Книга 18

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДНЕВНИКА ОТ 1992 г.

6 май 1992г. В мила атмосфера на чай и кафе - разговор за значението на лунните им възли по домове. Там бяха възхитителната, неземно прекрасна и невинна А.Г. (Слънце в Близнаци и асцендент Рак според нея, но аз съм сигурен, че не е Рак), Л. (моя астрологическа близначка по Слънце, Луна, Меркурий и Венера),  и С.К. Това бе в дома на Е.Г.

            7 май 1992г.  Цяла нощ сънувах ИБЧ. Цяла нощ чета стиховете на Райнис на руски език. Вечерта - на гости на М. и А. - много приятно гостуване; разглеждах с часове семейните им албуми и М. ми пусна свои диапозитиви. Когато се върнах у А.Л., отново разглеждах семейни албуми и си преснех разни любими лица. Ето една свободна композиция със снимка на А. – също преподавател по астрология в академията:


И той сънува денонощно своята "Тя" и постоянно си въобразява, че я вижда в разни туземки навсякъде като се събуди, но и на него не му е лесно. Така е при всички пришълци. Сред туземците, всеки незабавно става много длъжен и много виновен...

            8 май 1992г. Лежа и спя цял ден. Сънно състояние, странен вятър в този Нептунов град между море и голямо езеро. Сякаш всички тук ходят като сомнанбули, унесени в своя свят.
                                   
            11 май 1992г. Сутринта посрещнахме изгрева както трябва - в медитация поне половин час по-рано. Може би зората предизвика ново преживяване: при изгряване на слънцето, сами затрепериха силно веждите ми. Лйèпайското езеро е по-мистично от всичко, което съм виждал! Даже на Рила няма точно такива обитатели. Ако си бил през нощта с когото трябва или не си бил с когото не трябва, иди при изгрев слънце при Лйèпайското езеро! Може да видиш какви ли не неща...

         
           
             12 май 1992г. През нощта - сън. За пръв път след година и нещо ми се явява Венно така ясно. Само главата му, с прекрасен загар, се подава над една висока каменна стена и загадъчно ми се усмихва. Казва ми: "Време е вече да вземете моите компенсации"... Първо си помислих, че е останало нещо за взимане от пенсията му, но през следващите дни и месеци, вече 3 години впрочем, напълно разбрахме с приятелите за какви "компенсации" става дума... В името на Словото и Делото, по негова молба и инструкции, ние преживяхме и дадохме много повече, отколкото ако не беше той. Сега, от другия свят - той или Учителят чрез него - ни връща всичко това с лихвите: животът ни след този миг се превърна в приказка! Неописуемо с думи преизобилие на любов и блага, с които ни заливат хората! Не би могло да се спечели с пари или по друг начин и за 100 живота. Аз обиколих Русия, П. - Франция, М. – цяла Северна и Южна Америка и Швейцария. Сега от всички тия страни идват най-качествените хора. Те преживяват на Рила неща, които са почти недостъпни за българите. Имат извънредно фина фонтанела и в тях уважението и благоговението е на пиедестал.

            12 май 1992г.  8-10 ч. Пръв превод на беседа на Учителя със самата "С.Е." След това тя ми разказа за видението и преживяването си на 2 май тази година, когато ме била видяла предварително, че идвам в Латвия, без да ме е виждала даже и на снимка -  бил съм извършил нещо мистично с нея, с цветни лъчи и сияния и пр. На тази дата нито аз имах понятие, че ще ходя в Латвия, нито тя е знаела  нещо за мене, но твърди, че съм абсолютно същият от видението ù.  По-късно и с други хора се ми случиха подобни неща; ставало е и преди. Това доказва, че в другия свят човек работи нощем, а понякога и денем, на съвсем друго ниво, но за разлика от Учителите и Посветените от IV посвещение нагоре, не помни това през деня. Този път сравних с дневника си: срещу втори май съм сънувал нещо, свързано с числото 36. С. каза, че предишният ù адрес е бил на №36; но сега мисля, че това е и някаква прогноза.
            Сутринта играхме първата паневритмия в гр. Лйèпая. Дадох камерата да ни снимат, но и тази беше стара и развалена, лентата – воалирала, проявяването – под всяка критика. Днес бая си поиграх, докато избера и сложа тия кадри тука. Каквито и да са, те са автентични:

Паневритмии, срещи и разходки с любими приятели от град Лйèпая. И там има катедрали с орган, както по цяла Латвия.

            Вечерта бях гост на скъпо същество, което бе преди в България.

            А ето какво е написала дъщеричката на В. и О. К-ви, която също бе поздравена от Елма някога за 1985г. Написала го е само преди два дни!

                                                          ВЕЧЕР

            Весь день было пасмурно. Наступил вечер. Я шла по бескрайнему океану поля, а мне казалось, что никогда не доплыву до берега. Вдалеко поле сливалось с серорозовым вечерним небом, и огромный корабль – спаситель солнце - уплывал за горизонт.
            Песня каких-то неведанных птиц доносились из серого неба. На мой океан как-будто кто-то специально опускал купол ночи. Постепенно прекращалось чудесное пение птиц, но то с той, то с другой стороны среди колосьев пел сверчок.
            Совсем неожиданно на небе рассеялись тучи и все небо усыпалось яркими и огромными звездами. Стало светло, как днем. Но не смотря на эту красоту, мне хотелось побыстрей прийти домой, как заблудившейся маленькой лодке хочется поскорей приплыть к берегу.
            И я шла, шла, шла...
                                       10 мая 1992 г.

            Не случайно към тези записки се прилагат на места и извадки от писания като горното и писма на приятели, докоснати по някакъв начин от Новата Проява на Всемирното Съзнание - за да се види как те отреагирват. На О. и братчето ù преди 8 години Елма бе обещал неща, за които те, както 85 на сто от останалите, не узнаха външно, но всичко става така, както е предвидено. За нея се бе казало, че ще бъде свързана плътно с Красотата.

            13 май 1992г. Пак прекрасен изгрев над голямото Лйèпайско езеро! Големи вълнения по кино-фото снимките на лебедите и другите птици. Стана цяла серия цветни диапозитиви!

            14 май 1992г. Незабравима среща - още веднъж на тази земя - с преродения С.Е., който сега е в тялото на 18-годишно момиче, събрало в себе си грамаден свят от вълнения, мъдрост, художествени образи и жажда за обич! Следобед, сред дюните, с нея продължаваме превода на "Свещени думи на Учителя". Моята Тя рядко става видима, но сега направо искреше от щастие: реално докосване до един от най-нежните руски поети! Съвършено неописуема с думи лавина от образи, която ни заля с красота и ярки цветни светлини! Моята невидима за нея Приятелка започна да милва с върха на пръстите си лицето ù - и сякаш на всеки милиметър от него бяха записани милиони съвършени картини и художествени образи, които започнаха да извират във въздуха: планински връх, от който избликва река; оранжево езеро, светящо отвътре - с лилави отражения на дървета в него... И всичко това - в овална рамка от светлосиня мъгла, сякаш се е отворила пролука. После - в същата елипсовидна рамка - планински върхове, осветени от залязващо слънце, а над тях - драматични  тъмновиолетови облаци, които се движат... Величествена картина! Само още един милиметър погалване - и виждаме небе с облачета като стада овце... После – море от ослепително блестящо сребро. Като насън ù разказвам за Алах-вердù, герой от съвременен източен разказ - как вижда света цветен, понеже обича Садаф; за фантастичните душевни пътешествия на младия журналист и старата дама във "Вино от глухарчета" и за тяхната вечна любов... С. е като в хипноза, а моята Невидима продължава да я милва ефирно. Денят е необикновен, слънцето - странно бяло и блестящо, преживяванията - изумително свежи и красиви! За такива най-редки дни, в книгата си за глухарчетата същият Бредбъри разправя:

