Книга 17

14.IV.127(1991)г.
Йулма (Родопите)

(Посланието до Краси – половин час, след като се насъбере сила за възвръщане след отдръпването. По повод липсата на внимание у приятелите, след като вече е обяснено, че Контактът започва.)

ЗАЦИКЛЯНЕ И ОТЦИКЛЯНЕ
ЖЛО / Красимира Н. (Налáнда)


11,42 ч.
Монолитното съзнание на К. е пример на тази земя. Пропуските, които имат другите видове съз­нания, за нея не важат – от нея се излъчва висока степен на това, което наричаме "единство на съзна­нието". Красотата на живота има най-различни страни, но монолитното съзнание гради основите на Новото Човечество. Това няма винаги съвсем прия­тен вид, но приятността не влиза на първо място в духовното съвършенство.
Духовният човек си избира цел, установява свои привързаности и навици, и дълбае надълбоко. Той не се оглежда повече за мнения и предложения, различни от неговото най-силно желание.
Ако вие можехте да четете в Книгата на Живота, да видите необикновеността на всяка човешка душа, никога нямаше да пренебрегнете такива дълбоко­земни изумруди, какъвто представлява К. Преди всичко, у нея няма тщеславие и има много повече доб­рота, отколкото се показва навън. Демонстрациите на доброто не винаги са 32 карата, понеже те целят признание и ръкопляскания; обаче сойката, която се хвърля срещу вълка, е по - добра от някои мазни окултисти с претенции за високи посвещения. По тази причина, херувимният лъч у К. я изпъва като струна, щом стане дума за защита на най-святото – живота, който има нужда от опазване.
Друг е въпросът, че истинското опазване изисква по-дълбоки познания за функционирането на токо­вете и обратните удари от настроението на роди­телите към децата. Резултатът – ето кое е най-важното. Ако резултатът може да се постигне с компромис със собствената представа за общуване, истински загриженият трябва да потърси общ език с близкия, за да се сведат до минимум търканията поради различие .
Като знае вече откатната мощ на отрицател­ното настроение и попадането му в най-нежната мишена – здравето на децата, - истинската майка или разумният баща се превръща в алхимична реторта. Той прецежда, сублимира, екстрахира всеки свой мо­тив, за да не се стигне до обратна реакция. Високо­развитата и мъдра съвест на К. следва по петите своята интуиция, която никога не може да греши. По тази причина, тя преоткри своята собствена мно­гостранност и дълбочина и разбра колко неизбродим е светът на истините, колко сложен е проблемът на общуването. Може да се каже, че Небето се въз­хити на чудесното излизане от слепия полет, който доминираше няколко прераждания у особено чувст­вителната монада на Наланда.
Тя не бе приспана от невежество, понеже е твърде интелигентна, но бе под въздействието на врагове – стари, опитни хипнотизатори. Но даже и при слепия й полет, даже и в съня й, мисълта й за нея самата и самосъжалението носеха особен чар, по­неже прелестта в нея обсипва с цветове всичко. Мо­нолитното съзнание често има слепи стени без прозорци, понеже вътре кипи интензивен живот, иг­раят се пиеси, прожектират се филми и душата слуша концерти...
Всъщност, Налáнда е един дълбоко интровертен дух, една извънредно фина душа, за която нещата не могат да бъдат евтини и не могат да се размèнят за парцали. Когато е сляпа за нещо, това не е слу­чайно, понеже сърцето й прозира опасност зад сте­ните. Вие, които сте толкова многостранни и тол­кова много странни..., можете да уплашите къде-къде по-опитни херувими. А онзи, който е свещен пазител на душата си и на рая, който иска да създаде, няма вяра на фъртуни, облаци и мъгли... Той стъпва твърдо, макар и по изкуствена земя, понеже иска всичко да е ясно, точно, определено. Не го викайте от джунглата, понеже там се чуват странни звуци и мракът крие остри жила и отровни зъби.
И при всичко това, Наланда има достатъчно кос­мичен опит, който сега се пробужда. Миналото не е било твърде деликатно с нея и перипетиите, които е минала по следите на велики и невелики авантю­ристи, са оставили многовековна горчилка на неб­цето й.
