Книга 16

11.ІІІ.127(1991)г.
Родопите

ВРЕМЕПАДИТЕ НА ВЕЧНОСТТА

ЖЛО / СНН

            
18,40 ч.
-  Какво представляват архангелите-неохими?

Неохимното царство е най-старото  архан­гелско общество, което още крепи сводовете на ду­ховния свят, въпреки че архангелите станаха архи­деи – преминаха в Божествения свят. Неохимът спира времето и го превръща в пространство; има силата и правото да строи пространства от нов тип, в които да пръсва новите светове. Образът на неохимите не може да се опише с никакви земни думи и сравнения, тъй като те се проявяват във вашето поле най-вече като мяра, пропорция и стил. Прост­ранството, което познавате, се дължи на неохи­мите, но най-яркият белег на тяхното творческо присъствие е справедливото и хармонично пасване на световете един спрямо друг така, че да се вместват в пространствата, без да се сблъскват. От това се получава величествената ултрафония на микрос­вета и суперфониите на духовната вселена.

Сгъстяването на времето по границите на не­охимното поле представлява невероятно красиво на­гъване на тонове, багри, сияния, трепети и пр., от които съзерцателите се опияняват при посещения на тази област. Само че там се влиза само с водач по специални спирали на времето, защитени от ги­гантските нагъвания и потресаващите Космоса хармонични звуци. Колкото е по-нагънато времето близо до предела на неохимния свят, толкова по-тъмно и по-блестящо става по гънките. Това не може да се опише и обозре от хора и ангели, нямащи достъп до архангелското поле. Пространствено, тия надипляния обемат понякога половината Все­лена! Има моменти, когато тя цялата се нагъва и сплесква върху "ципата" на неохимното царство, за да се превърне от време на пространство. Напреже­нието, което се поражда там, е тъй колосално, че пространството от другата страна се изтръгва на неизмерими смерчове и вихри и се разтваря много, много нависоко в Океана на Пространството. Има "мехури" и "кухини" с пресовано, нагънато време, и това представлява вашата светлина от полови­ната слънца в универсума. Само че в осмото измере­ние тези ями са разтворени като "ритъм на мярата" и "наслада на пропорцията"...

Неохимите на Земята и по планетите мо­делират форми, излъчващи улфонично такта, мя­рата и извивката. Така се раждат есто-форми в осмото измерение, диктуващи нагъването на времето. От картина на неохим на Земята, някъде се сгъс­тява мъглявина на времето и започва превръщането й в пространство. Ако случайно деформирате плас­тика на неохим, вие предизвиквате някъде космични трагедии. Ако обидите или притесните неохим, вие бомбардирате централата на Красотата в сърцето му и причинявате тревога по границите на Великото Нагъване. Полето Наран е обаче особен неохимен пласт с филигранно формовани отвори, през които времето преминава в пространството не хаотично, а на струи. Тези струи повтарят формата на отво­рите и запазват профила си до неизмерими далечини, понеже са кохерентни – както при вас лазерните лъчи. Тези струи от време се завихрят чак до “повър­хността” на вселената, където образуват Океана на Пространството. Психологически, това значи мно­гоструйност на стремежа към съвършенство, в ко­ято отделните подвизи на духа не се разпиляват и смесват, а плуват паралелно през вечността.

Неохим не може да бъде призован към хаос, по­неже той е концентриран във всичките си струи, до­като не постигне Океана на Съвършенството. Него­вите струи от лазерно пространство не могат да обхождат нищо и никого и пробиват всичко, което би дръзнало да се изпречи на пътя им. Има много съ­щества в междуструйните зони, опитващи се да влязат в някоя струя (видът на тези струи е като струна, поради тяхната плътност), но това е не­възможно, тъй като трябва да добият нейната ско­рост. Неохим те приема в просторите на духа си, само ако можеш да влезеш във времето от самата нула и започнеш да се нагъваш с него с огромна пре­даност и търпение. Ако не можеш, ти никога не мо­жеш да попаднеш в Океана на Съвършенството, къ­дето се влиза само чрез неохим.

Сега разбираш ли? Серафимното поле жи­вее в мига, понеже е на границите на Божественото. То не признава нищо освен настоящия момент и се гърчи от пълния си ужас и невъзможност да влезе в Реките на Предаността, в бавното величие на вре­мепадите. Серафим се пръсва от мъка при липса на възможност за моментално и вихрено сливане, ако го вкарат във водопад на времето, който се точи като Божествен мед в лоното на избора. Но намери ли се­рафим достатъчно прекрасно и съвършено създание, нагъващо се в асфалтеното подножие на времепа­дите; реши ли, че обича само него и именно него, той изведнъж се изтегля подобно  на сребърна нишка от влюбеност и поезия от божествен хаос - и сребърно потича в някоя Ниагара на времето. Щом се изт­ръгне от другата страна на неохимното царство, той вече се навива като разтегната спирала вътре в някоя струя на пространството. Именно такова същество, което е уравновесило жаждата за сливане със жаждата за свобода, има шанс да се роди в Оке­ана на Съвършенството като илухим. Значи, сера­фим трябва да бъде приет или от херувим, или от архангел, за да мутират заедно в същество от Бо­жествен клас – илухим или архидей.

СЪДЪРЖАНИЕ
/