             "Този ден щеше да бъде по-различен и затова, защото имало дни, съставени изцяло от ухания. А в други се чувал всеки звук и всеки шепот на Естеството. Имало дни добри за вкусване, други - за пипане. А някои били благоприятни за всички сетива. Днешният ден, каза баща им, ухаел тъй, като че ли грамадна и безименна овощна градина била изникнала оттатък хълмовете, за да облъхне всичко наоколо с благодатната си свежест"... "Обичал да се вслушва в тишината - ако тишината въобще можела да се чуе, - защото в тази тишина човек долавял как прашецът от дивите цветя се сипел в пчелистия въздух... Ама че сравнение - "пчелист въздух"!... Я чуйте водопада от птичи песни отвъд онези дървета!..."

            Този път разбирам тъй ясно какво значи да срещнеш прероден поет на земята и какво може да даде близостта му - каква огромна привилегия е! И в този живот сега, като момиче, е правил опити за самоубийство, както си отиде предишния път. Как може да оцелее една такава душа в нашия груб свят, където жътвата му прилича на рязане на глави на лебеди?...
            Самата тя, на свой ред, протегна ръка и едва-едва прокарваше пръсти по лицето на моята невидима Приятелка - безкрайно бавно... Всеки микрон движение раждаше нечувана музика и все нови и нови омайни картини. Възможно ли е всяка молекула, всеки атом от нас да е зареден с музика и художествени образи?... С всичко онова най-прекрасно, което сме преживели и раждали през вековете?...
            Намираме се на дъното между две дюни, но все пак наоколо има пътеки и може да минат хора. Аз го казвам на глас, но С. отговаря: "Абсолютно никак не ме интересуват хората в момента!..." По едно време тя съзира Нея, която се е прибрала в мен, и ме пита: "А ти защо си жена?" – Отговарям ù, че в предишния си живот и аз съм бил поет и че тогава съм бил от духовете с женска полярност, които се скитат като реки по вселената и се привличат на някоя звезда или планета само тогава, когато усетят, че там има някой, узрял за Любовта... Тя изведнъж се вглежда в мене още по-внимателно и вече ясно вижда в мен моята Спътница. Пита коя е. Отговарям ù, че може би е моята духовна ръководителка, защото са ми казвали, че е жена...

                                     
                             Лйèпайски бряг. Това се случи точно тук...
           
            Този следобед видях и много други, неописуемо красиви и светещи картини, породени от Срещата на Моята Тя с едно 18-годишно момиче от Латвия; а може би - от моята фантазия?...
            Нещо изведнъж ме накара да се обърна на изток. Там, в небето, се бе образувал от бели облаци-линии знак като разтегнато нашироко печатно "ж". Първо си помислих, че са от самолети, но С. отрече - сигурна бе, че не са минавали. Само след 5 минути на същото място се оформи един  грамаден, светящ върбов лист, начертан от тънки облаци. Обясних ù какво може да означават тези фигури и какво ни се говори чрез тях в момента. После се яви нотата "до".
            Говоря ù за чудесата и постоянните знаци на Присъствие и на благодат, когато душите са в хармония и виждат Божественото в другия, напълно слепи за прозата и недостатъците. Че именно това е божественият живот и че цялото вълшебство изчезва мигновено, когато някой "прогледне" за минусите на другия или почне да си ги измисля. Тогава изпадаме автоматично в по-ниски светове, където всичко става трудно и ние се бием напусто за островче сигурност и малко щастие, което да принадлежи само на нас и изцяло на нас.
             От мислите, които преведохме днес, една отговаря напълно на темата: "Когато човек приема проявите на любовта на околните, тогава и Бог му изпраща любов в изобилие."      
            За жалост, в този свят не винаги е възможно да се посрещат всички пориви, без да се нарани нечие сърце. С една друга, скъпоценна млада приятелка тия дни се разхождаме край морето и аз видях Бялата, Невинна Птица да полита от гърдите ù на свобода, но моята Невидима ми каза да се заключа. Едно сърце, родено за преливане, за пореден път се набразди с дълбоки пукнатини и плувна в кръв, защото очите, думите и жестовете ми трябваше да станат на восък. Инак трето същество ще остане самичко в пустия дом поради това, че някой си е тръгнал завинаги по следите на една бяла пътека, която води към звездите. - А определено ли е това същество  да бъде момичето с бялата птица - не е ли престъпно да се остави родна сестра от просторите да рухне и остарее само за няколко годинии, понеже някому било разрешено да има всичко на земята, въпреки че се бори с Небето? - Този "някой" е също душа с монада, въпреки че го тренират да зомбира и да извършва магически манипулации. Но у него се забелязва разколебаване от пътя на злото и затова благословението ще бди над него, докато той реши окончателно проблема си. - А защо вечно да е за сметка на други души, къде е мярката и критерият? Все на нас ли се пада да оставаме на последно място или напълно лишени - и да даваме шансове на други?... Лъхва дълъг, дълъг леден студ и се чуват дълбоки нощни въздишки; сълзи в очите на Бялата Птица и поглед на дете, което не разбира...

           
На паневритмията, лекциите и беседите латвийците тръгнаха редовно - и душите с искра Божия една по една се присъединяват... Това са така наречените "палеативни средства", които никога не могат заменят Гостуванията, но донякъде успокояват Болката. Далечното Бъдеще все още спи сладко и сънува ония, които се задъхват за безсмъртие и все повече и повече почват да стават верни на себе си...
            15-16 май 1992г. На гости у Z - вълшебна музика, незабравимо общуване! Но в самата стая си ударих главата в един остър ръб и тèче много кръв. Първо помислих, че пак съм виновен в нещо, но после разбрах: предварително неутрализиране на магична атака слрещу Новото откъм Москва, успяла на другия ден частично на някои места.

            17 май 1992г. 11 ч. В този час, в един дом в М., където ми беше базата, са паднали от стените всички мои цветни фотографии и в двете стаи. Атаката е планирала да стане верижна реакция и да бъдат обезсилени и снимките из всички други къщи, подарени за защита на избрани души. Ясно е кой работи против Мрежата на Светлината, но не успя.
            Тука пропускам няколко странички от ориналния си дневник, тъй като коментариите към фактите там силно не ми харесват. Има нещо вярно, но начинът на излагане е недостоен.
            
