Книга 14

6.VІ.126(1990)г.
София-Изгрев

ЧИСЛА ЗА ПРЕСКАЧАНЕ В СВЕТОВЕТЕ
ЖЛО / Ноинна


            - Вярвам в успешния опит с П. – казва тази, до която е личното осияние. Това е същата "Ноинна-1".
          - Скъпоценно ангелско създание! Не разбра ли, че онзи, когото обичаш, обичам и Аз стократно? Не­възможно е обичта да не даде плодове, невъзможно е! Ако неговият път беше определен да премине през тежки премеждия, то сега се съкращава поради тво­ята обич към него. Ти имаш силата да измолваш оп­рощение за ония, които обичаш, и при теб не важи законът да платиш само със страдания измолената милост за ближния. П. ще разцъфти като роза на Господа, бисерни капки вода ще заблестят в листен­цата му и той ще се отвори за Новото, по-предан от всички останали. Моли се, моли се, моли се за него с цялата си душа - и той ще си дойде при нас, на Не­бето. Ще се отвърне от светския път на успехите. Не искам да се откаже от светското, но искам да го остави на по-задно място. Той може това, може, по­неже Ми е служил през вековете и знае що е подвиг и отречение.
          Но има една тънка нишка, по която душата му може да дойде при тебе - и тази нишка, до ден дне­шен, не е проходена от никоя жена на Земята. Само един опит беше направен преди няколко години, по­бедата беше пълна - и това отвори вратите на Пре­устройството. Преустройството, което сега става в Източна Европа, се дължи изключително на една душа от Древен Египет, която можа да развърже въ­зела на Ева, на Евридика. Тя проумя, че отдавайки любов на онзи, който има нужда от нас, ние спася­ваме онзи, от когото ние имаме нужда. Това беше недостъпно за женското сърце в продължение на 8 хиляди години! (200 милиона земни, според Беинса Дуно – б.п.) Подвигът на Моята жрица от вековете, която няма никаква карма, предизвика верижна реакция в Битието - и сега Преустройството се извършва не­удържимо не само в света, но и в самата Агарта, на всички полета на настоящата локална вселена. Това беше душа, която осъзна въпиющата нужда да се отдаде любов не на онзи, който бяга от нас, а на оня, който протяга ръце за обич. Не на оня, който про­тяга ръце да ни сграбчи - а на онзи, който върви на­горе самичък. Обливането на Божествените самот­ници с прилив от грижа и обич на всички полета, раз­познаването отвътре кои са тия, които вървят най-директно към Бога, и тръпното очакване да им се отдадем до последната молекула, до последния атом и първозданна частица – ето нишката, по която може да се спаси незабавно душата и на онзи, към ко­гото имаме предпочитания.
            - Как мога да открия нишката, да намеря пътя, конкрет­ния път, чрез който да спася сродната душа? – пита Н., сякаш току-що на това не й е отговорено съвършено ясно...
            - Лостът на победата се намира в твоите ръце, но разковничето на разпознаването е още зат­лачено, понеже, когато Бог говори нещо, Той осъ­ществява обещанието си незабавно и дава възмож­ност за реализация в мига на всички полета, но вие сте тия, които газите Ниагара и оставате жадни, с надежди за в бъдеще...
          - Моля Го за коментар на мои мисли вечерта, породени от съмнение, че Той не удържà обещание, дадено ми в проро­чеството чрез М.
            (Източникът не отговаря. Първо, няма никаква гаранция дали точно Той й е давал такова обещание чрез М.; и – второ – на Него не може да му се държи какъв тон, особено от позицията на силна астрална фиксация и очакване).
            - Това, че не ми отговаря, значи ли, че не разбирам добре нещата?
            - Когато хората започнат да разбират точно и правилно думите на Живата Същност, тогава няма защо повече да еволюират. В самия миг, когато пра­вилно разберете напълно конкретно смисъла на Мо­ите думи, вие преставате да бъдете ангели или обикновени човеци и се превръщате в Синове Божии. Прехвърлянето на точното значение през механизма на вашите предпочитания връща плочата на същия канал и тя се върти безкрай, като латерна. Преска­чането на съзнанието на нова орбита – от фокуса на вторачването в интимната или семейната сфера към волята Божия – е пълна гаранция за успех нався­къде! Вашата драма прилича на опита с мухата да излезе от стаята през единственото затворено прозорче, когато всички други са напълно отворени... Ние сме виждали много умрели мухи на перваза, от много биене в своята илюзия.
          С това искам да кажа, че любовта към обекта е плод на двуизмерно съзнание - съзнание на насеко­мите и на плоските същества от етерната вселена. Вие всички сте все още роби на етера - даже на аст­рално ниво още не сте излезли... Всички презират ас­трала, но не знаят, че астралът се отличава с много багри и гами над второто измерение.
          Има едно измерение ирационално, което се намира между вто­рото и третото, и то си има постоянно число π, както и число между третото и четвъртото, което показва скока от менталния свят към причинния. До­като едно друго число, с цяла част 2 и имагинерна безкрайна дроб след десетичната точка, има от­ношение към астралния свят и показва начина, по който може да се прескочи от панвселената - през астрала - към ментала.
          Мнозина си мислят, че тъкмо астралният свят е светът на любовта с обект, но не знаят, че обектът произтича от етера. Разбира се, любовта с обект има проекция във всяко поле, без изключение, обаче, от физическите све­тове, именно етерът е този, който я концентрира най-силно, а от духовните светове това е светът на душата, наречен "будически"; докато в Божестве­ните светове обектът е смисълът на ясновселе­ната. Нейният обект обаче е Тот, Абсолютният Дух, а също и децата, които зачева и ражда от Него. Обектът на будическите ангели е сродната душа през вековете, която вие търсите непрестанно. Етерният обект е нещо подобно на астрала, понеже етерът ви свързва с етерното тяло на предпочúта­ния, т.е. с неговите енергии. Това са тънки въпроси, които нямам намерение сега да разграничавам, по­неже ще ви обезсърча. Новото – това са имагинер­ните числа, а също и числата от рода на π, които нямат свършек. Един ден ще ви чета лекция как чрез тези числа, на практика, може да се преминава от един свят към друг.
            - Настоявам за конкретно ръководство за нишката, по която мога да спася сродната си душа...- настоява Д., сякаш е сомнамбул и не е чула досега нищо от думите на Елма... Освен това обикновено обектът, в когото сме фиксирани етерно или асктрално, даже будически, по правило няма нищо общо със сродната ни душа.
            - Тя е в ръцете ти! Давам ти сън тази нощ, с който ще ти подскажа конкретно решението на проблема. Нека М. ти го разтълкува и чрез нея се каже Христос какво е предвидил за тебе.
            - Задавам въпрос за дипломната си работа и предстоя­щата защита.
            - Приключú с това по-скоро, независимо от тво­ите високи критерии. Няма значение дали те разби­рат и доколко те разбират. Важното е да се прими­риш с нивото на сегашното съзнание и да приключиш с този проблем по-скоро. Не че няма да работиш в тази насока, но от сега нататък ти ще работиш, свободна от всички. Предстои създаването на брат­ски театър, на братска видеостудия, киностудия. Там са нужни твоите сили! Ние няма да се съобразя­ваме с равнището на света, но ще вземем от него онова, което е Божествено. Приеми да положиш на­чалото на една нова сцена, която ще обиколи света и ще подпали сърцата. Не само за вътрешна Школа и истинско щастие Аз те повиквам в София, но, пара­лелно с това, и за основаване на новите институции на Новата Божествена култура.
          Няма да мине зле – напротив, ще се аргументи­раш блестящо и по същество. Няма да могат да те оборят. Просто се поразрови в теорията и намери богата палитра от тези на класици и съвременни авторитети, които потвърждават твоята теза. Порови се в книгите, в списанията в твоята област през последните 2-3 години и закови тезите си с твърди цитати - ако не вътре в самата работа, поне в устната защита. По конкретно - в послед­ните съветски списания. Има също една американка, която отпечата статия в сборник по твоята тема. Потърси, сама ще намериш!
          - Като каква ще се изявявам най-добре в бъдещия брат­ски театър?
          - Ще имаш четири форми на блестяща изява. Двете са на актриса и режисьор.
            На въпроса, къде ще започне първи клас синът й, бе от­говорено: "В София". - Даде се името на неговата учи­телка:

