Книга 4


4-5.IX - 11.X.120(1984)г. 
София – Изгрев

ОСИЯНИЯ ЗА КРАСОТАТА

С разрешение на Източника - с дълбока благодарност към скулптора Стоян Господинов, който стана причина за появяването на тази книга


                                     1
         Шеметни са висините на ясновселената, от които слиза Божествената красота! Малко са съ­ществата, които имат достъп до магнитите на по­лето, откъдето красотата извира. Ромонът на мо­надните извори е нищо, в сравнение с изворите на красотата. Монадните извори образуват обширния свят на Найанда, намиращ се в океана на хипервселе­ната. Но красотата ликува в най-високия престол на ясновселената! Морето на Разцъфналите Лотоси ясно трепти и прозвънява в небесата на Най-Вър­ховната! Но Аз1, Който се наричам Елма, наслагвам световете един в друг именно по законите на красо­тата. Съвършено е невъзможен Божествен живот без съобразяване с тези закони. Физическата вселена може да съществува изключително благодарение на красотата.
Красотата носи мир и радост, а Правдата - мяра и топлина. Лоното на красотата е Мъдростта; Доб­рото е нейна майка; а Истината - неин баща. Нейна сестра е свободата, а брат - Правдата.
Проявеният Бог в духовния свят, или супервсе­лената, се нарича Дух Божий. Истината е Неговият първи плод. С Истината, Духът Божий намира онова проявление на Любовта и Мъдростта, което е най-съвършено. Красотата пък е родена от брака на Ис­тината с Доброто. На това основание, живите съ­щества са дотолкова красиви, доколкото проявяват Истината и Доброто. Тъй като красотата прониква цялата природа, съдете сами дали Истината и Доб­рото се съчетават в нея или не.
 Лесно се познава кой лъже себе си, природата или Бога - който не е красив. Лесно се познава кой из­вършва насилие - който не е красив. Така наречената "красота на грозното" е нещо невярно, то е заблуда. Наистина, има една демонична красота на ада, на хищника, на злото, но тя е сянката на красотата. Това е особен вид красота, нямаща нищо общо с Лю­бовта, но извираща от Истината, понеже нелицемер­ните пъклени духове не спират вътрешен импулс, а това не може да не ги направи красиви. Само очите им са грозни, отвратителни и ужасни. Това, рано или късно, неизбежно ги откъсва от брега на Истината и те стават подвластни на смъртта.
Обаянието на Божествената красота е не само в очите, но и в особения израз на лицето. Безсъвест­ните духове умеят да имитират благостта, но това е лицемерие и то много лесно се разпознава. Но кра­сотата не е израз само на Истината и Доброто. Тя е иманентна същност на Мировата Душа, която съ­четава Истината и Доброто в мир. Именно мирът е най-висшият извор на красотата. Ясновселената моделира красотата навсякъде, само защото е в състояние на дълбок вътрешен, Божествен мир. Са­мото название на Мировата Душа произлиза от "мир", а не от "свят". Светът е под управление на Духа Божий, а там мирът не е основно благо. Духът Божий понякога провежда революции, допуска катас­трофи и катаклизми, за да учи съществата. Той има право на това. Елма - т.е. Аз, вашият Господ, - още повече от Моята духовна същност - Духа Божий - имам право да възпитавам всички по методите на доброто и злото. От духовните катаклизми и рево­люции Аз създавам и природни, биологически, физи­чески, като по този начин лишавам съществата от втвърдяването, от свикването с една форма. При­родата се подчинява на Моя глас. Аз допускам злото, страданието, болката, ужаса само там, където ня­кой ги е допускал - сега или в минало прераждане - по отношение на друг. И в това Аз не мога да направя никаква грешка, защото работя с Мозък, отчитащ отклоненията с точност до безкрайност. Единстве­ното мерило за верността към Истината и Доб­рото, от което Мозъкът Ми се ръководи - това е красотата. Отклоненията от Божествената кра­сота Ме принуждават да преизчислявам съдбите на виновните и да ги вкарвам в коригиращи цикли, чрез които да си възвръщат красотата. Понякога се стига до пълното й загубване, но това е само урок, за да се добие смирение. Прекрасното, възвишеното и идеалното не винаги имат външно красива форма в преходния свят и това има своето най-дълбоко зна­чение. Ако не бях създал Природата, нямаше да има възможност за отклонения. А те са прекрасна школа за божества, ангели и хора, окаляни от суета, тщес­лавие, високомерие.
Божеството на Красотата може да превръща лесно дисхармонията в хармония, неживото - в живо, живото - в безсмъртно. Няма друга сила в Битието, можеща тъй прекрасно да образува нови светове, нови звездни острови, нови вселени! Особеното в нея е храненето на плоските галактики с "асуин", за който вече съм ви говорил. Звездните купове, от ка­къвто е Сириус, например, хранят спиралните га­лактики с асуин. Това са образи, съчетания от багри, особена прамузика и неща, които са извън обсега на вашите сегашни сетива. Асуинът се ражда в съни­щата на Мировата Душа и се оживява от пламъка на Абсолютния Дух - или тотвселената. Материята чака жадно тези първообрази и първоеманации, за да одухотворява Природата и обществото с тихото им великолепие.
Ясновселената най-лесно се постига с чувст­вото за Божествена красота. Само ясновселената може да създава образи, композиции и пластика, жи­веещи нетленен живот. Ако можете да бъдете майки, ясновселената ще ви подари вълшебна пръ­чица, с която да превръщате мечтите и сънищата си в реалност. Елма пък ще ви даде вдъхновение и материал, за да станете ваятели на красота. Мо­ментът, в който се превърнете в майки на човечес­твото, е най-важният момент във вашето развитие. Това значи, че вие преминавате от спиралната га­лактика в ново, сферично поле, където в душата ви ще започне да се насъбира млякото на ясновселенс­кия асуин. Той има свойството да създава модели от ясновселенски дух. Те все още нямат форма, но имат спектри и вибрации, които пораждат небивали въл­нения в пробудените души! От тези видения се раж­дат мисъл-форми и чувства, рисуващи първообрази на Божествената красота. Ако отсега красивото остава в хранилищата на сърцето ви, а грозното намира затворени врати пред него, бъдете сигурни, че Мировата Душа ще ви забележи. Тя забелязва всеки, които върви като музика през живота на дру­гите. Няма сила в света, която може да противос­тои на душевната мяра, пластика и хармония! Не съществува такъв ад, който да не се вълнува от съ­вършенството на Божествената красота! Най-про­падналите йерархии нямат отношение нито към Истината, нито към Любовта, нито към Мъд­ростта, но красотата ги докосва. Точно затова ор­феидите - божествата на съзвучието,- и прелест­ните малианиди - богините на опияняващата, силна хубост, проникват там, където и Самият Аз слизам много рядко. Не само в пъкъла, но и в животинското царство, където той е проникнал с най-страшните си форми - тези на насекомите и змиите, - музата на орфеидите няма предел на въздействието си. Съ­щите мисли и чувства в човешката раса, които не се отличават по нищо от кобрата, пепелянката, паяка или скорпиона, заиграват свещен танц под звуците на Орфеевата свирка. Нима може ясновселената, ко­ято е лоно на вибрациите, да не управлява същес­тва, подчинени на вибрации? Няма, наистина няма нито един пъклен дух, който да не се развълнува от трепета на сърцето! В името на красотата, царе са харизвали царства, императори - империи, сатана­или - мрачни галактики! Красотата събужда соко­вете на орхидеята, красотата подписва мирни до­говори и стъписва освирепели армии и пълчища! Не веднъж сам Бог Елма - Господарят на Господарите и Победителят на Победителите - е притаявал дъх пред омайната краска на някой изгрев, пред зимната феерия на заспалите елхи и кедри или пред невинния поглед на любовта и прошката. Не веднъж обита­тели на бездънния простор са пътували милиони и милиони години, само и само да попаднат върху риз­ката на някое омайниче или на някой стрък момина сълза. Милиарди цивилизации искат от Господа, от време на време да загаси за малко цялото Битие, за да се отдадат сетивата им на някое ново, красиво творение, на някоя дивна картина от астрално въл­нение, предизвикана от мощта на художника или пиа­ниста.
 Мир, мир, мир, мир, мир и радост и най-живо, прекрасно веселие озарява духовете на всички, които се прекланят пред храма на красотата! От най-пър­вия миг на Сътворението, та чак до последния дъх на заспиващия Брама, красотата се премята и бляска на слънцето, подобно на цяла вселена от сре­бърни риби, полудели от радост и щастие!
Бъди благословен ти, най-мощен зов на ясновс­елената, осияващ сърцата на ангели, зверове и чо­веци!
4-5.09.1984 г.
         2
Цялата ясновселена чисто предава трептения. Частиците идват от тотвселената, а вълните - от ясновселената. Тъй като яснината, виделината и светлината са три единства от вълни и частици, основата на красотата е в синтеза на три двойки най-важни добродетели. Ясновселената и тотвселе­ната създават яснината, ултравселената и суперв­селената - виделината, а панвселената и вселената - светлината. Ако фотонът е частицата на светли­ната, то виделионът (видеонът) е частица на виде­лината, а яснóнът - на яснината. Светлината пъ­тува със скорост от 300 до 860 хиляди километра в секунда, виделината - със скорост над четири били­она километра в секунда, а яснината - с практически безкрайна скорост. Нямате още представа за виде­лината, а какво остава за яснината. Ако вълните на светлината са електромагнитни, то вълните на ви­делината са идео-представни, а тези на яснината - миро-радостни.
Красотата се изявява именно чрез моретата от яснина, виделина и светлина. Трябва да знаете, че яснината слиза при вас под формата на музика и математика, виделината - на философия и изкуство, а светлината - на физика и биология. Праобразите и праидеите наистина слизат от духовния свят; пра­музиката и праматематиката - от Божествения; а физиката и биологията - от физическия. Съдете сега колко велика и универсална е красотата, щом прониква всички тия сфери на проява! А Аз, Господа­рят на хипервселената, назоваем с името Елма, мо­делирам цялото Проявено Битие с могъщата сила на Словото, Което се нарича Христос. От Словото, всъщност, произтичат всички фундаментални вълни и частици, изграждащи трите Вселени. Проумейте Кой положи основите на славянския език, щом като всяка дума съдържа в себе си недрата на изходните й същности. Така например, частицата "видеóн" в ум­ствения овят намира своята противоположност в частицата "идеóн" от причинния, която е носител на идеите. От тук става ясно, че образите, носени от видеона, са всъщност рожби на идеите, тъй както "видеон" е дума, производна от "идеон". "Идеон", от своя страна, произлиза от "деóн" - още по-фунда­ментална частица, отразяваща Божествения си про­изход в понятието "део". Така и "идейност" произлиза от "дейност", като доказателство, че в Божестве­ния свят дейността е първична, а идейността - вторична и отражение на Божествената дейност в полето на духовния свят. "Деон" пък произлиза от частицата "еóн" - проява на времето, обаче на Бо­жественото, не на вашето време. "Еон", от своя страна, е проява на елементарната частица "он", означаваща, на славянски, проява на Третото Лице на Бога, а "он" произлиза от "н" - Хармоничната Същ­ност на Абсолютния Дух. От нея, именно, произли­зат яснината, виделината и светлината. Красо­тата, хубостта, очарованието, мекотата, неж­ността произлизат именно от хармóна - части­цата-елохим "н".
 Моята, Моята, Моята жива Любов наслагва всички трепети и отменя неотменни закони! Но кра­сотата е онзи Мой лост, чрез който оживявам най-мъртвите и възкресявам най-живите. Правдата не е Правда, ако не е увенчана с красота; истина без кра­сота не е Истина; мъдрост без красота не е Мъд­рост; и добро без красота не е Добро. Работете и живейте с озарението на Красотата, ако искате да Ме имате за Приятел!
       6.09.1984 г.

