Книга 14

 21.VІІІ.126(1990)г.
Рила, Езерото на Чистотата

ОСИЯНИЕ ЗА ДЪГАТА

15,07ч.
       Велико е троичното отношение на живота към Христовите багри! Багрите са приказката на Опре­деленото Битие, мантията на Елма, изтъкана от зари, слънце и небесни дъги. Радостта на Отца се къпе в 7-те багри на най-великата небесна прегръдка – прегръдката на Майката и Младенеца. Съвършен­ството на Майката Божия се пръска на милиарди водни пръски, пронизващи цялата ясновселена с щастие невъобразимо. Синът на Отца – Младенецът - седи на искряща морава, а зад него ослепително свети Небесният Крал на пламтенето. Отсреща, над вечни бездънни простори, Радостта на Отца Му се среща с небесния Мир на Пралайя, прозрачна, не­винна, разбита на цели Вселени от капчици влага.
И ето, че чудото става: пред очите на Рож­бата тяхна изведнъж се явява Дъгата – по-чиста и истинна от всичко творено и несътворено. Трепе­тът на Пралайя в прегръдките на Светлината, на­чалото на преклонението, поклонът пред Вечно Лю­бимия – ето какво е живото багрохваление и псал­моцветие на сърцето!
           Без преклонение, преломление, преосвещение, Мирът на Пралайя щеше да бъде безцветен.
          Плетениците на Пралайя са напълно безц­ветни, невидими, спотаени от всички всесилови ли­нии. Пралайя сънува небагрено, а нейните сънища плуват около Отца подобно на чисто сребро от лунно моление! Само зората, когато настъпи, вели­ката плетеница на Майката Божия отзвънява в ро­зово, но звън не се чува от никого. И само след залез, дълбоко в необята на нейната въздишка, орнамен­тите на Душата й замалко стават сини, незабрав­ково сини, отвлечени... Само туй са двата божест­вени цвята, които се раждат от целувката на всяка предутрин и въздуха на всяка тайнствена предвечер. Това са двата божествени тона, които са вечни, предименни, пълни и цялостни, и не се преломяват през призмата на духовната сфера. Мирът на Миро­вата Душа, осияна от Славата Божия, отеква във всичките млечни обители подобно на синкав вечер­ник, въздъхнал от мир и покой на Земята.
          Радостта на Пралайя, посрещаща всяка утрин на Битието с Любов целомъдрена, е - по розово бли­кане - равна на Любовта на Най-Благия. Значи, не само Бог е обсипан отвън и отвътре с ухания, мисли и багри от розата, но и утрото на Пралайя е напълно подобно на нея. Това е, защото Очакването на Люби­мия е нещо по-голямо от Неговото пристигане и, на практика, равно на Бога. Това е, защото заминава­нето на Любимия е по-нежно лазурно от самия лазур на полето “наири”, в което бълнуват поетите, и по тая причина светът на отсъствието, което запазва душевното щастие неосквернено от мъка, е свят, по-горен от Сините Пламъци и равен напълно на си­ньото на Божия Дух необгледен.
           Цветовете, дъгата и всичките гами от щас­тия между изгрева и залеза са палитра на ангели и скáла от радости, напиваща с трепети предимно Мира на духовете. Незабравката, разтворена над Битието, и най-крехката шипкова чашка, разлята безкрайно под него, макар и да го проникват, живеят далече, далеч извън него, понеже са багри на Бога. Мирът без основание за мир и радостта без основа­ние за радост са спектър, недостъпен за супервсе­лената и всички духовни и земни създания. И тъкмо по тази причина, за тези два цвята, подобни на Бога и на Духа Му, Аз ще ви говоря по-подробно накрая, ко­гато притворим последната страница на Словото за Дъгата. Дъгата на физическия и на духовния ден е седморна и покрива Небето отгоре и частта на Зе­мята отдолу, образувайки свещена окръжност. Тя отговаря на всичките радости, които произтичат от обмяната, съвършенството и пътя само нагоре. Истинската Дъга – Дъгата на Ултравселената - е синя отвътре, подобно на цвят от незабравка, и най-нежно розова отвънка, потопена в бялото на Хрис­товата преданост.
          И така, дерзайте ученици на духовното седмоц­ветие!
          Няма път към синьо и розово, ако не минете първо през седморната стълба. Само реализираните очаквания напълват със смисъл телата на всички духовни йерархии. Само материализираното последствие довежда до мир и спокойствие телата на всички физически рожби и творения. Докато най-после един ден не разберат, че тяхната степен е само един нищожен бисер в морето от бисери в сравнение с Бога, с Неговия Дух, те никога няма да постигнат онова, що не е седморно: да очакваш без надежда и да си отпочиваш в мир, без нищо очаквано да се е слу­чило...

СЪДЪРЖАНИЕ
/