Книга 16

16.І.127(1991)г.
София - Изгрев

ДЕВЕТ МЕСЕЦА, ДВЕ ГОДИНИ, СЕДЕМ ГОДИНИ


5,15 - 6,22 ч.

          Снемам временно холизациите, поради сегаш­ната напрегната обстановка. Ако мислите, че наис­тина не сте в енергийния център на планетата, това не значи, че Словото не действа. Абсолютно послушание и пълна покорност на волята Божия са съпроводени с абсурдност, а на вас ви се иска да си живеете с максимална мощност на свободната си воля. Мощността на свободната воля варира в зави­симост от кармата. Сега се надига последната карма на народите през този век, и ако вие бихте ис­кали да помогнете с нещо, би трябвало да се подчи­ните безропотно. Сега свободна воля нямате – тя е сведена до 5-6%. В такива свръхнапрегнати мигове на съдбата, помощта, смекчаването, могат да дой­дат само от две места, от 2 полюса: единият е пре­дано служене на Словото, а другият – напълно само­отвержено служене на Братството. Със Словото сте на червено 4 и 1/2 дни.
           Това, което казвам, то важи! Наистина, пълно послушание не се харесва на творческите психики. Сега обаче нямате друг изход. Сега е моментът да опитате силата на връзката и верността - с Мене. Настава време, когато с 4 и 1/2 дни ще сте недо­вършили показалеца, поради събития съдбовни. Ва­риантът да се справите е вече много малък. Ако кни­гата беше готова до този момент и се беше пръс­нала сред народите, последствията щяха да бъдат съвсем други. Но съдбата си е съдба и потулването на ония страници, които се губят, е фатален знак, че отприщването на тъмните духове сега е неиз­бежно.
          Това, че имате шанс да се погрижите за същес­тво, което е дало толкова много за Словото и Де­лото, е вашата най-голяма защита. Сега е момен­тът, в който се изпитва на чия страна ще заста­нете. Словото трябва да върви – утре ще бъде вече късно. Не мислете, че онзи, който сега работи върху него, няма милост и не можеше да се оправи с всички душевни и битови проблеми на вашата къща. Цялата работа е, че той сега за пръв път слуша напълно беззаветно, с цената на огромни жертви – един пръв приятел и една първа приятелка, и десетки първи приятели. Сърцето на такива същества кърви, те са в състояние да се хвърлят в пещта или да носят нитроглицерин, само и само да спечелят пари за под­държането на най-скъпите същества. Не мислете, че не би му било хубаво в един уютен дом, съвсем по човешки, сред грижи и внимание на най-близки души - и това не се изключва, но не на фронта.
          Сега всеки е свободен да постъпи, както сър­цето му диктува. Казано е, че пред Съдбата всички сте равни. Ако се върнете обратно по стария път, с вас е свършено. Същевременно, по Новия път не е никак лесно, но работата си е работа. Съвършенст­вото на вашето служене сега е под прицела на всички погледи. Един ден ще се каете като гледате филма на живота си, не успеете ли да бъдете напълно пре­дани. Само че скоро няма да има условия да се вър­нете на Земята – прекъсва се и шансът за бързо развитие чрез напрежения и страдания. Не че све­тът няма да влачи още малко този ярем, но кромо­зомите си отиват. С тях си отива обаче и полови­ната човечество, помнете Ми думите. Предвидил съм тия усилни времена в края на века още в начал­ните си беседи. Още едно препятствие - и Слънцето ще изскочи най-после с всичкото си великолепие.
          [И тук се налага напомнянето, че прогнозите в Словото за фундаментално събитие със земята и човечеството в края на ХХ век или е било отложено поради намесата на Тот, или това е заради молбата на една космична цивилизация да проведе експеримент от милост към нас, или просто защото официалният календар е сгрешен и все още не е настъпил истинският край на "века" – за това Учителят също говори в беседите Си, твърдят го и други авторитети. По същия начин навсякъде, където Той говори за грехопадението на човечеството преди 8000 години, трябва да помним, че това са 200 милиона земни години. Но все пак астрономите и астро-физиците, още от края на официалния (егрегорния) ХХ век, констатират съвършено уникални промени в Слънцето и в нашата галактика и самите те твърдят, че излизаме иззад тъмен облак космически прах и вече започва да се провижда центърът на звездния ни остров. Това е описано подробно във фантастичния роман на Фред Хойл "Черният облак", но трябва да се има предвид, че Хойл преди всичко е крупен астро-физик и не си измисля. И ние виждаме, че светлината на слънцето не е същата, както допреди десетина-петнадесет години: много по-ярка и блестяща е. Това се вижда дори в контраста на фотографиите ни – б.п.]