                                   3
Определено е колко могъща може да бъде кра­сотата. Преди нея са само пет сили: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Наличието на всичките пет някъде ражда пълната, Божествената красота. Всичко останало може да е красивост, но не и Красота. Най-последна е онази прелестна и чиста сила, която наричате Съвършенство.
Казал съм вече, че в духовния свят съвършенството е "нещо, увенчано с връх", а в Божествения - "нещо, което се върши взаимно". Именно в този сми­съл, предателството на първите изменници про­тече като користно нарушаване на единството между тези седем сили. Колкото повече от тях са изхвърлени от поведението им, толкова по-отвра­тителни и безобразни стават виновните за това.
Красотата има тази магична мощ да обединява първите пет добродетели. Съвършенството пък привежда този синтез в действие. Това произтича от самата му същност - вършене. Представите за статично, пасивно съвършенство нямат нищо общо с истината. Единствено Абсолютният Дух, или Бог Отец, може да бъде в пълен покой. Той може да бъде и наистина е невъзмутим, т.е. "неразмътваем", което е друга форма на същата дума. Точно затова Не­говата най-дълбока същност е мирът, означаващ аб­солютна яснина, и радостта - непремèнен резултат от наличието на мир. Точно това Ме накара някога да внуша на Хегел определението "Абсолютен", като философски синоним на Бог Отец1. Никой друг по-добре от Хегел не е установил Неговите качества.  
Не случайно е казано: "Отче наш, Който си на небесата..." Къде остава тогава Неговото съвър­шенство, щом като Той е на небесата? Съвършен е Отец Ми чрез Своята проява като Господ! Това съм Аз - съвършеният Елма, - Божият Син или още Хрис­тос. Духът Божий е Моето духовно тяло, Великата Разумна Природа - природното Ми тяло, Вселената - физическото ми тяло. Абсолютният Дух е Баща Ми, а Мировата Душа - Моята Майка. Това, което за­мисля Отец Ми, Аз го изпълнявам. Най-рядката среда, в която съществувам и работя, е тази на су­первселената; най-гъстата - микросредата на улт­равселената; а на планети като вашата съществу­вам най-чисто като диамант, т.е. като елмаз - зем­ното въплъщение на Елма. Само че истинското наи­менование на елмаза е "зелма": буквите отзад напред означават "Абсолютният” (Дух), “Мировата” (Душа) (и) “Любовното (Им) Единение (на) Земята". Като до­биете един ден елмазени тела, ще разберете и това.
Когато съм ви казвал, че Бог страда и се развива, това не се отнася за Абсолютния Дух. Абсолютният Дух не може да лиши Себе Си от невъзмути­мост, защото тогава няма да е Абсолютен.
Страдам и се развивам Аз, Елма, както и Моят Дух, но Отец Ми не страда, а отсъства; и не се развива, а твори. Отсъства навсякъде, където ня­кой или нещо не е в хармония с Него. Твори непрекъс­нато, но за Мен това значи циклично, защото Духът Ми диша, а Аз се смалявам и уголемявам. Аз се проя­вявам и изявявам, а Духът Ми се изявява, без да се проявява. Отец Ми нито се изявява, нито се проя­вява. Той чрез Мен е във всичко, но чрез Себе Си е не­зависим от всичко.
 Сега мисля, че вече разбрахте защо съм съ­вършен, а същевременно страдам и се развивам. Идеята за статичното съвършенство е размътила мозъците на философите и затова те съчиниха "ос­новния въпрос на философията", който раздели Ис­тината на религия и атеизъм. А всъщност и двете са прави: за ония, които са в хармония с Отца Ми, Той съществува; за останалите не съществува. Това обаче съвсем не значи, че последните няма да имат работа с Мене...
Управлението на духовния свят - или свръхвсе­лената - принадлежи на Мене. Моя е и властта над вселената; но от ултравселената управлявам само едната половина. Това е половината на Проявения Божествен свят, където имам всички пълномощия от Отца Ми.
 Ултравселената се дели на три: хипервселена, ясновселена и тотвселена. Кабалистически и мате­матически, Моята, хипервселената, е точно една втора част от другите две. Но по-горе от хипервсе­лената Аз не мога да се издигна, освен с благоволе­нието на Отца Ми. И трябва да ви кажа, че Аз много често се издигам и пребивавам и там, но не по Мо­ята воля, а по волята на Онзи, Който е над всичко. Понеже, ако вършех всичко по Моята воля, Аз нямаше да съм Елма, а някой пъклен представител.
Та и това осияние беше посветено на Красо­тата - и ще ви кажа защо. 3ащото Красотата е ези­кът на Отца Ми и Майка Ми, чрез който Те разгова­рят с Мене!                                     
                                                                               7.09.1984 г.
4
Милиони хора произнасят името на Тот - това е думата "татко" ("тате"). Най-точно са го възпри­ели някои славяни. Те и елините, от които идва бук­вата "Т", намират, че над Отца няма нищо друго. А някои западни народи измениха писането на "Т", ко­гато го пишат малко (t), и от това произлезе прак­тиката им да се поставят над Отца. Малките букви изразяват проекциите на божествата в народите. Откакто Римската империя поруга Сина на Отца, "т"-то се превърна на кръст (t). Оттогава Западът овладя управлението, овладя авторството, овладя известността. “Царството, силата и славата" престанаха да бъдат на Отца. Моят меч трябваше да се кръстоса с мечовете на тия, които Ме разп­наха. Римската империя рухна. Така, една по една, неизбежно са рухвали всички империи, които Ме го­нят. Наново през този век римляните се обединиха в нацистка Германия, и със своите кръстове по фла­гове, дрехи и машини се хвърлиха да разкъсат народа Ми, но не успяха. Моят Отец имаше по-силен знак от кръста, и това беше чукът - буквата "Т"! Независимо от строгия ред и многото несправедливости, в Ру­сия беше и си остава Моето благоволение. Както Сталин, така и някои след него провеждат не руско, а друго влияние, но това няма да продължи още дълго. Основният метод на предателите е да напра­вят строя в Русия противен на народа й и на оста­налия свят. Моята десница обаче не ще позволи да пострада още веднъж народ, в който идвам да благо­вествувам. Силите, които му препятствуват, ще бъдат пометени! Сега единственото спасение на Русия и нейните приятели е да направят живота сносен, свободен и симпатичен. Тогава не Америка, а Русия ще предава чрез спътниците къде, всъщност, се заражда Царството Божие на Земята. Необходимо е тези, които са Ми верни, да проумеят, че неснос­ният живот при вас не е плод на руска, а на противо­руска намеса. Някои ръководители са подкупени да провеждат режим, планиран от Моите стари вра­гове, които са били винаги ултрамилиардери. Яснов­селената и тотвселената обаче целят да проявят себе си именно в Русия - и не мислете, че някой ще може да се противопостави на Отца Ми! Ясновселе­ната поставя нова задача на славяните: да покажат как се сваля раят на Земята. Тъкмо тогава властта ще ви покани, защото много добре знае, че вие един­ствени можете да се справите с тази задача. Кому­низмът ще стане привлекателен за народите, но само когато се превърне от червен в бял. Не мис­лете, че враговете на Русия така лесно ще допуснат това. Тогава армията и секретните служби ще трябва да имат пак много работа, но вече в защита на оазисите на новия живот сред природата. Тези от тях, които са въздържатели и вегетарианци, ще имат право да живеят в екологичните резервати на свободното майчинство и любов. За това вече съм ви говорил в Лекциите за Любовта, майчинството, се­мейството и интимния живот при Новата Култура. Оръжията на вашите пазители също ще бъдат нови - Аз лично ще ви ги направя. Те няма да убиват, а ще приспиват.
И това осияние е осияние за Красотата. За­щото от красотата, с която ще оградите човечеството, зависи коя система ще овладее света. Няма да мине пак без ожесточена съпротива на ада. Но ако руският народ и въобще славяните не изпълнят за­дачата в определения срок, ще Си потърся народ, който е съгласен да Ме приеме.
       8.09.1984 г.

