Книга 13

13.ІІІ.126(1990)г.
София - Изгрев

ÈЛМОСЪТ – КОСМОСЪТ НА ЕЛМА

ЖЛО / ВДП


   " ...и ни премести в царството на възлюбения Си Син,14. в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете, 15. и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; 16. понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо: било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено; 17. Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи." (Колосяни 1:16)
                                                                                                                           
20,25 ч.
          Мило ангелско създание!
          Христовият свят се отваря за теб с най-обшир­ните панорами на красотата и Истината. Ласкаво те облива вълната на святостта, приливно те окъпва ведрината на свежата утрин ...
          Пралайя – Мировата Душа – сънува непостижимо за богове и най-висши ангели сказание – сказани­ето за твоята плодна и росна небесна градина – гра­дината, от която пристига невинната ти душа.
          Сънната песен на пчели, пърхането на невиж­дани пеперуди, прелитането на райски птици – всичко туй се носи във въздуха на твоята чистота, на твоето моминство и целомъдрие. Трепетна като градините на цъфнало видение, обсипана с плодни пъпки на праскова, ябълка и череша, пронизана от среброто на майския дъжд, душата ти се носи из нежни пространства, потрисайки цели острови от звезди и океани от същества с миризмата на тво­ята същност! Монадата ти разнася най-странен пролетен дъх на тамян, неизвестен в световете на разума ...
          СОН, СОНÓН, СОНОСАРÓН!
          Ти бе същество от панвселената и много хиля­долетия си била природно, слънчево създание – ангел на цъфналите небесни градини. Ти отскоро си дошла на Земята като човешка монада. Самият Цар на пан­вселената се опасяваше, че е още рано за тебе да влизаш сред хората, че е още твърде крехка и дели­катна сърцевината на природата ти, за да издържи на небитието на цивилизацията. Ти си свикнала да трептиш, да съзерцаваш, да благоговееш пред съвършенството и Абсолюта; ти се привеждаш в тре­пет мигновено от полъха на всяка божествена ми­съл, на всяко сърдечно дихание... Затова тоя труден и особен човешки свят, пълен с твърдост и низост, ти е противен до изнемога. Затова и Роносáн – твоят покровител от Божия свят – прецени, че трябва да се родиш в най-твърдата среда, в най-ко­равата страна, и да преживееш колосално по сила отчуждение, та да се появят в тебе наченки на съп­ротивителни сили.
          Твоята съдба не ще ухае пак на бисерни сънища и ти ще преживееш ред разочарования, та да получи монадата ти прозрачност, подобна на прозрачността на ÈЛМОСА. Природното царство няма оформени монади. Всяко природно творение, минало през Пра­лайя, получава само зародиш на монада, идея за искра Божия, която още не е подпалена. Всяко цвете, атом, частица, поле или животно съдържат спящи кълнове на монади – семена, които са още в хамбара. Нищо, че тези “семена” се движат, растат, живеят – те са още природни, а не човешки, духовни потенции. Това не позволява на отделно творение от даден клас или вид да има отделна физиономия, освен в рамките на определен алгоритъм. Росата на природата не съ­държа онази Христова същност, която ние наре­кохме “прана”, а още по-малко съдържа амрална. За­това и множество векове твоят дух е бил в спящо състояние, в положение на пълна невинност, в подчи­нение на чудни пориви и летежи, от които разцъф­тяха цветовете на някои плодни дървета. Ти и до днес присъстваш в цъфтежа на тия видове по всички кътчета на необятната природа и на всички рав­нища на това цъфтене в етерната вселена. Това, което споменах в началото, има своята мощна омая над теб и чрез тебе - и затова примрú в съзерцание сред такива овошки по време на тяхната сватба! Ти, която можеш да се възраждаш от пепелта и да съ­живяваш стотици същества около тебе, само с едно вдъхване на аромата си в момента на изгрев и залез и в часа на дълбокия размисъл за тяхната сила и същност.
          Тази вечер няма да се разпростра върху тях­ната тайна, но когато поискаш онова осияние, ще ти говоря за символите на цъфтежа – светът на ангел­ските чувства. За туй, що е цъфнала праскова, що е цъфнала ябълка и цъфнала череша в Градината на Отца. Когато се роди ангел на Земята, той ухае дивно на тия най-висши чувства в платното на ан­гелската вселена – панвселената.