          Бъдете на поста си и повярвайте, не се коле­байте, не философствайте, нито правете крачка встрани от въжето, по което ви водя над Ниагара! Храната на Новото Човечество сега зависи почти изцяло от вашата преданост. В противен случай се налага възвръщане на пълчища от отрепки, жадни за реванш, а също и нашествие на сатанинска паплач от изток (Да не възприемаме посоките само в земен политически и географски смисъл, макар че и това е възможно – б.п.).
          Това не се отнася само до вашата група, по­неже имам и други верни по света, които сега са в раздвоение. Тази година е година на колебанията, на раздвоенията, на кармата. През януари вие сте пос­тавени в ситуация да избирате; в зависимост от това, февруари ще бъде страшен или по-малко страшен за вас и човечеството. А май е началото на най-голямото изпитание. Въоръжете се до темето, не до зъбите, и не чакайте, но нападнете. Царст­вото Божие се превзема на “юруш”. Това значи без­сънни нощи, крепко служене, безмерна вяра, само­жертва без граници. Това е единственото, което сега може да облекчи участта на всички ни.
          Не случайно разделям един ваш приятел с къ­щата. Ако там нещата бяха потекли по друг начин, ако Любовта би победила във всички сърца, на всички равнища, нямаше сега да се налага по-тежкия вари­ант, нито разделянето. Тази раздяла не е само за из­пит кой ще остане и кой няма да остане – кой си е говорил само така, наизуст, че обича истински и се интересува от Новото Учение.
          Преди да минат 9 месеца, никой Учител не слага трапеза на оглашените, понеже до 9 месеца повечето се разбягват. Вторият изпит е да оста­неш повече от две години. Третият изпит е, можеш ли поне една година да останеш верен на един път, на един подвиг, на едно призвание. После вече се го­нят по-висшите степени – изпит за вярност – 14г., 28 г. и пр. По-рано с едно разпъване на кръст се разреша­ваше въпроса; с едно тургане на кладата изпитът се взимаше. Сега е много по-трудно. И баба знае да из­гори само веднъж, а другото време да се крие по го­рите и дупките... Въпросът е да вриш в казана десе­тилетия наред, докато увриш. Омекването е най-важната цел на българската еволюция. Като омек­неш съвсем, като престанеш да хвърляш къчове на личната воля и да се изплъзваш по змиорски (сякаш Господ е глупав, та не знае, че Го лъжете и Му се присмивате), чак тогава ще започнете едно ново втвърдяване, но този път в правилен калъп – калъ­път на Новия Човек. Без калъпи не може. Животът е единство между форма, съдържание и смисъл. Сега новата форма, в която ще се премине от по-напред­налите, се пече още. Като се изпече калъпът, ще се насладите на Новото съдържание.
          Оттеглянето на едного от къщата (не казвам дом – дом е нещо друго) дава шанс на всички да проя­вят любовта си към другиго. Така е, приятели, съ­щите неща, които биха могли да бъдат получени по пътя на послушанието и смирението, предстои сега да получите по пътя на напрежението. Ако двама от силните биха живели на едно място, енергията щеше да се оттече по посока на предпочитанието, а това не е Божествено. Сега едната бáра е запушена, за да текне водата с всичка сила към онзи, който има последен шанс да се оживи. Една велика любов от ве­ковете предизвика тези условия, да може най-сил­ната да се погрижи за най-силния, понеже някога той я спаси от Черната Ложа. В зависимост от огнената й преданост в момента, може да се продължи живо­тът му на Земята. Ако някой изключи, ще се срещ­нете пак, само че при много по-неблагоприятни обс­тоятелства. Сега имате възможност да се отбла­годарите по закона на Любовта.
            - Какво може да се каже за решението, назряло в Д., за конкретна промяна, обръщаща обстоятелствата на 360 гра­дуса, като мотивът й е, че само това може да я остави вярна на космическата й мисия. Това й решение е свързано с невъз­можността да живее повече с илюзиите на Майя и копнежа по божествена реалност.

          - Грешката е вярна... Душата ти сама предоп­редели: 360 градуса значи, че ще си останеш на мяс­тото...

СЪДЪРЖАНИЕ
/