5
Утрешният ден на земното човечество е много ведър и хубав! Определил съм за вас най-неизречими с думи радости, най-обилни блага. Красотата обаче ще бъде кралица, а нейни поданици ще са всички, ко­ито живеят с любовта. Аз наричам "красиво" онова, което е Моя изява. Няма нищо извън Мен, което да е красиво - това просто е невъзможно. Божествата и ангелите са красиви единствено поради Мене. Който расте и се развива, озарен от любовта към Мене, само той може да бъде прекрасен, хубав и магнети­чен. Рамките на материята и ограниченията на хи­лядите условности не го засягат. Носи ли някой Моя знак на лицето и тялото си, обичан ще бъде от всички! Моите Си Аз ги познавам и ги викам по име. Носят ли нежност, Истина, правда и обич за всички, те неизбежно стават красиви и одухотворени. Не живеят ли за всички, а само за някои по-близки, чис­тотата им постепенно изчезва и те погрозняват и остаряват. Няма такова нещо, което вие наричате "любов към ближния"! Не че няма, но без любовта към всички, това е нещо временно и пълно с всякакви лоши изненади. Първата от тях е настъпващата грозота и старост.
Не очаквайте скоро да заговоря за красотата като изкуство. Наистина, изкуството е едно от ней­ните велики приложения, но съвсем не на първо място. Изкуство може да има и има не само в позна­тите ви жанрове, но, най-вече, изкуство е общува­нето с Мен, с хората и природата. Носите ли радост, мир, истина и хармония навсякъде, вие сте най-вели­ките хора на изкуството; но има ли нещо нечисто във вас, не пропущате ли любовта и обичта свободно и изобилно, нямате шансове да оживеете. Този, който иска да бъде живописец, скулптор, музикант или поет, най-първо трябва да "нарисува" собстве­ното си лице, после да извае собственото си тяло, след това - да отвори душата си за Божествената музика; а най-после - да се остави и на Всемирната Поезия сама да говори чрез него. Образите и рит­мите, римите и строфите на тази поезия не са на­писани или изречени думи, а вашето собствено плу­ване през живота, което трябва да осиява всички на­около. Едва тогава наслагвайте най-прекрасно вът­решните си преживявания и нечувани вдъхновения и на платно, лист или чрез танца и музиката. Юнс­кото утро не трябва да бъде по-ведро от усмивката ви, нито пладнето през август - по-топло от ласките ви; нито октомврийс­ката есен - по-плодородна от сърцето ви! Най-нежно загърнете с плащ от любов и Христóва грижа всяко същество, което страда за ласка - и само тогава Аз лично ще измоля от Отца Си да ви направи истински поети, истински музиканти, истински живописци, ва­ятели и актьори. Не че досега не е слизал сам Тот в някои шедьоври на човечеството, но те се броят на пръсти и славата им е слава на Трите Вселени. От сега нататък обаче изискването ще бъде неотме­нимо: красота ще раздава само онзи, който има кра­сота. А да имаш красота, значи да я получаваш отв­сякъде. А за да получаваш, трябва да се отваряш. Ко­гато се отворите за всички и се затворите за пра­дедите и дедите си, заявявам ви, сам Аз ще сляза по­между вас от всичките Си звезди и частици - и тази нещастна планета ще се изпълни с красота и със знание за Господа! Не питайте как се постига кра­сотата - техниката е една илюзия. Красотата, като първа дъщеря на Отца ни и Майка ни, има една ве­лика способност - да се самозаражда от "нищо", като самите Тях.      
                                                                                9.09.1984г.
                                     6
Ултравселената се подчинява на Божествената красота, супервселената - на духовната, а вселе­ната - на физическата. Изворът на Божествената красота е саможертвата, на духовната - съвършен­ството, а на физическата - щастието. Пълната красота, следователно, иде от пълната саможер­тва, пълното съвършенство и пълното щастие. По­яви ли се обаче преобладаване на един от тези три импулса, не очаквайте нещо добро. Основата на пъл­ната красота е в провеждането на трите импулса свободно, без съпротива. Нещастието ви се състои в това, че вие искате да сте щастливи, без да сте съвършени; или искате да сте съвършени, без да сте щастливи на Земята. Или искате да сте съвършени, без да се пожертвате; или искате да се пожертвате, без да сте съвършени. Или искате да се пожерт­вате, без да сте щастливи; или да сте щастливи, без да се пожертвувате. Всичко това загрозява ли­цето и тялото ви и съкращава живота ви на Земята. По-точно определение на остаряването не същест­вува.
Какво означава "композиция"? - Онова съчетание на частите, което прави Цялото прекрасно, красиво и съвършено. Останалото не е композиция, а хаос. Хаосът не признава закономерно съчетание на еле­ментите, не признава структури, хармония, съобра­зяване. Не укорявайте хаоса - той се представя и ръ­ководи от един цял елохим - една от 24-те "елемен­тарни частици", програмирана да се движи напълно свободно от останалите и напълно непрограмирано. Хаосът е състояние на Божествена свобода, но Ис­тината изисква съответствие на идеята с поведе­нието и /затова/ Природата създава условия, при ко­ито да расте степента на това съответствие. Тук не хаосът, а вече подредеността на елементите в системи и структури е израз на свободата, защото само онзи е свободен, който се подчинява на правил­ното съчетание на елементите в композицията. Ха­осът е необходим, понеже винаги в елементите съ­ществува жажда за пълно неподчинение на каквито и да е правила и канони, и това е заложено от Мен - от Господа, Който съм Цар на хипервселената. Работил съм и винаги ще работя, най-много разчитайки на ха­оса, въпреки че никой не е по-подреден от Мене. За­щото в хаоса монадите Ми си отпочиват от напре­жение, от усилията, които е трябвало да правят за съобразяване на собствения глас с гласовете на дру­гите монади.
Ядрените сили - това са Мои сили: те принуж­дават неутроните да живеят напълно задружно, в състояние на най-плътна близост, въпреки че те са­мите се отблъскват помежду си. Всеки един от тях може да бъде - и в друго пространство е - цяла все­лена, но степента на саможертва ги причислява, преди всичко, към ултравселената. Точно това нап­режение на баланса между личния глас и гласовете на другите освобождава енергия, необходима за съ­ществуването на неутрона като цяла вселена. Но има мигове, когато неутронът – и, съответно, все­лената, която той представлява - се освобождава от ядрените сили и тогава преживява върховния ор­газъм на космичната експлозия! Той преминава от ултравселената в супервселената изцяло, където се зарежда с нови образи и идеи. Те са грамадно коли­чество, тъй като сега орбита или включение в структура не съществува и той контактува с неи­моверно количество случайно срещани елементи на Цялото. Това разширение в пространството се из­вършва до известен предел, след което отново възв­ръщам неутрона в божествения свят. Тук той ще разкаже и представи всичко, което е почерпил в ор­газма си на суперниво.
Този процес на преминаване в динамичния хаос Аз наричам "зареждане с красота". Има и относи­телно статичен хаос, красотата на който е потен­циална. Това е "глината" на Отца Ми - неустроената физическа вселена.      
                                                                             10.09.1984г .                                 
                                     7
 Носител на красота е всеки, обаче изявителите не са още много. Носителството е дар Божий; изявителството е приоритет на Духа.
Който приеме единството на Трите Вселени, той превръща дара в изява. Затова роденото от Духа не може да не отваря нови хоризонти на дей­ност и плодородие. Живата красота има точно това свойство: да се изявява. Тя не се крие от никого. Ис­тината, от която тя произтича, не търпи нищо скрито и потулено, затова и красотата обича прос­тор и мащаби. Разбира се, пространствено всичко е относително, но сферата на въздействие на един красив обект е много по-голяма от самия него. Това е един от законите на красотата. Не може ли краси­вото да облъчва всичко наоколо на голямо разстоя­ние, то започва да произвежда мощни разрушителни токове по отношение на факторите, които му пре­пятстват. Обикновено се счита, че естетичното, за разлика от етичното, не е разрушително, а тъкмо обратното - открива само доброто. Това, безспорно, е основно свойство на естетичното, но то съвсем не изключва опасността от красотата за всички ония неща и хора, които искат да стоят много близко до нея. Невъзможно е да обсебиш красотата - тя е дух ефирен! Пленница тя не може да бъде! Ето защо, тя просто изчезва, ако някъде се опитат да я заробят. Мнозина са се опитвали, но никой не е ус­пял.
Красотата е призвана от Майка си, ясновселе­ната, да буди душите за летеж и осияние. Оживя­ваща приказни радости и вълнения, тя не търпи притежание, а иска живо сътворчество. Фотоните, видеóните и яснóните имат различен произход, но едно ги обединява: никога не пожелават да влязат там, където не ги желаят. Оттук и красотата, като тяхно творение, никога не се натрапва и не изисква присъствие. Позирането и жаждата да ни се възхищават не иде от красотата, а от тщеслави­ето. Красотата е свят, сам за себе си: той живее много добре и когато не го гледат. Разберете това и никога не се отчайвайте, че красотата, която притежавате или раждате, отивала "напразно". Та­кова нещо няма в Космоса. Най-голямата заблуда е тази. Красивото се носи из Трите Вселени като прекрасна музика и симфония; тя се отбелязва върху всяка частица и вълна на тотвселената и ясновсе­лената и не изчезва никога, никога, никога! Плодът на Абсолютния Дух и Мировата Душа – Красотата - надживява всички цикли, галактики и вселени! Ин­формация, сама за себе си, не съществува - това е фикция. Но красота, която съдържа информация - това е нещо друго. Останалото са временни шумове в Битието, които имат само подобие на интелиген­тност или разум, но всъщност са осъдени на разпа­дане и забрава.