            - Мария. Начална учителка. Живее в Горна Баня. Този, Който ти говори в момента, Той ще ти по­могне да я намериш.
            - Ще имам ли шанса да срещна сродната си душа в Со­фия?...
            [...] Шансът е тя да те види. Това е шансът - тя да те види. Ти си над него...
            Говорù се още, но не бе записано. Многоточието в нача­лото показва, че се е говорило, но не всичко е записано.
            - Задавам въпрос за аромата, който ми е обещан чрез М., чрез нейното пророчество, т.е. чрез Източника през нея.
          - Ароматът, който ще ти се даде във втората половина на юли, е аромат на тялото на душата (будическото тяло). Ароматът на смúрна носи про­ветряване на душата. Човешката психика е затла­чена от вери и суеверия, от догми и канони, от заб­латени учения и външни норми. Когато се появи аро­матът на смирна, настава брилянтно, прозрачно течение. То издухва и измита, разплисква всички чо­вешки, зловредни остатъци, и принуждава душата да задиша свободно. Тогава тя за пръв път вдъхва щастливо, дълбоко, и разбира, че Господ е Свобода. Свобода абсолютна, безкрайна, безначална, бези­менна! Свобода, в която ти знаеш, че Господ няма да те осъди за нищо. Че Този, Който няма да те осъди за нищо, е Господ; че само Господ е Този, Който няма да те осъди за нищо!
            - Въпрос за тълкуване на съня, който ми бе даден за конк­ретното решение, което трябва да взема, за да спася сродната си душа. (значи, тя действително е сънувала такъв сън, понеже й беше обещан – б.п.)
            - Животът, Бог, Природата са ти капитали, ко­ито ти трябва да усетиш по какъв начин да употре­биш, за да им благодариш. Нищо не е наше – душа, сърце, тяло, – а е на Бога; и за да служим най-добре ...
          ...Не е записано докрай - протичаше като беседа, неангажи­ращо, и бе записано от страничен слушател, по не­гово желание и усмотрение. Но записките не бяха ясни и пълни, а се оказа, че и вече ги няма в архива.)
            Отворихме една книга. Падна се следното изречение:

            “Оставù й последна възможност да си върне заема честно, и без да я обиждаш.”