            18 май – поетическа вечер със стихове от Рабиндранат Тагор в дома на Е.Г. Една от най-вълнуващите срещи: домакинята, двама на средна възраст, няколко млади момичета и едно момче - все на по 16-18 години. Предварително бях записал адажия от класически концерти, за да може на този фон да импровизираме рецитал със стихове на Тагор. Бях направил подборка от гениалните преводи в многотомното руско издание. Раздадох на всички копия от избраните стихове, с молба всеки да импровизира на прима виста. Получи се уникален аудиозапис, който пазя и до днес – изчистихме  шумовете и сега го имаме и в електронен вид. Стихотворенията бяха подбрани така, че отговаряха на мислите и чувствата не само на чувствителните души въобще, но и конкретно на участниците в тази среща. Никой не подозираше какво ще прочете, затова преживяванията и реакциите бяха спонтанни и много интимни. На записа се чува как някои се разплакват, други въздишат, спират се, понеже очите им се пълнят със сълзи... Това може да се получи само в руска и латвийска среда! Невинните и чисти млади сърца пламтят от жажда за обич и истина, копнеят за нещо необикновено, силно и истинско. Всеки желаещ може да получи този запис. Тук не е мястото да се поместят всички рецитирани стихотворения през тази паметна вечер - ще включа само няколко, в български превод:


                  РАБИНДРАНАТ ТАГОР

О Господи Боже, Царю на вселената,
в молитва безкрайна, без глас,
аз вечно, без дъх, неизменно,
пред Теб ще стоя във захлас!

Сред звездните острови, сам, непотребен,
във бездни от вечности, аз,
до смърт разридан от копнежа по Тебе,
пред Теб ще стоя във захлас.

Вселени избухват от жаждата странна -
те слушат Те в нощния час...
В прибоя им стигнал, и аз, в Океана,
пред Теб ще стоя във захлас.

Щом волята Твоя до края изпълня,
глупец ли, мъдрец беловлас,
тогава, о Боже, самотен, безмълвен,
пред Теб ще стоя във захлас.
                                ***
        О, Всемогъщи! От хорския студ ме спаси;
от страх ме спаси, о мой Боже!
Духа ми спаси от съмнения,
от плахост, от скържавост, леност...

Мрак като в рог. Трапът – дълбок.
Смили се, о Боже – слепеца в нощта упътù!

О, Всемогъщи! От мене си днес ме спаси -
спаси ме от мъка по мойто си щастие, Боже.
Ликът ти божествен е сага за скръб-състрадание –
Вдигни покосеното духом създание!

Мрак като в рог. Трапът – дълбок.
Смили се, о Боже – слепеца в нощта упъти!

О, Всемогъщи! От  корист ума ми спаси
и капчица обич прати ми, о Боже –
нека възкръсне след нея в пороите свежи
духът ми, изсъхнал от вечно напразни надежди!

Мрак като в рог. Трапът – дълбок.
Смили се, о Боже – слепеца в нощта упътù!


             ВЕЧНА ЛЮБИМА

Не разбирам, добро ли това е:
светлина безпределите вае;
и кръжат полилеите звездни,
и целуват се вихри и бездни -
ала Ти си ми, Ти си едничка
ясно слънце и въздух, и всичко!
Ти за мене си ада и рая,
но добро ли е туй, аз не зная...

О богиньо света, нежнолика!
Само в Тебе вселената блика -
и през дверите мои безмълвни,
дъх на хиляди рози ме пълни!
Но без теб да се срива светът,
и надолу слънца да летят,
и да рухват безброй ореоли -
туй какво е, не зная. Добро ли?

Само миг да помислиш за мене –
и просторът престава да стене!
С толко мощ Твоя дух ме зове,
че не мога да спя с векове...
Мойта песен и моят олтар
са пияни от твоя нектар -
даже яркият звезден разкош
пред лика ти черней като нощ!

Раздробих се за теб до частица,
ала ти отлетя като птица -
и сега всеки мах на крилете
доизтръгва сърцето ми клето.
Как пустее престола Ти земен!
Как смъртта всеки миг ще ме вземе!
И угасва без Тебе всемира,
но добро ли е туй – не разбира...


                 ГОСПОДИ!

Докосни ме с кристала целебен,
събуди ме от сън!
Очистù ми духа непотребен
с Твоя вечен огън.

Моя дух се роди, обеща ти
да е òгън и плам –
като звездна лампада в нощта Ти
да зари Твоя храм!

Обещах да пламти песента ми
с Твоя вечен огън,
да си иде навеки скръбта ми -
събудù ме от сън!

Светлината Ти всичко разбули –
на възбог полетя!
Нека цъфнат души и небули
като бели цветя.

Да изригне и моята горест
като стълб от огън.
Да затропа и моят прозорец –
и да стана от сън!



Някои от участничките в рецитала на 18.V.1992г. в гр. Лйèпая


            18-20 май 1992г. Активни срещи с новите приятели от Лйèпая – паневритмия, преводи, плаж....  Много емоции, които ще пуснат корени за цял живот.  На 20-и вечерта - обратно за Рига.
            21 май 1992г. Вече в Рига. 7,40 - разговор с Е. Отбелязял съм: "От тук нататък да се приложат много писма и аудиозаписи от тамошните приятели". Сега преценявам, че колкото и да са въодушевени отзивите и необикновени  случаите, тяхното цитиране в този вид може да доведе до възхищение към определени личности и негодувание към други. По-добре свещените думи за Царството, Силата и Славата да си останат в сила.

            На два пъти новите приятели в Р. ми презаверяват за по-късно билета за М., въпреки че имаше "инструкции", едва ли не под стража да бъда екпедиран незабавно, за да не се разклащат основите на един монопол и в Латвия...

            22 май 1992г. Паневритмия само с пеене - дойдоха 10-12 души: М.П., А.П., А.П., С./Е/, Н.И., Г.Т., Е.П. и др. В латвийските ми сънища и до днес виси снимка точно от този невероятен ден:




            10,15ч. Отделяме се само с D. и отиваме на пазара да купим нещо. Тенденцията за физическо приближаване e много по-силна, отколкото е определено, затова се е наложило да включат "аварийно" предупреждение - три пъти и даже повече. Първият: когато за пръв път ще се прегърнем, една жена устремно провира протегната си ръка между нас и въпреки че формално тя е виновна, тя се обръща към мене със злоба и просъсква: "Скотùна!". Вторият: само минута след това, фотоапаратът ми изкача сам от калъфа и едва успявам да го уловя на сантиметър от плочите. Третият: Една пияна латвийка сяда от дясната ми страна на една пейка и, гледайки  D., ми казва: "Будет командовать!". Само на три крачки след като станахме, съвсем друг минувач повтаря абсолютно същата реплика и така стават 4 предупреждения -свръхаварийна ситуация... Развитието на връзката с D. по-нататък наистина имаше много сериозни проблеми и напрежения, въпреки хубавите неща. Не бях послушал предупрежденията и прескочих границата, а за това се плаща.  
           
            Всички тези откровения не са новост в мемоарната литература и целта тук не е да се прави впечатление. В най-интимните автобиографии всичко се свежда до мъжките подвизи на "героя" или до егоизма на героинята в така наречения "висш астрал" - в рамките на монофиксацията или така наречената "нравственост" или "вярност". За Небето ние сменяме телата си с бързината на папатаци и за него не е никак впечатляваща верността на една папатачка или един папатак за един ден. Утре, в новото тяло, тя ще го смени с друг, а вдруги ден - с трети. Дали серията от папатаци ще се изреди в един или в десет дни, това за Абсолютния Морал е напълно безразлично. За него е важно дали в един или друг случай сме провели свободно тока на Любовта и дали сме насилвали или не себе си, ближния, природата и зова на Космическото Човечество. Има много случаи, когато чак до хоризонта не се вижда почти нито едно същество, което да има нужда точно от нас. Тогава основният проблем на сърцето ни и на Тази, която е в нас и с нас, е как да не въздишаме до петùте, но да си гледаме космичната работа в други области...

