Книга 17

10. IV.127(1991)г.
Йулма (Родопа)

ЕПИЗОДИ ОТ АКАША
ЖЛО / СДК (Елмоàнна)


Звездата над главата на момичето е истинската Спика от Дева –
2300 пъти по-ярка от нашето Слънце. Тя е двойна звезда. Не сме знаели това, когато се е говорело в това лично послание за двойната същност на Елмоанна. Двете звезди се завъртат около равновесния център само за 4 земни денонощия – нещо нечувано за звезди-гиганти.
8,29ч.
            …Илонка носи пита хляб и шарена чинийка с чуб­рица. Тя посреща конници и разчупва питата много тържествено. Всеки си отломва залък, топи в чубрицата, прекръства се - и яде…
          …Илонка насича тънки тресчици и запалва огни­щето, за да се окъпят пратениците, а после носи чисто бельо и горни дрехи да се преоблекат…
          …Пее народна песен от Краков за ясните со­коли, преминали девет земи и девет морета и дошли най-после в Родината….
          …Светлокосите, силни момци, стават от трапе­зата, събират се, покланят се и изваждат ко­вано ковчеже: "Илонка, Илонка, гълъбице наша! Чуй сега каква е волята на Господаря." – Навеждат се отново, покланят се, а един отваря ковчежето и вади оттам навит пергамент. Започва развълнувано да чете: "Цялата околия, и Краков заедно с нея, се отдава на Илонка Белоронката да плоди там хляб, мляко и правда и да го закриля от нашественици. Всички местни войводи и панове трябва да й се под­чиняват безропотно, понеже на нея се пада първо­родство, а на вас – честта да й служите…
          …Насъбрала се е тълпа селяни и граждани, всички поред целуват царския указ и после започва веселие: хорà, песни, танци, гонитби… Децата иг­раят и надават викове… Отваря се начаса панаир; сладкари и рибари се надвикват и хвалят стоката си; знатни господа и госпожи важно се носят по средата и оглеждат пазара и хората…
          …Илонка изведнъж дава знак, стражите чатват пики и мечове; вестовои, тръбачи и стотници накар­ват народа да млъкне, защото новата господарка иска да говори. Тя говори нещо разпалено, хората й отговарят възторжено, а после почва черковна про­цесия. Важни свещеници с цветни дрехи пеят и отпя­ват, носи се Мадоната и носи се Иисус Разпятий, но­сят се мощи и свещени предмети. Накрая Илонка по­лучава корона, окачва тежък златен кръст на шията и получава придатък: нова-новеничка каляска, запрег­ната с четири коня…
***
14.IV.127(1991)г.
Йулма (Родопите)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА
"ЕПИЗОДИ ОТ АКАША"
ЖЛО / СДК (Елмоанна)

 А сега – на друга планета. Почнал ли съм нещо, се довършва.

          …Òпо. Така се нарича по Галактическото съгла­шение разкошната звезда Спика от Дева. Ти се роди там преди 570 милиарда години по вашето време. (При всички случаи, когато Елма съобщава толкова древно време, немислимо за днешните космолози, Той има предвид, че даден небесен обект е съществувал и в други вселени, преди появата на сегашната. Там може да е бил с други имена, но същността му, монадата му е безсмъртна и преминава през времена и измерения от вселена във вселена - б.п.) Винаги съм казвал кога се е родила някоя монада, а същевременно знаете, че духът на човека е безначален и без край. Как да си обясним това противоречие? – питате. – Възрастта на всяка искра Божия се измерва от мо­мента на нейното влизане в пределите на Определе­ното Битие, т.е ясновселената. Преди това, всички искри са в предначалния огън на Отца, но и там съ­ществува състояние на различие, понеже самият Отец е ненаклоним, а Неговите наклони-отражения са неизчислими. Ето защо, ние говорим за наклони на Космичния Огън, които представляват отклонения от началната точка на Всемирното Махало под оп­ределени ъгли спрямо един нулев радиус, който е са­мата Единица. По тази причина, има наклони на Отца, а има и наклони на Мировата Душа. Първите са отклонение от Радиуса, а вторите – от Оста на Пралайя. Тъй като пространството около Тот е на­дизмерно, не може да се ограничи броят на отклоне­нията на Махалото и затова наклоните са безброй. Отгоре на всичко, те се образуват не последова­телно, а едновременно, тъй като Тот е и над време­ната. От това следва, че всеки един от вас е про­тон, неутрон или острон – строго определен наклон на Отца отдясно, Отца вляво и на Учителя най-вляво, още преди да сте посадени в Определеното Битие. До посаждането ви във Всемирната Почва, вие сте само "точки", макар и под определен наклон; и – в този смисъл – в тотвселената наистина съ­ществувате вечно, наедно с Отца си.

