Книга 15

27.ХI.126(1990)г.
София - Изгрев

ЛЮБОВТА ИЗИСКВА,
НО САМО ОТ СЕБЕ СИ!
ЖЛО / Ноинна

           
20,20 - 21,25ч.

          Силата на отказването е равна на силата на ис­кането. Отказал съм на имащите, а не на няма­щите. Ти си имаща, а не нямаща, но искаш повече от това, което е определено. Ако човек е доволен от малкото, което са му дали, може да очаква скоро го­лямото, което ще му дадат. Ако сте недоволни от малкото, което са ви дали, не очаквайте скоро голя­мото. Това са предазбучни истини – това са още рез­ките и чертичките на душевната култура. Даже и с хитрост можеш да "надлъжеш" съдбата си – ако ре­шиш да търпиш и да не искаш, само и само за да се изпълни законът. Съдбата ще види, че е хитрост, но ще те възнагради за търпението, понеже самото търпение за провеждане на хитрост подготвя ха­рактера за чисти времена. Затова и светските хора стават понякога по-добри ученици от религиозните или твърде емоционалните, тъй като те са научени на търпение.
          Зарята на Бъдещето не може да диша нормално в блатото на миналото. Тия същества, на които прислужваш, не са виновни, че повечето спят, въп­реки чистите им души и сърца. Съòбщество не съ­ществува още. Няма такова постижение сред хо­рата на Земята. Всички групировки са породени или от алчност, или от страх. Практически, овцете не са общество, нито пък глутницата или ятото.
          Поканих ви да направите дом на Словото, с опити за дом на Делото. Помолих ви да разделите тегобите си поравно, но вие не сте виновни, че не можете. Похвалявам ви за някои чудесни жестове и постижения, но това не е достатъчно. Трябва да повторя най-простата истина, че атомът се изг­ражда отвътре-навънка, и че за да има последен слой, най-първо трябва да има ядро и първи слой. Ако човек не е съвършен, сам той не може да почита ближния и да служи на ближния. Ако не може да обича най-близкия си съвършено, той не може да обича и семейството си, напълно невъзможно е да обича при­ятелите си, народа, отечеството. Друг е въпросът, че най-близките обикновено са кармични врагове. Но ако ти два електрона не можеш да удържиш в ор­бита, и то най-близко до себе си, как ще удържиш 15 или 20 по-отдалечени?
          Разрешаването на противоречията вътре в себе си, вътре в дома и семейството, вътре в най-тясната ядка на Братството, е ключ към разреша­ване на всички общочовешки проблеми и противоре­чия! Сред своите си човек оголва своите най-големи недостатъци и има шанс да изяви най-големите доб­родетели. Така че, преждевременното отсъствие от кармичните или некармични отношения в най-интим­ната група води до ексцесии в по-голямата група. Ето затова съм казал, че жената, която е изтърпяла мъжа-алкохолик до края на живота си, е светица. Не­бето ви освобождава от такава връзка само в изклю­чителни случаи, когато вие вече сте годни да тър­пите и служите с разбиране. Понякога 5 или 50 пре­раждания са необходими, докато се научите да пона­сяте недостатъците и особеностите на ближните! Тогава само, един ден Бог ще каже: “Освобождавам те от карма, понеже се научи на примирение!” Това примирение и това бащинско, майчинско разбиране ти ще проявиш към братята си и няма да им четеш нотации, нито ще ги натирваш с остен към техните задължения, т.е. няма да си деспот и капризник. Да оставиш другия свободен да се проявява какъвто е – това е качество на Бога! Да оставиш другия да про­пада, когато сам иска да пропада и не ни иска ни меда, ни жилото – това е позицията на Божестве­ното! Няма ли човек тия качества, по-добре е да се върне в семейството си и да почне всичко от нулата. Ни молитви, нито писания, ни театри могат да ви спасят, ако вие не сте смирени, толерантни, разби­ращи. Всеки отговаря пред Бога само за себе си. Бог иска от нас само личния пример. Ако не беше така, Той щеше да очисти света мигновено, нямаше да остави тоя батак пред лицето Си.
