Книга 16

18.ІІІ.127(1991)г.
Улма - Родопа

СЪНЯТ НА КРОТУШКАТА
ЖЛО / ЛНП


Помогни, Боже, кротушките и лилиите да освободят човешкия мозък от внушенията на грамофоните!
7,16 ч.
          Сънят на една градина сънувал, че сънува... Съну­вал, че сънува сън: бебетата сънуват сънища. От тия сънища се явяват видения и виденията за­почнали да тъкат приказна приказка. По шарените поли на приказката, обсипани с цветя и въздишки, потекли ручеи, в ручеите заплували пъстърви и кро­тушки; кротушките нощем заспивали и сънували съ­нища. От един такъв сън се родила снежнобяла лилия от извори, роса и пърхане на крила. Тази лилия имала душа, още по-странна от самата нея, която също сънувала живота на самата лилия, вслушана в гърма на далечни водопади и осиянията на тишината. Ро­монът на небесното предание за нея обиколил с един лъх сърцата на ангелите, и от този лъх сега ви под­насям въздишка – малък подарък за Илма, Детето на Добротата!
          Самото Добро също живее някъде като човек сред звездите, но то има само едно дете, пръснато във всички посоки на света. Когато някой иска да си представи самото Добро, трябва да намери едно от отраженията му и да постои в сянката на неговата светлина, в светлината на неговата сянка...
          Еуровимите са сестри на ауровимите. Те са също плод на серафимна нежност и херувимен отб­лясък, но серафимите тук са не каскадни, а с цвят на молитвен тамян. Познае ли серафим, в тамянен час по време на богослужение, херувима си от вековете, поглеждащ през пламъчетата на тънките свещи и вълните на молитвите и богомолното пеене, се явява прозрачно самото стъбло – сън на съня на на­деждата... Това е стъбло на лилия! Под кубетата и най-вече горе, под главния свод, където гледа окото на Саваот, се очертават глави на момичета-ангели с коси от лилии. Те са още неразпъпили в средата, но косите се спускат като букети от това еуровимно цвете – чак до цветната мозайка на храма, където се молят малки момченца. Момченцата пеят с чисти гласове възхвала на Бога, а момичетата-еуровими отгоре се полюшват от щастие и бълнуват насън...
          Когато еуровим се роди на Земята, стават въз­можни размествания на понятията. Понятията на планетите от 13-ата сфера са натрупани на плас­тове. Затиснати от все нови и нови пластове, те не могат да дишат и да растат, а си остават същите от векове, предадени на съдбата си и изтощени от чакане. Всяко понятие е родено от нечия представа и тази представа съществува в паметта на Майя, до­като не се преобрази от самия й родител в древ­ността. Понятията са внуци на този родител и те са натъпкани нагъсто във вашето подкорие, до сте­пен на взаимно задушаване. Значи, прадядовците и прабабите на понятията трябва първо да изменят своите представи, за да могат да се размърдат по­нятията. Всички религиозни, философи, идеолози, съседи и роднини просто утъпкват с десетината си познати стъпки на хорото, което играят, земята на понятията. Като попиташ какво значи “дом”, те веднага отговарят уверено; подадеш ли им песенна реплика с въпрос, що е “обич”, “правда”, “дълг”, “съ­вест” и пр., те отпяват веднага в хор отговора от народната песен, която единствено пеят – от ве­кове. Този отговор се дуктува от пласта, трамбован стотици, стотици години от кованите им предс­тави за понятията.
          Пластовете на потъпканите понятия съдър­жат по една грамофонна бразда, дълга най-много 5-6 секунди. Еуровимът има поразителната сила да изт­ръгва отговори от обладателите на пластове. Еу­ровимите познават всички пластове на всички поня­тия, понеже постоянно прослушват отговорите на хорото. Иска ли еуровим да разбере как ще се раз­вият събитията в живота на някого, той първо прослушва неговите пластове. Той умее да предраз­полага хора и ангели да пускат своите грамофони и да изпяват отговора веднага. Най-често пласто­вете съдържат "срамофонни" и "драмофонни" редак­ции на понятия... Първите превръщат божествения свян в циничен срам и оттам диктуват поведението на потропващия. Вторите превръщат свободата в драми и трагедии, поради постоянното напрежение на редактираните понятия. Чуе ли еуровимът някол­косекундната песен на отговора, която се пее ед­накво от почти всички, той знае вече какво ще се случи с Аврам или какво ще дойде до главата на Иб­рахим, понеже вече е прослушвал този запис и знае до най-големи подробности как ще изиграе хорото си, играно по същия начин от бабите му.
