Книга 16

28.ІІІ.127(1991)г.
Йулма  (Родопа)

МИСИЯТА НА ЗЕМЯТА


На фона на съзвездие "Воал"...

Мисията на Икло до този момент беше "Мая за Абсурд", "Озарена от Бога Живаго". От тук съществата вземаха нещо като "бацилис иклòикус", който, подобно на подквасването на вашето мляко, можеше да подквасва цели морета от абсурд по всички светове на Вселената!
 От 22 март тази го­дина, новородената ви планета има вече друго име, друга мисия и друго щастие: да бъде “Осияна от Бога Живаго”. Това значи, че нейната полярност се смени и настъпи редът на Майката Божия пред предимст­вото на Отца ни. Озаряването и осияването са съв­сем противоположни посвещения. Озаряването иде със зората, а осияването произхожда от Селена.
          В началото на Шестата раса, под ръководст­вото на Селена, Мировата Душа сега ще превърне Инлáниа постепенно в напълно осияна от Пралайя и матриархатът ще се възцари навсякъде! Поклонени­ето пред майката, нежността, природата ще се превърне в основен импулс на човечеството и много скоро след това, когато възвърнете райския вид на Земята, вие ще станете износители на "мая за Ми­лост".
          Отделната капка дъждовна е плътта на тат­вана, която не приема нищо друго в себе си, освен ис­кри, самоугасени от обич към Цялото.
          Вие питате: "А защо се казва, че при връщане в Абсолютния, монадата не губи своята индивидуал­ност?"
          Наистина, не я губи, но това е нещо над преде­лите на вашите възможности за проумяване. Вие сте разтворени напълно в Океана на Абсолюта, ко­гато сте се завърнали чрез сродна ноайа оконча­телно, но това не значи, че нямате съзнание за сво­ята уникалност и единствена мисия в периода до пълното сливане. Това обаче е само в потенциал у разлятата капка в Океана, понеже тя не желае по­вече никога да се осъзнава като нещо различно от другите. На нея й е достатъчно, че е едно с Океана – че тя самата е станала Океан – и това е всичкото. Ако сам Океанът почувства, че иска да проследи каква е била особената красота и задача на някоя не­гова бивша капка, той може да извлече това от па­метта на Елма – Единствения, Който се разхожда свободно дори и в самата татвана...
          Само милостта може да преобразява мъжките светове в женски, обитателите на Отца – в оазиси на ясновселената, пропадналите вселени – в цве­тущи градини и храмове!
          Отсега нататък на Земята ще останат само милостивите.
          "Кротките ще наследят Земята"

СЪДЪРЖАНИЕ
/