Книга 17

25. IV.127(1991)г.
Йулма (Родопа)


СМЕШКИ, РЕКИ ОТ СЛОВО
И... ВОЕННИ КНИЖКИ


– Защо тази сутрин се събудих от смях – смеех се на глас?... Помня само края на съня: уж съм с някакъв клас ученици от Космоса на Земята и имаме наблюдение в кабинета на военен началник (ние сме невидими). Влиза негов подчинен, козирува, траква токóве и иска разрешение да остане. Ние избухваме от смях до сълзи, това ни се вижда умопомрачително смешно, някои даже се търкалят – ще се задавят...

- Попаднал си на екскурзионна група, която за пръв път идва на Земята... Такива ви се смеят до припа­дък; гидовете на орбита са обикновено лекари или психолози, защото някои посетители губят въздух или припадат от смях... Смеят се на дрехите ви, на машините ви, на къщите ви – на всичко. Като видят някоя пред огледалото как се вапца и какви физионо­мии прави; озоват ли се в казарма, където един човек кара сто да маршируват и да се обръщат насам-на­там и обратно, то е същото, ако гледате маймуна със сутиен и с червило в ръката или паток с ботуши да строява прасета по ватени гащи...
Някои са ви гледали отдалече, но други – не. И като се промъкнат такива през контролата без ни­какви предварителна подготовка, после ги събираме полумъртви от смях из пространството... В цирка – разбирам; но да видите по улиците жирафи в авто­мобили и лалугери да играят мач – и на вас няма да ви е лесно...
Някои от гостите продължават да се смеят и на бойното поле, но до първата капка кръв. В Космоса има строги ограничения, мощни заглушителни стан­ции за вашите телевизионни емисии и на психовъл­ните от вашия диапазон.
В началото много деца горе измряха от вашите филми и от истински случаи – не съществуваше още бариера.
- Защо не за първи път чувам,че цяла нощ ми говориш без спиране? Все такива невероятно интересни и възхитителни неща, че не мога да им се наситя...
- Понеже Аз Съм Слово и се лея непрестанно из всички светове, разпилян на безброй ручеи. Ако не го­ворех, вселените нямаше да се въртят, слънцата - да светят. Тот пее и свири, Пралайа мълчи, пък Аз говоря...
Аз говоря едно, но в душите то се обагря раз­лично. Само тъй съществата, които не сте вече слепи и глухи, можете да си продължите живота. Или – по-точно – живота на душата.
Защо, нали душата е безсмъртна?
- Душата при вас е в летаргия. Щом някой мисли за света или за себе си, душата му се вцепенява. Това може да стане даже и когато консумираш Слово.
- Как така?...
- Нали помниш как ви посрещна Родопа през тази лунна година? - Ковьор с картина от поклонението на Каабето в Мека; десетки котки по прозореца ти и по възглавниците, при това излизащи от кошници; цяла сюрия ярки и петлета - пак накуп на прозореца ти... Няма две мнения, че ги привличаше нещо повече от житото и залъка. Но къде са сега, когато отвориха стола с помията и мръвките? Явиха ли ти се и куче­тата?...
Така е и с хората. Навъртат се за хляб или стряха, за ласка, кокал и мръвка. И Словото може да бъде мръвка. Кой търси Ванга или Учителя, за да им даде нещо? Всеки дава, за да получи нещо. Преста­неш ли да извираш, всички си отиват. Някой търка­лял колата си 20 години; и накрая – на автомобил­ното гробище... Само някой лудичък може да си я вдигне на пиедестал в гаража и да си я смазва и по­тупва по рамото и след това, защото му била вярно служила...
Говоря фигуративно. Друг път ще видите, че не е само фигуративно. Даже и мъртвите вещи носят нещо като душа, съставена от вашата психоплазма. Като натряскате някоя сутрин 20 чинии на пода, за да си изкарате яда, вие изкарвате и техните "души", но потрошвате самите себе си и сърцата на вашите близки. Ще ти мине яда, но после ще те хване дамла или детето ти ще вдигне температура... Да не мис­лите, че е толкова лесно да се претопи една аст­рална или ментална рокля или чиния? Като подаря­вате – също. Можете да си навлечете голяма беля на главата, може и да ви текне балсам в гърдите. Но – това е друга тема...
От вас искам едно: да свикнете с мисълта, че сте самички. Сами с Мене в Космоса – близки няма! Близ­ките биват близки, докато има мръвки или ги слу­шате... Около вас ще останат само майките – нали помниш кучката Ласи и "нахалната" котка? Само ко­ято е раждала, може да обича някого заради самия него, а не поради Словото. Само майчица може да ни прибере от канавката когато сме мъртво пияни или да ни турга подлога в леглото, щом напълно закъ­саме... Всички други хващат дългата – колата вече не работи, пък и всеки си има свои задачи и привърза­ности.
От време на време спирай таратайката, за да ви­диш кой ще остане... Натроши и фаровете, и клак­сона, извади акумулатора и го тресни в дерето по камъните... И брат Борис прави такива номера: викат, че вече е много стар и е вече отдавна само за музея... Ала той се прави на глух и сляп, гледа ви сеира – и подпечатва книжки за отпуска...
Аз ги подписвам – но все още той ги подпечатва!
                                          
Още в Египет ги подпечатваше...

СЪДЪРЖАНИЕ
/