            В 11ч. - лекция и упражнения на стария приятел М.П. на тема: "За устройството на личността". По нов и изключително свеж начин, М. говорù за основите на гещалт-психологията ("Гещалт - patternмодел,образ, рисунък), изхождайки от труда на Фредерик Терлот "Практикум по гещалт-терапия". Най-точното значение на  гещалт  е "праобраз", "архетип". То обхваща само това, което съзнаваме в момента  - тук и сега. Повечето хора пренебрегват настоящия момент, а шизофрениците са лишени от разбирането за знаците, символите, метафората, иносказанието. Те приемат фразата в буквалния ù смисъл и не могат да осъзнават подтекста, интонацията, намеците и пр., които придават друго, често точно обратно значение на казаното. В този смисъл, робите на формалната логика и психология, с които сме плътно заобиколени, приемат на нож всеки опит за артистично, диалектично или символно поведение, тъй като шизоидността извън клиниката още не е обект на лекуване.

            13ч. - среща в Рига с М. - художничка, специалист по символите на Латвия. Говорù ми за знаменития "Леелвардски пояс", дълъг много метри. Нито един мотив не се повтаря, от двете си страни двата му края също са различни.


            Ресните показват, че всичко излиза от хаоса, който постепенно започва да се организира. Много мощен е знакът . Аз го тълкувам като "двойна Риба" - способност за двойна, а не единична саможертва, както и паралелно свързване на противоположностите, а не слято и със загуба на индивидуалността. Това е вече божествено. В  духовния свят се жертва или действа активно предимно единият, а другият му става сателит, докато в божествения това става взаимно, с едновременно приближаване и еднаква сила - около Един Център, каквито символи има в пояса. Няма и следа от гонитбите в адския и животинския свят, където самецът гони самката, а тя бяга. Означава също и шанс на две души или общества да извършат всичко, което е в сферата на Божествената Любов: баланс между физическо и духовно; редуване на самота, близост и широки контакти - и т.н.


            Има и такива варианти: . Първият е класическата връзка между два свята или две души по пътя на саможертвата, а вторият говори за една уникална възможност - Ромбична Омбяна. Създава се дом и се ражда ново същество. Следващият латвийски знак е 8-лъчната безкрайна звезда, която определя и един от главните национални аспекти на Латвия – квадрат и половина или 135 градуса. В пояса и в други латвийски символи тази звезда се явява и в следния вид  - четири стрели към един център. Това е велика тайна: четирите стихии, насочени към Бога, а не орел, рак и щука, както е почти навсякъде при обикновените хора. Не случайно търсим четирилистна детелина...

           
            Това са все мотиви от пояси на жреците, където сериите от фигури се сменят, без да се повтарят.



           
            И цветята на Латвия там са в стилизиран вид. Появява се и голям триъгълник между различните групи, а също и трапец. Среща се и тризъбецът на Нептун. Има и различни варианти на свастиката. Година по-късно С.Д. донесе голяма статия на латвийски език за символиката на Леел-вардския пояс и я преведоха с А. на руски. И досега не сме успели да я преведем на български и да я пуснем някъде. В нея има изумителни космогонични тайни за естеството и предназначението на латвийския дух. За нас този пояс и латвийското знаме, както и осемлъчната им звезда, са от ранга на българската Мартеница: бялото и червеното са полюсите на божествения свят, а според осиянията – двете състояния на съществуване на холивселената или цяловселената, света на Благия Дух. Това е единството на Любов и Чистота. Ето защо България и Латвия толкоз много се обичат, ето защо Латвия прегърна Учението на Учителя по-рано дори от Русия, още преди средата на 20 век – дело на Петър Пампоров и с.Савка.

           
            23-26 май 1992г. Всяка сутрин - паневритмия от 6 и 8 часа, за да има за всички. Няма нито един мъж. Погледнете и горните снимки с латвийките на Рила от 1939 г. – същото... Само веднъж дойде възрастен латвиец, който благодари просълзен. Накрая имаше и трета, още по-късна паневритмия. След време почнаха да се присъединяват и мъже. Никой никога не изпъди някого, никой никому не направи забележка, даже и когато играехме на брега по бански. На този етап, в Рига нямаше хора без монада.

           
            Когато се появи М., тя плачеше от вълнение. В своите записки и писма по-късно тя описва как е дошла при нас - на полянката в гъстата гора. Правела си е утринното тичане по пътека далеч оттук и изведнъж една сила я е увлякла между дърветата, по радиус точно към паневритмията. Видя ръцете на един от присъстващите и ги хвана, разказвайки, че когато е тичала е имала видение с точно същите ръце - не можела да ги сбърка с ничии други. Започна да говори в стихове... На Тагоровия рецитал в Рига по-късно М. чèте с вдъхновение и дикция както никой друг. Цялата катедрала кънтеше! В гората край семинарията в София също някои тичат или се шмугват между дърветата, но от страх да не би да се срещнат по пътеката лице в лице със същите хора... Познаваме се по физиономия от половин век и повече, но като се опиташ да ги поздравиш или заговориш с най-добро чувство, гледат особено, не говорят и извръщат рамо. Ако някой попадне на паневритмия в София веднага след като е бил в Русия или Латвия, ще помисли, че са го бутнали във водата през декември...

                 
            Елма казва, че днес в Русия хората без искра Божия са най-малко – нямат и 30%. Може би заради това след паневритмия там масово се разразява и следващото "упражнение" – "обнявритмия" (прегръщане на всеки с когото иска, по вътрешен импулс).... Изпреварили са другите народи с десетки и стотици години! Снимки с прегръдки има не една и две, но съм правил и аматьорски колаж за това, колко много ни е било нужно в Латвия да си държим ръцете – десетки издебнати снимки...


           
Фронтална страница на едно писмо за Учителя и Жената до латвийските жени, поръчано от журналистка от Рига. 

            29 май 1992г., около 18ч. Гостувайки на В. от Рига (много близка с Николай Калерт) по повод на неин най-интимен проблем, отварям напосоки том беседи на Учителя, където се падна точно нейният въпрос - дума по дума и отговор след него. Тя казва, че точно от 4 дни, разговаряйки с Учителя от портрета Му, Той оживява и ù отговаря.




Тя бе само 15-годишна. Преди да играе паневритмия за пръв път в този си живот, обезсилена от вълнение, че вижда такива хора и чува такава музика, тя седна на колене, както я виждате тука, и дълго не можа да излезе от това състояние. Аз използвах да я снимам, понеже такова нещо не се изпуска...

            21,30ч На гости на прелестна млада латвийка, която ми подари цветен диапозитив с нейното лице. Живее в "стаичка", оградена от гардероба и завеси от останалата стая... Чудесно се сприятелих и с дъщеричката ù! На изпроводяк в коридора, кой знае защо ù казах, че я каня да идем в Африка да ядем банани и да играем с маймуните... Майка ù възкликна, че и тя е обещавала на детето си именно Африка, а не друга страна. По този повод ù бяха подарени банани...

            Именно тази приятелка ми предложи да прекарам колкото искам в една усамотена вила на станция А. - най-приказното кътче по крайбрежието на Юрмала. Така отпътуването за Петербург, където също ме чакаха, бе отложено още веднъж. Отиването в курорта Валтер на станция Асари стана едва на 1 юни. Дотогава имаше да се случат още много неща.

            Снимките в този дневник нарочно са разместени – почти всички не отговарят на абзаците, където се разказва за конкретен човек.

