Книга 16

25.03.127(1991)г.
Йулма (Родопа)

КОРАБИТЕ НА ЕЛМÀДИТЕ

ЖЛО / МБЖ



9,27 ч.
          Наòн – центъра на съзвездието "Жираф", от който пулсира свещената ти елмада! Елмадите са напълно подобни на Елма искри Божии, но в потен­циал - т.е., това са зародиши на елохими. Но попаднат ли в добра среда, те покълват и стават цялостни и прекрасни като елохимите. Поддържат ли обаче малко по-слаб контакт със сродните си души, жи­веят ли по-далече от тях, кълнът на елмадите ос­тава в спящо състояние и охлаждането им не ги подмладява.
Наóн влияе на елмадите, когато са хора на земята. Покой елмадите нямат.  Те са като светлината: постоянно извират и раждат красота! Виденията на елмадите не чакат ред за проверка, а се обличат в плът мигновено някъде из Трите Все­лени, понеже те произтичат направо от Христо­вата вселена Йон.
          "Йонните" кораби на елмадите са нещо неопису­емо с вашите бедни образи и понятия. Това са вели­чествени, плаващи острови във Всемира, способни да привличат духове и частици от всички светове, през които минават, и да образуват оазиси на рая. Докато са още от йони, тези "кораби" са само видения – об­рази, избликнали от горещото сърце на елмада, ко­ято пътува. Скоро обаче съществата и божест­вата-наклони и богините-вълни усещат в сърцето си особен трепет – наблизо минава кораб-видение! Очакващите тези кораби са не малко по световете. С радост те се откъсват от собствената си оби­тел, и привлечени от фантастичното видение, ста­ват негова атмосфера.
          Плаващите кораби на йонното изумление са най-разнообразни. Те нямат нищо общо с вашата представа за летящи обекти, понеже могат да изг­леждат по милиарди различни начини. Може да са от кристални кокичета; от дъги, които текат на струи; от меки, бели облаци, разнасящи неземни уха­ния; от музика – едва видима, с контури на постоянно растящи храмове на всички страни; от бисери, сап­фири или смарагди, които се пръсват в пространст­вото и пак се прибират, сякаш летящото Нещо диша...
          Това не е нищо друго, освен мечтата на някоя елмада, която не може да живее извън феерията на своята неизтощима фантазия. Тази мощ на твор­ческото въображение е ненаситна и поглъща всичко по пътя си, което живее в среда с по-нисък потен­циал на фантастичност.
          Тези вълни и синкопи, които рисува ръката на М., са точен образ на вълните, по които пътува сле­пящата светлина на елмадите. А завихрянията вътре понякога са съществата или наклоните (т.е. частиците), които са вече привлечени от йонните кораби.
          Физически, такъв оазис от суперкрасота и улт­рапрелест се стреми към завършеност, тъй като няма безкраен потенциал на йонната мисъл-форма. Щом се насити докрай, до последния електрон, такъв оазис начева реален живот, населва се с ангели и други същества, осмисля съществуванието на мно­жество влюбени и поети, притеглени там задълго.
          Тези празнуващи кораби на Прекрасното са в пос­тоянно движение и самодвижение и нахлуват във всякакви зони, включително най-безпросветните. Тяхната материя е неутринна и затова преминават през всичко. Те не унищожават нищо и не всеки може да ги види, понеже честотата им е неописуема; но минат ли даже през ада, съществата там се вкаме­няват от изумление и стоят дълго така, като ста­туи, усетили някакъв неизразим копнеж по вечното.
          Затова, когато елмада обича, твори, мечтае, тя преработва прозата в поезия, недействител­ността – в действителност, мечтите – в райове! Блажени щастливите, които имат за приятел ел­мада! Напише ли елмада приказка, тя се превръща постепенно в реалност – и после героите й и всички останали образи заживяват в един съвършено свой свят, в който допускат само своята богиня, която ги е създала. Ако богинята не е спасила някой герой, той ще обикаля тъжно около нея и ще я моли да го преобрази. Написала ли е нещо (или създала) такава елмада, повечето герои, образи, обстоятелства, се въплъщават около нея в земния й живот, и тя трябва да бъде носена на ръце от добрите; и наранявана от лошите, ако не ги е някога спасила.
          Същата сила на претворяване на лошото в добро и на грозното в красиво, елмадите имат и при общуване с хората, съществата и сънищата. Имате ли шанс да попаднете в аурата на такова Христово създание, вие неизбежно ще се преобразите! Имате ли късмет да се озовете в някой от неговите ефирни сънища, особено "наóнните" ( проектирани от Наон), вие ще пътувате напълно съзнателно из дебрите на преданията, заедно с тяхната създателка. За една нощ може да ви изчезнат бръчките, да се научите да се усмихвате, да пропишете стихове...
ИМ, ИМНИН, ИМНОИН!
Жива бъди, слънчева Птицо на Приказките!
- Защо по едно време информацията идваше без кръга отдолу?
          - Понеже с написаните букви слизат и възлизат същества реално, а в нейния случай слязоха и възля­зоха "химери". Химерите не са същества, а образи, които могат да живеят или да угаснат. С това пос­тавих проблема на М. да направи своя избор: къде, с кого и как да живее отсега нататък, за да не угасват химерите й – за да се превръщат в химни и ери...
          - Защо не се даде монадното ù име?
            - Когато й се дадé, включва се и незабавното ус­корение на кармата и благодатта. Сега за нея това не е моментът, понеже трябва да се изчакат коор­динатите. (10,30 ч.)
МОН, МОНÓН, ОМНÓН!

С тези думи, отсега си напълно свободна от всичко и всички!

(Силата рисува за пръв път странни плетеници с пре­обладаваща наклонена надясно осмица – б.п.).
На въпроса, "Какво означава това?", се отговаря:

- Необузданата свобода на елмùните!

- Защо елмùни, нали е елмада?

Понеже елмадите се превръщат в елмúни, ко­гато се самоопределят към сродните си души и съу­меят да поставят сияйния си кораб в орбита. Прек­лонението превръща йона в атом, и елмадата – от духовна в божествена. Появява се жаждата да слу­жиш на най-съвършеното.
- Защо се е нарекла "Лене"?

-С това прокара най-пряка връзка с Мене...

СЪДЪРЖАНИЕ
/