в един дом. Изтърсете праха от сандалите си – и продължете... Ето я "заканата:  “Взех твърдо и окончателно решение: ще спя всяка вечер на различно място – покани колкото щеш. В един дом една вечер може да се кани само един чо­век; останалите, ако ще да са накуп и по 100 – в друга квартира или в го­рата! По жребий или не – според случая!”
По-нататък пак съм се разпри­казвал емоционално и накрая съм стигнал до следното заключение: “Пре­дател е всеки, който се меси в работата на Любовта, дава ù определения и поддържа бинарната структура на интимните отношения. И тя е на мястото си – но до мига на първата болка и първия остър поглед и реплика”. Всъщност – това не съм го измислил аз.
            Тук продължавам със събития, които вече описах – срещите ми с михаиловистите. Разказал съм им за мистичното си преживяване с М.Иванов (когато усетих “нюкс” при слушане на плочата му, за личната си среща с него през 1980г.) Подчертах само положителното. Бях готов за сътрудничество, но взаимно - именно сътрудничество. Мо­ето условие е в офиса им портретите на Учителя да са повече от тези на “Омрам”. (Като че ли това има някакво значение... Тука е пълно с хора с много Негови книги и портрети из всичките им вили и апартаменти – и пак си живеем на улицата...). Завършвам така: "...понеже те сега бясно регистрират нався­къде по Русия и бившия СССР “Бели Братства” и назначават “прези­денти”, “зам.президенти”, и “ревизионни комисии” - но с лика и книгите на М.Иванов, не на Учителя му..."
             Защо съм се ядосвал толкова много?...
            Ето как съм отразил една комична ситуация, взимайки я тогава насериозно:
 "Върнах се в тарапàната. Тарапана – но братска. Пардон -  сестринска (17-18 годишна)... "Дадоха" ми кухнята – и от 100 дни насам най-сетне имам собствена квартира на земята – между хладилника и ма­сата. Оттатък са wxw и z. Въпреки някои тъжни проблеми, ние страшно много се обичаме и не искаме да се разделяме.
            Когато дойдох, им казах: “Освен летучие яды /летливи отрови/, в тая стая тука се въдят и много любопитни уши. Съжалявам, че едва сега ви казвам: някои “окултни” приятели, в комбинация с неокултни държавни лица или частни детективи, искат на всяка цена да ни “сгащят с неопро­вержими доказателства” - че тук се твори разврат. Само че “главният развратник” нарочно не идва нощем във вашата стая (за голяма мъка на натурални и технически уши), тъй като ушите се следят постоянно от други, по-го­леми (космически)..."  Посъветвах обособилите се двойки от временно сродни души, нощем да изразяват чувствата си по-кротко, тъй като всичко се подслушва, а себе си посъветвах да бъда сам и максимално осторожен тази нощ – ще “цакат”. Очаквайки да дойде при мене една или друга окултна гос­тенка, на половиния метър на земята между хладилника и масата дойде трета... Обясних ù колко много искам да остана сам тази нощ, но тя, странно защо, тоя път се отказа от сродната си душа в другата стая и прояви любвеобилност. Остàви гривните си на масата. Тогава си представих, че тези гривни са предаватели и ги ту­рих в хладилника, за да има какво да слушат цяла нощ дежурните в колата или в съседния апартамент, вместо очакваните пикантни звуци... Ако всичко това е вярно, може да се провери кристално ясно в акашовите записи; ако не е било вярно, значи съм пострадал. На това нещо му викат параноя. Аз съм бил в безсъзнание в Държавна сигурност след нееднократни изпитания при тях, така че да си съчини човек една такава версия и още сто подобни не е никакъв проблем, ако душата му е увредена. Тая служба рисуваше моралния облик на жертвите си и в клеветите, които разпространяваше, и в нашите фантастични досиета. Така че само Не­бето знае в каква степен някои приятели тогава са били дейст­вителни торпили - и доколко съм си съчинявал".
Ето как завършва този епизод:
 “Нека ми простят, ако са невинни, но аз съм бил в безсъзнание в ДС, понеже наистина искаха да ми убият децата. А ако са принудени или самите те са в тия служби, нека се по­молят на децата си да им простят, ако някога прочетат тези редове и разберат какви са били родителите им. По­неже дори имитанти се случва да родят дете с искра Божия – или об­ратно.
            Не са престанали нито за миг! Напротив, сега са 1000 пъти по-нащрек, защото си отиват, а никак не им се иска – ама никак! Титли, приви­легии, сцени, въздействия, вещи, имоти, пари – това са много сладки неща. Хубаво е да господаруваш, да си “благородно събрание”, да си център на внимание, да се изказваш компетентно и категорично по всички въпроси. И най-важното – да ти дават път нався­къде без никакви проблеми - даже и с вагон оръжие през границата! Във всичко – и навсякъде.
            Тъкмо за тази цел трябва да има ”некадърни” и “виновни". Справка – Ошо, Никола Николов. И двамата бяха психически и физически унищожени. И колко още като тях?..."

            Коментар след една година: “По всичко личи, че в тези записки из­бива много лично огорчение, кипи от чувства; вероятно несправедливо обвинявам “старата гвардия” в съзнателно съучастие със стария свят, който си отива. Да ми простят приятелите и неприятелите за тогава – нещата още не бяха прекипяли. Сега бих отразил по съвършено друг начин всичките тия неща.”

            Коментар след две години: две от торпилите  преживяха моментно разколебаване, тъй като са с искра Божия. Тези моменти при тях ще зачестят: “Кому служим? С какви средства си служим?” С газови маски или с маската на безграничното нахалство, преминаващо и през затворени врати?...

            За всеобщо успокоение (временно...), тук се налага да прекъсна дневника си, понеже на 30 юни е дошло осияние:

СЪДЪРЖАНИЕ
/