          За да могат ангелите да съществуват, те трябва да са влюбени. И ти, която си произлязла от ангел, можеш да оживяваш, само ако си постоянно влюбена – друго име на живота ангелите на знаят.
          И божествата се влюбват, но само ако такава е волята Божия. В естествено състояние, те са пре­дадени на “възлюбеност”, а не на влюбеност. Възлю­беност, влюбеност и любов - ето трите извора на живот в Трите Вселени: Божествената, духовната и физическата. И когато казвам “Бог е Любов”, Аз имам предвид, че Бог е навсякъде, включително и във фи­зическата вселена. “Бог е влюбеност” – ето какво пише в евангелието на ангелите... “Бог е възлюбе­ност” – това е първата истина на божествата.
          Във вашия език няма такива думи, които да отго­варят и в най-малка степен на понятията “влюбване” и “възлюбване”, тъй като те съществу­ват и се познават в супервселената и съответно в ултравселената. Когато пък казвам, че твоята лю­бов е с обект, каквато е въобще ангелската любов, Аз имам предвид, за тебе най-вече, любовта на прас­ковата, ябълката и черешата. Това са цели светове и те изграждат цели небесни култури.
          Без да си влюбена в някого - именно като цъф­нала праскова, ябълка или череша, - ни ти би оста­нала жива, нито онзи, когото обичаш, нито ангелите в честотите на тия цъфтежи.
          Отклик не винаги е възможен, поради различната пробуденост на обичните за ангелското сърдечно цъфтене и поради твоя жребий сега на Земята – въпреки звездните висоти на твоя емоционален идеал. Самотата ще ти бъде тих спътник, и неразб­раността - гостенка. Има неразбрани неща, но има и неразбрани хора. Дори и самите да разбират нещо, такива не са дорасли до чудото на ангелското уха­ние, а то иска саможертва на себе си в името на влюбения в тебе; милост и приласкаване, когато по­чиваш от пóлета на възторга. Поклонниците на твърдите школи, когато не са още зелени - о, когато не са още зелени, подобно на пролетна вейка в гората, - постоянно убиват ангелски чувства в името на "вятъра": сигурност, цели, предмети, химери... Та­къв посветен е влюбен в своите умствени мускули или пък се перчи по сцените на духовния културизъм, но е мъртъв той, мъртъв за дъха на горската ягода, издигащ се нощем чак до света на звездите!...
          Затова, съветвам те, мила Изминда: тайната любов е изход към светли поляни за тебе. Не че няма прозорчета щастие, проветриви сини простори през амбразурите на твоето земно подвижничество. От­дай се тогава с всичките си сили на духа и сърцето си, намери вихрен отдушник, но не чакай от вихъра Вечност в пастта на Земята. Ангелите на панвсе­лената от света на душата или сърцето най-много от всичко копнеят за вечно сливане с онзи, когото обожават. Ала при тъжен жребий на тъжна планета, това не се получава по-често от веднъж на някол­костотин години. Това е парадокс, но преживява­нето на любовта в такива космични мигове наис­тина е равно на вечност, макар и за няколко часа или минути. Това именно става на физическото поле, ко­гато мъжът и жената са в пълно единение и се сли­ват в полето на Бога-Отца, наречено от Мене "тотвселена". Такова осияване не трае секунди, а е постоянно, без никакви граници! Вие се стремите към него на Земята само за мигове, понеже това е единственият ви шанс да се озовете на най-върховното небе и да изпитате онова, което изпитва Тот постоянно.
          Когато обикновените хора се любят, те могат да правят и правят най-често случайни връзки, напи­райки да получат, не да дадат. Когато ангелите се свързват, само един е обектът, който може да им дари туй блаженство от Бога. Ала и когато се отда­ват изцяло, ангелите се отдават само на онзи, с ко­гото им е приятно да общуват и да го приближават към себе си.
          Попитате ли какъв е моралът на божествата, падат всички окови, разрушават се натрупани планини от канони. Там сладостта се получава само ко­гато се раздаваш на онези, при които сам Господ те праща – на онези, които имат нужда от тебе, неза­висимо дали си обикнал лично някого.
          Но това не е за вас, нито за ангелите, нито за един цял огромен клас богове. Когато дойде времето ви, тогава ще разберете и това. Слагам точка на предишното и ти давам нов шанс за небивало щас­тие! Когато Аз погледна някой, той е вече под Моя закрила, той вече ходи под Моето Едемно крило, но го прокарвам и през стръмни урви и пропасти. Ко­гато ти казвам, че миналото свърши в тази минута за тебе, това значи, че ти давам голям шанс да отк­риеш един нов извор на радост за тебе, от който няма да пиеш горчилка. Оставям те да го разпознаеш сама.

СЪДЪРЖАНИЕ
/