            28 май 1992г. Пак две паневритмии от 6 и 8 часа, само жени - 15 души. Уточняване на адресите за покани. М. разказва още подробности за онази паметна за нея сутрин, когато са я увлекли навътре в гората, за да ни намери. В едного тогава била видяла един благороден старец, който напълно съвпадал със снимката на Учителя, видяна от нея по-късно. И на нея трябваше да се обяснява, че Той работи в мнозина и може да се види на хиляди места.

            По обед - в биологическия музей  при Г.Т., Т. и Н. Устроиха истински пир! Разгледах вивариума. Н. била много впечатлена първия път, когато сме си говорили за Джубран Халил Джубран. Твърди, че днес била видяла Учителя в един тролей...

            След 14ч. - на гости с М. при М.Р.О. - видна поетеса и директорка на катедралата Св.Петър. Разказа всичко за този уникален храм. Качихме се с асансьор най-горе - грандиозна панорама на Рига! Именно там съобразих защо за Латвия важи 8-домна система в астрологията. М. ми подари стихосбирката си и 8 сувенира-ключа (за мен и приятели), с които се отключвали тайните и сърцата на Рига... Такива особени подаръци в решителен момент не са случайни. Знаех, че е предстояща защитна битка за много души в Латвия, която ще се разрази предимно на друго поле. Случаят е идентичен с този в нощта преди отлитането за М. преди 8 години, когато работех като стрелочник на Сточна и намерих един бял платнен колан между вагоните. Колегите ми го опасаха ритуално с цяла церемония, за да съм "победял" в Русия, без да подозират кой извършва това чрез тях и колко верни ще се окажат думите им, че ще се наложи "битка". Важното е, че не ние сами се борим, но "силата на цялата Вселена е зад онзи, който извършва нещо Добро".

            18ч. Среща на станция Булдури - луксозен курорт в Юрмала - с Н.Л. и В.Д.К., която ми е устроила луксозна стая в една почивна станция. Дойдохме дотук с М., която бе тъй любезна да вземе такси до гарата, за да не закъснеем. Именно тук се запознах с Ивар от Гравери – въплътен ангел на Земята.

            29 май 1992г.  Две паневритмии една след друга на брега между Булдури и Майори - в 6 и 8 ч. Докато играем, една бяла хрътка (русская борзая) се откъсва от господаря си и идва при един приятел - слага си лапите на раменете му, гали го и го целува... и играе с него паневритмия! После прави същото и с латвийката, с която той танцува. Господарят на кучето с голямо усилие успява да го върже, но то се дърпа и иска да остане с нас. Каня хрътката на паневритмия в следващото ù прераждане - като човек... Това, същото куче, повтори любезностите си и на една от следващите паневритмии. Този път споменатата латвийка играеше с друг, но след като разцелува първия си любим, хрътката отиде направо при нея в другия край на колелото и повтори "процедурата"... По-късно Лео ни разказа как в Ирландия гълъбите седят на рамото му, докато хората играят нашия свещен танц, а веднъж и една катеричка от гората се била вкопчила в дрехата му на гърдите и останала там през цялото време до края. (Справка – филма "Флюк"...)


Почти сигурно е, че на снимката по-горе това е същата хрътка, за която разказвам. Господарят ù може би е останал с нея до края на парневритмията или се е върнал от разходка, защото кучето продължи да раздава любовта и да ни се радва като полудяло.

            10ч. Пеш по брега с В.К. и Н. до Мàйори. Там ме масажира един уникален майстор на вертикуларната терапия (гръбначна) и казва, че коляното не ми е болно от артроза, а страда от претоварени мускули. Нуждаел съм се от тригодишно лечение по неговия метод - по 12 дни на всеки 3 месеца. Почвайки от врата и стигайки до коленете, той напипа места, които боляха нетърпимо, но накрая разнесе болките. За демонстрация ме накара да го вдигна 10 пъти само с краката си - и като успях с лекота, се смееше: "Деформираща артроза, а?..." Готов е да ме лекува безплатно. Той е много известен специалист, който демонстрира постиженията си на международни симпозиуми, а тук обслужва предимно висшите кадри на латвийския флот. Смяхме се много: той е голям артист и имитира как ходят болните... Когато се възхитих до немай-къде от познанията и резултатите му, той ми показа основния си учебник на масата и ми го навря пред очите – книга на български... Там показа рисунка колко килограма мъкнем при всеки сантиметър прегърбване и издаване на главата напред. Помня едно от най-високите – 720 кг, но имаше и 2-3 степени над тях!

            В. Д-ва ме покани да остана в Латвия, за да мина този курс на лечение при него  и въобще и да не се безпокоя за разноските...

            На връщане, в кафето, се срещнахме със С. и дъщеричката ù М. (на снимката по-долу - на кончето; виждат се и други мои приятелчета от Латвия, понеже това е фрагмент от един колаж). С тях беше и латвийката И. (втората любимка на хрътката...), и  още една С., която е била в България и разказваше за нас с най-голям възторг. Говорихме за излизането на Слънчевата система иззад големия облак космичен прах. После тичах с М. на врата половин час като кон - ни следа от болки в коленете... Малката М. ми е любима душа от вековете - дори съчиних на руски стихотворение за нея... Оттогава всеки път, когато се видим, скача с боен вик на врата ми с плонж отдалече и ме прегръща - плаче от радост... Казвам ù: "Запомнù какво правиш сега, защото много скоро ще пораснеш. Ще ти обяснят, че такова поведение не е вече за големи момичета. Ако ме посрещнеш и другия път както сега, знай че не ти мърда най-малко една голяма екскурзия из космоса..."

           
            И наистина, след 5 години пак бях в Рига. Отивам при С. с многото деца. Любимката ми М. – вече голяма, срамежлива... Няма такова нещо, "мятане на врата"... Но след половин час – руска му работа – вече ме прегръща изодзад и допира главата си до моята... Как да не идеш и да не умреш в Русия! (ако въобще умреш при такова положение...). Тия, дето са под 30 процента в Русия и над 70 в България ще кажат: "Тоя е сял деца навсякъде, затова му се случват тия работи...". Това съм го чувал нееднократно за себе си и ме е огорчавало, че го допуксат даже много близки приятели, макар и не със злоба, като останалите. Не, не съм от тоя сорт. Само три деца имам и те носеха фамилното ми име, а сега вече нито едно не го носи. В това има и един плюс – приключване на родовата карма. Не знам за други, нито някой ми се е жалвал... Съществуват само във въображението на хора, които вярват на клюки и слухове. Освен това, кои деца на кого са – това трябва само Господ да го знае. Ако бях друг човек и имах друго мислене, щях да съм като един знаменит български доктор, почти свръхчовек, който ни каза, че има 108 деца... Помогнал е на много жени да се излекуват и да осмислят живота си и е предал космична наследственост. Подобрил е расата както никой друг. Ако Господ го осъди за нещо, едва ли ще е за това. Много по за съдене са жените, които си избират мъж от по-ниска еволюция – именно те развалят расата и раждат еснафи, парвенюта, търговци, материалисти и вагабонти...
           
            М.Рудольфовна прочете свои стихове от стихосбирката си "Дыхание сердца". Продължихме поетическата вечер в хотела със стихове на Тагор. Дойдоха 20 души. Всъщност, именно тази вечер дойде Ивар, а не предишната, както писах по-горе прибързано. Искаше да поговорим по три важни за него въпроса. Той услужи с червения си касетофон за записи и - два дни - за паневритмия.


