Книга 15

8.І.127(1991)г.
София – Изгрев
Симеоново

ОСИЯНИЕ ЗА ВЕННО

ЖЛО / КЯВ



5,00 - 6,32ч.

          Сега ще ви обясня нещо важно за Крум – Венно. Правилно го напусна – няма какво повече да се поддържа неговата останка. “Сол” напусна отдавна това тяло, оставяйки посветения Венно да реши последната за­дача на живота си – Христовото отношение към хората. Само неговата истина не съществува – съществуват множество истини, поради което няма право да се държи жестоко и деспотично с никого – без изключение! Той е жив пример за Сведенборговото откровение от Христа, че ко­гато някой помисли за себе си и за света, автоматично из­пада в ада, а щом помисли за ближния и за Бога – той се озовава в най-вътрешното небе. Вие наблюдавахте през целия му живот този грамаден диапазон – от живо въплъщение на Христа и Учителя в много случаи, до черупка на древен диктатор от империята на маите и нео­бятното царство на инките.
 Небето използва титаничната му воля и беззаветна преданост към Бога, за да прокара пътя на Братството в този най-труден век, след заминаването на Учителя. Сам Аз използвах нееднократно неговия превъзходен ум и тялото му, за да видите в очите му Мене, отразен почти напълно, когато Ме пропускаше. Когато заспива, Мене Ме няма, и него го няма – остава само вождът, недоволен от всичко и всички и склонен да отрицава и тероризира. Жалко е, че понякога и в будно състояние той се поддаваше на това минало и вие усещахте смразяващата воля на една съвършено завършена себичност. Бог обаче нямаше след заминаването на Учителя по-подходящ и стабилен инстру­мент, за да прокарва Своята воля на планетата ви. Вие познавахте най-високия Посветен на Земята – последова­тел на Христа и Учителя - и видяхте неговото абсолютно безкористие. Ученикът от първа класа, ученият от несравнима величина, апостол №1 не само сега, но и при пет идвания на Господа на Земята, мистик, нямащ равен на себе си и брат на човечеството в най-истинския смисъл на думата, пожертвал всичко, за да възтържествува Делото Ми!
          Вие, когато бяхте най-близко до него, се очаровахте от най-съвършената педагогика, която можеше да съществува на земята в този момент. Ненадминат астролог и заедно с това ясновидец и яснослушащ, какъвто рядко се е раждал. Вие видяхте неговите магически способности и той още приживе се превърна в легенда, както своя Учител, не признавайки нито веднъж изключи­телните си качества и способността си да пътува съзнателно в невидимите светове, лечителските си дарби и практиката да се премества, физически или духовно, във всяка точка на Земята, където бе необходим на Всевишния. Някои от вас могат да потвърдят това.
Палатката на Венно на Рила

          Планината ви се разкри изключително, благодарение на него. Той беше от братята, влизащи понякога в Агарта и ползващи нейните тайни и неограничени богатства.
          Той, който можеше да бъде най-първият между първите на Земята и имаше всички качества да се прослави като политик, учен, професор или окултист, живя невидимо, натоварвайки се с всички проблеми на Братст­вото в България, и изнесе на гърба си товар, непосилен за никого. Сърцето му се разкъсваше от самота, но образът на Учителя, Когото бе познал като Живия Господ Христос на Небето и на Земята, Го поддържаше през цялото време да се бори с търпение, упоритост и воля, които досега не са достигнати от никого в Братството, с изключение на едного, негов пръв приятел.
          При всичко това, вие го чухте да казва: "Аз съм нищожество пред Учителя!" Вие разб­рахте какво е истински ръководител и двигател на Братството, постоянно скриващ своето първенство под маската на добре режисирани и изиграни недостатъци, за да не поведе след себе си тълпите. Той имаше една превъз­ходна стратегия да работи само с най-напредналите и будните и подготви трима работника, на които сега Не­бето ще се опре, за да довърши Делото Ми в блясък и слава, до края на този век.
Ярмила е млада чехкиня–балерина, която обиква Венно и идва на Изгрева. Той я води за пръв път на поляната, където музикантите репетират паневритмията преди игра. Ярмила никога не е виждала и чувала такова нещо до този момент. Изведнъж започва да я играе безпогрешно! Учителят също е там и казва: "Ето, вижте каква дълбока вътрешна връзка има между музиката и движенията! Един ден тази сестра ще оправи паневритмията". Крум Въжаров и Ярмила Немцлова се оженват и живеят на Изгрева близо 4 десетилетия. Тя отива в Париж и преподава балет и паневритмия; там и си отива от този свят. Венно до самото си заминаване от Земята имаше големи 4 снимки в рамки на стената в следния ред: Учителят, Братството, Ярмила; и на последно място сам той.


