Книга 17

2.V. III.127(1991)г.
Йулма (Родопа)

ЛЕТЯЩИТЕ КОНТИНЕНТИ

ЖЛО / ПАБ (Зиòлма)

Засега поместваме тук само представата ни за Зиолма и двете ù слънца, но за вида на кристалните плоски континенти са необходими гениални художници. Оставяме ги на вашето въображение.

- Мозайка от плоски планети – чували ли сте та­кова нещо?... Това са, всъщност, плочи от една наце­пена кристална планета. Тя се блъсна някога в диа­мантен метеор и се напука, но после, един по един, пластовете се разделиха и сега тя лети така. На всяка плоча се образува минерална растителност от 50 до 70 вида кристали и метали! Цепенето предиз­вика различно по цвят светене във всяка от тях. Като пеят в пространството, тези плуващи страни от дворци се размесват една спрямо друга, но никога не се сблъскват. Най-смайваща е гледката, когато един такъв тънък блок започне да навлиза между два или повече други. Обитателите му се струпват най-отпред, за да могат да гледат и отгоре, и отдолу. Тези небесни континенти не са никак малки и затова гравитацията държи съществата и скъпоценните камъни и от двете страни, като, разбира се, едната част от народа им е с главата надолу спрямо дру­гата...
Сега пък си представете, ако можете, две слънца: едното – светлозелено, другото – тъмновиолетово.
Като се има предвид прозрачността на хубави­цата, която плува така - на "слюдени" люспи в прос­торите, -  можете да си въобразите един свят, който сънуват само лудите поети и влюбени в психиатри­ята... На всичко отгоре, всяка плоча си има основен тон и основна хармония, така че, като се приближат повече, те се взаимовъзбуждат и започва неверо­ятна космична симфония...
ИЗОЙН – ето предишното име на тази нежна кра­савица. Ти, Зиолма, не си родена там, а на Малнор – звездата с цвят на зърно бяло грозде. Ако се вгле­дате в Изоин, в нейните сегашни острови, ще ви­дите същия цвят, който почти не се забелязва.
Изоин бе същество с неописуема хубост на Мал­нор и представляваше кълбо от кристал с цвят на морска плитчина, набраздена с бели корали. Вътре се виждаше нейната душа – лилава пара, оформяща се като неземно същество с женски очертания и разт­варящо се периодично в сферата. Това бе ти, самата Зиолма, която търкаляше своето физическо тяло насам-натам по меката повърхност на Малнор. Мал­нор, както повечето звезди, отвън е горящ, но вътре е огромна планета. Той е мек – нещо като многоц­ветни клинове от мъхове, врязващи се един в друг, но това са мъхове-кристали с пластично телце - всеки от микроорганизмите.
Така че съществата на Малнор отвън са шарооб­разни, прозрачни, с най-различни по цвят разклонения и светене минерални нишки, излизащи от центъра или от някоя точка по повърхността на кълбото. Търкаляйки се по меките килими, малнорци изпитват неописуема наслада, а в някои от тях се виждат от­давна оформени ангели. Всяка една от тия търка­лящи се планети е от грахово зърно до размерите на вашия Юпитер – можете да си представите какво нещо е Малнор тогава!...
Сблъсквания на Малнор няма, тъй като всички са заредени еднакво – те се заобикалят. Други влизат в орбита един другиму, но само по лицето на кадифе­ната си родина. Затова наблюдателите виждат от­горе множество концентрични движения или окръж­ности, тъй като някои се въртят много бързо около своите родители или любими.
Когато узреят, малнорци добиват силата да се откъснат от повърхността и да полетят сами в космоса. Там те стават самостоятелни планети и планетни системи, които се осветяват и топлят една друга - не чрез ядрен разпад, а чрез дистанци­онно предаване на светлина и енергия.
Зиолма обаче не послуша съветите на по-възрас­тните и тайно влезе в орбитата на един отлитащ, в който бе влюбена безпаметно. Той не усети това и я изведе в просторите, обаче Зиолма беше още съв­сем млада и нямаше предпазно поле. Затова един ден се сблъска с едно диамантено същество, което имаше формата на астероид - и така се разцепи на пластове. Тя остана в орбитата на Олран – и досега се върти там радостно и печално. Нейното тяло е там, а самата Зиолма се роди на Земята, за да научи един урок и да отдаде живот на мнозина. Истините на планетата Изоин се преживяват, не се изговарят.
Всичко това може да ви звучи вече съвсем недейс­твително, но когато Зиолма си замине, вие ще имате една приятелка там, на която ще можете да ходите на гости. Това може да стане и приживе, но­щем насън, ако някой обикне Зиолма от все сърце. Тя сега е разделена вътрешно и въпреки чудодейната ненагледност на нейните плуващи блокове, тя коп­нее да възвърне нейното предишно единство и да слее отново народите си в едно единно изоинно чове­чество. Това ще стане, когато се приближи заедно с любимия си към другата, виолетовата звезда, която е "многоциклонна". От нея се протягат не протубе­ранси, а тънки циклони от лилава и розова плазма на фантастични разстояния. Тези циклони са с обратно въртене, така че по-правилно е да се наричат “плаз­мовъртежи” или огнени въртопи. Зиолма се надява да попадне на точно такъв, когато достигне обсега на Варан, като бъде всмукана и стигне до същинс­ката планета в центъра на Варан, която е огне­течна.
Изоин има шанс да се събере и превърне в капка от пламък. Тя няма да бъде асимилирана от Варан, тъй като Варан и Малнор имат плазмена несъвмести­мост на близки разстояния и затова виолетовият гигант ще изхвърли Изоин по някоя силова линия, със собствената сила на Зиолма.
Това е космическият ти план...
А за твоите душевни, сърдечни, чисто човешки качества и проблеми ще говоря друг път.
Засега запомни свещените оани, които дават специално за теб. Те ще ти помагат в пътя на тво­ето изгнаничество и ще те връщат по лесно нощем на небето.
ВЛОН, ОВЛÒН, ОВЛОНÒН!
Да се научи кралица Зиолма да остава на нужната орбита, докато узрее за излитане в съзвездие!

СЪДЪРЖАНИЕ
/