          Та значи, сам Господ се е смирил, познавайки за­кона, а ние искаме да раздаваме правосъдие... Но това произлиза от вашата опака природа - от онова, на което ви е научил дяволът, от желанието ви да се налагате. [Да,] има във вас едно чувство за ред, за правда, което ви говори отвътре, понеже се стре­мите към един уреден свят. Правда обаче не се въдворява, а се сътворява!Ако вашето поведе­ние е оазис в пустинята, това е достатъчно. Ако не можете да търпите ханове и пазари, отдръпнете се и покажете що е личен дом и семейство. Ако, напро­тив, решите, че ще бъдете доктори или певци на площада, пророци или ратници, научете се да спите на камъни и да ви прескачат хората. Няма никаква любов, по-голяма от любовта на архангела, който жертва самотата си, за да се качват по него гладни кученца... Ако вашата любов не е такава – останèте си вкъщи и бъдете майка, съпруга, снаха, дъщеря и внучка. Малък атом, но здрав! Голям атом, но плач­лив, не се приема.
          Аз исках да ти подаря една голяма, голяма лична любов! Тя е оная, която осмисля живота и която прави даже от Господа възлюбен на Бога, понеже Господ, от лична Любов към Баща Си прави всичко в света, а не от любов към безбройните части. Нямалюбов като любовта към обекта, ако обектът ти е свързан с Бога. Но обектът ни се дава в ръцете ни само тогава, когато сме обикнали Бога – друг път няма! Да правите ултиматуми към Небето да ви осигури първо обект, пък после да служим на Бога – това е родоотстъпничество! Такъв случай досега Бог не е позволил, нито пък е възможен, понеже с това би настъпил провал на Творението. Психологи­чески е невъзможно да стигнеш до обмяна с обекта и да задържиш обекта дълго до себе си, ако не си пос­ветил сърцето си първо на Бога. Забележете: оня, който се е посветил на Бога беззаветно, става мо­щен магнит - и тогава няма да има някой, който да не го обича.
          Така и вие, отказвайки се от първата жажда – партньорството – и посвещавайки се на Необят­ното, почвате да светите, да се подмладявате, да очаровате. Тогава хиляди ръце ще се протегнат към вас, но вие не се връщайте, не свивайте гнездо само с едного, ако това ще бъде за сметка на всичките.
 Бог няма нищо против личната обич. Той знае, че на нея се гради половината Вселена. Нямате ли сродна душа, не сте ли я срещнали, половината Все­лена не съществува. Понякога "сродна душа" обаче не се разбира от вас като сродство в идеите, потреб­ностите и желанията, а като някой, който да ви достави удоволствие и да ви ходи по гайдата. Вие понякога сте велики в способността да следвате сродна душа или да я вдъхновявате, но скоро се умо­рявате, понеже искате компенсация.
          Любовта не очаква! Това, което очаква, не е лю­бов. Не че нямате нужди и жажди и че те не плачат неудовлетворени.
          Мили Мои! Първи сте вие в тоя нов свят, който настава! Аз поемам 9/10 от мъките ви, поемам ги! Постарайте се поне 1/10 да я изнесете достойно. Ако не се мъчех Аз, вие нямаше да съществувате, щяхте да сте станали на пихтия.
          “АН” – течението на Любовта – усмирява, а не буни душата, понеже Любовта е желание да развър­жеш, а не да разсечеш. "Докога – питат Ме – докога все аз ще развързвам, все аз ще услужвам, все аз ще разбирам, без никой да ме разбира; все аз ще давам, без да ми дават, и то всичко?..." - Аз мога да ти дам няколко милиона адреса на хора в инвалидни колички, на нещастници по лудниците и в домовете за сираци, на достойни мъже по бойните полета и на майки, отхранили змии в пазвите си. Как тия хора търпят и понасят? Ниско им се поклони и благодари на Бога, че не си на мястото на някой от тях, а си млада и здрава, и хубава, хубава, хубава! Че си прекрасна, че имаш две чудни деца, че имаш приятели, каквито няма никой цар на света, че си срещнала Сам Бог на Земята и в ръцете ти пламти Книга на Словото, че пред теб са необятни простори на творчество, сво­бода и любов – на любов, която се раздава, а не очаква! Понеже любовта е дадена да се раздава на нямащите, а не на имащите. И когато така сме раздавали с пълни шепи, с кошове, Бог един ден и на нас ще каже: "Дайте му сега и на него!" Любовта не е да се стиска и да се пази за някого, който не заслу­жава, или по начин, който е начин на бабите ни. Лю­бовта се моли – но само на Бога! Любовта изисква, но само от себе си! "Никой няма по-голяма любов от тази, щото да отдаде живота си за приятелите си!" Пък, ако само тихо изтръгне въздишка от сърцето на ангел, то знайте: Бог предпочита въздишката пред съня на студеното безлюбие. Бог няма да ос­тави и тебе ненаситена, ако не викаш на балансьора над Ниагара в момента, когато е по средата

СЪДЪРЖАНИЕ
/