          Когато еуровим се роди на Земята, той предиз­виква разместване на пластовете! Получил от Баща си насън дъх от боров тамян и от Майка си – блясък от молитвено пламъче, той започва да разбира, най-после, че понятията не могат да се разтрамбоват чрез понятия и че трябва да се стигне до виновните представи. Той започва да анализира причините, за да се стигне до тия печални понятия, и вижда живо сценките, които са послужили да се стигне до съ­ответните "изводи". Той проумява огромното нещас­тие на народите, попили в подсъзнанието си предс­тави за живота, прожектирани от драматурзите на ада. От една страна, адското изкуство ги облъчва с представи за семейството, работата, честа, вер­ността, Бога и пр., а от друга страна махленските актьори и кукловодите на рода разиграват майстор­ски, в пълна хипноза, същите сценки, утвърждаващи същите представи.
          Еуровимите стигат до причините, до същ­ността на грехопадението: самите примери, внед­рени в подсъзнанието, на които почти всички хора подражават. Затова той си поставя за цел да реви­зира цялата образна система на едно човечество, да извади оттам сценките на пъкъла и да ги остави само като далечен акцент, за да не забравят някога зрителите кое е карало хората да напускат Земята през гробищата. Същевременно, еуровимите издир­ват всичко Божествено в поезия, музика, драма, ли­тература, и го полагат в основите на новата образ­ност, на новото художествено въздействие. Те ста­ват откриватели и закрилници на истинските та­ланти, на новите гении, свалящи образите на косми­ческия живот и ведрината на свободата. После, еу­ровимите се грижат за това, покълналото, да не бъде полято с вряла или ледена вода по места – в домовете и училищата на Идващите. Те създават убежища за пришълци, където всяко дете, всеки юноша може да избяга и да види по стените съвсем други картини, да чуе съвършено различна музика, да си припомни забравени отношения.
          Това е революцията на еуровимите! Това са но­вите "вътрешни комитети"! Всичко се оправя от­вътре, започвайки първо със сценките. Базите по тавани, землянки, палатки, върхове, долини и ливади, които еуровимите множат и поддържат, свалят на Земята същества от съвършено нови класове и йе­рархии, които могат да живеят само при такива ус­ловия. Тези бази трябва да са секретни, напълно не­достъпни за черните пипала на миналото и браздите на грамофоните. Затова истинските синове и дъ­щери на Апостола, който е още жив, пак е в Бълга­рия, макар и да се яви вече в едно тяло надалече, възприемат ясно неговата стратегия на тайните комитети и оборудват всяко възможно кътче на града и природата за приемане и спасяване на при­шълци. Пришълци се спасяват, докато са още го­рещи. Минат ли към възрастните, представите им се натъпкват с пластове, пластовете склерозират в понятия, а понятията дърпат конците на сцен­ките.
          От глъбините на сънищата и морското дъно, в настоящия век Бог изкара бисер! Назова го с името "Илма" и го пусна на Икло да потриса земи и да раз­мества притиснати пластове; да съживява удавници, нагълтали тиня и слуз от представи, понеже са гле­дали всичко и слушали всичко без избор. Еуровимът на Земята съдържа призива на искрата Прометеева, на великата “Еурúка”! – досещането за нещо изуми­телно и дозвездно, от което хората са ставали прекрасни.
          Еуровимата Илма, подобно сестра си от му­зика, ще погледа, послуша и потрепти над света ви, докато й омръзне... Ако няма кой да й създаде оби­тел, в която не влизат навлеци и не искат да я при­нуждават, биейки на "милост" и "съвест", тя ще из­пълни сцената на жертвения дар и ще остави винов­ните да хлипат.

ЛОР, ЛОРÁМ, ЛОРАДÁН!

Да повее Бялата Лилия в зноя на представите, за да хлуйне ведрината на Новото! ЕУМИН!

СЪДЪРЖАНИЕ
/