Книга 15

5.І.127(1991)г.
Банкя

ЛЮБОВТА Е ДА СЕ СЕТИШ


           
(Прекъсванията на контакта се дължат на гледането на един болен, който през 10-15 минути се буди и иска помощ денонощно – б.п.)

          Христос има един основен закон, който действа абсолютно. Има нещо у Христа, което произнася този закон неприривно и тътенът му се разнася до най-отдалечените окончания на хипервселената. Този закон на Христа гласи:
          "Което съм казал, то важи!"
          Съществата са склонни към непослушание и мър­зел; склонни са също към неразпознаване. Какво искам да кажа? – С това твърдение искам да кажа, че крайният индивидуализъм и егоизъм правят човека непослушен към волята на Небето и се изразяват като душевна леност. На учения му е много лесно да се рови в своите науки, на светията – да шепне с ча­сове молитви, на пророка – да пророкува. Никой от тях обаче не знае, че половината от живота се на­рича "милост" и че без грижа и милост към другите, животът не съществува. Какъвто и да си – атом, крал или елохим, - животът ще те застави почти половината от времето си да иждивиш в безсънни дни и нощи за ближните - за ония, които конкретно имат нужда точно от тебе. Дълга е ръката на Бога и окото Му – всепроникващо, така че никой не може да се скрие от Него и да остане на спокойствие в ня­кое свое себично удобство или лична илюзия.
          Най-голямата илюзия на всички хора и ангели произтича от тяхната мисъл, че телата, които са им дали под наем, са техни собствени. И като са се сраснали плътно със "своето" тяло, те си въобразя­ват, че могат да правят с него каквото си искат или да се съчетават с когото си искат; или пък – най-лошото – да престанат да дават, да почнат с всички средства да се "предпазват"... Още по-страшно следствие от тази самоизмама е грижата да оста­вим телата си за по-дълго време на планета като Земята и да търсим всякакви средства да "оцелеем" – именно тука, в този отвратителен вид, до който са ни докарали невежеството и егоизмът.

СЪДЪРЖАНИЕ
/