Книга 14

31.VІІІ.126(1990)г.
София-Изгрев

ПОДПОРИ НА БИТИЕТО

ЖЛО / КТК


Както се вижда, тия, които искат да са над всички,  могат да станат жертва на  мълниите, но който е подпора на Битието и е готов да бъде на по по-ниско или на най-ниско ниво в Битието -   завинаги или когато се налага, - поема страданието във вид на предано и беззаветно служене и затова е  предпазен от изпепеляване. Той е "щастлива глина в ръцете на Всевишния".

          Савел стана Павел, но Павел предстои да стане Паавел. Само така ще се достигне до оная платформа, за което копнееш. Направеното досега превъртя планетната еволюция на съвършено нов градиент. Но вие, които сте само трима от бра­тята, плюс още няколко десетки братя и сестри в по-слаба форма, преди всичко сте подпори на Новия Свят, а после високоговорители. Това означава, че всяко разгласяване, разпространение на Словото, се поддържа - предварително и едновременно с неговото разпространение - чрез понасяне на напреженията в подпорите на Едема. Слово без подпори означава ог­ромна опасност от подпалване на стария свят, по­ради което вашата първа роля е предпазна. Ако не беше така, Аз направо бих ви снабдил с печатница, радиостанция, телевизионен център и пр. от най-съ­вършен тип и бих ви освободил от всички вътрешни и външни проблеми, за да залее Словото света за броени месеци. Излизането на платформа без под­пори е практически невъзможно на Земята, а подпо­рите са паденията, грешките, обезсилванията, скръбта, страданията. Аз самият съм Единстве­ната Подпора на световете и затуй съм Скéлето, Носещата Конструкция на Битието. Аз изпитвам напрежения от всички страни по посока към Центъра - и носенето на световете е Моята главна Христова жертва. Жаждата за почивка, съвършенство, ута­ложване на всички конфликти и неразположения, е и Моя жажда. Празник е за Мене секундата или частта от секундата, когато мога да се обтегна в покой за почивка или да пея от радост и ведрина по пътеките на сладкото, на непремазващото.

          Ето защо и на тебе ти казвам, и на твоите най-верни побратими: примирете се с подпорната роля и не очаквайте никога да се върнете обратно в света на ангелите или в човешкия свят. Вие сте не­обходими работници на Божественото и, като та­кива, носете следния девиз: “Господи, нека прео­бърна света чрез премазване! Не на другите, а на себе си, оставайки приятел на Онзи на кръста”.

   Аз и преди съм ти казвал: можеш да се оттег­лиш от полето на проблемите, да станеш едно обикновено духовно същество. Тогава няма да боли толкова, няма да стигаш до пропаст, от която вее отчаяние. Ти беше някога много деен и всичко ти вървеше, понеже такава ти беше семката. Даже и в най-големите страдания - там, в килията - ти не падна духом и не стана слуга на колебанието. Се­гашната ти роля е много по-тежка от бичуване, раз­пъване и разкъсване на части, понеже силата на Словото е по-голяма от всяко природно противос­тоене и от всяко съпротивление на ангелите. При­родата може да бъде пометена от Слово, целият ду­ховен свят може да експлодира поради абсурда в Но­вото, с което сега се проявявам, ако нямах тия трима приятели, които са първо подпори, а после апостоли.

  И когато говоря за оптимален път за изпълне­ние на нечия мисия, Аз нямам предвид отпадането на неговите страдания, а давам само модел, по който най-мъчителните страдания да бъдат съчетани с най-плодотворната работа.

  На първо място, почивай; на второ място – под­пирай; и само когато ти остане време и сила, работи за Словото, и после за музиката. Самота или тясно общуване, продължителни или кратки престои в дома на най-сродното, излитане в пределите на Мъдростта и на Истината или гмуркане в най-долни вертепи – всичко това се диктува вътре в душата ти, когато самó си дойде отвътре. Дори и да кажа на някого, че това и това е най-хубаво, че планът в най-оптимален вид е еди какъв си, не винаги това е най-доброто, понеже дава блестящи резултати, но се постига с напъване. Аз не искам постижения по пътя на мъчението, а страдания по пътя на собствения успешен усет – страдания, работа, творчество, ко­ито не са продиктувани от Елма отвънка, а от Елма вътре в душата ви, понеже така глината се пече съ­вършено, даже и когато се мислите за напълно про­пукани. Затова, одобрявам вярата ви и вашите пи­тания, ценя високо готовността ви да изпълните волята на Небето точка по точка, ала най-високо Аз ценя естественото движение на живота, в което па­дания и ставания произлизат от вашето собствено, т.е. пак Моето горене отвътре; и справките с Мои агенти отвънка се правят само в изключителни слу­чаи, а се пита повече по идейни въпроси. Така съд­бата е най-сладка и гозбата – най-божествено вкусна, понеже пътя, който сте извървели, е път па­норамен, път на вашата собствена воля и собствено чувство, решение.

  И най-страхотните провали и отчаяния, стига­нето до пълно безсмислие, зациклянето в затворено пространство, овладяването от пълно безразличие или чувството за обреченост Ме съдържат по-пълно, отколкото инструкциите, които ви давам отвънка и които бихте изпълнили по ноти. Разбира се, че мога да ви въведа в световете на Вечното; разбира се, че мога да ви излекувам мигновено; разбира се, че мога да ви направя монолитни и напълно безтрепетни, както Архатите на Сините Пламъци. Ала да ви нап­рави някой на нещо, та дори и самият Грънчар на творението, в напълно завършен вид, без участието на вашата собствена воля и решение и без процеса на естествените събития без съобразяване с Мо­ята Идеална Матрица - това не съм Аз. Вашата сво­бодна воля струва повече, отколкото всички произ­ведения на Моя Побратим, който изработва модели със собствените си ръце от началото до края. Тия модели са без искра Божия и никога не могат да из­питват страдания, отчаяние, катаклизми на духа и душата, невероятни отчуждения от Бога и от всичко останало, но затова пък се разпадат като шумата в гората. И вие често искате да се разпад­нете окончателно, понеже неопределеността и лип­сата на система, на някакво по-ясно островче в да­лечината, довежда и е довеждало и илухими до чувс­тво за безперспективност.

