Книга 16

4.ІV.127(1991)г.
Йулма (Родопа)

ТЕА – ТРЕТОТО ЛИЦЕ НА ТОТ
ЖЛО / Ноинна


11,37 - 13,05 ч.

            - Оценка за досегашната ми работа в театъра и по-нататъшни насоки.

            - Токовете на Амàл служат на сцената. Амалтова е третата проява на Тот – проявата Му като велик Артист. Сърцето на Тот първо се проявява като Слово, след това като Поезия, и накрая – като Игра. Значи, ораторите са Тот в целия Му слънчев блясък; поетите и певците са Тот в прегръдките на Пралайя, а артистите са Тот, спасил духовете и хората чрез психодрама.
          Твоята силна връзка с Амал се съдържа в самото ти рождение, като жива слънчева искра. Затова ти не можеш да живееш, душата ти не може да диша, ако не си простре лъчите от сцената към жадните да се преобразят!
          Та досега работиш добре, проучавайки театъра и влизайки във връзка с подсъзнанието и свръхсъзнанието на Амал в неговите жреци на сцената. Сега обаче това вече не е достатъчно, тъй като се получава едно вкисване, когато сам не се осъществява един дух, подобен на тебе.
          С всички сили се хвърлù в пламъка на битката, да се наведат везните по посока на Новото Човечество, на Делото. Съчинявай, проучавай световната драма, подтиквай талантите да пишат нови пиеси. И по трите линии, ти си маг на Амал – трябва да се редуват тия твои дарби. След като напишеш сама пиеса, веднага открий една също така силна пиеса в световната литература и после потърси някой гений и го вдъхнови сам да пише. Ако не редуваш така ролите си на аватар на театъра в края на този век, няма да се разгърнеш пълноценно.
          И така, първата ти работа е библиотека с три вида пиеси, според това, което ти очертах. Непременно добави и още един дял – драматизация на силни повести и разкази от типа на "Прекрасни чудаци". Можеш да възлагаш драматизирането им на по-напредналите си последователи, [които са] с усет към това. Чак тогава се пусни на длъж и на шир, за да откриеш режисьорите и актьорите, които ти трябват. Ти трябва да имаш поглед не само върху професионалните театри, но и върху всички самодейни, училищни и пр. Особено внимание трябва да обърнеш върху издирването на самородни таланти и одухотворени млади хора, които нямат понятие, че могат да преобразят света, ако излязат на сцената или екрана.
          Ти ще правиш всичко това едновременно, а не последователно. Иска се стегната програма, която е твоята стихия – да имаш определени дни и часове за всички тия предмети на космическия театър, тъй като "Теа" е "Тао" в своята най-вълнуваща роля – преобразяването на душите с личен пример. Ти трябва да имаш не само класически театър, не само експериментална студия, но и да водиш детски театър, моноспектаклите, видеосекцията и пр. Имаш огромна работа пред тебе, ти си напълно готова и съзнателна и, практически, режисура като следване не ти е необходима, освен ако решиш да завършиш между другото, без да отлагаш делото, което те чака.
          А Новото, което ще свалиш от Небето на Земята и от светилищата на Амал, от напредналите светове, е играта на живо. Фактически, ангелите, алухимите, херувимите и всички сатанаили, които са осъзнали своята истинска роля, играят на живо в света - и то с пълно вживяване, без никакъв заден ход и забравяне на репликата или действието.
На Небето има художествени съвети, които обсъждат състоянието на всяка душа, нейните проблеми и нужди, нейното спасение, и съставят примерен сценарий или лична пиеса, в която се предвижда кой кога да се вмести в живота й, в кои точно хора и събития да се вселят нужните небесни артисти и как да задоволят жаждата й; по какъв начин да й дадат по-силни уроци. Време е вече и вие да се събирате на такива художествени съвети - да обсъждате потребностите на всеки ваш скъп приятел и на новите същества, които идват при вас - и да набелязвате конкретно кой кога ще се включи в неговите проблеми. Великият сценарист, великата трупа от живи артисти ще срещат жаждите на всеки точно навреме, ще предвиждат неговите реакции и възможните варианти на поведението му и, както в един всемирен шахмат, ще имат заредена поне по една "фигура”, поне по една жива, пламтяща душа с дар от “Теа”, да посрещне брата ви или сестра ви с жива любов и грижа, разбиране – точно там, където никой не е подозирал, че е възможно. Това е великата драма на живота!
          Вие сте стеснили сърцата си до струйката на случайното съчетание, на сляпото сблъскване и прилепяне, и се водите от съвсем съмнителен морал. Вие сте способни да изоставите и най-прекрасните същества, след като се изтъкали собственото си платно и сте си избрали роля и партньор в живота. А божественото Провидение ви иска съвсем други! То иска, първо, да сте много добри зрители и слушатели на човешките драми и трагедии. После иска готовност да набележите сценарии как точно да предложите помощта си, ролята си на божествен брат или сестра, или наставник. Опитният сценарист на живо почти не спи, понеже няма време: той разиграва всички възможни реакции на душата, с която се заема да играе на живо, и усеща в сърцето си при коя нейна реакция как той трябва да реагира. Това е задачата на предварителния "сценарий" – да си преживял предварително всички възможни и невъзможни варианти на удовлетворяването и просветляването на избраната душа, за да можеш да я посрещнеш от всички страни – накъдето и да полети топката на нейния тенис. Това значи гениален играч на живо! А вие, които се мислите за ученици, които се мислите за приятели и родители, за обичащи и съветници, често нямате никаква предварителна представа за реакциите на партньора си във върхов момент и се поддавате на един-единствен "сценичен" прийом: както кучето - за врата другото куче... Или безкраен  лай и развалени настроения...