Небцето - това е светът на мненията, личният вкус, и се оформя от лични мнения, а те могат да бъ­дат много близки до Истината и съвсем субективни. От небцето се ражда свободата на личното мнение – една първа потребност на  личността, но също и мнителността. Сега, излизайки от виража на една дълговековна хипноза, Наланда превръща бързо мни­телността си в по-обективно мнение, а мнението – в нещо по-горе от небцето – стремеж към самата действителност. Отчитайки невъобразимото раз­нообразие на човешките ценности и духовните изме­рения и срещайки се с изключително свестни прия­тели, тя открива без изненада, че не само ги раз­бира, но и има какво да даде. Тя е рядка с дарбата си за оперативност и точна оценка, и може да об­меня и дарява както малцина.
Нейната жажда за Истина и Мъдрост отново се отварят, както бе някога в Капитолия и кралското съсловие. Тя наистина се срещна с Д. на три пъти през вековете и сега имат шанс за разплитане на взаимни проблеми и за подаряване един-другиму и на децата си, на приятелите, безценни богатства, които са натрупвали много столетия. Д. е врата за нея към Братството и Мъдростта, но тя е врата за него и за още над 500 хиляди души от нейната сродна ве­рига към един особен свят, до който единствена има достъп. Той не може да се намери във външния Кос­мос, понеже има една вселена, за която почти нищо не съм ви казвал. Тя е интровселена надълбоко в сърцето на Найанда, и в нея се влиза само през сър­цето на херувим, напълно отричайки се от всичко останало. Колкото повече съжителствате с такова необикновено същество, толкова по-тайнствен ви изглежда ландшафтът и почти изчезва, като зад много тъмни, сини или зелени стъкла... Но съвмест­ният път с такова чаровно създание показва такива глъбини, от които се завива свят на останалите.
Това, че монада, пламъче Божие пее в недрата им – в сърцето на изумрудените херувими – се познава по техния тембър, по гласа им, който никога не може да се сбърка. С този глас опитните духовни лечители могат да вдигнат на крака не само хора, но и ангели! И затова в Мировата Фонотека се пазят и посто­янно постъпват почти всички неща, говорени от Изумрудите по вселената, за да се използват тези записи по най-удивителен начин. Дайте повече ин­тимна радост, вярност и щастие на такъв висш ан­гел, поотложете поривите си за полети по поляните с няколко десетки или стотици години – и вие ще ви­дите какво значи отблагодаряване на едно дете на Бога!
Колкото и да изглежда нацупено понякога, колкото и да е капризно, това е защото то е... вече дете. Странно ви звучи, но така е. "Още дете" се казва за младите духове, които нямат опит и затова са дев­ствени. А по-[напредналите,много по-напредналите същества, опитали почти цялата мрежа от пътищата и пъте­ките на илюзиите, се възвръщат към мира и неспир­ното щастие отново като деца - и оттам произтича привличането им.
На завършек, на заник слънце в еволюцията, ста­ването отново дете пак изисква силни ръце да по­магат, но този път това е само илюзия – илюзия на носача, че носи дете. А всъщност самото дете на живо играе съдбоносна роля, за да накара алохими и серафими да потърсят своето отсъствие.
Всеки дух от половинчатите йерархии отсъства от своята противоположност. Така и силно алохим­ните пионери на Новото, очаровани от прелета пос­ред множества, трябва да се огледат назад, т.е. да­леко напред, и да потърсят едно скъпоценно прия­телство, което може да ги изведе от лабиринта.
Великият Минотавър създава лабиринти на Еди­ницата и лабиринти на Двойката. Лабиринтът на Двойката – това е спиралата. Ако тръгнеш по тая спирала самичък и твоят център не е свързан с всички, има опасност да се заключиш в точката на двойката, от която обикновено започвате да я пи­шете.