           
            Една латвийка (Àрия) я поздравявам при запознаването ни с думите: "Привет на една голяма актриса от миналото!", а тя развълнувано отговаря: "Като малка, най-силно от всичко мечтаех да стана артистка!" Тя ми каза, че едно латвийско издателство иска да събере всичко най-хубаво, писано за Латвия, и щели да включат онова мое стихотворение за герба и знамето на тази удивителна страна. Подари ми стихове и рисунки на известната писателка и художничка Маргарита Старасте, дадени от самата авторка за мен. Помолила е горещо да кажа нещо за бъдещето на Латвия.

           
            30 май 1992г. В 6ч. никой не дойде на изгрев и паневритмия. Пека се на слънце и си пиша в тефтера.
            Към 7ч. пристига Л. - същата, която много е искала да дойде в Лйèпая, за да учи паневритмия, но тогава се е разболяла. Носи ми пресни зеленчуци, от които най-интересен вкус има едно кисело, дебело стебло - "ревень" ("рабарбар" на латв.; на български си е пак ревен). Оказа се изключително вкусно с мед.

            Паневритмия – 12 души, само сестри.


            Снощи по радиото съобщили, че на 150 км. от Рига открили култов храм на "Бялото Братство" от преди новата ера. Според легендата, там бил дошъл дошъл един велик Учител от Грузия и предал учението на Бялото Братство. "Балт" значи "бял". Грузия, Индия и Балтика били тясно свързани. И наистина, в латвийския език има голям брой санскритски думи - дадоха ми специална статия за това. В споменатата емисия казали още, че пъпът на света се намирал на 42 градуса N (Рила!).

            Коментар от 14.X.2009, 15:43:08ч. за географска ширина 42 градуса: Крайно заинтригуван, проверих в Google Earth и се оказа, че Някой ме е водил и ми е карал да живея точно по линията на 42 градус 00 минути северна ширина, с много малък толеранс в минутите и секундите, по линията южен Благоевград – Пещера – Малко Търново. Не случайно бяхме толкова дълго време на тази ширина в Родопите над гр. Пещера, където имахме тъй удивителни преживявания и дойдоха куп осияния. Духът ни е водил нееднократно точно по тази линия и в Баташкия край (незабравимо преживяване край язовира!), в Ракитово, в Цигов Чарк и Куртово, където има входове към Агарта, в с.Стоб под гр.Рила, където живях много месеци и се направиха толкова вълнуващи любителски филми и се извърши бяло действо за трансформиране демона на една легенда за Стобските пирамиди в светло същество, като преработих легендата коренно. Това е отразено във филма "Мандаринът и мандаринката" от пролетта на 2006 г. Точно на 42 градус се намира и свещената зона в Рила над Якоруда и Семково, където ни е водил неведнъж Венно и сме преживявали необикновено мощен контакт със Съществата там.  На Юндола имахме место докато бях съвсем малък - и от там имам незабравими мистични спомени и впечатления. Всъщност, само на 10 дъгови минути северно от нулата са самите 7 езера, където Учителят е свързал и свързва немалко достойни души с Тайната Световна Държава и където са централните входове към Агарта и космоса, към всички небесни светове. Още по-близко до 42-я градус по минути са Пазаджик, Милеви скали в Родопите, Септември и самият град Пловдив. На всички тия места животът ми е бил по-близко от всякога до Бога и до щастието, а приятелите от всички селища по целия този паралел са ми най-сродни души. Абсолютно незабравими ще останат и вълненията и мистичните преживявания по време на екскурзиите ми в Родопите над Асеновград, също отразени във филми – точно там се пада северна ширина 42О00`00". В тази много тясна зона се намират и Хасково и Кърджали (миньор в Еньовче и учител в Жълтуша), които изиграха фундаментална роля в живота ми. Широка Лъка (учителството ми там) също е на 19 дъгови минути от 42 градус, а напоследък в Странджа живях дълго пак точно в 42О00. Там е и легендарното светилище на египетската богиня Бастет, което посетихме. И случайно ли се събрахме и имаме няколко къщи в с.Костенец; случайно ли преживяхме такива потресаващи неща в райна на Белмекен? Не е ли всичко това Дионисиево-Орфическата зона? Никога не съм знаел това нещо за 42 градус – едва сега съобразих да проверя, след като срещнах това твърдение на учените в дневника си от 1992 г. Спомних си, че и други автори и школи говорят за този градус. По всичко личи, че Съдбата ме е движела по тази линия през цяла България и там са ми се случили най-дълбоките и значителни неща в живота ми и най-ярките контакти с Вътрешната Държава. Роден съм през 42 година – не знам дали има някаква връзка. Всъщност, 41О26`е аспектът 1/11 (ундецил), т.е. земните паралели на 42 градуса северно и южно са под ъгъл ундецил спрямо плоскосттта на екватора.

             Продължавам с дневника си от Латвия:

            После отидохме на лекция за Учителя в една голяма студентска аудитория - говорù Д. Помолиха ме да им поговоря и накрая ги поканих на паневритмия утре на станция Булдури. Чудесна среща! Там се запознах за пръв път и с двамата Андреевци и други нови приятели, които дойдоха после на Рила. Втората година пътуваха от Латвия до България и обратно с велосипеди!

            16ч. - Поетическа среща в катедралата Св.Петър (вляво на снимката по-долу). Още за предишната поетическа вечер в Лйèпая бях направил подборка на Тагорови стихове на руски език; сега донесоха в превод и на латвийски. Специално записвам предварително за такива случаи романтична музика за фон – адажия и андантета на симфонии и инструментални концерти. Както наскоро в гр. Лйèпая, днес и тук, на този фон с друг касетофон, четохме на прима виста и записахме още вълнуващи стихове на Тагор – куплет по куплет на руски и на латвийски. Записът не е добър, но и до днес го пазя. Лйèпайският е по-ясен. В оригинал, в него имаше и хлипания, дълбоки въздишки, плачове... Не очаквайки какво точно ще прочетат, присъстващите се бяха трогнали до сълзи, защото стихотворенията изразиха техните чувства.


            После слязохме долу. Беше дошъл камерен състав певци от Пятигорск - в момента пееха църковна музика. Бях потресен от изпълнението и чистотата на гласовете им - потекоха ми сълзи и не можех да проговоря след края и да отворя очи поне 10 минути...
            След това отидох пак горе, където беше обявено, че ще им говоря за пентаграма. Слушаха с голям интерес и задаваха въпроси. След лекцията, един голям бъдещ приятел ми подари касета с музика на Раймонд Паулс, съвременен латвийски композитор.
            Една от присъстващите на сбирката и паневритмията - Г. от Булдури - ме покани да живея у тях, ако искам. Тази нощ останах да спя у тях, но дъщеря ù, която има психически проблеми, реагира много остро – появява се "ново тяло" в къщата, което разтройва традицията на родовото смучене на енергия чрез психически тероризъм и постоянна близост и присъствие! Горката Г. се притесни много. Наложи се с такт и хумор да се смекчи и тази душа, докато накрая дори се сприятелихме. Откровеният и брутален егоизъм при такива заболявания е такъв, че ако бях приел поканата да остана за по-дълго, тя щеше да изгони майка си... Струва ми се, че това момиче няма да живее дълго, ако не се осъзнае. Познах ù, че е асцендент Телец и че много обича да пее - нейното спасение.
            Някой ми е говорил днес за едно топло езеро над Ашхабад, което ме е впечатлило. Записал съм името му: "Сахардан". Досега не съм го открил под това име. Сигурно става дума за подземното топло езеро Бахарден.

