Книга 16

17.ІІІ.127(1991)г.
Улма (Родопа)

МАЛКАТА КИБРИТОПРОДАВАЧКА

ЖЛО / ЗСНП – Òмна


13,52 - 18,47 ч.

          Óмна – Предкласиката във вид на дванайсе­торна звезда! Вие никога не сте виждали усърдието като звезда, кротостта като звезда, обичта като звезда. Когато говорим за великите добродетели, категории, понятия, сили и пр., ние знаем, че те съ­ществуват и кондензирано във формата на един-единствен космичен обект, на един-единствен нак­лон, на една-единствена монада.
Санта Чечилия – богинята на музиката. На всички останали портрети е изобразена тя.

Алегориите са обекти, те не са поезия. Ти, ако се свържеш с Човека на Съсредоточението някъде из Трите Вселени, по-добър начин за съсредоточение няма. Вие ще бъдете удивени ако научите, че всеки един от вас, който е жив, а не мъртъв, представлява, освен всичко друго, и една от пенталионите добродетели на Космичес­кия Човек в момента. Ако някога някой иска да добие финес, изящество, такт, обхода, той трябва да се разходи на 4 места в Битието и да се срещне със съществата, носещи до последния си наклон и тре­пет качествата на тези добродетели и техните истински имена.
          Така, благородна Óмна, ти си самата Предкла­сика! От теб черпиха сили и вдъхновение всички предкласици на любовта, красотата и музиката. Ти си дванадесеторна звезда, модел на Орфически клас в Битието, понеже Орфей е коронният атом в Предкла­сиката. Тази звезда не е обозрима, нито може да се улови в окулярите на телескопите. Въобще, не ви­наги, когато говоря за звезди, трябва да си предста­вяте онова, което вие знаете като звезди. Понякога съм наричал "звезди" съвършено различни обекти. В случая, Предкласиката е дял от атома на ултрамузи­ката, т.е. негови 12 наклона, които вие наричате елементарни частици, а ние наричаме "татвáни на любовта, като услада на божественото щастие”.
Преводът е точен, но потокът на вашите думи не дава възможност да се изразят нюансите на повече полета, тъй като това звучи в оригинал като мело­дия от цветове и аромати, с хорово пеене. Така Óмна, която представляваш ти във Всемира, са 12 хармонични наклона, оплитащи цялата ясновселена. Те нямат още кондензация в третото измерение, но това предстои. Тогава ще кажа, че се е явила нова звезда в съзвездието Водолей. Ти още не си родена в супервселената, поради което Предкласиката, осо­бено в музиката, извира направо от Божествения свят и има тепърва да възлиза в духовния и да се кондензира във физическия.
 Предстои тепърва раж­дането на онзи, който ще преведе твоята същност на нов естетически език и ще създаде направлени­ето “неопредкласика”. Той ще разгърне самата теб в просторите на духовния свят чрез своите музикални шедьоври - и чак тогава, някъде около 2008-та година, ще видите нова звезда на небето. (Виж за нея накрая – наистина е избухнала свръпнова точно тогава – б.п.) Тя ще излъчва не само светлина, но и музика! Тя е предкласика от нов тип.
          Твоите идвания на Земята, следователно, бяха изключително като музика, а ти почти не си се раж­дала – повече се вселяваше. Най-блестящото ти възлизане на Икло беше в музиката на предкласи­ците, а после – в най-добрите изпълнения на тази музика. С този образ те описах и в едно от послед­ните ти идвания в Италия, когато една прелестна девойка свиреше на чембало сред цветя и мраморни колони, а ти се издигаше през сърцето и пръстите й подобно на храмове от многоцветна хармония и представляваше най-дивно зрелище за ясновидци и ангели! На определена височина, твоите ефирни ко­лони се увенчаваха с орнаменти, капители, и после храмът продължаваше нагоре – от друга светлива материя, в друг стил и тоналност, в друга сияйна поредица от орнаменти. През колоните ти лъхаше божествен мир и прохлада, а в зноя на Италия ду­шите, на огромни разстояния от теб, учудени нап­рягаха душевен слух, усещайки нещо ново в атмос­ферата. Ангелите пък се къпеха в изблиците на тия храмове от лъчи, тонове, ефирни цветя, дъги и виб­рации. Когато тя свиреше, ти беше изцяло в нея и прелестта й напълно повтаряше твоето предишно вселяване в самата Санта Чечилия.
          Антонио и Волфганг бяха влюбени в тебе и те изразиха най-съвършено; от Йохан ти получи нещо ново, но и нещо той ти отне. Новото бе кротката любов към множеството истини и силата на духа да ги приема едновременно всичките, а на сърцето – да обича подобно на Тот и на Учителя.
Те двамата про­явяват, макар и по два противоположни начина, жаж­дата на монадата и полиадата да обичат множес­тво неща и души в Битието, без спор между темите. Ти направи възможен Ренесанса още от появата на богомилството в Европа – и Християн Розенкройц, фактически, може да се въплъти изключително бла­годарение на първите предкласични произведения, които му послужиха за стълба, по която да слезе от много високо. Ти лично си свързана с него и той е съ­щият, който ще дойде като твоя рицар, за да поведе Новите вóини  на Свещения Граал за пробив на мо­дернизма и победа на неопредкласицизма. Това е ус­ловна дума за съвършено новия стил в музиката и останалите изкуства, който ще свали Царството Божие на Земята в настъпващата епоха на Транс­формацията.