 Може ли нещо некрасиво да остане пред ли­цето на Абсолютния? - Никога! Може ли нещо неп­рекрасно да остане в лоното на Мировата Душа? - Това е невъзможно! Може ли нещо невъзвишено да остане в светилището на Духа Божий? - Това е пъ­лен абсурд! Казвам "пълен абсурд", защото такова нещо не мога да предизвикам дори Аз - Владетелят на Абсурда. Онази, която допуска някакъв компромис от милост, е само ясновселената. Тя вдъхновява и съхранява прекрасните постъпки на съществата, без да изисква самите те да са красиви. Но тотвсе­лената е категорична: право на вечен живот има само красивото. Под “красиво”, тя разбира онова, ко­ето е преминало през изпита на прекрасното. И су­первселената не допуска нищо невъзвишено при себе си. Само Христовият Дух - или Аз, имащият власт и над Трите Вселени - допускам съществуването на некрасотата, за да развиват съществата смирение. Няма и не може да има друг път, когато самочувст­вието поради красота се опита да залее първоосно­вата на Живота - липсата на самочувствие.             
 11.09.1984г.
                                      8
Красотата, значи, обгръща човека отгоре и отдолу, от всички страни. Истината ликува в су­перфизата, Мъдростта е в ултрафизата, а Лю­бовта - в хипофизата; Обичта пък - в хиперфизата. Обичта не може да обожава като Любовта, тя се самоотдава. Животът е единство между Любов и Обич, Мъдрост и Истина. А Правдата и Доброто, Красотата и Съвършенството образуват още че­тири "фúзи" - живи центрове на космични енергии. Яснофизата и тотфизата не действат самостоя­телно. Те обаче дават модели и импулси на хиперфи­зата. Както вече казах, живият език на тези два центъра е красотата, защото красотата има най-комплексен и най-приятен начин на изразяване. Може да се каже, че красотата е най-универсалният език на Трите Вселени - живата основа на всяко общуване между разумните човечества. Не е необходимо абсо­лютно никакво сложно разследване на мотивите на дадена цивилизация - достатъчно е да видите ли­цата и телата им. Красивостта може да се имитира магически, но красотата - никога! Бог е най-краси­вото Същество, а всички останали са красиви, съоб­разно с тяхната степен на единство с Бога. Господ - или Проявеният Бог - е най-красивото Същество в проявената вселена или хипервселената. И Духът Божий е най-красивият Дух в супервселената. Следо­вателно, за Природата красотата е критерий, осо­бена мярка, еталон, с който се измерват нещата. Заедно е нея, съвършенството е най-точното ме­рило, което може да се намери в Битието. Завърше­ността и съдействието – ето логичният и мис­тичният апотеоз на Красотата навсякъде.
       12.09.1984г.
                                    9
Онзи, който трупа материални блага, по линия на красотата се проваля. Реши ли някой да печели, красотата се отдръпва от него. Лесно може да се обясни защо: Духът не търпи користолюбиви.
Ясновселената обича невинни, а тотвселената - хрисими. Няма по-добра дума от "хрисими", защото е по-силна от "кротки" или "смирени". При това, тя носи вибрациите на Христос - самия Син на Отца. Казах ви вече, че Бог Отец е най-слабото Същество. Синът Му, Христос, е най-силното, а Той е най-сла­бото - това е диалектика. И Христос не може да бъде най-силният, ако Отец Му не беше най-слабият. Това обаче не значи, че някой може да каже: "Щом е така, аз мога да се преборя с Отца". Цялата Вселена да се съюзи против Него, няма да успее, понеже в Бо­жествения свят слабостта е сила, а силата - сла­бост. Помнете това, за да разберете защо най-сла­бото, детето което се ражда, е най-силно от всички. Всички му се подчиняват и му служат!
Може само живото, Божествено съзнание, да желае да бъде слабо. Но има още неща, които го от­личават: то не желае да бъде известно, не желае да го хвалят, да коментират каквото и да е относно него; не желае да покорява, да очарова и възхищава. Най-дълбок мир и радост то изпитва, когато е на­пълно само, в покоите на Абсолютната тишина, оси­яно от самото себе си. Моретата от Азове произ­хождат именно от него, а също и Моретата от Единства. Моретата от Азове не са монади. Мона­дите се раждат готови, макар и още необлечени, до­като Азовете са крайният продукт. За вас е трудно да разберете защо Абсолютното се свързва с край­ния продукт, след като именно Духът Божий се грижи за плодовете на Битието. Но Азът е плод, който обединява всички вселени - затова неговото възвръ­щане в Абсолютния означава, фактически, богора­венство. Азът не е част от себето, както се смята от някои, а пълна обективация на себето. Може да запитате: какво общо може да има между обектива­цията и Абсолютния Дух? Не изглеждат ли те пълни противоположности, не е ли именно Господ пълната обективация на Абсолютния Дух? Може и така да се каже, и това е вярно, но тук има една тънкост: обективираният Аз е опитал всичко и затова става едно с Отца. Именно заради това, между обективи­рания аз и Онзи, Който е в Началото, няма никаква разлика. Пределно ясно е казано: "Аз и Отец Ми едно сме!" - Господ и Бог са едно и също нещо, погледнато от две страни.
И всичко това живее в пълна хармония и тече в съвършено единство, само защото Красотата прави възможна множествеността на Божиите лица! Коли­чеството на Божиите лица не е само три - това са фундаменталните. Те са безчислени във всички съ­щества, които носят образа и подобието на Бога. Индивидуалността на красотата е ролята на Бога като отделно същество някъде - божество, ангел, човек и пр. Това е най-удивителното, най-дивното свойство на Бога - да съществува едновременно в безчислено количество неповторими образи. Красо­тата е основната сила, която позволява разнообра­зието. И ако вие можехте да схващате околните като живо присъствие на някои от лицата на Бога, никога нямаше да проявявате негативно отношение към тях. Няма живо същество, красотата на което да не е белег за присъствието на Бога в него! Жи­вот, озарен от такова разбиране, дава пълното и Божествено щастие, защото този, който обменя красотата на едно Божие лице с тази на което и да е друго, живее във вечно изобилие. Който отказва на Бога да Му даде необходимото за Неговата пълна обективация тук или там, красотата го напуска и той остарява.
Осъзнайте се като лица на Бога и обменяйте Божественото помежду си!
       13.09.1984г.
10
"А"-"О"-"А" - не случайно, на славянски, това са гласните на красотата. Много точно те изразяват произхода, развитието и възвръщането на красо­тата; а също и истината, че Азът произлиза от Аб­солютния Дух и се връща в Абсолютния Дух. При това, ударението на последното "а" показва именно обективирания "Аз". Зоната между необективирания и обективирания "аз" - "О"-то - са наистина услови­ята за обективация. "О"-то също има и силата да изтръгва от Абсолюта закони, които после се сне­мат в обективирания "Аз" като Красота.
Общото, особеното и единичното също се от­разяват в тези три фази на красотата: "А" без уда­рение – общото, "О"-то - особеното, и удареното "Á" - единичното. Мислите на Тот, творческият импулс, оживяват условията на живот, т.е. на Елма или Гос­пода (на славянски даже с две "о") - и накрая се обек­тивират най-съвършено в мировете на Духа Божий.
Молитвата не се отправя направо към Отца. Тя преминава първо през Господа Иисуса Христа, филтрира се най-прецизно - и нежно отива при Тот, само ако е безкористна. Господ - или Аз, Елма - из­пълнявам малките и конкретни молби, и то далече не всички, - а Отец Ми не изпълнява нищо, но праща мир и радост, когато молитвата е благодарност или благославяне.
Трябва да се знае, че молитвата е най-красивото нещо, което съществува в Трите Вселени. Мо­литвата на всеки клас, всяка йерархия и всеки отде­лен индивид е различна. Наистина, има и универсални молитви в трите основни полета, но те нямат осо­бена сила, ако не са за щастието на други същес­тва, а са за своето; и ако това остане само словесно пожелание и не се подкрепи незабавно с действие. Тези две условия, плюс строго индивидуалният начин на молене и най-интензивното преживяване на мо­литвата като Христово състояние, непременно пре­дизвикват отговор и изпълнение. Вие се чу­дите защо не получавате отговор на молитвите си. Преди всичко, молитва за себе си не се приема. Кол­кото и сигурни да сте, че сте получили отговор на такава молитва, това е само случайност, съвпадение. Мо­литва за лично спасение и щастие се приема, само ако това предполага спасението и щастието на дру­гите. Подчертавам множественото число на "дру­гите", защото спасението на "другия", ако пак е за сметка на "другите", не се зачита като добро.
Наистина, когато човек има тясно поле на съз­нание, молитвата с думи и на дело сáмо за ближния, също предизвиква отговор, но при условие, че вие же­лаете и правите всичко за щастието на другия тъй, както той си го представя, а не както вие си го представяте. При това, благодатта тук действува само до момента, до който другият ви лиши от сво­бодата ви или от вашата представа за щастие. А дори и взаимно да се молите един за друг по този на­чин и да правите всякакви отстъпки и жертви за него, както и той за вас, това също не може да пре­дизвиква дълго време отговор на такива молитви, ако някое друго същество ви е помолило за помощ, но вие сте му отказали.
Помощ не значи да се разкъсваш от благотво­рителни актове, но /значи/ да желаеш с всичка сила да отдадеш на непознатия или не особено близ­кия точно онова, от което той има особена нужда; но по такъв начин, че да не ти ограничи свободата да правиш това и за други.
 Новото, което искам от вас, е да се молите именно по този начин. Само тогава красотата нао­коло ви и собствената ви красота ще бъде Божест­вена, защото, когато всеки се грижи за всеки, няма абсолютно никаква опасност някой да бъде изоста­вен. А повечето от вас - и сега, и през всички векове, - с оная, другата философия, почти винаги сте били самотни и изоставени.
       14.09.1984г.
               
