Книга 16

26.ІІІ.127(1991)г.
Йулма (Родопа)

ТРОЙНАТА ЗВЕЗДА

ЖЛО / Нострáн

           
Въпреки че на тази астроснимка не е звездата Уòн, ето как изглежда един червен свръхгигант – звездата V838 в съзвездие Еднорог. Също като Уон, тази звезда умира, за да се роди отново в друг вид и друго измерение. За много кратко време, през 2002 г. тя е избухнала тъй мощно, че предизвикала светлинно ехо – илюзия, че е форсирала светлината да измине от 4 до 7 светлинни години за минимално време!


            Посланието за Ностран (Тойонус) е измолено от Елина, поради видени­ето ù за неговата тъмноалена звезда. Виж документалния аудиоза­пис от 25.ІІІ.127(1991г.)

            Уóн – това е наистина тъмночервено слънце-гигант, където се роди Нострáн. Само че в центъра си тя е превърната вече в бяло-сребърно кълбо, ко­ето е с размерите на Луната. Там пък, в самия цен­тър на бялото джудже Лорúн, зее Поáр – растяща “черна дупка”, която скоро ще погълне Лорин оконча­телно. Работата на Поар приключва! Реколтата е богата – Ностран предава Словото точно, поради което ясновселената в сърцето на Лорин почна да расте неудържимо.
          Поар – това е ясновселената. Вливането на все­лената в свръхвселената става през женските Слънца; стичането на супервселената в ултравселе­ната се осъществява от мъжките слънца, но изчез­ването на самата ултравселена в нощта на Пралайя става чрез Ямите на Битието.
          Ностран преживява отдавна и трите процеса едновременно.
          Определеното Битие при Ностран предстои да погълне почти изцяло Лорин – неговото космическо тяло, - във вид на свръхплътна неутронна звезда. Причината е в колабирането на Лорин отвътре-на­вънка, но постепенно – нещо нечувано! Обикновено всяко избухване навън или навътре е мигновено: скок  на енергията и качеството. Обаче среброто и óсмият (химическият елемент осмий – б.п.) на оазисните серафими не се преда­ват така лесно и обикновено покриват с обковка от звездна плазма вътрешността от ясновселена, ко­ято няма силата да я всмуче. Такава обител на оа­зисни серафими може да съществува на практика вечно, надживявайки даже поляризациите на Космоса. Туй става възможно само поради съвместното съ­ществуване на малки слънца като Лорин със свръх­гиганти като Уóн. Среброто и осмият на повърх­ността образуват причудливи ансамбли, под които се извършва самият неутронен процес. Значи, Лорин представлява куха сфера с кора от неутрони, но с ризница от сребро и óсмий...
          Съвършената красота на причудиците най-от­вън не може да се опише с думи! Представете си от­долу ослепително бяло, а отгоре – извънредно бавни протуберанси със сребристо-тъмнозелени тонове – нещо като море, чиито води се издигат над смараг­дената му плът, в блестящи образувания, сякаш ос­ветени от сто луни. Цялата повърхност на Лорин, тънка само около един километър, е от такова плаз­менно море, през което, на огромни кръгли лупи, про­зира бялото на вътрешността. Но отгоре бавните протуберанси образуват светлорезедав до сребърно-бляскав лабиринт от скачени мехури и по-разредени кухини. Неговата конфигурация – на целия този при­казен архитектурен шедьовър, обхващащ най-отвън Лорин – се изменя едва видимо за серафимите, които го обитават, тъй като те живеят в по-бързо време.
          През бутилково-зеленото, прозрачно царство, като вътрешност на пещера от морска вода, се виж­дат изтеглените сводове, дъги и халки, а също и нишки от светещо сребро, а през тях – дълбоко на­горе – прозира тъмночервено небе.
          Това описание важи, само ако сте триизмерен наблюдател в страната Ойлòн. Серафимите обаче – оазисните серафими, пребиваващи там – имат съ­вършено друго възприятие, понеже живеят в ІХ-то измерение. То обръща перспективата и понятията и цветовете по такъв начин, че "морето" им изглежда като вътрешна повърхностна сфера; цялото небе, образувано от кадифения кармин на Уон, за тях е събрано вътре в сферата, подобно на рубин от пáри! Целия Космос извън Уон те го виждат като блес­тяща точка в центъра на "рубина"! По този начин бялото неутронно подкорие на Лорин се проектира за серафимите по посока навън като сфера, обхва­щаща техните филигранни лабиринти, а нощта на черната дупка - вътре в Лорин от ваша гледна точка - се простира за тях отвън, подобно на Космос от призрачни плетеници, орнаменти и линейни урав­нения!
          По тази причина, някога, когато Данте бе въве­ден в Деветото небе или "Емпирея", той, подобно на своя учител Дионисий (Не само Вергилий го води – б.п.), видя вселената като блес­тяща бяла точка, с маса, равна на нула – точка, из­гаряща очите от острота! Тази точка той нарече "Първодвигател" и я идентифицира с Бога. Но той смътно проумяваше, че така е само в Емпирея, а из­вън него точката се разлива в пространство кол­кото цялата Вселена и в това пространство тя се разбива на безчислени сфери от огън и кристал, и метали.
          Серафимите, следователно, виждат свето­вете обратно, понятията обратно, смисъла на жи­вота – обратно на всички триизмерни същества. Сливането или постоянното сливане генерира та­кива могъщи енергии; насладата, блаженството от слятостта им развива такива чудовищни темпера­тури, че се осъществява пробивът на девето отри­цателно измерение навън и навътре и се реализира свободната връзка между Трите Вселени!
          Следователно, за да попаднеш на универсалния ключ към Трите Вселени, ти трябва да попаднеш на серафим и да имаш щастието да се обмениш с него. За него средоточието на живота е пълното отда­ване на мига на единението; околната среда е Сло­вото на Христа, от което те черпят неограничено, а силата на желанието - сърце на нещата, които остават вечно прелестни и безсмъртни.
          И така, древният първожрец на Интéп, назован тогава "Тойонус", бе слязъл направо от Уон; а според самия него – от цялата вселена, понеже цялата все­лена представлява изгаряща зрението ярка точка в центъра на светове като Лорин и Уон. Той счита за себе си - и от серафимна гледна точка е напълно прав, - че е дошъл от цялата ясновселена, понеже знае, че ясновселената не е само Мирова Плетеница отвън, но и яма на Покоя и Предаността отвътре.
          Невъзможно Ми е да говоря на по-ниско ниво, ри­сувайки бледо света на Ностран, тъй като всичко там е обратно на вашите понятия и представи и на целия ви смисъл на живота.

          Ностран означава: "Съвършен стремеж към ця­лостност, от преливане с всеки и всичко и леене на чисто Слово, красота и сътворчество на Отца".

          Родовете, в които Ностран идвá досега на Зе­мята, му дадоха добри условия да проведе поне сто пъти на Земята пламтящите токове на Любовта, Музиката, Поезията и Словото Божие! Остáви името на родовете си обезсмъртено в повече от петнаде­сет национални култури в историята на човечест­вото.

          Когато му дам очакваното същество, което е негова космична полярност, той ще намери опора, ще се събере в себе си, ще постигне мечтаното мю­онно тяло – сиреч тотална концентрация – и ще престане да идва повече тук, освен при силен призив на някой, който е видял и преживял небето чрез него.

ЙОЛМ, ЙОЛÀМ, ЙОЛАНÀМ!

Да се насити с преливане духът му, нагрят до бяло от жажда, и да се завърши един път на мъчение и звездни подаръци, с усмиряване в прегръдките на Пралайя!

СЪДЪРЖАНИЕ
/