Книга 16

29.ІІІ.127(1991)г.
Йулма (Родопа)

ЧУДНОТО ЕЗЕРО
ЖЛО / ДХК

         
Слънчево, мило момиче!
          Реки от добро се вливат в сърцето ти; там вече се е насъбрало цяло голямо езеро и пътниците не знаят колко много ти искаш да раздадеш доброто си на тези, които имат очи да виждат!
          Пътниците обаче си имат свои села, роднини, пътеки, и се облягат рядко на някой бор на брега, за да те погледат...
          Тихо шепне сърцето ти молитва за обич, преда­ние за силно пламтене и после огнище – огнище, ко­ето да не загасне! Не че нямаше плувци, които се хвърлиха във водите без да питат, но накрая всеки си взе дрехите, облече се, и намери своя път през го­рата... Синигери пеят по трепетликите на брега ти; с риба е пълно догоре в бистротата на водите ти, но няма такива, на които ти да дадеш сама от бо­гатството си – или те да те питат какво точно те вълнува.
          А имаше избиване на риба с бомби и ловуване с мрежи и ядни харпуни! Няма го още Принцът, който ще те погледне с обич, ще произнесе вълшебните думи - и ти ще се превърнеш от езеро в малко само­дивско момиче, което ще сложи венец на главата му... Няма го още този, който е готов да остави села, дворци и приятели, да те грабне на ръце и да ти каже: "Не те давам вече на никого!"... Тези, които не искаха да те дават, не искаха сами да останат при тебе завинаги, понеже всеки си имаше нещо по-важно от тебе и им беше по-лесно да се къпят в чу­десното езеро, а после  да отидат в други обятия...
          А позна ли някой, че ти си нещо повече от едно сладко и мило момиче, от една хищница и пантера, когато впият по-дълбоко зъби в гърлото ти; от едно разплакано дете, оставено на произвола на ветро­вете? Разбра ли някой, че ти си всъщност по-сил­ната, от която всичко извира и която може да дава повече, отколкото да очаква? Проумяха ли замина­ващите и вечно колебаещите се, че безценното златно ковчеже, което свети в гърдите ти, струва повече от техните работи и привързаности?
Не, ни­кой не разбра, че ти заслужаваш повече, отколкото всичките им любови, взети заедно! Досеща ли се ня­кой каква къща можеш да подредиш и осветиш със сърцето си – ти, която никога не видя пред себе си Принца, способен да разпознава; която се доверяваше на приказки, а после виждаше прах от стъпките на заминаващи?
Нека се чудят и тези, които видяха как силно можеш да ритнеш неблагодарника през вра­тата, когато всичко ти дойде до гушата; колко нощи е плувала в сълзи твоята постеля, задето ня­кой трябва да раздели сърцето си на няколко части – и ти да си само в една килийка...
          А колко слънце има още в езерото, колко много риби-пъстърви са се спотаили на дъното и на тайно в подмолите; колко много неизказани въпроси и спо­таени въздишки се надигат понякога от тъмнините на водите ти; и колко пламък се крие в недрата на земята ти, способна да ощастливи не стан на пиг­меи, а държава на великани!
           Но мъката ти и онова, което мислиш за ра­дост; и прилепите на надеждата; и блатните огън­чета на обещанията скоро ще се разгонят от едно чисто слънце, което изгрява в теб и за тебе! Тъжна е тази земя и не дава това, което си го взимаш нап­раво от сънищата.
          Но от дълбините на самата тебе започва да се издига решимост да не чакаш нищо от никого, а да отдаваш себе си на това, което те заслужава. Има слънца, светове и планети, където майките напъл­ват душата си с щастие не защото са очаквали Принца, Големия, а защото са дали живот на Малкия Принц! Тези майки приличат на живо сияние от ра­дост и хубост божествена, понеже сами отиват при достойните, а не очакват недостойните да им обър­нат внимание. Това са странни планети (странни само за вас, на Земята), където рожбите не знаят кой е точно баща им на земята, но точно затова майка им е царица на всички вселени и погледи! Там жената става все по-хубава и по-неизказано привле­кателна, именно понеже е скъсала с привързаности, планове и очаквания и се е отдала на три неща: слънцето, което сама е добила; работата, която я привлича; достойните, които я оценяват. Тя става свободна, ведра, плуваща в благата на живота и въз­хищенията на своите си. "Свои" са само ония, които познават, че ти си Кралица на сънищата им!
          Предстои ти едно огромно успокояване, нов кръг от приятели и нов дом, нова работа, ако всичко не стане така, както си очаквала. Ако насто­яваш на досегашното си желание, ти ще останеш в обръча и няма да излезеш на простор и въздух – там, където океанът мие бреговете на Свободните. Знай, че има приятели, които те обичат и които могат да те отнесат в една тъмна нощ там, където ще бъ­деш напълно щастлива – със самочувствие и в прек­расни условия!

СЪДЪРЖАНИЕ
/