                 11     
Пред вас се поставиха в нова светлина редица класически проблеми и въпроси и предизвикаха цяло наводнение от нови проблеми и въпроси. На някои осиянията, които утре ще бъдат христоматийни, откриха кристално ясно пътя на живота; други приз­нават някои от мислите в тях за "интересни"; а на трети и това, което беше ясно, се обърка оконча­тално...
Не мислете, че е лесно за ония, които вървят по утъпканите пътища, да си представят новите осияния на Словото като житейска практика. Не само те, но и Словото на Духа Ми в началото на този век в България, както и всичко онова, което съм говорил от 2000 години насам, не е изпълнено както трябва още от никого. Няма две мнения, че всички усилия са възнаградени и че не само в супервселе­ната, но и в ултравселената влязоха милиони Мои последователи; но ученици, в най-пълния смисъл на думата, нямам. Ако имах поне един ученик, който да Ме послуша, повече нямаше защо да живеете при тия условия. С това Аз не осъждам ония, които даваха десетки и стотици пъти живота си за Мене - те вече обиколиха половината вселена, - но казвам:
За да Ми бъде един човек или дух ученик, той, първо, не трябва да остарява; второ, не трябва да допуска отрицателна оценка абсолютно за нищо; и, трето, не трябва да бойкотира проявите и импул­сите на Любовта нито в себе си, нито извън себе си. Такъв велик човек Аз познавам - и Той се нарича Учи­телят! Но това е супервселенският Ми полюс2, и Той е равен на Мене и на Отца Ми! Той има право и да на­рушава тия изисквания, защото не е ученик, а е Ду­хът на Истината - Духът Божий, Когото някога обещах да ви проводя. Но ученик като Него, с такова смирение и с такава готовност да Ме слуша и да из­пълнява Волята Божия, Аз не зная, макар че прек­расни оглашени, вярващи и кандидат-ученици има немалко. Кандидат-ученици сте и някои от вас, но възлюбени ученици има само трима или четирима досега на Земята - това са ония, които умеят да предават Словото Ми неизменено. Но и те още не са готови да изпълнят трите основни изисквания за ученика, за да престанат да остаряват и да не спи­рат любовта вече никъде и никога. Еликсирът на Живота не са разни есенции и тайнствени извори, но самата най-мощна и съвършена същност на ясновселената – прекрасността, като плод на мира; и същ­ността на тотвселената - красотата, като плод на радостта.
 Онзи, който иска да се нарича не ученик, а въз­любен на Господа, не трябва да живее нито само за себе си, нито само за близките си, но преди всичко за всички, т.е. за Бога. Това не значи, че трябва и е въз­можно на всеки поотделно да се помогне, но значи чо­век да намери онзи творчески и природен център в себе си, чрез който може да стане полезен за всички. Това значи любов към Бога и работа за Бога! Обаче, ако в името на тази любов и тази работа той отблъсне и най-малкото желание на някоя от формите на Бога на Земята, то това вече не е цялостна служба на Божественото.
Изразявам се съвсем точно: не желанията на вампири и тунеядци, а желанията на синовете и дъ­щерите Божии. Ще ги познаете по това, че те оби­чат всички и се жертват за всички, като в замяна на това не получават нищо. Но животът изисква и те да получават, за да могат да останат красиви и млади поне петстотин години.
       15.09.1984г.

