Книга 15

27.Х.126(1990)г.
София - Изгрев

ТАЗИ ОБИТЕЛ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СВЕЩЕНА !


 (Старото заглавие беше "Още едно рендосване" - в датата има седмùца и в такива случаи Елма говори строго)

5,35ч.

Сега внимавайте! Искате точна диагноза – да­вам ви я!
Ние сме безкрайно пластични и толерантни, ко­гато се касае за свободата на волята, но ние сме твърди като самият диамант, когато защищаваме Братство и Школа.
          Когато става дума за вярващи и оглашени, за старозаветни, новозаветни и праведни, там вие мо­жете да правите каквото си искате. Ще използвам думите на оня брат (Георги Томалевски), който обясни на чужденците защо някои хора си развяват байраците както си искат и кармата не ги постига до края на живота им; и защо добрите, учениците, обикновено имат страх Божий и съвест Божия и вла­чат хомота си от сутрин до вечер, защо при тях урокът идва незабавно и не се отлага с месеци, го­дини или векове. - Защото оня е още ювá-говедо, още не е впряган от съдбата и тя му е дала да рита и сумти на воля. Някои са ювá-говеда не само едно пре­раждане, но няколко прераждания наред. Те си мис­лят, че могат да правят каквото си искат, и това да не се отразява на космическия ред.
          Искате точно - точно и ви отговарям. Слово може по един и по двама, ала Братство и Дело ста­ват най-малко с трима. Ние за тримата ви говорим откак свят светува, проглушихме ушите ви с триади, тройни системи, със “Светата Троица”… Вие възп­риемате това само научно или абстрактно-религи­озно и нямате и помен от понятие за прилагане на това в живота – ювá-говедата си остават ювá-го­веда. Всички забравят, че пътят към безсмъртието е Третият.
          Третият – това е Духът! Духът Божий про­бужда духа на човека за дейност. Не е достатъчна само идейност – нужна едейност за прилагане на законите, които управляват Всемира, човека и всяко разумно общество.
          И когато вие имате един дом и искате да живе­ете по братски, за всеки трябва да има стая от­делно. Ако няма възможност, вие ще се въртите по ред или по жребий така, че всеки ден едната стая да има само един обитател. На първо място обаче трябва да имате стая "запазена марка". Тя ще бъде стая за плодната майка. Там няма да има никакво въртене, докато тя е бременна. Там тя може да си кани когото поиска, но тази обител трябва да бъде свещена. Като роди и почне да кърми, тя ще влезе в друга собствена стая или собствена къща, дарена от братството за периода на кърмене. Престане ли да кърми преди срока от три години, тя трябва да напусне тази братска обител и да си търси колая – значи, не е била родена за майка. Спирането на мля­кото не е никакво извинение. Млякото спира, сàмо ко­гато една майка не иска да кърми или не сте й съз­дали райски условия да се храни преизобилно и да бъде напълно щастлива. Счете ли една майка, че в живота й има нещо по-важно от плода й, от рожбата й докато тя навърши 14 години – пóврага такава майка, ние нямаме нищо общо с нея!
          Като подсигурите така стаите и домовете за майките и децата, можете да се погрижите и за себе си. Представете си, че имате една къща с три стаи и нямате друга възможност. Вътре живеете десет човека. Какво ще направите, за да останете живи и здрави и млади довека? - В едната стая винаги ще има само по един човек – по ред или жребий. В дру­гата стая ще живеят по двама човека, също по ред и по жребий; в третата стая – най-голямата - ще жи­веят всички останали, най-малко на 1 метър разсто­яние един от друг, когато вечер си легнат. Така се живее братски и така се добива безсмъртие, ако не искате да бъдете светски хора. Ако в Братството се появи бременна или кърмеща майка, то тя заема единствената стая, а във втората започвате да се редувате: един ден сам брат или сестра, по жребий, а другия ден – по двама. Останалите – както ви ка­захме.
          Така говорим само за Братство и Школа. Тука нямате право да задавате въпроса: "Ами какво ще стане с мене, ами какво ще стане със семейството ми?" - Който мисли първо за себе си или иска да има светско семейство по модела на старозаветните, на остаряващите – прав му път, широка му улица. Който иска да си живее с някой в една къща, в една стая, в едно легло, в една шушулка повече от едно денонощие – свят широк. Нека си прави своите експерименти. Такава обител е също божествена - и тя съществува в духовния свят или в природата, - ала само тогава, когато такова семейство не стига до укори, дрязги, кавги, безобразия. Такива семейства в историята на човечеството ние познаваме, ала те се броят а пръсти. В божественото семейство всеки е свободен да