Книга 16

30.ІІІ.127(1991)г.
Йулма (Родопа)

САРМАНИТЕ НА ТАТВАН

(с допълнение, дадено на 27.ІV.127(1991)г.)



9,06 ч.

            - А татван може ли да говори? – попита Елùнка...
            -Татван не може нищо и може всичко. Когато му е приятно да не може – нищо не може. А поиска ли, той запълва себе си с проява до безграничност, ста­вайки Бог.
          Тат – това е Таткото! Тот – това е Отец – Онзи, Който се изявява. "Бахт" – това е Бащата, Който се грижи. Таткото е на Небесата – най-вът­решните Небеса. Не е все едно дали се молите с "Татко наш" или с "Отче наш". Таткото е най-вътреш­ният татван – Първата обвивка на татван – Неизре­чения, Абсолютния!
          Таткото усъвършенства, Отец – твори, а “Бахт” съхранява. Самото понятие "усъвършенства" не покрива най-дълбоката същност на "Тат", но вие нямате друга, по-подходяща дума. Самоусъвършенс­тването на "Татх" е най-точното звучене на това слово – ето истинската същност на Абсолютния, в Неговия активен полюс! Неговата завършена изява е Духът Божий.
          Навлизаме в дълбини, прониквани отчасти само от индийската мъдрост! Славяните сега за пръв път ще осъзнаят колко тънко сме работили върху техния език, съдържащ всички тези възможности, макар и в потенциал.
          Тот–От–Т – ето най-дълбокото "помест­ване" на тия същности в плана на Словото. Така, както пишете Т-то, то е образ на татван.
          Остава да попитам Най-Мълчаливия - сам Той да ви каже нещо в момента. Само че трябва да изпеете “Киамет Зену” и да помълчите, докато се обади.
            (Изпяхме “Киамет зену” няколко пъти и помълчахме.)

        - Стал, Отвáн Лоáрма Ноуáн! Йолáрма Оуанóл Йомáл. Раянтра Сутра Опраянта Амрáлна! Ортáнда Оростáнда Лороáу Крóу Óу Оу. Оумéн Оубарúна Кáрмон Старóнта Проуáнта, Дон. Лоáо Лоáо Лоáо, Лоон! Он, Он, Он, Опрóн. Оуммммм...
        Аз, Татван Вечний, извирам: пейте тези тат­ванни сармани със собствена мелодия – всеки поот­делно.
        Татван съм Мъдроглъбний, неизречимий! Само когато се получи спонтанна хармония, можете да пеете сарманите заедно. Никога не нотирайте.
        В редките случаи, когато двама или повече из­пеят сарманната, тантанна татвана  в пълно съзву­чие, Аз сам ще ви приема в ладандата си. Не искайте от Диаманта на Битието да ви превежда сармани на небитието. Можете само да ги пеете. Пеенето може да бъде сърдечно, без външен звук; а може да бъде и "задсърдечно" – откъм задната страна на сърцето. Тогава татван ще ви изпълни мигновено! А сега, опитайте съвместно...

             (Продължава пак Елма):
 - Опитайте, ще пея с вас. Аз съм майстор на сарванното пеене... Знайте обаче, че сарвани никога не се повтарят с една и съща мело­дия – винаги импровизация! Всекиму каквото му идва отвътре. Също, не бива да пеете една и съща дума едновременно, понеже може да разместите поле­тата. Сарванните полифонии и разнословия са за­кон! Единственото правило е да се пее в една и съща тоналност, а когато се сменя – да има пълно единс­тво в изпълнителите. Ноайното пеене е точно такова. Ноаите проникват в Татван само по този начин. Ноайната същност на Елина славослови тат­ван с нарванно пеене, затова не наричайте нейните нарвани "източни мотиви". Самите източни песни, когато са неинволюционни, са загребани отдълбоко от някой татван. Но най-проникновеното сливане с татван се усеща в афганистанската народна музика и някои арабски и тюркски песнопения, с изключение на повтарящите се. Негърските спиричуъли съдър­жат много сарвана.
          Нирвана, нарвана и сарвана са трите състоя­ния на татвичното блаженство.
          А сега – да започнем!

27.І..127(1991)г. – допълнение:

            - Каква е разликата между сарманно, сарванно и нар­ванно пеене?
          - Сарманно е, когато пееш сармани на татван сам. Това е най-доброто, тъй като колективното за­сега за вас е непостижимо. Сарманното е именно колективното, но само когато се получи хармония. Инак не е много благоприятно.
          Нарванно е, когато ти идват истински думи от татван и ги пееш сам.

СЪДЪРЖАНИЕ
/