Книга 16

19.ІІІ.127(1991)г.
Улма (Родопа)

ОЩЕ ЕТНОКАБАЛИСТИКА


                                      Божествена Словения
8,20 ч.
            - Прави впечатление преобладаващото “ала” вместо “но” в осиянията; и често “туй” вместо “това”. Има ли някакво особено значение?

            - "Но" би събудило силата “Но”, която съсипа Икло и съсипва Балканите от векове. Това е опъва­нето срещу Божественото, жаждата за отделност, налагане на егоизма и ревността, осланянето на себе си -  човешкото съзнание. С "ала" Аз присъствам много по-силно. Това е божественото отрицание и противопоставяне и ви свързва направо с Аллаха, т.е. с Еллаа, Който съм пак Аз, макар и на духовното поле.
          С "туй" предпочитам да оформям връзката ви с Учителя и универсума, но също и с ултравселената, понеже "това" превръща божествените условия в ин­дивидуално владение и ви връща към инволюцията. Особеностите на Моя стил се дължат на необходи­мостта да уравновесявам в някаква степен "яка­нето", което вие считате за културно, но което провали България надолу с главата към пъкъла.
Не мога да изисквам цели етнически групи да се проти­вопоставят на майчиния си език, понеже така, с яка­нето, те придобиват и нещо положително: прак­тическа самоинициатива, приземяване на идеята в постоянно действие, поставяне на физическата ра­бота и самоинициативата над идейната работа и преживяванията. Тези от вас обаче, които са от за­падна България нека не се правят на "културни", а си говорете повашему – това ще ви държи повече към славяните, отколкото към отминалите народи. Ня­кога може да преиздадете осиянията с "е"-изговор и правопис, където има ятова гласна - по-бърже ще преживеете кармата на България. Тия, които се на­ложиха някога и поведоха България по левия път фо­нетически, ви карат сега да се чувствате прости, като говорите по шопски. Затова предавам щафе­тата на Русия, понеже там "éкането" е общона­родно, културно, официално. Преводите на руски на беседите и на това Слово, ще привлекат много по­вече душù от Русия, отколкото от България - точно по тази причина. Трябва историците на езика да обяснят кога стана победата над славянското в България и под чие влияние. Затова ми бяха необхо­дими най-силните жрици на славянската любов, с имена, съдържащи "е" под ударение, за да направим път на десното – път на спасената Ева, новата Ев­ридика и орфическия клас в Кавказ. По тази причина поверявам най-съкровена мисия на Делото на Слове­ния, понеже там запазиха тази свещена дума неиз­менно. Даже и Русия преживя падение, като промени “словенин” в “славянин” и отклони по този начин ми­сията на цял  един Христов народ от Словото към славата; при това – на “ян”, левия път. Затова там победиха левите - чрез насилие, - въпреки благород­ната идея, и направиха път за умножение на черните центрове сред славяните.
Помнете: ще ви пратя само няколко йопи с матерно "е" в изговора с мисия в Словения, за да посветите словенския народ в но­вата му Христова свръх-задача. Преведете ли Сло­вото на словенски, повечето проблеми на славяните отпадат!
 Словакия също би трябвало да поеме отново пътя на Словото, но там имам да извършвам някои сериозни корекции, поради отплесването на слова­ците по пътя на “W”-то. Не е сега моментът за под­робности.
Молете се за Словения, понеже там имам много Мои хора! Ако Словото се преведе на словенска кири­лица, победата на словенството ще бъде пълна! За­падните славяни се опорочиха поради римското вли­яние, приемайки западното буквописане. Спасението им от предстоящите природни революции в Европа ще се гарантира, ако можеше веднага да се въведе кирилица при тях. Няма значение дали това може да стане официално. Посветените на Новото Слово могат да преработят незабавно западнославянските латиници в ки­рилици и да преведат свещените писания, беседите и осиянията на кирилица. При това, апелирам апос­толите на новите кирилски азбуки  да се консулти­рат лично с Мен за някои букви и знаци, специфични за отделните западни славяни, та енергиите да съ­ответстват на техните народностни особености. Поляците требва да въведат едно уникално писане на "л"-то си на кирилица – с мека извивка даже и в пе­чатния им шрифт, – понеже Полша има да възпитава славяните в някои божествени тънкости на лю­бовта, недостъпни даже за Русия.
Фонетичната и ортографска етнокабалистика очакват своите гении и апостоли! Същевременно, промените не могат да се налагат поголовно и офи­циално, тъй като съзнанието на народите требва да е дорасло. В началото – само за посветени!
Коментар: Нека само отбележим кога Словения добива за пръв път своята пълна независимост след повече от  1200 години робство: само три месеца, след като Елма я осветява със Словото Си.

Първата държава на словенците, Карантания, е образувана през 7 век. През 745 г. Карантания губи своята самостоятелност и пада под властта на баварците. Повече от 1200 години словенците нямат независимост. Съвременната словенска държава възниква на 25 юни 1991, след разпада на бивша Югославия. Ето по-подробно:
На 25 юни 1991 г. словенският парламент приема конституционен закон за утвърждаване на Основните конституционни документи за самостоятелност и независимост на Словения, Декларацията за независимост на Словения и много закони, с които Словения поема компетенциите на федерацията на своя територия. На следващия ден югославската армия напада новата държава. След десетдневната война за независимост на Словения, на 7 юли, с Брионската декларация, се сключва примирие. На 18 юли председателството на СФРЮ приема решение ЮНА да се изтегли с въоръжението си от Словения - и през октомври 1991 г. последният войник на ЮНА напуска страната. През ноември 1991 г. бива приет закон за реституцията, а през декември – нова конституция. Европейският съюз признава Република Словения в средата на януари 1992 г., а ООН я приема за свой член през май 1992 г.

СЪДЪРЖАНИЕ
/