            31 май 1992г. Паневритмия в 8,30ч. Два лъча (20 души) на брега на Булдури. Прекрасно време! Всички казват, че в Рига не помнят някога да се е задържало така дълго хубаво време - все мъгли и дъждове и през късна пролет. И тук са удивени, че паневритмията може да е за всички и че тъй силно обединява хората, но пак се намериха зли сърца със сатанинско съзнание (умът ми не го побира как е възможно такова пъдарско съзнание!): играла не играла някоя два дни - и на третия вече съска "Не може" на приближаващите се отвън, които питат дали е разрешено да се присъединят... Наложи се да излизам от паневритмията и специално да моля една двойка по бански да извини "съскаджийката" и да се върнат - играта е за всички! С удоволствие играха безпогрешно - и те, и детето им!
            Скоро ще си заминавам, прощаваме се. Отнасям списък на компютър - повече от 30 имена с адреси за покни. Тези списъци - с голяма готовност и на най-високо ниво - написа и разпечата на два-три пъти една мила и прекрасна приятелка. Тя тихо и скромно взимаше най-интензивно участие без много да парадира, а после също дойде в България и можа да се наслади на нейните красоти – и на Рила, и по други места, и на морето.  
            След обяд  в 14ч. - среща с Николай Калерт у М. Тогава никой не знаеше, че тримата се виждаме за последен път в този живот - че и той, и тя щяха да бъдат настигнати от насилствена смърт само след няколко месеца, понеже на някой не му е било удобно да съществува повече тази комбинация от центрове на Светлината. Дали е така е въпрос, но някои хора твърдяха, че те не са си отишли от естествино смърт и даваха доказателства. Четвъртото Посвещение е "кръстно" - трябва да бъдеш унищожен физически от тъмните сили, за да се преобразиш. Самите убийци - прости или окултни - не разбират, че с това освобождават грамаден потенциал за разпространение на Любовта и Истината, в собствена вреда на враговете им.
 Дали Калерт не е от другата страна на паневритмията в тази снимка от 1939 г., където се виждат латвийските сестри?...



            Легендарният латвиец брат Николай, направил толкова много за Учителя, вече доста възрастен, сега се завръщаше от Камчатка и Новосибирск, където е изнесъл осем лекции за Учителя и по астрология пред 300-400 души – 89-годишен! Четè без очила. Даде ми адреса на организаторите в Новосибирск.

            Думите на Николай Калерт за Учителя се цитират нявсякъде:

          "Ако някой  отиде на планината Рила в България да види красотата на живата природа и да чуе Словото на този велик Учител, той ще получи неоценим дар."

След Калерт в ония велики класически времена с Учителя, и до днес идват на Рила прекрасни латвийци, руснаци и хора от още много народи, привлечени от Новото. Тук се виждат Алла, Драго и Вùнета.

            М. беше на Рила преди 4 години. Обядвахме с нея и Калерт. Той обаче недочува и е много затворен. Затова, може би, в България не успях да се сближа с него, когато идваше. Останал бях с чувството, че е много хладен, никога не се усмихва. И латвийците почти не са го виждали усмихнат.
            Сега, на срещата ни в Рига, той дълго мълча и после почна да разказва. Учителят му бил дал тайната да обгражда жените с бяла светлина, понеже е зодия Скорпион и за него те били проблем. После показа статията си в "Урания" №1 и каза, че това списание излиза и в САЩ. Говорù как е дошъл до идеята за разреша­ване квадратурата на кръга - по диагонала, според Учителя. Дава пример: ако Венера е в десети дом, а Марс в Козерог и са в квадрат, то именно Сатурн, като управител на десети дом и Козерога, ще разреши този квадрат.
            Спомена още, че в една беседа от 1929г. Учителят е казал, че като се сменят последните цифри, ще се получи годината, когато ще станат много важни промени за утвърждаване на Доброто. И наистина цялата 1992 за нас и за всички добри и духовни хора по земята се оказа фундаментална. Говорих му за необхо­димостта от публични библиотеки, като средство за духовен и материа­лен "дъмпинг" срещу монополистите и продавачите на Словото. Той обяви, че вече е ре­шил да отвори такава общодостъпна библиотека в Рига.
            Относно Агни Йога и Рьориховци каза: защо са изключили от но­вото издание хвалебствията за комунистите и революцията - особено факта, че сам Мория е предал похвала за Ленин чрез Рьорих?
           
Както се вижда, Божественото не побеждава само в жените, макар и те да са водещи в Новата Епоха... Поправянето на трите петолъчни звезди от латвийския герб (да са с върха нагоре) е моделирано компютърно от латвиеца Арманд Пундурс по един неочакван начин – не в плоскост, а в обем. Това, че долните са една срещу друга, ако се направят така навсякъде, би генерирало мощна илухимна енергия - нещо типично за латвийската душа. Арманд тук е най-горе вляво.

            Калерт много добре си спомни най-близките си приятели от Братството у нас - вуйчо ми Славчо Славянски, Томалевски, брат Борис, Петър Манев и др. Относно П.Манев и системата на Моран дьо Вилфранж твърди, че тя била много "твърда". Много по-мистична и божествена била системата на "трите кръга", за която той говори много отдавна. Спомена трите години на Братството - физическа /календарна/, духовна /зодиак/, и Бо­жествена - от 19 август. Възнамерява на 25-и да пътува за България. Даде ми на разменни начала 260 рубли и иска да даде още 1000 или 2000.

             
Фасада в Рига

             Говорих му за пентаграмната домификация. М. ми подари цял ка­шон оригинални томове беседи от Учителя - не по-малко от 20! Даде ми и 3 книги на ксерокс от пенталогията на Крыжановская. После Леокардия ми подари и първи том /"Елексир жизни"/, току що излязъл на пазара, ново из­дание. М. ми подари и тежък ръчен часовник - предишния от Юра посях някъде в Лиепайя, а в Москва остана на поправка и се загуби и онзи от Т.
            Сбогувах се с Калерт много сърдечно. Едно мило кутренце на М. много нежно ме целува по устните и тя се чуди - не го е виждала никога да се държи така. После пък и майка му повтаря същото... Н.Калерт през време на целия ни разговор цял сияеше и беше все усмихнат и благ - не можех да си го представя такъв, понеже от София и Рила го помня друг. По-късно М. ми каза, че го познава вече 15 години, но и тя тъй сърдечен го вижда за пръв път. Твърди, че само два пъти го е виждала да се усмихва до днешния  ден, въпреки че друга позната от Рига казва, че това е ставало по-често пред нея.
            М.В. днес потвърди връзката си с едно изключително интересно момиче от Латгалия (източна Латвия) - най-вълшебното място там с високи хълмове и езера. По тия места току-що били открили старини от голямо значение в духовен план. После М. ми подари произведения на един японски писател зен-будист (Дзюнаитиро Танидзака - "Похвала на сян­ката"). Подари ми и една розова химикалка...
            Най-после днес отпътувахме с една млада приятелка за вилата, където тя бе обе­щала "да ме скрие от всички", за да си почина... Някой ми пошушна, че тук пак имат пръст хората, които нямат сметка от бурната ми дейност и се чудят каде да ме заврат и как да ме елиминират, както стана и в Питер и Киев по-късно. Днес М. ми измери необи­чайно ниско кръвно. Всички виждат – преизтощен от контакти.
            Днес ме сърбя лявата длан - и както винаги в такива случаи получих анонимно в плик много пари от приятели.

