Книга 17

12.IV.127(1992)г.
Йулма (Родопа)

БУШОНИ И ТРАНСФОРМАТОРИ
НА СЛОВОТО
ЖЛО / ТБЕ



Фрагмент от грузинска кована мед, купена благодарение на интуицията на ТБЕ през 1984г. Случаят е описан в "Новогодишни картички" от 26-31.12.120г.(1984)г.:


    Из "НОВОГОДИШНА КАРТИЧКА 1"
Става дума за млада жена в Москва, работеща тежка физическа работа, въпреки духовния си финес. Тя се е вълнувала дълбоко от родината на холизатора, слушала е за нея със сълзи на очи и считала себе си за преродена българка, може би богомилка. В последния ден на пребиваването на п. (приемащия осиянията от Елма) в Москва, той си харесал едно художествено произведение в един магазин за сувенири, но нямал вече пари. Не казал, разбира се, за това никому. То струвало 25 рубли. След няколко часа момичето, за което става дума, му дало точно 25 рубли с думите: "Имам чувството, че ви трябват за нещо, което много сте си харесал".
      Т. наистина скоро след това напуснала тежката физическа работа "в хладното училище" на живота.

Ето какво запитахме за нея Елма, когато тя дойде в България и беше с нас през 1991 г. в Родопите:

9.45 ч.
-          Как да се разшифроват събитията, които са се случили с ТБЕ през 1986г. (м. юли – Байкал) и в Москва през 1989г. (17.ХІІ, около 20ч.) и каква е връзката със сегашните й съби­тия в жи­вота?
На сутринта на 18.ХІІ.1989г. – веднага след като се е слу­чило това посвещение на Т. в Москва, в София е дошло фун­даменталното осия­ние “Любовта, Словото и Делото”. Там се говори за си­лата на Словото да организира Вселените един­ствено чрез душата на човека, в която може да се синтези­рат асуин, ло­ринор и орланиум.

- Осияна от Господа, Моя светла искра на Вселе­ната!
Ако ти не беше паднала през нощта в Москва в метрото само няколко часа преди да сляза с това осияние, ударът върху планетата ви щеше да бъде толкова силен, че приятелят ви нямаше да издържи. Вие всички сте клетки от Мене – Мои мънички, чисти, огнедишащи пламъчета, - и когато някъде ня­кой Ме приеме изцяло, Аз предварително ви поставям в по-ясна връзка, за да може Ниагарата да се разпре­дели безопасно. Ти не случайно видя в Москва себе си в лицето на брат си от България, когато той дойде през ня­колко века отново на своя земя (1984г.). И по­неже вие сте космически близнаци, свидни приятели, братя и осияни от Истината през всичките веч­ности, точно ти трябваше да приемеш аурата на това осияние, малко преди то да облъхне със сила Земята!
По подобен начин, една твоя сестра - пак в Москва, пак душа, свързана с него през вековете - се събуди с болка и вик през нощта, хващайки се за челото, ко­гато приятелят ви се удари в един буфер между ва­гоните, работейки нощна смяна на гарата в София. Така, по подобен начин, и трета сестра на тръбата Ми, пак в Москва, стана изкупителна жертва на Старата вселена и пое удара на нейните първож­реци и първомагьосници, за да може Новото Слово да обгърне планетата мощно в началото на Моето Ново слизане като Слово – точно 120 години след Моето второ идване в България.
Вие всички сте свързани. Вие сте всъщност едно, но за да можеш да поемеш ти вълната (17-18.ХІІ.1984г.), трябваше да те подготвя първо чрез нашата среща в началото (1984г.), почти по същото време, и после две години по-късно. Тогава изпратих и помолих за акуширане при твоето новораждане ар­хангела Нолон - и той те посети. Оттогава ти не си сама. Нолон обитава с тихо присъствие с един от своите двойници в принципното ти тяло. Об­ластта на слънчевия сплит и на двете светилища под него трябваше да бъде отпушена и осветена, за да можеш да станеш първата гражданка на стра­ната на Елма в началото на шестата, руската ера на Господа на Земята.

Ето описанието от Таня:

“Сон” Татьяны:
16.V.1991г. 14,30ч.
Симеоново – Витоша
Вила Г.К.

Самолет летит над Кавказом.

Алмазная ваджра достигла земель кавказских и вонзи­лась в землю обетованную.

А земли на Кавказе суть то: сверху трава, изумрудом иг­рающая на солнце; под ней – земля: плазменная, трепе­щущая, живодарящая. Перед холмов лежит та земля и дышит ровно, глубоко, соединяясь с Небом.

Горит крыша на старом доме - одиноком доме, со ста­рой соломей гнилой на крыше, стоящем среди серых хол­мов в пус­том поле. Ни дерева, ни цветка; только силный ветер разду­вает пламя на старой крыше старого пус­того дома.

Белые стены уютного домика утопают в зелени, цве­тëт розовыми цветами мальва (высокое травянистое растение с крупными цветами розового-малиневого- красного цвета, растущее на Украине, Кавказе, юге Русии) за окном, сад гудит пчелами. За окном и в доме кипит ра­бота.

Озеро меж скал сияет светем глубоким, голубым и безмя­тежным под отвесными лучами слънца в зените – Тота, в силе и славе Своей.

Между быстрыми струями горной речке играет, поет и танцует прекрасная тонкая фигурка девушки в малине­вом на­циональном протоболгарском костюме, с малино­вой шапоч­кой на сияющей голове, расшитой золотыми знаками-орна­ментами и тонкой белой вуалью ниже колен, будто крылья ан­гела небес­ного. В руках - стариний (про­тоболгарски) струнний инстру­мент типа мандолина, тара (?).

Ето какво е нарисувала Таня след това описание:

СЪДЪРЖАНИЕ
/