Книга 14

1.V.126(1990)г.
София-Изгрев

ОТЕЦ КАТО МАХАЛО.
 НЕДРАЛНАТА СИЛА НА СЛОВОТО
ЖЛО / КТК


20,17-21,40ч.
          Няма нищо опасно - на тази Земя отливът е не­избежен закон. Отливи съм имал и Аз, и имам, когато съм на Земята. Без отлив, прилив никога не може да има. Когато нямате настроение и когато не сте здрави, и когато сте нещастни, слаби, изоставени от Духа, пак работите: понеже вашият отлив е при­лив за някоя душа в Битието, организирана противо­положно на вас. На окултен език казано, когато вие сте в ямата, онзи, който е вашата полярност, въз­лиза на върха. Не се ли тревожите, ще се тревожи той. Тревожите ли се, той, и  на самия връх, пак ще има проблеми. Наистина, може да си допуснал ня­кои грешки, но ученикът греши, греши даже Учите­лят, макар и много рядко. Но грешките не са грехове, а това е най-важното.
          Ако искате, някога ще ви говоря по-подробно от­носно Махалото, като най-велик принцип, по който Отец се проявява. Нашият контакт с вас не е на мисловна база, а именно чрез махало, понеже самият Отец никога ни би създал света, ако не се проявя­ваше като най-великото Махало. Може да се каже, че Отец е Махало, излизащо постоянно от Точката по неизчислимите радиуси на Неопределеното Битие. На тази основа, препоръчах холизацията чрез махало не само като метод за преминаване на съществата от микросвета и макросвета на земята, но и като пряк контакт с Отца чрез Мене. Понеже Аз, именно, съм Оня, Който съм всички радиуси! По тази причина, Моят знак е Звездата!
Може да се каже, че отиването на махалото от центъра навън означава навлизане в периферията, отдалечаване от Отца, поради което се изпитва носталгия по Него, мъка, скръб, отчуждение. Но за сегашното ви ниво няма никакъв друг начин да пос­тигнете обективация на мечтите и плановете си, освен чрез натоварване, носталгия, потиснатост, страдания. Наближи ли обективацията, близка ли е победата, непременно потиснатостта е симп­том. Така че, покоят на духа и блаженството на ду­шата са само в Центъра, при Отца.
          На теб препоръчвам нищо да не те тревожи, особено когато най-много си потиснат. На Своите Си казвам винаги: притискам ви Аз, не брат Ми.
          (Тук и по-нататък Елма нарича дявола свой брат, в духа на обясне­нията в холизациите (напр. "Христос и брат Му – дявола"), че дяволът е най-талантривият отрицателен герой в Пиесата, но не е лош  – той също е Син Божий - б.п.)

          Притискам ли Аз, непременно резултатът ще е кра­сота и безсмъртие. А притиска ли той, пак е по­лезно, само че много по-дълъг и страшен е пътят през пъкъла. Притисканите от Мен не са никак много на тая земя, така че, приеми Ме, моля те, по­неже обичам душата ти отколе. Почувствай вещата Ми ръка и Ми вярвай, че съм опитен в притискането, също толкова, колкото и когато освобождавам.
          По Словото нямаш повече работа, освен чрез методическо ръководство или по вдъхновение, но вече никога – "изнасилване". Опитай да се разтовариш от тревоги кое как ще върви, прави всичко с аб­солютно разположение и не мисли за никакви срокове. Аз чакам отпечатването на беседите Си повече от половин век, така че още половин век не е нищо за Мене... На тази Земя така е – брат Ми намира начин неговите дела да стават бързо и качествено, по­неже съблазнява хората с пари, а пък Аз се надявам на бавни и много мъчителни усилия в началото. Та­кова едно усилие обаче, такъв един ред, написан от свещената ръка на ученика, тежи повече от всич­кото злато в космоса и спасява повече души, откол­кото всичките църкви и манастири!
 Не мислете, че сте си свършили работата. Тая книга, за която копнеете, ще излезе. Ще излязат и другите, непременно! Но те не са за Моите. Моите усещат Словото още когато съм го произнесъл, още когато е скриптяло перото на апостола в мрачната килия или когато сте си вадили очите да нижете ду­мите Ми с последни усилия. Словото, на този етап, се лее в причинния свят на талази, на огромни вълни, на пространства, необгледни от никоя мощна снага! В бъдеще оня, който подозира, че някъде се преписва Слово от самия оригинал, ще си слага палатка наб­лизо до свещения Първоапостол или направо ще спи гол навън пред прага му, понеже при първо препис­ване на Словото причинният свят е напълно отво­рен. Това е шанс един на милиарди! Има специална божествена формула, чрез която може да се изчисли точно мощта на Словото, когато се произнася, на­маляването на тая мощ при стенографиране или преписване и прогресивното намаляване при разп­ространение.
(Това е първото конкретно споменаване на принципа на словометрията, за която по-късно Елма ще даде обширни обяснения и наистина ще се стигне до математи­ческа формула)

"Молитва на искрата Божия" от Елма, преведена на латвийски език и написана и оформена по законите на словометрията.