          Добрите играчи на живо са с алохимна или херувимна настройка. Алохимът може да влезе във всякаква роля: пламтящ от любов и от истина, да предложи себе си във всички възможни форми - и най-абсурдните – на съществото, с което започва "пиесата", - и да излезе от ролята си съвсем внезапно, оставяйки другия възроден или наказан. За разлика от слепите ви вандали, които са напълно безотговорни и разпъват душите на кръст от предложения, надежди, погроми и измами, алохимът винаги излиза от своята роля така, че да остави партньора си в ръцете на някое балсамно създание, което да му намаже раните и да продължи към добър край започнатия сценарий на живо.
          Херувимът също може да се вживее в роля, но вечна. Той съпровожда избраната душа, на която трябва да помага, до края на живота й или до завършека на нейната еволюция! Ако обичаш с херувимна любов и си разбрал, че това създание има нужда лично от тебе и никога няма да се отдели от тебе, можеш напълно съзнателно да влезеш в живота му и на живо да се самоосъществиш в ролята на негов ангел-хранител.
          Казано по-точно, илухимите не могат да играят - за тях това е съвършено абсурдно, тъй като считат играта за предпоставеност, за лъжа. Самата мисъл, че някой може да играе роля, за да им достави щастие, а пък после завесите да паднат и той да свали грима и перуката, ги кара да преживяват предварителна смърт. Затова и вие отчитайте естеството на душите, с които искате да играете на живо, и не ги подхвърляйте на съмнителни сценарии, ако не сте завършили Теа-школите на Небето. За такава игра, при която оставяш счупено сърце или разбита душа, ти ще платиш също на живо – тебе ще се намери кой да надиграе или изиграе, дори и с най-добри чувства...
          Всъщност, всеки жив човек се отличава от животните и роботите по това, че си изгражда сценарий. Роботът не може да съчини сам сценарий, понеже той е курдисан по чужда програма. В тази програма може да има предвидени варианти на реагиране, но те са твърде ограничени и се разпознават по стереотипните реакции. Тъй, както днес се женят и разделят хората, както търсят своето право или отнемат правото на ближния, е една прозрачна програма на черната ложа и там репликите са известни. Същество със собствен сценарий или сценарий, спуснат от Бога, никога не може да ти каже реплика на робот, нито да те оскърби по един от стереотипните начини. Тия роли и реплики са прошнуровани и пронумеровани отдавна и имат свой пореден номер в паметта на разумните човечества. Като направиш нещо тъй, както са го правили другите, то веднага отзвънява в съответния космически център и съществата виждат: изпълнила се програма на черната ложа – даже и когато всичко си извършил точно според предписанията на световния морал, рода, общество и църква...
          Истинският артист никога не може да се повтаря, нито може да играе една и съща пиеса по един и същи начин. Особено когато се започне игра на живо. Когато не си програмиран, ти мислиш не за себе си, а за пиесата и за щастието на другото същество. Тогава, например, ти предвиждаш 300 варианта как би реагирал, за да дойде разговорът до съгласие или студеният поглед - до прегръдка. Ако в хода на "играта" разберат, че твоят партньор на сцената ще бъде щастлив с друг артист, те внасят мигновено поправки в сценария и пренасочват действието в полза на чуждото, а не на твоето собствено щастие! Тъй, отказвайки се от всичко, което не е за тебе, и дарявайки всичко на всички, които имат нужда точно от тебе, ти се вписваш в Златната Книга на Вечността, където актьорите са истински братя и сестри на човечеството и смирени изпълнители на Божиите пиеси; където свободната импровизация има огромна роля и вживяването в съдбите е силно като смъртта и живота.
          Най-голямата мощ е достойнството на тези, които могат да излязат от една пиеса, без да осеят сцената с трупове или да паднат зад декорите от отчаяние или изтощение. Добрият артист си отива спокойно в гримьорната и се връща на сцената усмихнат, готов за нова роля. Който не може така, ще бъде подлаган на ретортите на ония, които не се шегуват, и при тях смъртта и погубването на душите е наистина на живо...
          Слизайки от тук, помислù си за такъв най-тесен кръг от артисти по душа - синове и дъщери на Тот, - които могат да влязат в роля пламенно–съпричастно и да излязат от нея точно в секундата преди последна завеса, но така, че космическата зала да се залива от сълзи и да ръкопляска, защото една душа или цял състав от сродни или несродни души са излезли от пиесата по-щастливи, по-мъдри или поне с повече опит... Ако вие се оставите в ръцете на Пиерó или Колумбина и след заключването на външните врати, знайте, че ще си казвате 5-6 реплики да края на живота – докато си загубите ума от скука...

СЪДЪРЖАНИЕ
/