          Той наистина заслужава признателност без граници и саможертва на тия от вас, които видяха в него усмивката на Бога и мощта на Духа. Наистина, след оттеглянето на силата му и отстъплението от закона за широките порти на божествената Школа, бе неизбежно да се натъкне на за­кона на саморазрушението. Аз никога не съм пъдил души -  оставял съм вратите постоянно отворени и никога не съм респектирал по подобен начин ония, които са искали да по­магат.
Под влиянието на една душа, с която той има карми­ческа връзка още от прериите, той постепенно започна да стеснява сърцето си, под предлог, че на нея не й е приятно да общува с неподбрани хора.
Това беше, същевременно, не­обходимо в трудни времена, за да се предпази Делото от предатели и да се създаде един елитен фронт, който трябваше да удържи на бесовете отвън и отвътре. Той владееше чудесно пет езика и можа да възхити и привлече най-интелигентни приятели от много страни.
 Той не за­губи никога представа за това, що е Братство и прием на множество души, но на практика, в името на една велика дан, и за да оформи своето илухимно посвещение, той до­пусна да се отдаде на предпочитание, показвайки на другите на какво е способен мощният светилник, когато се превърне в един-единствен лъч. Не го съдете и недейте подпалва юргана заради бълхата - поради бедственото му състояние от няколко години  [да си мислите], че тя е порасла по неизбежност повече от юргана. Това е само кратко изкупване на минали и настоящи налагания на имперската воля, на суровите присъди на истината, неотчитащи прощението и благостта.
          Не се осъждайте, че не можете да останете при него до последния му миг на Земята, понеже това не е само пос­леден отпор на следовника, за да се откъсне от матри­цата на една желязна воля, но и изпълнение на закона, че ученикът от Пети Ранг, в когото възкръсва Дървото на Живота и предстои да се върне на Земята като Учител, трябва в своя последен живот да си отиде окаян, забравен и позорно изоставен. Даже и да искате, не можете да бъдете около него всички, които го обичате, понеже неговата воля да определя хората, които могат да бъдат близо до него, е несъкрушима до последния му дъх.
          Той с това се самоубива, изисквайки от един или двама, най-много, да го поддържат с цялата си сила и преданост, ко­гато всичко в него е напълно разбито. Той предпочита да си замине, но не и да отстъпи от това, което счита за ви­сок идеал, а именно да не допусне до себе си предатели и полуученици.
            Той скоро ще ви се изяви в целия си блясък и пълнота и може би ще измоли от Учителя още едно кратко слизане на Земята, за да оформи своите музикално-артистични въз­можности, тъй като само това му липсваше в последния живот на Земята. Той бе много горд, че в продължение на 25-30 години упорит труд над себе си и смирено взимане на уроци по пеене, успя да се научи да пее вярно и да докаже, че за ученика няма нищо невъзможно.
          Най-същественото, на което той научи няколко души, е да познават Учителя като Бог на Земята, да се посветят на Словото и Делото без­заветно и да разбират съвършенството като хармония между духа и природата. От него вие разбрахте най-точно, че грехът не е в това или в онова, а в разкъсването на духа от душата, на ума от сърцето.
          Същевременно, прозряхте колко сведущ е в научното обяснение на Учителювите ос­новни твърдения, че няма друг път, освен признаването на истината за себе си и предаността към най-високия идеал. Той бе почти единствен в Братството, който умееше съ­вършено да се съсредоточава и да не позволява никому и на нищо да го отклонява от поставената цел, от най-дребно действие даже. Даже и със строгостта си при подбора и отблъскването на хората, той демонстрира една от дар­бите на Христа "да опитва душите на вкус" и да не се це­ремони, когато на вратата на Школата чука вампир, егоист или материалист.
          Може да не е прав, може да из­питва сега последствията от стесняването на социал­ната струя и от преднината на нетърпящото чуждо мне­ние властничество, но, когато се научите като него да бъ­дете верни на Високия Идеал, тогава и ще изработите върха на носа си като неговия.