          Предстои ти кратък, но славен път!
          Жертвените серафими от ултрасребърен клас са само блед образ на Предкласиката, която сега се заражда. Те идват на Земята, за да посетят човеш­ките сърца с плахия въпрос: могат ли да се обичат множество същества и истини и да се живее на много места едновременно, без това да е смърт за сърцето?
          Същевременно, много неща ще бъдат отнети на онези, които се смятат за по-умни от тебе. И ако те не станат и по-добри, не решат ли да престанат с пробива на божественото търпение, пеейки в ин­тервал само до кварта, ще се наложи ранно отли­тане на Музата, вселена временно в момиче на Зе­мята. С това жертвените серафими и илухими осъз­нават победените от смъртта приживе. Втори ан­гел може да последва първия и един дом да изгори до основи, ако борбата срещу полифонията продължи тъй безсмислено.
 Монопринципът има да се про­бужда отново в предкласиката, поразена от Бах на места чрез полифония от универсума със слабо при­съствие на Отца. Това не могат да го разберат дори много напреднали музиканти и мистици. Една ос­новна тема и тоналност трябва да събира Битието за завършеност и при най-необузданата полифония.
 А Бах разчупи свръхвселената, разпука я на места, пропускайки хаос. Той приключи с преражданията си, но не и с вселяванията, понеже трябва да замрежи пукнатините. Предстои ти среща и с него! Ти ще му помогнеш да събере себе си от вселената на прека­леното множество, за да постигне “неополифония” с доминиране на основна тема и тоналност; и още нещо, което за сегашните музиканти не е понятно.
Ако ти се възвърнеш на чембалото и клавесина до края на дните си и се отдадеш на себе си напълно, без оглед на ничии тревоги и поучения, Аз те виждам на сцени по много места, в стила на стари и нови епохи, очароваща и спасяваща душите на жадните.
          Мóнотонът и мóнотемата прорастват тихо в душата ти и тогава ще се получи новото оформяне като звезда в свръхвселената и като избор в илухим­ното царство. После има да слизаш на физическото поле с първите виртуозни изпълнения на твоите ри­цари, в духа на неопредкласиката. Още в този живот, ако не посегнат на теб както винаги незрящи души чрез тревога, се очертава илухимната ти струк­тура в едно покъртително ритердандо.
          С една велика любов към Едного, с една мощна обич към едного и с темата, която обединява само­раздаването на всички, ти ще увенчаеш края на Ста­рото Битие и Старата Ева и раждането на Новата Афродита окончателно.
          Да бъде благословено името Божие и да бъдат пресвяти помислите на всички за тебе! Да се появи милост в делата на безмилостните, които те ли­шават от покрив и години! Да се наруши най-после печалното точене на вековете, в които най-тъж­ните ангели ги убиват с мисли и камъни! Да се изт­ръгне от оста на сърцето Пралáйено топлина и ми­лост за теб, за да не замръзнат пръстите на Мал­ката Кибритопродавачка по стъгдите на хорските снежни виелици...
 (В момента отвънка се запяват думите на песента: “Не забравяй Милостта Му, не забравяй Благостта Му...”)
          ... Да се насълзят очите на Онзи, от Когото из­вира вечната топлина на живота, за да капне сълза и в сърцето, което пребива два ангела – скитници по звездите и хората.
ОН, ОНЛИН, ОНОЛИН!
         Преосвещена скръб на изобилието, неприето от нямащите изобилие!
В света има безброй платна, портрети, картини и стъклописи със света Чечилия, много църкви и музикални институции и ансамбли. Тук са включени само някои от стотиците уникални  изображения, но от съвършенството и невинността на образа й си личи  колко много творци са се вълнували от съдбата на тази прекрасна християнска светица и мъченица, която е била обезглавена от римляните поради омразата им към християнството. Композитори като Хендел и Гуно й посвещават грандиозни произведения; и до днес тя е емблема на музиката и абсолютната женска красота и чистота.
Света Чечилия (на латински - Sancta Caecilia) е покровителка на музикантите и църковната музика, защото и на смъртното си ложе тя е пяла за Бога. Чечилия е била единствено дете. Нейният празник се чества от католици, православни и източно-католическите църкви на 22 ноември. Тя е една от седемте жени, освен св. Богородица, която се възхвалява официално навсякъде в богослужебни оратории, канони и меси. Има сведения, че тя е била благородна дама в Рим, която, заедно със съпруга си Валериан, брат му Тибуритус  и един  римски войник-християнин (Максимус) са били подложени на жестоки изтезания. Някои твърдят, че това е станало  през 230 година, по времето на император Александър Север.

