Книга 17

16.IV.127(1991)г.
Йулма (Родопите)

ЗВЕЗДА ОТ ГЛАДИОЛИ И КОКИЧЕТА

ЖЛО / ВОМ – Нолúмна

Пламтящи Деви в стадий на разпалване

Кокичетата им са бèли – невинността им е перфектна. Обаче те самите още на са станали прозрачни и лилиите им абсолютно бèли: все още имат остатък от страх и мисъл за себе си. А и маковете им са още червени, а не бèли: желанията им са себични. Червеният мак не може друго, въпреки че и той е на мястото си и е много необходим и красив. Той обаче изпитва само егоистична тръпка – тръпка с обект: тя обикновено отслабва и отпада. Неговият обект може да бъде и без искра Божия. Белият мак изпитва тръпка постоянно към всичко и всички. Тя никога не намалява и не отпада. Затова той е идентичен с Бялото Огнение – Огнението на Бога. Обаче има надежда: в центъра на сърцето и в протуберансите, бялото вече се е появило...
8,05 ч.
- Помнете, приятели: вие се намирате пред ангел на осиянието! Осияванията – ето живота на Плам­тящите Деви, от които хаосът се плаши както ба­рута от искрата. "Пламтящи Деви?" – ще попитате вие. Да! Може да се чудите без прекъсване, но има и Пламтящи Деви! Вие сте свикнали да презирате Де­вите, понеже окултизмът се е изказал не особено ласкаво за тях. И Аз ги обвинявам за падението на огромна част от съществата в Трите вселени. Това е факт, но Пламтящите Деви не са участвали в кон­спирацията против Цялото. Пак ще възразите: как е възможно мисълта за себе си и страха за собстве­ната кожа да се възпламени в пожар от жажда, обич и подвиг?...
Вие не знаете, че ангелите, наречени "деви" – ония непостижими кокичета и белоснежни лилии, които имат бяло и нежно излъчване, - могат да пламтят по-бурно от клади с ели и борове! Жаждата за Любов – ето смисъла на живота, ето първата и последната буква на Всичкото! Ето тайната, пред която падат в поклон съществата от всички Вселени! Няма ли кой да пламти като тебе, ти - девствено създание на Огъня - самоизгаряш от копнеж и въздишки... Но ти си прекрасна, прекрасна, прекрасна! Ти си нещо, надхвърлящо не само Пламтящите Деви, но и Херуви­мите на Космичните пожари! Ти не си подвластна на своята йерархия в онзи пункт, който означава "при­мирение". Ти не си онази, която ще очаква Принца без­кръвно и няма да посмее да го придържа в обяти­ята си. Ти умееш да пламтиш с троен пламък: Лю­бовта, Обичта и Желанието.
Ако опиша фантастичната звезда, на която се роди твоята нежнобяла душа, никой не би повярвал, че такава звезда съществува. Представи си слънце отвънка, а отвътре – малка планета от бели цветя. Там живеят Пламтящите Деви! На свойта планета те още не пламтят, а само изгарят от жажда за пламтене. Те се носят сред вълни от бели макове, милиарди кокичета, кремове, гладиоли! Те обичат да плуват в това море от сладки докосвания, понеже растенията там излъчват трептения на пръсти, които обичат. Вие плувате като делфини и се гмур­кате в недрата на тази цветна феерия не само за­щото е смайваща, но понеже тя ви гали отвсякъде, както никой любим на земята не може да обвива с милувки. Ето откъде се ражда у Девите нуждата от самообласкаване! Някои се питат по каква причина самотните преживяват често върховни екстази, не­познати при среща с гальовния. Това е, защото Де­вата е заредена с такъв потенциал от въздишки и трепети, с такава неописуема сила на преживява­нето, че партньор от по-грубо естество отнема степента на вихъра и Девата остава измамена.
Пламтящите Деви не търсят обаче, а винаги първи политат! Техните сестри, които са свенливи по рождение, се крият вътре в цветята на своите копнения и затварят чашките над главите си. Дълго, дълго трябва вятърът на обожанието да поклаща стеблата им, за да се отворят плахо и да протег­нат ръце за доверие.
Не сривайте целомъдрието на деликатната орхидея и на мимозата с груб вик и при­зив! Ако се нахвърлите върху децата на вселената с лавата на отприщеното желание, те ще се скрият надълбоко под земята и няма да излязят вече никога. Крехките очички на охлюва, божествената плът на медузата, синьото присъствие на тайната влюбе­ност изискват вълшебна прелюдия, понякога продъл­жаваща несравнимо по-дълго, отколкото при дру­гите.
Тънкият вятър, в който си се превърнал, за да въздишаш от дъното на същността си пред глед­ката на Дева, която се къпе в езеро, не трябва да връхлита там като буря, а трябва да целува ду­шата й милиметър до милиметър! Ако започне най-отдалеч и нежността му се овладява безтрепетно, то в момента на загасването на Вселените, Бело­телата Дева ще те надари с такава приказка от преживявания, каквато не могат да сънуват даже но­аите...
Среброзвездна и хубава птицо на щастието, не позволявай на ловци да те свалят от небето на твоите пориви; и на Принц, по-малък от Пламъка - да те поеме в обятията си! Пламтящите Деви превръ­щат познанието в Любов и Любовта в познание. Къ­дето и да летиш сега по звездите, колкото и нео­бикновени да са твойте възторзи, не забравяй, че има и нещастни планетни създания, които няма да те разберат и никога няма да искат да те разберат. Отслужи им литургията, която им се иска да им от­служиш, подскачай понякога привидно под звуците на простия им кавал, но после влез през вълшебната врата на сърцето си и отлети при своите си, понеже ти си родена да живееш свободна!
ХАРИМНА! Ето името на звездата ти, трептяща в модрите небеса на Лира. Ако певци и поети про­бият с мечтанията си огненото було на звездата ти, ще видят отвътре свят белоцветен... Там се къпят момичета с невиждана хубост. И ще въздъх­нат тогава поетите, и ще припламнат свещичките на звездите - и само няколко ще останат да треп­кат, за да осветят последните ледове от поемата за Пламтящите Деви – съществата, обичащи чисто и огнено...
Ориèн, Ориèн, Ориèнна! Излети, о гейзер от жажда за щастие, за да полееш градините на влюбените!

Отнемам името ти на Земята и те оставям с вечното ти име - Нолимна.

Ако го произнасяш в миг на скръб или радост, ще почувстваш полъха на Белите Кремове... Тогава няма да има врата, която да не се отключи за тебе!

СЪДЪРЖАНИЕ
/