                                               
Изглед от Àсари

            В. ми подари архивна, много ценна черно-бяла картичка от Рига със загадъчен надпис на латвийски. Той изразяваше много голяма призна­телност и силни чувства и това изигра решаваща роля да отида в онази вила за няколко дни, пренебрегвайки всички инициативи и приятели и пресрочвайки за втори или трети път заминаването си за Питер и после за Москва. По-хубав курорт, по-крис­тална зеленина и тишина и... по-тъжна вила не съм виждал никога...(Тук отново пропускам част от дневника си, защото не се харесвам – пак обяснявам надълго и нашироко защо вилата била толкова "тъжна" - и т.н.)

            1 юни 1992г. Няколко дни се събуждах съвсем сам в една наистина чудна къща с вълшебна градина. Винаги ще съм благодарен на В. – едно благородно и чисто създание! По-долу показвам кои картинки ми харесаха най-много от детските книжки, които намерих в тази вила...

   

            Първата нощ сънувах, че посаждам разпъпило се растение в градина до нашата къща в София: като голямо лале с три бледолилави тичинки, излизащи високо над чашката... Отдолу е като пита, прилича на лотос.
            В дневника си съм продължил с рефрена си по повод поредната яма, в която някои хора хлътваме периодично. Може би за да изпитаме това, което причиняваме на други, на които сме подхвърлили залък на­дежда - и те, на свой ред, ни очакват безкрайно самотни сред несвършващи нощи и с нетърпима болка в сърцето. Все пак, и този път се е паднало "моето" число - отново "живея" на №46... Пребиваването там го имам на цветен филм; прелистил съм в кадрите и много детски книжки с чудесни картинки. На отиване или на връщане в електричката, на екрана се вижда как ми се усмихва невероятно милото лице на момичето, което ме е поканило. Тази, която живее в мен, бе влязла за няколко мига и в нея – в надписа на загадъчната ù картичка и в миговете на тази усмивка. Но никога не трябва да очакваме нещо повече, отколкото е определено.

                

Като преснимах във вилата и сложих тия две картинки една до друга, си мислех: "Нима не ни чакат и не искат да се родят при нас с нетърпение безброй невинни души, ако се научим да приласкаваме ангели?..."

            На 1 срещу 2 юни - депресия, хрема, главоболие. По някакви причини не само се разболях, но и загубих гласа си - записал съм, че на 5 юни все още шепна... Точно така си бях загубил гласа преди много години, когато момичето с гъбите на конец, за да миришели хубаво, веднъж прие да прекараме заедно само двамата една нова година вкъщи, за да водим много възвишени духовни разговори и да бистрим астрологията; но след 12 ч. в полунощ тя си тръгна. Аз си я изпратих като кученце пеш до тях, много далече, както множество множество пъти - и не можах да ù кажа нормално "лека нощ", понеже си бях загубил гласа. Болката в сърдечната област беше ужасна. Може да не повярвате, но като се върнах, точно там на жълтата ми риза имаше прогоряна дупка с кафяви ръбове... Вечния случай с Дон Кихотовците и двойниците на Шели ("Ти лека нощ ми казваш, мила, но лека ли ще е нощта, щом двама ни е разделила?...) Във филмите и романите се вижда, че в такива решителни мигове, които определят съдбата на цели семейства и родове и на рой деца и внуци, мъжът грабва жената и я целува – поставя въпроса ребром... Нещо абсолютно и тотално невъзможно за някои мъже, въпреки че след даден знак от жената и те стават "нормални"... Кой пръв, кой втори, засега това е проблем, но ние знаем прекрасно, че  любовта е Любов, само когато е "изявена, проявена и осъществена" (думи на Учителя). Чели сме в космическите книги, че навсякъде из безсмъртната вселена именно жената е тази, която прави първата крачка.Тогава именно се вселяват или се раждат деца с монада, с искра Божия.


Асари, курорта Валтер. Това ли беше къщата  - или много прилича на нея?...

            Пропускам тук още 1-2 странични тежки въздишки и опити за обяснение на този случай. От много години не ми се беше приженвало, но в Латвия сери­озно съм бил превъртял, тъй като имаше и уникална астрологическа позиция за това, която се случва веднъж в живота. Като се съчетае с "повелята" на най-авторитетния човек в жи­вота ми (че трябвало непременно да се оженя в това прераждане и да остана с една жена завинаги), както и с прогнозата на Х.М. преди да тръгна, че не на юг (първо мислех да оставам в Кавказ или в Крим), а на север - в Швеция, Норвегия или Прибалтика - ме чакало "едно такова същество...", определено за мене от векове, може да си представи човек как би трябвало да съм си внушил тази фикс идея. До такава степен, че съм имал готовност да го направя на всяка цена в Латвия... Слава Богу, че те си нямаха и понятие че сме чак толкова "сродни души от вечността"...

            3-4 юни 1992г. Връщане в столицата. Оставам да спя у друго "прелестно създание"... Поисках да се изкъпя, но то ми каза, че от седмици не е имало топла вода. Все пак проверих - и потече в момента... Изкъпах се – веднага след това топлата вода спря пак за дни и седмици... Някъде описвам как буквално същото ми се бе случило и на друго място в този голям град и домакините бяха много удивени – те вече бяха чували, че около мене стават чудеса...
            И аз постоянно се чудех на десетките и стотици ежедневни чудеса, които не могат да се обяснят с никаква теория на вероятностите. Като вижда себе си какво представлява и как денонощно се тресе от чувства, човекът от тази порода още от малък очаква вечер ненадейно да се отвори прозорецът и Господ да му прасне един шамар...  Вместо това, Господ се държи с него по съвсем друг начин... По онова време не си дадох сметка, че единият случай с топлия душ в банята не е само чудо или късмет, а и прогноза за една дивна екскурзия из цяла България с домакинята от чужбина, която - поне аз - не бих могъл да забравя лесно. Във всеки случай, не е тази на колажа по-долу – както казах, разместил съм всички снимки...

               
Латвийка на фона на "Българсия Христос"
 в една Рижка катедрала

            Има случаи, когато не ти пускат студени и ледени душове... Но в момента говоря за юни 1992. В онзи ден, освен изкъпването, аз имах нужда и от едно малко утешение поради кукуването в самотната вила. И този следобед домакинята и една нейна приятелка ми държаха ръцете едновременно, мислейки си, че ми помагат да се утоли нетърпимата душевна и физическа болка в сърцето. Естестевно – платонично. И после - пак сам в стаята...


            4 юни 1992г. Колко много подаръци днеска!

            22,50ч. На гарата ме изпращат Н.Т. и С. с миличката М., а в последния момент дойде и И. Донесе ми за из път 4 портокала - скъп лукс за рижани. Бях купил 2 кг. банани за У. и  - за децата на С. Оказа се, че с най-бедната приятелка в Рига - майка на 4 деца, без дом, издръжки и работа  - си раз­менихме почти еднакви торбички на гарата: аз ù давам 2 кг. банани - и тя ми дава 2 кг. банани!... Но, като по-бедна, ми турила и един скъп, голям шоколад отгоре, и още много дребни, вкусни неща... Не пипнах бананите, тъй като в Питер отивам при майка с 4 деца, без баща в къщата.

            От Латвия си заминах като от рая - никога не бях преживявал чак толкова много вълнения! Добре че си имаме як Защитник в съда:

СЪДЪРЖАНИЕ
/