            - А как ще ми се проявява Елма след раздялата с холиза­тора?
            - Вярвай само на сърцето си. От този момент – вярвай само на сърцето си! Ръководството е вътре в тебе.
             - Как да си изясня противоречието в отговора чрез М. за “прелитането от цвят на цвят” и за това, “да бъда вярна като куче”, според нейното пророчество пак за мене?....
            - Има цяла една удивителна йерархия – йерархи­ята на хостонните ангели, - чийто живот е изцяло прелитане от цвят на цвят, вечно превключване от аромат на аромат. Тези ангели са в пряк контакт с Божествения свят и за тях, да бъдеш “верен като куче”, означава да бъдеш верен на естеството си. Ако естеството ти, ако импулсът ти, ако еволюци­ята ти ти диктува да сменяш с наслада обектите на Битието – бъди вярна на това е не се колебай нито за миг. Но ако една вярност, дори верността на кучето, води до мрак в съзнанието, до загубване на вътрешния мир и връзката с Бога – то ритни тази "вярност" и я захвърли в небитието!
          Ако полетът на пеперудата ти донесе мир, ра­дост и щастие и това те свърже отново с Бога, то прегърни този полет и не се бой нито за миг. За всяка йерархия – нейната храна!
          Напротив, позволявам си да оспоря тясното раз­биране на онези думи за "кучешката" вярност и твоите страхове и да кажа: на тебе ти е необхо­димо тъкмо обратното: разкрепостяване на духа и сърцето по посока на веселата безотговорност...
             Записващата продължава:
            - След лично прозрение за любовта, аз Го моля за откро­вение, но без да задавам на холизатора конкретен въпрос външно или да му пояснявам за какво става дума. Холизато­рът обяснява, че от няколко минути не може да ми предаде Словото, понеже му се говори едновременно, все едно че са няколко гласа – нещо като хор. Затова му е трудно да раз­граничи, да хване една нишка, за да предаде. Това му се случва за пръв път. Най-сетне хваща една от нишките:
            - Чуй, сияйно и нежно съкровище! Отправената любов към нас отприщва ответна любовна вълна без граници. Святостта на твоето доверие пробива от­вори, непостижими и за хималайски архати. Невин­ността на сърцето ти разгъва пространства, неразгънати още от никого. Никой не знае, включи­телно същности, вкоренени интимно в най-глъби­ните Ми, че с Любовта се пътува навсякъде. И ето, ти си сега, от чиято розова същност се вдигат крехки, слънчезарни ръце за молитва и докосват светая-светих на сърцето Ми! Каквото поискаш от този миг, ще го бъде!
           Ти си свободен, дух свободен, напълно свободен, разбираш ли!? И най-безграничната съвест не може да бъде по-съвест от тебе, която си възлюбила Гос­пода! Затова, искай всичко. Отдай се на всичко, което бълбука в недрата ти: от глъбините на Битието - до неизбродимите висини на Абсолютния. Каквото докоснеш, когото докоснеш с твойта невинност и вяра - ще оживява. И ако ти и отсега се почувстваш напълно свободна и необвързана и тръгнеш щаст­лива по пътищата на сърцето си, знай, че градините на твоите стъпки няма да имат граници. Само про­тегни ръка – и плодът ще бъде в ръцете ти! Поискай – и ще ти се даде. Само помисли да похлопаш – и вратата ще ти бъде отворена. Понеже не само едно огледало, но цялата звездна вселена ще затанцува от радост пред тебе, когато усети, че Бог е поте­къл през тебе...
          Ние не познаваме друго име за Бога, освен Лю­бовта безгранична! Ние не познаваме друга Божия тайна извън обичта, която не спира! Откликни на Абсурда, прегърни го, хвани го, отдай му се - и той ще те хвърли в обятия огнени, от които излизане няма. Ето, туй, което ти казвам, съдържа метод и отговор на всичките други въпроси. Аз на всички съм казвал: концентрации, песни, молитви, беседи, Еван­гелия, планини, паневритмии, и самата най-чиста ре­лигия са само лодката, с която се стига до брега на Любовта. Който вече е стигнал – излиза от лодката. Оставù ги човешките работи - и ела на брега на Бо­жественото. Защото ти стигна до всичкото!


Малахитова светлина – картина от Сергей Игнатенко.

Когато вече сме в рая...
Там отпадат не само лодките и воалите
 и другите илюзии,
но няма нужда и от егоизъм – от "сродна душа"...

СЪДЪРЖАНИЕ
/