Има "зациклящи" и "отциклящи" илухими... Пър­вите се завъртат по спиралата все по-близо и по-близо до обекта, докато влязат в него, откъдето няма излизане задълго. Това е попадане в интров­селената. В един момент обаче има опасност да се завъртиш в затворена точка, в една затворена Лю­бов, където обектът изчезва, понеже Бог си го взима обратно. Тогава трябва да се срещнеш с алохим, който да те избие от ляво въртене и да смени спина ти. Този алохим е твой спасител, понеже ти придава вектор навънка от точката и ти започваш да се раз­виваш обратно по спиралата на свещената цифра. Този алохим те извежда от лабиринта на интровсе­лената, от омаята на вторачването. Когато стиг­неш до края на спиралата, ти попадаш на закона на вълните, тъй както се пише двойката долу от Пос­ветените.
Двойката не е нищо друго, освен една корпускула, която се е отказала от себе си и е решила да мине към еволюция и да попадне в света на трептенията. Така електронът или заключеният позитрон може да бъде избит от затворена орбита и да престане да бъде само частица, а да се превърне същевременно във вълна. Ето защо вълните на водата, на морето, на езерото дават изход на всяко дълбинно съзнание; или радостта, радиацията, изкуството - всички спектрални вълнения - са спасителната нишка за из­лизане от лабиринта на самотата и своеглавието – да признаеш, че има някой до тебе, когото можеш да последваш. Да разбереш, че дуетът, триото, оркес­търът са единственият излаз от лявата спирала на самомнението.
Обратно: алохимът се блъска по границите на Битието, летейки по правите коридори на алохимните лабиринти. Това е лабиринтът на Единицата както я пишете по индийски, която изобразява как мона­дата се изстрелва възторжено, но среща границата на радиуса и продължава под ъгъл направо надолу... Бог я принуждава да потъне в материята, за да по­черпи нова опитност и да се сблъска отново със Стената на Битието, за да тръгне отново под ъгъл нанякъде... На такъв алохим, замрежващ вселената с многочислени хорди, е потребно същество като Двойката, която умее да излиза от зацикляне.
Сега от К. се иска едно: да допълни алохимната жажда за множество у половината, която съм й изпратил на Земята (Д.), като му покаже колко величес­твено се излиза от зацикляне – на простор, на въл­ните на пътешествията. Ако имаше друга тъй мощна полярност от недрата на интровселената, която да можеше да те уравновеси (тук Елма се об­ръща към Д.), Аз бих те свързал с нея. Нека да не го­ворим сега за "сродна душа", но да видим реалната връзка в туй въплъщение. Не забравяй никога, че дру­гите са много, а тя е единствена – колкото и ша­рени да са техните йерархии и посвещения...
Каквото и да се случи, където и да се намирате, ти извличай нейния образ от сърцето си, ако искаш да попаднеш в своето "сляпо петно" и да почваш да го попълваш с илухимност. Просто  виж детето у нея, чуй гласа й, спомни си всичко най-хубаво, което знаеш и не знаеш за нея – и тя ще те превръща не­изменно в диаметър. Друга няма да може! В това Не­бето е сигурно. Колкото по-често те превръща от хорда в диаметър, толкова по-сигурно е, че алохим­ността ти ще се намалява, илухимността ти ще се увеличава - и накрая ще застанеш безтрепетен в Цен­търа! Невибриращ, и все пак дивно трептящ, ти ще започнеш да се въртиш като диаметър - и по този на­чин ще обхождаш всички обекти на любовта си, без да излизаш от Центъра и без да забравяш онази, ко­ято стана причина да превърнеш хаоса в безсмър­тие. Тя е тази, която те извежда от Колизеума! Ти си този, който я отвърна от едностранчивост и я изхвърли на вълните на Спасението.
Връзката ви е прекалено дълбока, за да става дума за ревизия... Ако разшифровате тия "енигми", които посях тук за разчитане, на нея ще й диктувам "Книга за спасителството чрез противоположност". Там ще разгърна страници от науката за индийс­ките цифри и начините, по които те ви вкарват в лаби­ринтите и ви извеждат от тях.
Йон, Йонóн, Ионóн!
Новородена, за да раждаш всеродени!
5,17ч.

Херувимният лъч на Центъра съвсем скоро ще мине и през нас.
Кой където се е самоопределил, там и ще остане (отиде).

СЪДЪРЖАНИЕ
/