Езерото на Съзерцанието през палатката на Венно

          С всичките си страшни страдания, сега той ликви­дира не само лични недостатъци, но и се нагърбва, като Учителя си, с кармата на Братството, на народа си и на народите, между които живя и се подвизава.
          Споменавайте го в молитвите си, обичайте го, както сте го обичали в пълната му сила - и той ще се отзовава. Той твърде много милее за Делото на Учителя на Земята и непременно ще осъзнае пръв къде работи сега Словото. При опита приживе да му бъде представено Новото Слово, той реагира отрицателно. С това се начена неговото раз­глобяване, включи се Сатурновият цикъл на последно тежко изпитание, но във всичко останало ви бе пример. И сега е в страданието. Оценете това, че не желаеше ни­кого да вика за помощ до момента, когато стана вече на­пълно безпомощен.
           Само една любяща душа показа що е обич и преданост и пожертва всичко, за да му се отплати за вечния живот, който получи чрез него. Фактически, това е Нòук – синът на вожда, който бе пободен с копието на баща си, понеже не искаше да воюва. Сега той се роди като жена, за да бъде отгледан духовно от оня, който му отне живота, и същевременно могъщият да получи кармично възмездие точно чрез Ноук - в момента, когато стана оная случка с камъка.

            (Преди няколко години едно дете хвърля голям ка­мък и удря приятелката, която е прероденият Ноук, и тя пада в без­съзнание. Като вижда това, прероденият негов баща и сегашен К. припада и всички се чудят кого първи да свестяват. В този миг той е получил инфаркт, който става причина за всичките му останали разстройства и за окончателното му отпадане, до постъпването в болница и заминаването в другия свят. Той сам ни разказа подробно за случая и за последствията, а има и свидетели – б.п.)

            Той и до ден днешен не ще да прекрати войната, въп­реки огромното си Християнско миролюбие и доказаните постъпки в духа на кротостта и смирението. Смирението обаче, истинското отказване от войната, не е в някакви претърпявания на външни конфликти, а в окончателно от­казване от негативизма, прекословието и редактирането. Той държеше да редактира поведението на всеки негов последовател и не престана да пресича свободни сърдечни импулси до последните си часове на тази планета. От по­зициите на Високия Идеал, разбира се, но Високият Идеал не е само Слово и Дело, а и обхода в общуването – неналагане на контрол или мнение.
          Аз бих ви разказал от коя най-висока йерархия на духов­ния свят идва синият пламък ЛОНАРИЙ, но може би друг път.
           Бих ви обяснил подробно до какви върхове доведе той Делото и Братството и над какви пропасти се спря, защото не посмя да се отдаде на импулсите мощни в сър­цето си за божествено разбиране на Любовта и общува­нето. Ако бях разрешил да се оправи, той отново би застанал начело и би диктувал неправилни и сковаващи догми за формите на братския живот, въпреки че светът вече отдавна е надминал страховете на църквата, братството и даже на Агарта. Затова и със заминаването на “Последния Мохикан” си заминава и един досегашен ред в самата Агарта, в самата политика и морал на окултните и светските школи и норми, като, при все това, постигна­тото от подобни върховни адепти на Учението и Агарта си остава най-високият връх на човечеството.
 Това, което сега предстои, е нещо над върха, несъну­вано даже от най-напредналите ученици на Благия. Сега вие идвате едно ново поколение от едни нови йерархии, от съвършено друга област на пространството, в която сър­цето се разширява до необхватите на душата - и пъдари и цезари вече не са необходими.
ИМ, ИМНÓР, ТОТ!
 Да възлезе духът на побратима, несмущаван от нищо, във висините на Новото и в прегръдките на Учителя. Амин!
 6,32ч.

СЪДЪРЖАНИЕ
/