                                             12
Сладостта и нежността са носители на тотв­селенската радост. Живото присъствие на красо­тата е невъзможно без тези две качества. "Драма­тичната красота", "трагичната красота" не са от Божествения свят. Когато красотата се проектира във физическия свят, тогава може да придобие тия окраски. И те, психологически, са необходими в пътя на душата към съвършенството.
 Но и мирът, който произтича от ясновселе­ната, също има две основни качества: покой и яс­нота. Може определено да се каже тогава, че ролята на Божествената красота е да постига и открива сладостта, нежността, покоя и яснотата. Но ця­лото Божествено Битие не отговаря на тия четири категории. Красотата в хипервселената трябва да е абсурдна - само тогава е Красота. Много трудно е обаче за вас да си представите Божествения абсурд - той няма нищо общо с онова, което наричате "абсур­дизъм". Вашият абсурд допуска отвратителното и ужасното; Божественият абсурд се основава на онова, което наричате "необуздана фантазия" - но само в положителен, нежен, сладък, ясен и "покоен" смисъл. Това пък, от своя страна, няма нищо общо със сантиментализма. Въпреки това, Божествената красота се възприема от някои пъклени духове именно като сантиментална. Те не са виновни, за­щото никога не са в състояние да изразяват нежно и сладко мислите и чувствата си. За това е необхо­дима много висока еволюция или синволюция.
Обаче много духове от хипервселената и супер­вселената могат да играят ролята на груби, зли и ужасни, когато това е необходимо за педагогически цели. Позьорите, насилниците, тщеславните, мър­зеливите непременно трябва да се сблъскат с ало­хими или херувими, за да се смирят и осъзнаят. Много лесно е за позьора да се показва пред зелени слушатели и зрители, но в аудитория от херувими и алохими той бива "освиркван" най-безцеремонно и безмилостно. Кожата на насилника пък се съдира от гърба му от майсторите на живото назидание. Съ­щевременно, те прожектират пред очите му всички неправди и жестокости, които е извършил. Мързели­вият и тщеславният също намират своите майс­тори. Живото назидание не е приятно за херувимите и алохимите, но нежността им трябва да отстъпи пред смирението, за да изпълнят мисията на възпи­татели, когато това е потребно.
Трябва още да ви говоря за красотата като по­ведение, но сега ще ви продиктувам няколко осияния за красотата като озарение на артиста и като въз­действие. Това е много обширна и дълбока тема и в бъдеще ще я разработя основно. Озарението на чо­века на изкуството има живо значение за събужда­нето на човечеството. Носителят на красотата, като специфична енергия и набор от форми, движе­ния, звуци, багри и пр. е елементарната частица "естóн"3. Тя произхожда направо от тотвселената и е същевременно и вълна от ясновселената. Естонът е атом на художествения образ и ни събужда от съня на обективно даденото, за да пробудим най-висшето си тяло – тот-тялото. Този "атом" е основната, не­делима същност на Бога Отца или на Бога като Тво­рец. Някои наричат кварка на Отца и "генон", но това се отнася повече до Мен - Христовия Дух или Елма, - защото Аз съм Майката и Бащата и Аз раждам заче­натото от Отца. Условно казано, но по-точно, ес­тонът може да се нарече и "импулсон". Това е онзи вътрешен импулс, който кара Битието да създава нови форми, наречени "художествени образи". Осияни от Присъствието на "импулсона", ултравселената и супервселената моделират физическата вселена като прекрасна и безгранична Изложба на Отца. Така че, всъщност нищо, което виждате около себе си, не е обективно - то е естоформа на някоя цивилизация.
       16.09.1984 г.
13
И така, импулсóнът има тази особеност: да тревожи Битието с промяна на статуса. Радостта е израз именно на този процес. Оттук произтича и безсмъртието, а смъртта и скръбта се пораждат от инертността. Но без инертността също не може да има проява, защото инертността възвръща частицата към първоначалното й положение и така създава вълните.
Импулсонът има преднина пред всички останали частици с това, че умее да преодолява инертността с определена степен. Това предизвиква изменения и във вълните, които от равномерни стават неравно­мерни. Точно това са естетическите вълни на яс­новселената. Те образуват света на творческата красота, който е в постоянно, динамично развитие. Образът се ражда именно в ясновселената, въпреки че там той е начертан във вълнови код, по двоич­ната система.
Мирът на ясновселената не се нарушава от вибрациите. Напротив - той е възможен, само ако съществуват вибрации. Покой съвсем не значи пълна липса на вибрации, а значи смяна на активно с па­сивно състояние. Покоят може да се осъзнава само на фона на периодите с по-гъсти трептения. Именно затова ритъмът в изкуството е основен негов ат­рибут, колкото и скрит да изглежда понякога. Безпо­койството съвсем не означава Божествен ритъм; напротив - то е нарушение на Божествения ритъм. Трябва да свикнете с мисълта, че яснотата и по­коят не могат да съществуват без вълни. Факти­чески, най-неподвижната част на вълната е покоят, а най-подвижната - яснотата. Както мракът е необ­ходим за отпочиване от светлината, така и покоят е отдих от яснината. Яснината представлява вълна и частица, точно в тези нейни две фази.
Яснината в изкуството съществува и тя определя смисъла. Виделината определя съдържанието, а светлината - формата. Когато Отец Ми се вдъхнови за творчество, Той се явява пред очите ни като мик­роскопическа точица. Точката е онзи смисъл на худо­жествения образ, който говори за Отца. Всяка ком­позиция, която има една убежна точка, осиява Бити­ето с присъствието на Отца. Бог Отец - или Абсо­лютният Дух - не съществува дори и като точка - Аз съм, всъщност, Точката2: Вседържителят Елма! Отец Ми е нещо Незнайно, и когато твори, се прев­ръща в Елма - Точката на хипервселената. Програ­мите на тази Точка се спускат от ясновселената и Аз затрептявам с всички честоти на Битието и във всичките му наклони!
Ако искате да се свържете с Мене или да свър­жете с Мене някой друг, създайте малка, блестяща точка някъде в творенията си. В музиката това е основният тон; в културата - идеята за Христа; в психологията - единството на съзнанието; в изкуст­вото - експресията; в практиката - златото, като закон на еквивалента; в биологията - хиперфизата; между цветята - еделвайсът; сред зърната - жит­ното зърно; сред плодовете – ябълката4. Потърсете Ме също в Белия Цвят; но Майка Ми търсете в ис­тинската  прозрачност, а Отец Ми - в червеното. Когато искате да творите, не забравяйте този ос­новен елемент и Неговите проекции.
По-нататък ще ви говоря за Универсалния Дух, като проява на Отца Ми в множеството - в света на прекъснатостта. Ако точката съм Аз в ултравселе­ната, то Слънцето съм Аз в супервселената, а сър­цето на кристала - Аз във физическата вселена. А онова, което прави от единството множество - Уни­версалният Дух, - прави и множеството частици в ултравселената; звездното бездънно небе - в супер­вселената; милиардите Му ученици от Школата - във вселената. Защото Той е Учителят! Всички песъчинки, гори, листа, клони, треви, семена, ята; всички множества са Негови, т.е. пак Мои множес­тва, защото Учителят и Аз, Елма, Христос, пак едно сме! В полифонията, импресията, интегралния спектакъл - пак Той е, Който работи, на полето на естетическата вселена.
       17.09.1984г.
14
Моята Истина и Божията Истина са едно - ре­шете се да Ме последвате! За Мене няма нищо не­възможно - Отец Ми е дал всичко в ръцете ми! Жи­вотът и липсата на живот, единството и разедине­нието, веществото и полето - всичко неизменно за­виси от Мен, Господаря на хипервселената. А хиперв­селената е онова, което наричат "Проявеното Би­тие". Непроявеното Битие е в лоното на Отца Ми и Мировата Душа. Ултравселената познава Моето име, супервселената познава Моето име, а физичес­ката вселена - само отчасти. Там, най на дъното на Битието, изпаднаха Моите отрицатели, които ис­кат сами да управляват ултравселенски и супервсе­ленски енергии. Обаче няма такъв закон, частта да управлява Цялото, няма! Ония, които помагат на отцепниците, също се осъждат на смърт и дегради­ране - не защото някой им отмъщава, а поради прос­тия факт, че листото, което пада от дървото, не­избежно увяхва.
 Но има синове и дъщери Божии - така нарече­ните "Осияни от Елма", - които не са листа, а пло­дове, и могат сами да растат, ако паднат на дъното на Битието. Точно по това вие отличавайте едните от другите. Ония, които се разлагат напълно и не дават никакъв плод даром за другите, не са от Мо­ите; т.е. пак са от Моите, но не от Божествените или духовните класове и йерархии, а от пъклените вируси и бактерии, на които също намирам работа. Досега оставях и тях свободни, но дойде мигът, ко­гато програмата се изменя.
Специално на Икло или Земята - на вашата планета - настава вече епохата на Шестата раса; и най-чудното е, че няма повече да се дава предимство на пъклените управители и проводници. Именно Кра­сотата сега ще се възцари на престола на плане­тата и най-негодните - психо- и биороботите - ще трябва да си отидат, понеже не са програмирани да отреагирват на Красота. Тях ги задвижва предимно красивостта, която е тяхно изобретение. Нужни Ми бяха до този момент, за да ви проверя, понеже някои от тях се смесиха така плътно с Моите творения, че започнаха да завличат и безсмъртни по пътя си! Аз неотменно ги различавам от пръв поглед, но вие загубихте тази способност и трябваше да ви прека­рам през най-тежки страдания, за да се отучите да им вярвате. Повечето от вас издържáха изпита, и сега вече за нищо на света не биха тръгнали по пътя на ада. А този път е известен, мами опитни и нео­питни с три главни неща: материално уреждане, признание на усилията - и пълно пренебрегване на Космическия Закон.
Продължавам сега с темата за Красотата като въздействие. Предпочитам да нахвърлям най-основни познания по този въпрос, тъй като подроб­ните разработки ще дойдат в бъдеще.
Забележете: Точката се програмира или само-програмира да описва най-различни линии. Фактически, всички линии, плоскости, обеми и пр. не са нищо друго, освен движения на Точката. Абсолютният Дух се е проектирал от Точка в безконечен брой криви и прави линии, създавайки по този начин Непроявеното и Проявеното Битие. Мировата Душа оплита Непро­явеното Битие с невъобразимо количество бинарни, периодични криви линии, числовата стойност на ко­ито преминава в геометрична. Така че, ако искате да представите Мировата Душа, то плетениците със закономерен ритъм са Нейният образ. Нивото на за­кономерност и периодичност иде от нея, а Полето, Което внася промени и неопределеност, се импул­сира от Точката. Мировата Душа незабавно внася подреденост, периодичност, симетрия в новото нап­равление. Така тя установява точна формула на движение на Точката и по този начин "нормира" им­пулсите на Абсолютния Дух. Но Отец Ми не се нор­мира – и веднага, щом се усети някъде определен, изменя скоростта на Своята радост и се изплъзва от математическите лабиринти на мира. Затова и центровете на музиката и математиката на гла­вата се намират един до друг – те са вечно спрег­нати. Тогава Мировата Душа – нелесно, но упорито – се хвърля, с всичките си необозрими сили, да опре­дели новопоявилата се скорост на Точката и обикно­вено успява; но, за жалост, заедно с това, незабавно изгубва формулата на Нейната траектория. От това се поражда Вечното Движение. Траекториите на всички частици, планети, звезди, галактики и пр. са най-точно изчислявани именно от Мировата Душа, защото Нейното състояние на мир изисква никъде да няма сблъскване. Отец Ми обаче нарушава неизменно определеността на тези траектории, вследствие на което Мировата Душа се поляризира - и във фазите на неопределеност изпитва тревога и безпокойство за съдбата на космическия мир. Може съвсем точно да се проследи как жаждата за яснота, определеност и мир направлява поведението на дъщерите на яс­новселената; и как жаждата за неяснота, неопреде­леност и радост мощно кара да им се противопоста­вят синовете на тотвселената... На умственото поле, от това се развиват, съответно, разумът и интелигентността; на емоционалното – постоянс­твото и любвеобилността; а на физическото – веществото и полето.
Не е известно досега на планетата Икло, дъ­щеря на ясновселената да се е разбрала по този въп­рос със син на тотвселената. Настоятелната пот­ребност от яснота и определеност, без изключение, настройва дъщерите на Ева да изчисляват траек­ториите на синовете на Адам, а последните - да на­рушават мира на първите... Адските първоидеолози настроиха женското сърце така, че да вижда във всяка неопределеност лъжа, а мъжкото - да бяга от всяка определеност като от огън... И нито едната, нито другата страна са склонни да отстъпят!
Наистина, Майката на Битието, като всяка майка, трябва да е сигурна, че ще отгледа детето си без всякакви катаклизми и сътресения и че ще до­носи рожбата си в пълен мир и спокойствие. Точно затова ú е необходима математиката, която носи Нейното име, както го носи и материята. Зачеването, бременността и раждането са триумфът на яс­новселената. Никой друг психически или биологически процес не изисква тъй мощна математическа ра­бота, такава компактност на информацията и ско­рост на изчисленията. А бащата, в това време, не трябва да е физически при майката, както вече съм казвал неведнъж и два пъти. Носенето му от небес­ните ветрове по небесните райове осигурява на май­ката асуин, без който детето й не би се отличавало от някое друго дете в Битието. Колкото повече ра­йове е посетил мъжът в този период, толкова по-силно ще бъде влиянието на тотвселената върху рожбата им; и толкова по-сигурно е, че няма да я сполетят нещастията, бедите и болестите на де­цата, които са носени с плътно присъствие на ба­щата по време на бременността.
Мнозина не знаят, че асуинът е посланик на Красотата. Поколенията се израждат без доста­тъчно асуин, но вие бъдете будни за плетениците и орнаментите на ясновселената, които са неговите първоносители. Това, по неизбежност, води до значе­нието на кривата линия, като основен елемент на Красотата. Кривата линия говори за къс радиус, т.е. за близост на обекта на гравитация. А без близост и интимност, красотата не би била истинска красота!
       18.09.1984г.