отсъства колкото си иска, стига дру­гият да остане при децата. В божественото се­мейство майката не отсъства от децата си повече от три денонощия седмично. В божественото се­мейство бабите нямат достъп до децата повече от едно денонощие седмично, освен ако майката е хай­мана и бабата храни детето с духовната си аура по-добре, отколкото оная проклетница. Но това е раз­решено само за баби, които вървят в новия път и не хранят внуците с отрови, не ги тъпчат с манджи, консерви, сладкиши, тестени боклуци, яйца и ме­сища.. Истинско братско семейство е това, при ко­ето от тригодишна възраст на детето нагоре май­ката позволява при него да идват на дежурства при­ятели и приятелки три денонощия седмично, когато тя ще отсъства. При това, бащата също може да отсъства, и то 6 денонощия седмично, а ако иска – и по три седмици в месеца! Това е необходимо особено много по време на нейната бременност, когато той може въобще да отсъства физически. Само така се раждат деца от Шестата раса, от Новата култура, от Новото Звездно Човечество!
           Ако става дума за Школа, за Братство, за мла­дежки клас, за орфически клас и космическо граждан­ство, там женитби няма; и никакви двойки, обявени пред другите, не съществуват. Всяка интимна двойка, която се привлича, остава в тайна пред дру­гите, и ако има нужда да бъде по-дълго заедно, излиза от Братството, излиза от Школата и отива в света да прави своите опити. Ние благославяме та­кава двойка и й даваме всичко да бъде щастлива, до­като участва в Братството и Школата, без да се знае за връзката им, или докато единият пуска другия да отсъства където си иска и когато си иска – без никакво предупреждение и без никакви гаранции кога ще се върне и къде ще бъде; и го пуска без никакво безпокоение. Такава двойка, която е известна само на Бога, може да бъде даже в един клас на Школата. На който това у се вижда юзда и мъчение, нека се върне в света. Там има пълна слободия да правите каквото си искате, ала там има и камшик. Светът така е устроен, че безотговорния, разюздания го го­нят с камшици винаги да намира по-голям дявол от себе си, за да бъде възседнат, а после дълго измъч­ван. Светът е училище, за да видите лицето на роб­ството и да изпитате устрем да се освободите от робство. Светът е също училище, в което ученикът трябва доброволно да носи кармичните робства и да не се освобождава преждевременно от тях, докато Учителят му не е развързал въжетата и не е запо­вядал: “Стани и ходи!”
           Учителят сам ви е завързал във вашите робства, за да контрира вашите гор­дости и тщеславия, вашите приумици и фантасма­гории, вашите слободии и глупости. Няма нищо по-добро от кармичния остен на адското семейство и адската служба за оня, който още не е придобил сми­рение и търпение и още не се е научил да люби врага си. Такива Небето оставя в техните родови и свет­ски вериги, докато свикнат да благодарят за стра­данието, да се отказват от себе си и да правят пра­вилно своя избор в живота си. Защото никой никого досега не е заробил – заробва се сам човек, избирайки това, което съответства на неговия вкус, т.е. на неговата еволюция.
          Затова ви повтарям и казвам: ако вие мислите, че правите Братство като се разлагате от блеене и мързел и други ви хранят, без да изпълнявате стро­гите закони а Школата, вие сте още ювá-говеда и зъбното колело на кармата няма да закъснее да ви придърпа. Ако вие не служите в една община, в едно братство, в една Школа така страстно и тъй все­отдайно, че да се изпотявате по три пъти на ден и ръцете ви вечер да треперят от преумора, поемайки доброволно бита и организацията на вашата комуна, то по-добре е да ви пръсна в света, да ви изпоженя и да почнете работа.
          И до ден днешен, единствената стратегия на Небето за вас, непослушните хора, е да ви вкара в изнурителни тегоби, в най-тежки семейни и профе­сионални условия, за да събуди във вас най-важното: издръжливост, саможертва, търпение, служба и под­виг. Юва-говедото няма и понятие от тия неща. То рисува когато му хрумне, мучи и пише поезия когато му хрумне, развява се насам-натам когато му скимне, разпилява психиката си като блуждаещите огньове, яде до насита и пости когато му хрумне и се оправ­дава вечно с вътрешния си глас…