 Казвам: оставете се на вълните, оставете се на циклоните, оставете се на пълното и дълго без­ветрие и добийте на практика съвършеното, най-съвършено Божие качество – блаженост, неизменна блаженост! Не че трепети няма да ви разтърсват отвънка; не че спазми няма да ви смачкват, подобно на сюнгер, до мъничка пъпчица; не че славни страда­ния няма да ви разбиват на части в пространствата; но Христовата, Божията радост на вечна блаженост нека да бъде Птицата Феникс, която възкръсва безс­пирно от всякаква пепел и ви води - за мигове или Бо­жии вечности - в тучни предели, където пасат слънца и ръката на Татко ни обласкава всякое морно създание! Нека въздишката на духа ни, изтръгната от дълбините на най-неизбродната интровселена, се превърне в собствени райове за същества, неизбро­ими в бъдното – същества, на които сте вие, вие, вие, вие, пак вие родители! Ако не бяхте въздъхвали, светлините по небето ви нощем щяха постепенно да угаснат, една подир друга…

  Питате: може ли без въздишки?

  Може, ала трябва да слушате. Слушането на себе си е всичкото; ала всичкото... като "всичко без малко"… Туй, малкото, е “нищожно” нещо, но то под­квасва морето от мляко; то е същата оная глава на топлийка, която попада в галактика и накарва осно­вите й да потреперат! Малка е, много е малка час­тицата на волята Божия, която трябва да прие­мете, ала твърдо, на практика, за да могат тексто­вете да се разкрият обнажени и крилете на Делото да се отърсят от сажди и гръмнат във въздуха, ро­дени от химна на Словото!

 Подсказвам, подсказвам на всички вам, първок­ласници, които повтаряте първия клас на Великото Дело до призляване: докато не почнете да живеете по приятели и приятели да живеят при вас през три денонощия в седмицата, с едно огромно разнообра­зие, нашето Дело ще тъпче на място, а Словото ще пръска от мъка отгоре ви и ще иска сарачи да го об­личат, подпори да го подпират, за да не пламне светът ви предварително...

 Същевременно, не е достатъчно само трима, шестима или само дванадесет да напънат невиждани мишци, за да престанат повтарянето на първото отделение. Понеделник ще прекарвате в семейст­вото си. Ще се сетите за някой кръвен роднина, ко­гато семейство си нямате. Ще започнете от срав­нително най-близкия.

 (За някои хора не важат близките от рода, а въобще бременните, кърмещите и всички други майки и деца, понеже в божествения свят няма понятие "чужди" – б.п.)

Вторник е законът на жребия, но за него ще ви чета цяла лекция, за да не стане Домът Ми вeртеп и свърталище. Сряда ще прекар­вате по петима, по много, по колкото искате. Важ­ното е обмяната – обмяна на аури. При това, не се приближавайте на повече от един метър, когато се касае за срядата. В четвъртък сте свободни – пра­вете каквото си искате. В петък отивате при лю­бимия; или нека той дойде при вас, ако ще от звез­дите.

 (За определена категория хора това не важи в човешкия и ангелсикя смисъл. За божествения човек или Ученика, в случая важи свещеното положение "Когото Бог ни прати; при когото Бог ни прати".  То важи и за всички други дни, но в петък и при други Венерини влияния Бог ни свързва с човек, когото ще харесаме най-много и той нас, тъй като така се зачеват най-здрави и съвършени същества с монада, независимо дали ще се родят физически или в друго измерение – б.п.)

Събота останете сам, при това недостъпен; а неделя правете пак каквото си искате, но по божес­твен начин – да имат предимство дечицата.

(Както е казал Христос още преди 2000 години, в събота може да има изключения и да се прави добро, да се общува – б.п.)
 Ако живеете по този начин, ако престанете да Ме лъжете и да лъжете Седемте Жажди на душата си без да спазвате тия напътствия постоянно, а само когато ви го иска душата, тогава можете да бъдете уверени, че Царството Божие ще слезе на Земята напълно и плодовете на градината райска ще бъдат плодове на безсмъртие.

 Само едно помнете: никакво насилие над себе си, над ближния и над Великата Разумна Природа!

   Поискахте метод – повтарям го. Но ако тия съ­жителства ви станат канон и вие почнете да се въртите по гори и квартири подобно на улавите от някоя лудница, понеже "сам Елма" го бил казал, а вътре да ври и кипи в сърцето ви от лоши мисли, представи, съмнения, подозрения – тогава, повяр­вайте Ми, ще разруша и такова втвърдяване, без да Ми мигне окото! Същевременно, не забравяйте: по­добни опити ще се правят тогава, когато вече сте сгрупирали шестима или дванадесет души, и от тая бройка нагоре ще допуснете орфична размяна само при наличие на друга орфическа група. Същевре­менно, синовете, дъщерите на Бога, които ще се ро­дят от такова общуване, заедно с техните майки, трябва да бъдат поставени в центъра на Едема – на тия тихи и дивни градини, които вие отсега ще създавате. И ако нещо полипсва на някого, роден или родил в такава градина - от житното зърно до простора на всички вселени, - то ще закрия такава градина и ще откарам Моите си на място, където Майката и Детето не са бреме, а смисъл над всич­ките смисли божествени!

СЪДЪРЖАНИЕ
/