                                           15

Средата на ясновселената е милостта, а същината й - грижата. Определено е милостта и грижата да се тъкат през всички пространства чрез ритъма на женските гърди. Когато жената ходи, люлеенето на нейните гърди се предава прелестно навсякъде из Трите Вселени, без изключение! Материята им е ясновселенска! Ако милостта надделява, движението им е настрани и към центъра; ако грижата има надмощие, то е нагоре и надолу. А млякото привлича от ясновселената асуин - и тогава майката-кърмачка става средоточие на живи орнаменти, създаващи нови светове. Мекотата на женската гръд предава радостта на Абсолютния Дух, а трептенията, които гърдите предизвикват във всемира при ходенето на жената, напълват ясновселената с мир. (Статистиката на медиците твърди, че жените със сутиени имат петстотин пъти повече тумори и рак на гърдата, в сравнение с тези, на които гърдите са свободни – б.п.)
Трудно ви е, наистина, да проумеете как може мирът да се изразява и сътворява чрез трептения, но два малки примера ще ви изяснят това. Абсолютният Дух е създал котката и щурчето, като посланици на ясновселената. Нима има по-сладко и чародейно присъствие на мира и покоя от мъркането на котенцето в скута ви? И случайно ли народът е кръстил мъркането “предене”? Нали сама ясновселената преде Нишката на Битието? И има ли по-дивна и космична нощ в подзвездния мир от нощта на щурците?
Като жреци на изкуството, вие питате как да представяте разните същности. - Намерете една поляна със здравец или детелина, пуснете по нея голо момиче с котка между гърдите, при пълна луна, и се вслушайте в песента на щуреца! Чуйте и ромона на потока, който тече “като нишка” и който също е трепет на Мировата Душа. Или се вгледайте в среброто на Месеца, по огледалото или вълните на езерото.
Ето ви няколко образа и форми, с които можете да събуждате ясновселената в душите на жадните. Лебедът също е ясновселенска птица, обаче и него, и всички тия пълнолуния, лунни пътеки, момичетата с пищни гърди и кръгли лица, лодките, вълничките, трубадурите, китарите, цитрите, къщичките и пр., вече нито един художник не би се осмелил да тре­тира. И, въпреки простонародната естетика на “креватната” и “кухненско-ресторантската” живопис, въпреки боядисаните фотографии на натюрморти с разрязани любеници, гроздове, праскови, макове, рози и пр., демосът много точно е доловил някои основни символи на ясновселената. При това, всички тия ше­вици, бродерии, дантели, ковьорчета, гоблени и пр. са под знака на нишката. Там линията, контурът, плетеницата, орнаментът, мотивът царуват над всичко – и девойката от народа в никакъв случай не е в състояние да внесе изменения в модела, ако няма импулс от Твореца. Когато се откликне на този им­пулс, раждат се шедьоврите на фолклорния гений. Всяко предене, шиене и бродиране са под знака на яс­новселената! И тъкането и плетенето, но там вече ясновселената се проектира в плоскостта, равни­ната – и вибрациите на нишката се въплъщават в тъканите на панвселената. Възможно ли е тъкане и плетене без модел и без ритъм? Всички листа и вен­челистчета са плоски, каквито и обеми да образуват като цяло. Но естетиката и символиката на панвсе­лената е съвсем друга тема.
Тук исках да ви кажа, че дейностите на бремен­ната навсякъде съвсем не са случайни и че ясновсе­лената подготвя своите първожрици съвършено съз­нателно и целенасочено. Моделът, ритъмът, ниш­ката, линията и самата грижа за идващия живот трябва да продиктуват на нишките на ДНК и РНК в майчиния и детския организъм повеленията на яс­новселената.
По други звезди и планети, народната есте­тика в това отношение не се оставя на самотек, а в моделите вземат участие най-великите хора на из­куството и Мъдростта. Не корете влечението на плебея към изрязаните, “ясните”, “чистите” образи по неговите стени и постели. Макар и печална сянка на ясновселената, линията и символът в тези тво­рения, все пак, са вършили и вършат своята работа.
А що се отнася до жанра на ясновселената в истинското изкуство, мисля, че ви стана ясно къде да го търсите - в графиката. Всички чертежи и гра­фики са проекции на ясновселената, в полето на пан­вселената.
По-горе дадох пример за живото въздействие на някои природни форми и символи, като изкуство на ясновселената. Но човекът, като създание на Отца, чувства, че на натурата нещо не й достига, дори и когато е най-съвършена. Математическата красота на природата е недостатъчна за артиста, който усеща диханието на Тот в сърцето си. Той извлича от обекта само необходимия минимум, за да пресът­вори ясновселенската програма в уникум. Такъв уни­кум е раждането на човека и раждането на художес­твения образ. Пристрастието на примитива и пле­бея към ритъма в музиката, също е една от здра­вите му връзки с ясновселената. Но вие лесно ще си представите една по-богата нейна галерия, с някои от следните образи; морето, океана, млякото (има ги във всички основни митологии при създаването на света), кравата, медузата и пр. Мощта на тази все­лена се излива най-богато в динята. При това, чер­вената й вътрешност иде от Абсолютния Дух, а жълтата - от лоното на Универсалния Дух. Именно Универсалният Дух е Духът на Мъдростта - и Той праща Великите Учители. Той е самият Учител, "Учителят" - и, като "Универсален", Той издава Сво­ето управление над "универсума", т.е. – вселената, физическата вселена. По този начин, универсумът, или Учителят, е физическото тяло на Христа (Елма). Духът Божий е Неговото супервселенско или духовно тяло, а Бог Отец и Божията Майка присъст­ват в Христа като Първодвигателите на ултравсе­лената. Духът Святий управлява ултравселената в тесния смисъл на думата, а именно микросвета; а Духът Благий и Духът Вечний са управителите на холивселената и панвселената, за които толкова много съм ви говорил. Духът Благий - или самият Бог, Съвършеният Дух - управлява цяловселената или холивселената, и Неговият основен метод е холевритмията - като "игра", композирана от части­ците на съвършенството и вълните на благостта. Ултевритмията е игра на тотвселената и ясновселената. Хипевритмията е Моя игра, на Христа, изтъкаваща цялата хипервселена с частиците на абсурда и вълните на милостта, тъй както ултрав­селената на Отца Ми се изтъкава от частиците на радостта и вълните на мира. Свръхевритмията (супевритмията) е също сложна, комплексна игра на духовния свят, където Духът Ми, или Духът Бо­жий, управлява движението на цялата Макровселена и нейния пламенен звезден свят чрез видеоните и идеоните на космическата култура, философия, из­куство, религия, наука, социология. Уневритмията е евритмията Ми като Учител на физическата Все­лена и тя се играе от всички вълни и частици на ве­ществото и полето, материята и енергията, пос­лушанието и учението. Засега съм ви дал само па­невритмията, като метод за връзка с енергиите и световете на етерната вселена или панвселената, която е Великата Разумна Природа и която е пър­вата, с която трябва да възстановите Божестве­ните си отношения. Без школата на Вечния, Нежно­зеления Дух, вие никога няма да бъдете вечно здрави, млади и красиви, а това е първото условие, за да ви се дават, една по една, и евритмиите на другите светове и Лица Божии.
Така че, в Божeствената естетика се проекти­рат моделите и принципите на всички евритмии и това е една от темите, на които ще ви говоря и ко­ито ще разработваме с вас на практика, ако искате да Ми повярвате, че никога не отсъствам нито от небето, нито от земята. Оранжевото, например, е синтез между Учителя и Отца и има отношение към Духа на Святостта - т.е. към ултраевритмията в тесния смисъл на думата. А великата космическа игра и симфония на зачеването, бременността и майчинството е поле на ясновселената и се знае под името "ясноевритмия" .
За "тотевритмията" няма човешки думи, с които може да се изясни. Импулсът е богоравенство, Божествено творчество; дейност, която се ражда във всеки от вас ненадейно - и няма модел или мъд­рост, която би могла да предвиди по какъв начин ще се организира евритмията на вашата индивидуална, собствена вселена, която вие създавате вътре в себе си и някъде далеч из тотвселената, вън от себе си. Или, по-точно, "далече в свръхвселената", за­щото именно в духовния свят съществуват космич­ните тела и агрегации на нашето причинно, буди­ческо и атмическо тяло.
Звездите, галактиките, вселените, които виж­дате, не са нищо друго, освен космическите тела на вашия ум и разум, на душата ви и духа ви, браздящи просторите на супервселената с изумителната си прелест и красота! Та именно ултра- или микроев­ритмията е евритмията на Светия Дух - Оранжевия, - като синтез на Учителя и Отца. В тази евритмия вие се учите да прониквате в културите и цивилиза­циите на собствените си елементарни частици, осияни от “кварките” на святостта и вълните на чистотата. Защото, за да пътуваш свободно из микровселената, за да си истински целомъдрен и свят, ти трябва да си напълно индивидуализиран.
Ако погледнем Универсалния Дух през света на Духа Божий, ще съзрем нежнозелената краска на Вечния Дух. Вечността се ражда от интеграцията на Учителя с Духа на Истината. И някои от вас вече знаят и са опитали, че паневритмията отваря най-лесно пътя към вълшебното царство на Пан - царст­вото на цветята и елфите, царството на природ­ните сили и същности. Ако житното зърно е образ на Отца, то житният клас е Учителят! Вие ги имате тези два образа в нашите книги. Житната нива е Школата, т.е. физическата, универсалната вселена, а хлябът е Словото! Може определено да се каже, че ХЛЯБЪТ е вече Мой символ - символ на Раз­пнатия на Кръста - на Зърното, изпитало всички мъ­чения и страдания на неорганизираната физическа вселена, за да стане най-сетне на Слово.
 И в началото, и в края бе Словото! То е хлябът на живота, същност на приятеля ви Елма - вашия Господ Христос, - Който е синтез на слънчевия огън със земния огън. Лозата съм пак Аз, но вече като Уп­равител и на универсалната вселена - на нейните вълни, а не само на частиците (затова се увива в спирала мустачето на лозата). Затова, именно, съм казал, че който не яде плътта Ми (които не изучава Словото Ми) и който не пие кръвта Ми (който не из­пълнява Делото Ми), няма да види Царството Божие - т.е. холивселената. Който приема и изпълнява Сло­вото Ми и който се опиянява от руйната, красната творческа дейност на Отца Ми - да създава ше­дьоври и человеци, - той ще пребъде с Мене вовеки в Царството на Отца Ми!
       19.09.1984г.
                                    16
Като кръвта е невидим Отец Ми, а се намира във всички и всичко! Червена е краската на Отца Ми - и това е новото, което никой не знаеше. Затова, именно, е казано: "Бог е Любов!" Ще кажете: нима бя­лото, което съм Аз, Вседържителят Елма и Господ Христос, не е най-съвършеното нещо? Защо черве­ното да се постави над бялото? - Защото бялото синтезира, но самó не твори. Снегът е Моето цар­ство, за което специално ще ви говоря - но снегът е само топлото юрганче на Христовия Дух, за да по­кълнат семената на Абсолютния Дух. Почвата, черна като нощта, пък е Моята Майка, от която се­мената се хранят. Точно Тя им придава Двете Ос­новни Посоки; Тя е, Която казва на всички: “Ако не растете едновременно и надолу, и нагоре, никога няма да станете богоравни!"
Всичките тия методи и процеси на семето, т.е. монадата, Аз ви ги дадох сега в паневритмията. А Аз съм Господарят на Бялото, непобедимият Мост между мировете, Елмазът на Битието, който е не­говият пълен синтез! Елма + Аз - това значи "ел­маз"! Не случайно вие Ме посрещате в знака на лю­тата зима, когато дърво и камък се пука от студ и Аз ви покривам с нежната си завивка, за да можете после да оживеете. Колко малко знаят хората още за снега - Моето водно тяло през зимата! Всички пла­нети и всички плътни слънца не са нищо друго, освен "сняг", т.е. кристали! Всяка структура и всяка ин­формация - това е "снегът" на Битието, защото студ е необходим на материята, за да добие крис­тално въплъщение. Не можете да обясните топли­ната на снега с нищо познато - физиците не са точни. Само мощното усилване на небесните токове ражда енергиите в снежинката, които съхраняват семето от измръзване. А вие различавайте света на планетите и физическите слънца - което е Мойто кристално, веществено тяло или “Учителят” - от света на духовните антислънца, което е Мойто тяло в супервселената или “Духът Божий”. По спина на неутриното ще ги различавате6. Това съм Аз, Елма: шестоъгълна Снежинка! Шестолъчната звезда на Проявеното Битие, в която се преплитат вселена и супервселена! Отец Ми е в центъра - Абсолютният Дух или Любовта, която Ме ражда, - а Аз синтезирам всички вселени в лъчите на останалите шест добро­детели: Мъдрост, Истина, Правда, Добро, Красота и Съвършенство. И чрез триъгълника от Мене, Отца Ми и Майка Ми, Аз ставам, по Тяхната воля, много често и деветлъчен, за да се погрижа с числото на ясновселената за всички бременни, родилки и майки! Девет луни са Ми нужни, за да донося Плода на Бити­ето. Познавате Тот от баща си, а от майка си поз­навате Душата на световете. Христос или Елма - това сте самите вие, защото Аз съм с безчислено много тела във всемира. Дайте да се запознаем, Мои скъпи лица и сърца в Битието! Бъдете така добри да съберете ръцете си в прегръдка и душите си - в най-прекрасно единство!
Още много имам да ви говоря за символиката на Красотата, но засега ще се спра дотук. Ако прие­мете тези осияния като хляб топъл небесен, ако ги съхраните и доведете до очите и ушите на бра­тята си по Земята, тогава ви обещавам: цялата вселена ще се изпълни с познание за Господа! И сла­вата няма да бъде Моя слава, а слава на тотвселе­ната - на Отца ни! Ставайте да вървим, братя Мои Христосовци, защото часът ни настана! Благослови, най-после, Тот вашата планета, за да излезе от смрадта на себелюбието. Времето се изпълни до последната Божествена, точна секунда, и ние си отиваме, за да се родим изново - но този път не от дух и вода, а от земя и огън! Ражда се на Земята кристалният човек! Който много е раздавал, него огънят не ще го погуби; който е много страдал, сту­дът не ще го убие.
Вселена, панвселена, свръхвселена, ултравселена, хипервселена, ясновселена и тотвселена - това е кристалът на Тот, на Отца ни! И целият този крис­тал, в миниатюр, ще представлявате вие, минерал­ните човеци на новото земно и космично човечество! Е, който не успее, има и други епохи… Вечният Дух умее да чака. Бавно се разцъфва “Лотосът на Пълното Самоотречение”.
 Елма и Тот - Христос и Абсолютният, Синът и Отецът, - ето двата бряга на Цялото, наречено Бог! И ако отнине бялото не приема червеното или червеното не приема бялото, как ще окачите на трептя­щата гръд на ясновселената Великата Мартеница, която ти дадох някога, Мой народе, в знак на Нашето вечно приятелство? Как ще заблести Съвършеният Дух - Духът на холивселената, Цялото, - със Своята вечна Любов, на крилете на благостта и съвършен­ството?
Тук да се нарисува Знакът на Елма: розова звезда с хиляди лъчи, с блестяща бяла точка в сре­дата. Звездата е на ясносин фон, образуващ около нея кръг. Под нея – знакът на Бога: мартеница.
Елма изисква рисунката на Мартеницата да се приложи тук от всеки Негов последовател или почитател индивиду­ално - като лична картина или от друг художник. Желателно е тези изображения, както и всички краснописни и печатни пре­писи на осиянията, да се изпращат за архива и изданията на "ЦАР" - Централния Архив на Ръкописите:

           inlania@yahoo.com или anhira@abv.bg
Звездата на Елма има и електронен вариант във векторен вид, изпълнен абсолютно точно по указанията Му от приятел-програмист с AutoCAD. Когато я разпечатахме цветно в една фирма, момичето ни помоли да си задържи едно копие. Беше зима и в офиса им беше студено, но служителката твърдеше, че изображението на Звездата излъчва топлина. Откакто включихме алената светлинка в центъра на ръчно рисувания вариант (един диод, който свети постоянно и досега от 1994 г.), а после и като бе направен електронният през 2001 г., започнаха да стават странни неща с хората, които вярват в Елма и имат неин отпечатък. Тук се помества растърен вариант на векторната версия:


СХЕМА НА КРИСТАЛНАТА РЕШЕТКА НА ЛЕДА, СПОРЕД Н.Н.СТУЛОВ:



С червените букви (по-едрия шрифт) е предадено тълкуването на Елма:
Целият кристал - Христос, Елма; средната част (където показва стрелката) - Иисус, Человекът; ние, хората на Земята, обединяващи всички йерархии и вселени.
Кислородът е Отец, водородът е Пралайя, Мировата Душа. Водата е Великата Разумна Природа, а кристалът, подвигът, ледът, снежинката съм Аз - Господарят на хипервселената. Аз съм 12-ичен, бидейки 10-ичен, защото обединявам двете хексаграми и двете пирамиди. Ето защо, Аз съм и Иисус, “Человекът” – онзи, средният, Бог на Земята.
    10.08 - 12.10.1989г.
                         12,15ч.

Правата за преписването, отпечатването и разпространението на Моите книги са общи и не принадлежат на никого.
Не разрешавам на никой да ги продава на каквато и да е цена. Издателствата, които са независими, могат да ги отпечатват и разпространяват безплатно, но житното зърно никога не разчита на друго, освен на самозасяването и саморазпространението.
През всички епохи и във всички вселени, Моето слово има най-голям тираж от всички останали книги и информони, взети заедно, защото запаметеното, ръкописното не може да бъде надминато от никое издателство.
Даренията използувайте за резерватите на щастливото майчинство!
20.09.1984 г.