          Който Ме е слушал пряко на Изгрева, на Рила или някъде из древността, някъде из световете, той влиза направо в божествения свят! Който не Ме е слушал, но е прочел първите отпечатъци или е прос­лушал първия матерен запис на Словото, той се по­тапя направо в атмичния свят – там, където Сло­вото става Дело. А преписването, презаписването на първото машинно издание на Словото от самия ръкопис, преди да е било изкарано в повече от един екземпляр, има силата да отваря принципното поле. Ако преписването става на ръка, отваря песента на душата – будическия свят – още по-високо от при­чинния. Ако някой иска да попадне направо в будичес­кия свят, той трябва да преписва Словото на ръка, и то от самите оригинали! Преписано от отпечатан том по обикновения начин, при над 1 000 екземпляра, ръкописното Слово намалява силата си значително.
          Аз и друг път съм ви говорил за подобни све­щени закони. Преди да се отпечата Словото в книги, то е абсолютно неограничено в причинното поле на планетата, и от работата на апостолите по места по неговото преписване, четене и обсъждане, про­никващата му способност става пословична. Щом като се вкара веднъж в метални машини и премине през шум, процедури и размножение, то се разрежда в пространството, но отива в книгите, където дава надежда на неофитите, на прохождащите, на непъл­ноценните, на които не е още дошъл часът да прие­мат Словото от атмосферата.
          Наистина, велико е вашето дело да докарате Словото до масов печат и това съм ви го поискал самият Аз, но никога не забравяйте, че основната работа ние сме си свършили. Когато четете едно осияние, една беседа от ръкопис и преживявате Сло­вото с цялата си душа, това се равнява на тираж 80 000 тома, по сила на сумарно въздействие! На тези, които работят по тозиначин, Словото отк­рива необозрими перспективи.
          Никой няма и не може да има връзка с Отца, ако не се е докоснал до Словото. А ето, вие плувате в неговите първоизвори! Съществата, познаващи Словото, ангелите и божествата, нуждаещи се от Словото като от слънце, въздух и хляб, напускат своите обители и пак успяват да открият мястото, времето, първоапостола, който се къпе в първоизво­рите на Словото! Потопяването в първоизворите на Словото е нирвана, нямаща равна на себе си никъде в Битието! Ползата от неотпечатаното Слово, по този начин, е огромна, понеже сте в един извор с бо­жества и ангели от много полета, бития и времена. Почнете ли да го печатате, първоизворите се от­теглят навътре и съществата си отиват. Позна­вайки този закон, Аз не съм толкова глупав като премиерите и първоидеолозите, да Ми отпечатват книгите незабавно и в огромни тиражи... Това значи да си оплюя учението и никой да не Ме чете, освен олигофрените на духа. Не че няма изключения от правилото, но те са редки и изключително отго­ворни.
         ОТ, ОТÁН, ОНОТÁН!
          Имай силата да си слаб, имай слабостта да си си­лен...
            - Методологическите указания за работа със Словото, чрез холизация ли ще бъдат получени? (КТК)
          - По твой усет; и само когато не можеш да си отговориш, ще питаш.
            - Изключение ли е състоянието на преодоляване състоя­нието на болка, потиснатост, тъга, постигнато чрез радостта? (КТК)
            - Наистина е едно изключение; но по отношение на Проявеното Битие, когато радостта те обземе, независимо от скръбта и надделее над скръбта, ти излизаш от Определеното и Проявеното Битие и се издигаш в Неопределеното – Битието на Отца. А Отец значи Радост! Няма нищо по-хубаво от това, стига човек да успее.
            - Може ли да се постигне това състояние да бъде посто­янно?
            - Аз наричам това “брамсовост на духа” – еднов­ременно звучене на ниската и високата тема, само че в определен момент ниската тема се транспо­нира и напълно преобразява онзи, който е успял да излезе в тотвселената. На съвременен ваш език, това означава превръщане на кръстовището в над­лез на духа. Отдолу процесите си текат в едната посока, а отгоре свободно пеят звезди и пространс­тва от щастие. Ето това значи майсторство – си­лата да не се сблъскваш със себе си, със състояни­ето на миналото, с работата на духа в неговите подземия. Понеже и такава работа има - и тя трябва да върви. Да се откажеш от мъката и те­жестта, значи да престанеш да влизаш в подземи­ята, за да освобождаваш роби; или под водата, за да спасяваш удавници. Всяка ваша мъка спасява едно същество! Но излезете ли отгоре, по надлеза на ра­достта, не искайте в подлеза да няма движение, по­неже тогава няма да има и живот. А животът е това: с едната ръка – за Бога, а с другата – в помощ на ближния. В паневритмията съм ви дал този ме­тод, а славянската буква “ж”, отговаряща на Урана, напълно съдържа новото славянско понятие за жи­вота.
            - Какво се получава, когато чрез работата със Словото се достигне до неговото интимно въздействие?
            - Тялото, органите и преживяванията, които организира Словото при недрална работа с него, т.е. интимна, вътрешна работа със Словото, са от нов тип и не са познати на школите, нямащи усет за Христа, за оригиналното Му Слово през вековете и за Словото, което тече в момента. За това тяло, за тези органи, функции и преживявания ще ви говоря специално когато поискате.


Размразяването на Новата Ева

СЪДЪРЖАНИЕ
/