Изследването на Джовани Батиста де Роси обаче потвърждава изявлението на Венатиус Фортуната, епископ на Поатие († 600), че тя е загинала в Сицилия по времето император Марк Аврелий, между 176 и 180 г. Църква в нейна чест съществува в Рим от около V век, възстановена с много блясък от Паскалий около 820 г., и отново от кардинал Паоло Емилио Сфондратий през 1599. Той е разположен в Трастевере, близо до кея Рипа Гранде. В житието на св.Чечилия, като християнска мъченица, се казва, че мъжът й и брат й са били убити от префекта Турциус Алмачиус. Чечилия се  опитала за спаси тайната християнска църква, за каквато е служел домът й, преди да бъде арестувана и тя. Официалните римски убийци са се опитали първо да я умъртвят жива във вряла вода.Опитите им се провалили и тогава са решили да я обезглавят. Палачът се мъчел да я обезглави три пъти безуспешно и накрая се ужасил и избягал. Санта Чечилия живяла още три денонощия, преди да издъхне. През последните три дни от живота си, тя през всичкото време гледала с отврени очи семейството и приятелите си, които били натъпкани в клетки като животни в римския затвор около нея. Хората от нейната килия знаели, че тя незабавно ще стане светица в небето.
Черепът на Санта Чечилия се пази като реликва в катедралата на Торчелло.

*
  Както Елма предвиди избухването на SN1987А три години по-рано (виж осияние "Супернова 1987А и Архангел Михаил" от 10.06.120(1984)г.), така в това осияние за Омна от 1991г. Той казва ясно, че ще избухне свърхнова звезда и през 2008. Това наистина се случва още на 12 януари и учените я кръщават SN2008D. Ето сведения за нея:

СЪДЪРЖАНИЕ
/