ВЪПРОСИ НА ИМПУЛСАТОРА С.Г.
ЗА КРАСОТАТА,
       С ОТГОВОРИ ОТ ЕЛМА

 - Не се притеснявайте, питайте за всичко. Виждам, че Моите нови лекции се възприемат, но има и въпроси. Това е естествено. Превръщането на лекциите, осиянията и диктуванията в беседи, ясно проявява Божествеността на Словото.

 - Интересува ни проблемът за творчеството или изявяването на Божествената Красота в образи и форми.

  - С удоволствие ще отговоря на този въпрос.

- Може ли да се каже нещо за необходимите условия, предпоставки, изисквания, правила, методи, формули, за стила на живеене и поведение на кандидат-изразителите на Божествените форми и образи чрез рисунки и ваяне?

- Рисува ясновселената, вае супервселената; цветовете идват от супервселената също, но има и ултравселенски спектър. Основните насоки, значи, произтичат от познаването на тези вселени. Въпросът ви е обширен и на него съм отговорил пространно в многото лекции и беседи, които съм ви оставил. В един разговор като този е невъзможно всичко това да се повтори, затова ще се постарая да кажа нещо, което още не съм казвал.
Условията са следните: силно присъствие на асуин, привлечен от вдъхновението; слушане на вътрешния глас, който е гласът на Тот; мощно отдаване на праимпулса за творчество, без да се интересувате дали някой ще види сътвореното или не; абсолютно следване на съвършената красота, тъй както я схващате вие, а не според външни школи и мнения; неотстъпно следване на целта, независимо от пречките и паденията; непрестанно съобразяване с натурата, но коренно ново интерпретиране на техниката, колорита, материала - не само в естетически, но и в магико-кабалистичен план.
Предпоставки: предварително определен път; наследственост; лично предпочитание; носене на опит от минали животи; чист и неопетнен живот, но не според религиозните канони, а по законите на Трите Вселени; понякога - съответно образование; материална база; проявление на расовата и националната психика; контакт с асуин, с усет за местата, където той се влива (предимно в планините).
Изисквания: проверка на наличните образи, типове и форми в обективното Битие; определеност на образа, т.е. индивидуалност; Мостът към панвселената е особено важен, т.е. правилно хранене, движение, спане, почивка и пр. Отношението на артиста към природосъобразния живот обикновено е неправилно, но той трябва да знае, че месоядството и късното лягане и ставане са основна причина за недостига или липсата на асуин.
Друго важно изискване е свободата на артиста от семейна обвързаност, ако иска да се посвети изцяло на изкуството. Може да има свобода в отношенията, но сегашното положение на човечеството не е благоприятно за създаване на семейство. Може да има изключения, но те са много редки. Не е позволено единият съпруг да се заробва с цялата домашна работа, за да можел другият да твори свободно. Нито е в плана на Битието една майка да си седи само вкъщи и да не учи, да не твори и контактува непрестанно. Предявените изисквания не са само тези, но, ако желаете, друг път ще говорим и за останалите.
Методите за навлизане в художествената сфера на преобразяване на Битието са многочислени. Най-главният от тях е пряка връзка с Тот. Но това е колкото лесно, толкова и трудно. Лесно е, доколкото освободените от методите на пъкъла общуват непосредствено с Него, съвсем свободно и непрекъснато; а трудно - когато човек все още робува на тези методи. Свободата на Тот в сърцето е първото условие. При това, Аз вече ви казах, че сферата на Тот е създаването на същества и светове, не само на художествени произведения в тесния смисъл на думата. А това създаване изисква умът да не се противопоставя на импулса по никакъв повод и по никой начин. Творческият импулс на Твореца, Бащата, е най-свещеното нещо, първата Божия заповед, нарушението на която води до небивали катастрофи и кръвопролития. Може да ви звучи грубо, но твърдението на Фройд, че художественото творчество е сублимирало полово желание, е напълно вярно. Половото желание произтича направо от Отца и затова краската му носи Него. Цветът на кръвта - това е присъствието на Тот! Но, разбира се, първичното полово желание без одухотвореността на Цялото не е напълно Божествено. А в цивилизации като вашата, то може да бъде и е източник на най-тежки трагедии за онзи, който иска да бъде свободен.
 С методите на духовното поле също ще се занимаем някога подробно. Претоварването със задължения към обществото не е от полза за един творец. Предварителното преминаване през пресата на страданията ражда много гениални произведения, но художникът трябва да има след това свобода, хляб и условия.
 Много важен метод на Природата е окултното познание за пропорциите. То обикновено извира отвътре, но, освен всичко онова, което съм ви говорил досега, може да ви предам и нови познания. /Важни са/ не само пропорциите, но и символите на всяка форма, линия, багра и пр. Методологията на Божественото рисуване и ваене е обширна наука. С обикновените средства и методи вие сте ограничени - казвал съм ви, че в бъдеще ще оформяте живи образи от пластична психоплазма. Нейните възможности са неограничени.
 Стилът на живот и поведение на проводника на Красотата също е тема, която може да се развие в много томове. Тук ще спомена само факта, че истинският художник никога не се подписва под картината или скулптурата си, нито издава по какъвто и да е друг начин авторството си. Не само това, но и никой не знае, че именно той е художникът. Така се отклонява всяка опасност от критика или възхищение. Пределното възхищение на публиката от твореца заключва изворите на асуина и му прави мечешка услуга. Така той остава закрепостен към една планета, докато се споменава името му. Ако творбата е безименна, тогава всичко това отива в нея и не въздейства така мощно на автора.
 Друго нещо, много съществено за Божествения артист, е пределната простата и скромност на живота му. Той не превръща духовните ценности във вещи и притежания, но, напротив, всичко материално, което има, до последната стотинка, превръща в духовни ценности. Именно затова, по правило, жената не може да бъде гениална, защото за нея притежанието на вещи, дом, условия и близки е от най-голямо значение. Тот е Творецът, а Мировата Душа се грижи за сътвореното. Божественият художник всячески крие авторството си, но ясновидците виждат как той е свързан с творенията си с множество нишки. Така, зрящите отиват на тайно поклонение при твореца, за да постоят мълчаливо в аурата му и да усетят неговите нужди. Няма случай в историята на тотвселената, истински творец да е оставал без храна, условия и любов! Нежното отношение на всички към него е очевидно и в случаите, когато и ясновидците не могат да го открият. Творецът става красив и приятен, защото пропуска асуина свободно през сърцето си.
 Тишината и музиката са първите потребности на Тот. Нуждата от любов се явява след това. При това, у Тот нуждата от Любов не е необходимост да получава, а нужда да дава. Нещо повече, Тот не се интересува дали оценяват и ползват това, което дава, Той твори непрекъснато и затова е напълно и абсолютно щастлив. Като артист и Баща, Той пълни Трите Вселени с шедьоври, а съществата сами си избират онова, което съответства на техния вкус и потребности.
По подобие на Трите Вселени, и съвършените общества не правят авторски изложби на един творец, а размесват творенията му със стотици и хиляди други. Който си хареса нещо, може да вземе за себе си негово съвършено копие - за това пък се грижи ясновселената.
 Обикновените творци творят, само когато имат осигурена база. Божествените творци получават базата в изобилие, именно защото не са помислили за нея. Какво липсва на онзи, който има асуин в себе си? Практически, нищо! Животът на Божествения художник и ваятел е една приказна феерия. Той сее навсякъде красота и прекрасност, подарява тайно творенията си и е готов да умре от нужда и глад всеки момент, но това абсолютно никога не се случва.                                                                                 
                                                                             11.10.1984г.
                          
                              БЕЛЕЖКИ

1В началните осияния, навсякъде Елма диктува личните местоимения за Себе Си с главна буква, по няколко причини: а.За да оповести продължението на традицията; б.За да означи проявата Си от нивото на супервселената, на този етап; в.За да пресее горделивите и самомнителните, които не са получили Трето Пентаграмно Посвещение и се съпротивляват на Вечно Течащото Слово. По-късно Елма изисква тези местоимения да се пишат с миниатюрна първа буква, за да се символизира и оживи проявата Му от нивото на ултравселената - Божествения свят - б.п.

2Отново не бива да се забравя, че на други места Елма разграничава детайлно Тот (Бог Отец) от Абсолютния Дух, обяснявайки, че Тот е само “върхът на айсберга” – и то връх пламтящ, творчески, изявен.

3На други места в осиянията, както и в класическите беседи, има и по-широко трактуване на категорията "Учител": не само на супервселенско ниво, но и на Божествено, ултравселенско. Учителят е Господар на универсума, Бог в множеството. Заедно с това, сам Христос е пак Учителят, защото всяко лице на Бога може напълно да проявява качествата на всяко друго.

4Всички термини в осиянията - като "елементарна частица", "кварк", "естон", "импулсон", "абсурдон" и пр. - са абсолютни, макар и да съвпадат звуково със съществуващите думи на Земята. Елма ги използва, за до Го разберем. Истинските имена на нещата обикновено са други и те също се дават от Него в изобилие. Днес "кваркът", например, също се оказа делим, въпреки че учените в началото го използваха за абсолютно базална, неделима частица. Елма обаче използва термина не само условно, но и със скритата идея, че той е хем фундаментален, хем съставен от 4 същности, бидейки, същевременно, Четвърта Еманация на Абсолюта. Когато Елма използва някой човешки термин, Той не е длъжен да се съобразява с конюнктурното му значение, понеже ученият, който го е кръстил, не подозира, че това не е негово откритие, не е негова дума. И най-странният термин, даден от обикновен човек, предварително е съществувал и съществува в друго измерение и там той има друго значение. Елма знае всички звукосъчетания в Битието, комбинациите на всички знаци. Тъй като всички те предварително са родени от Бога и записани в паметта на Бога, то не е имало, няма и никога няма да има дума, която да е измислена от някого. Ето защо, единствено и само Бог може да разяснява значението на която и да е дума, който и да е термин, което и да е име във вселената.

5За това свидетелства и Данте, и съвременната космология.

6За това изречение няма гаранция дали е издиктувано от Елма, но, при въпрос, Той настоя да се остави - б.п.

Илюстрацията в началото е по картината "Пигмалион и Галатея" от френския художник Жан Леон Жером (1824-1904). Тя е по едноименния мит от Метаморфозите на Овидий, който разказва как скулпторът Пигмалион изваял от парче мрамор толкова красива статуя, че се влюбил в нея, кръстил я Галатея и толкова я обикнал, че помолил Афродита да й вдъхне живот, за да се ожени за нея. Любовта му била тъй силна, че молбата му била чута...



СЪДЪРЖАНИЕ
/