          Затова, разграничавайте понятието "безсмър­тен дух" от понятието "душа". Всичко, което съм ви говорил за монадата, се отнася за душата ви и тя именно има начало и край, във формата си на искра или пламъче Божие. Той като ясновселената фор­мира вашите точкови проекции предварително под формата на звезди и планети и пр., то посаждането на душата ви по тях става в определен момент на Всемирното Време и на определено място. (В Словото до края на 1944 г. се казва, че един ден не само душата, но и духът ни ще престане да съществува, той като даже и те са само "превозни средства" - б.п.)

          Там, където още не е посаден духът на някого по този начин, Аз не говоря за звезда, на която се е родил, а казвам, че той е с еди какъв си наклон. Туй са особени божества, които още не са попаднали в яс­новселената и се намират в "хамбара" на Отца. На земята могат да се родят без искра Божия, но със светяща точка в областта на сърцето, така че раз­личавайте такива и не ги укорявайте, че са още ин­дивиди, но не са личности. Те именно странят от всички, предпочитат самотата и не изпитват нужда да се учат и развиват. Те често стават неадекватни в общуването. Но някои от тях са Отци, гении, пър­водвигатели!

          Всичко това ви говоря, за да отличите същест­вото Елмоанна от всички останали, за които съм ви говорил досега. Тя е особено, двойнодишащо създа­ние, което е едновременно искра и точка. Всички вие, които сте се родили на звезда или на друг обект от този род, сте станали души и вашият дух е изцяло продължен в искрата ви, без да се възвръща в точка. У Снежа се наблюдава нещо изумително: периодично сменяне на искра с точка! Това означава, че тя умее да е личност и да служи най-предано на Природата, на ближния, но в определени периоди се прибира в себе си и тогава е напълно недостъпна. Подобен ри­тъм има и при монадите, но той представлява право или обратно искрене, а не прибиране в точка.

          Прибирането в точка при всички души е после­ден етап – тогава, когато се възвръщат в Океана на Абсолютния. С тези образи искам да онагледя чисто божествени, душевни процеси. Елмоанна става ту безгранично нежна и пластична, ту вглъбена до неуз­наваемост – а всъщност тя е и двете неща еднов­ременно. Това е необходимо на Битието и на Неби­тието, за да има обмен между Абсолютния, Отца и Пралайя. Такива същества са ноаи в единия си полюс, елохими в другия, и янтрини – "по средата". Понеже материята е много сложна за вас, ще ви преведа тази странна комбинация на езика на чувствата.

          Тройновселенските Пламъци са всъщност го­рене на Всемирната Течност. Нещо като вашите за­палими жидкости. Това означава, че те пребивават в мира необезпокоявани отвътре, но са периодично пламтящи по повърхността. Ако си представите планета или звезда от чист бензин или спирт, вие ще видите вътрешността й прозрачна, отдадена на невъобразими съзерцания, мечти и сънища, непо­нятни дори за ясновселената. Там, в центъра, се из­вършва едно вътрешно горене навътре, което при­лича на ярка точка, а понякога – на ярка... тъмнота. В цялата сфера се появяват удивителни сънища на ясновселената, а отвън горят диви пожари!

          С няколко думи: същество, отдадено на Бога и на себе си със силата на духа си; сънуващо светове и сказания безспир в душата си, и пламтящо със сър­цето си като звезда, която не може да се укроти ни­кога. С тази тройна мощ на Обичта, Любовта и Же­ланието, тя представлява необикновена картина в съзвездието Дева, понеже слънцето й е Спика от Дева – "Онази, Която Пламти Обаятелно"... Същес­твата на тази звезда се превръщат постоянно от ноаи в алохими и от алохими в янтрини, понеже сво­бодата им е неограничена, нежността им прелива без мяра, а огънят им бразди просторите практи­чески навсякъде.

          С този епизод на "филма" й, нейното лично пос­лание не завършва. Следващия път ще видите една трогателна космична история, в която Опо се прев­ръща в ангел на милувките и пътува по световете, за да възкресява мъртви, без да се е помръднала Спика от мястото си...
11,30 ч.

СЪДЪРЖАНИЕ
/