          Да бъдеш верен на вътрешния си глас, това означава да бъдеш първо брат и приятел – и след това консуматор. Вътре­шен глас, който не произвежда усилия и блага за дру­гите, идва направо от пъкъла и превръща човека в изрод! Ученикът в Школата и братът, сестрата в братството, трябва да дава такава продукция, да превива такава гърбина, каквато е немислима дори за най-първите и най-амбициозните в светските служби и производства! И всичко това да става по съвест, по вдъхновение. Никакви медитации, никакви концентрации, никакви песни, паневритмии, беседи, астрологии, дрънкулки и бърборилки не могат да ви спасят от вампирите, които живеят в някоя до­машна прашилня или купчина неизмити чинии, оста­вени за после. Извън утринната молитва, беседа, пе­сен и посрещане на слънцето, всичко останало трябва да бъде труд и порядък, чистота и стерил­ност до гланц и до блясък, подреденост до послед­ната игла и копче. Така е в Братството! Така е в Космоса! Така е в Природата! Един електрон, един атом, една молекула или полимерна верига, която не е на мястото си – и ето болестта е готова; и ето лудостта е готова!
Основното нещо, което отличава ученика от светския живот, който не е неограмотен, е способността му да привежда в пълен ред и порядък света около себе си - поради това, че той е наясно със себе си. Всяка вещ трябва да има своето място, и след незабавно изчистване да се връща веднага на нейното място. Това е непоносимо за домашните вампири и вируси и те си отиват от такава обител.
Братска обител, в която всеки си свирка с уста или тропа врати и пее или се мотае насам-натам; или влиза в стаята на самия, когато поиска, не е никаква братска обител, а е сбирщина, която привлича мъгли и угрози! Пред такова нещастие Аз предпочитам учениците, които си живеят по къщите, примиряват се със своите роднини и карми, изпълняват съвестно своите задължения и ходят от сутрин до вечер на работа.
Знайте, че има и такъв критерий: в някои от предметите на Школата ти не можеш да влезеш и даже да припариш, ако нямаш светско висше образо­вание. Аз съм първият, който ще застане на прага и ще поискам от Пазача на Прага да му покажете сво­ята отлична диплома за висше образование, за да ви пусне с нас на някое космическо пътешествие. От това правило са възможни извънредно редки, еди­нични изключения, ако самоорганизацията на ученика го е довела до такива напрежения и самонатоварва­ния, на които е способен отличният студент и от­личният производственик или служител, в продълже­ние на много години. Аз познавам една такава сес­тра, която служú и все още служи така добросъвес­тно десетки години на хората и на Бога, въплъща­вайки цялата си преданост и чистота във физи­чески дейности. Аз познавам още една такава сес­тра, която служú в дома и градината на един ангел от ранни зори до най-късна доба - и се преви гръбна­кът й от служене, от любов и преданост безгра­нична! На такива сестри Аз давам златна диплома за висше образование и без да са го получили светски, защото виждам дипломната им работа, изработена върху носа, върху лицето и върху дланите на ръцете.
          Ако искате да разберете защо някои не искат и не могат да живеят във вашата “братска" обител, то е защото има ученици, които са докосвани лично от Мене, лице в лице, физически, и те нямат право на погрешна стъпка Те са поставени във фокуса на Източната и Южната школа – там, където се кръс­тосват лъчите през един източен и един южен про­зорец. Там, където все още не е върната кръглата маса, за да излезе Братството и България, и цялата ваша система, от омагьосания кръг на егоизма! Там, където може да е центърът на ада в София, но за­едно с това е все още центърът на Братството и Школата, защото поне един ученик се опитва да спазва Закона на Прозорците, Заместителството на Кръглата Маса и Въртенето по квартирите и по стаите. Всички останали все още се въртят като сомнамбули в епицентъра на своите представи или илюзии, на своите мании, щения и безсилия.
Последни залезни лъчи отсреща...
Ето какво се виждаше откъм източния балконски прозорец  на "Цар Самуил" 107. Точно в небето над тези сгради споменът ми е запазил завинаги черните кръстове и бръмченето на английските и американските бомбардировачи и взривовете на бомбите в София през 1943-1944г. Тогава Чълчил бил казал:  "Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба...  Тия, дето си казват „честита баня“ - те ли са ни обявили война?... (по отношение на България, след като е научил, че е обявила война на Великобритания и САЩ).  За да падне България, трябва да падне само София. Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините ù да се засеят картофи. Държава на име "България" не трябва да съществува!" (казал го е на Парижката мирна конференция.)
От бомбардировките над София общо са документирани 1243 убити, над 1355 ранени и много повече от обявените 5365 разрушени сгради. Преди да се евакуира от Изгрева в Мърчаево, Учителят казал за бомбардировките: "Мене търсят!"

СЪДЪРЖАНИЕ
/