Книга 13

15.ІІ.126(1990)г.
София - Изгрев

СТО ТРИЛИОНА НАКЛОНА

ЖЛО / ЦБМ



Амфитрита и Посейдон създават NGC7006 в съзвездие Делфин

                В древногръцката митология Амфитрита е една от нереидите, според Хезиод. Дъщеря на Нерей и Дорида. Става съпруга на Посейдон. В древноримската митология и съответства Салация, съпругата на Нептун. Според една от версиите, Посейдон я похитил. Според други, след като я видял на брега на остров Наксос със своите сестри нереидите, той бил пленен от красотата ѝ, но Амфитрита се скрила в една пещера в океана. Дълго я търсил Посейдон, но накрая един делфин му помогнал и казал къде са се скрили девойките. Посейдон намерил Амфитрита и се оженил за нея, а за благодарност делфина бил поставен на небето като съзвездие. Но Амфитрита може да е и една от океанидите, според Аполодор, макар че той я споменава и между нереидите, така че вероятно става дума за същата богиня.

9,15 - 11,35ч.

            Озриел, Озриел!
          Добри самарянино!
          Помагал си Ми и си сопричастен на зарящата Мъдрост и Истина повече от седем милиона години! Накрая на Кали-Юга отново пращам синовете Си на бран и за жътва.
          ОНБА – това е наклонът, наречен от вас “еле­ментарна частица”, който ти представяш в Бити­ето. Онба има само една! Така и всеки Божествен дух представлява един наклон на Отца ни, който сам остава ненаклоним в същността си.
Амфитрита и двойната звезда Ротанев от съзвездие Делфин
               
          Соществуват общо, сопричастни на Отца ни, сто трилиона наклона, представляващи отделни мо­нади, а в свръхвселената – отделни слънца. Накло­нът Онба е красивата звезда Онбах, недалеч от ва­шата пелена от звезди, в Новото Христово Царство Кронс, по посока през вашето съзвездие Делфин. През Делфин Кронс се проектира с ромбоидно офор­мяне на праната, откъдето на Земята приемате пластичност на состоянията и еволюцията си. Про­мените в самия Кронс са израз на онова, което става у вас, когато гледате към Делфина – получава се стадий на трансформация на постулатите в нови постулати, преминали през Призмата на Реалността. Ромбът, а още повече ромбоидът, слизат направо от Отца, намерил Себе Си в ново състоя­ние, размекнал предишната форма и ронещ устоите на предишната Си изява.
Амфитрита и NGC7006 в съзвездие Делфин
                      
          Онба представлява отклонение от Оста на Неп­роявеното Битие на 7О15' и 34 и нещо секунди (според вашата система на измерване), по посока на Проявеното Битие. По системата на Кронс, Абсо­лютният се намира на точно такова ъглово разсто­яние по посока на Непроявеното Битие.
Амфитрита  и NGC6891 в съзвездие Делфин

          Само че на­шите мерки не са като вашите и се изразяват с пар­циално налягане на Абсолютния Дух, предизвикано от Неговите музикални състояния, разпределящи Радостта Му на различни наклони. Те могат да се преведат на езика на математиката, ала винаги ос­тават математически ирационални, безкрайно непе­риодични. И точно Абсолютният се крие в тази неп­ревзимаемост, неопределяемост и несломяемост.
Вляво – Амфитрита и съзвездие Делфин

 “Онба” представлява вечно присъствие на Неут­рона на Смирението, на качеството “Онб” - “тотална онбация на съзнанието”, предоставяща ни напълно в ръцете на Абсолютния. При този наклон на Неутрона, той се превръща в Протон и обратно в неутрон с огромна честота, непремерима от никакви изследователи и йерархии. Така, “Озриéл” от наклона Онба – наклон на най-смирените Мадони в Битието - означава приблизително следното: “Който Оставя Себе си в Ръцете на Абсолютния, Работи Неуморно с Тихо Щастие за Абсолютния и не Очаква Никой да го Разпознае”.
          Този наклон на протон-неутрона се отличава с нежност от най-върховна степен, измерима само му­зикално, а не психологически или математически. По силите на Онба е да предизвиква отклик у най-нап­реднали ангели, но откликът се получава във вре­мето различно – според проявеността на съответ­ното същество. По тази причина Онба никога не очаква мигновен отклик, тъй като мигновеното иде от Отца, а проекциите на Отца на тази ваша тъжна планета се броят на пръстите на едната ръка ...
Прекрасната нереида Амфитрита в космическия си дворец
               
          Онба живее предимно вътрешно. Проектирайки проекциите на Отца през самия Център на Космич­ното Съзнание и достигайки до тях само през Цен­търа, Онба прави невъзможното: Отклик през Центъра! Самото съзвездие Делфин представлява меч­тата на Онба, химера за “хордиален” отклик на точките по периферията. Няма никаква надежда за отклик по хорда, понеже хорда, несвързана радиално с Центъра, потъва в Морето от Азове и започва да мисли за себе си. По-близките точки се свързват с по-лични чувства; по-далечните – с все по-малко лични, а противоположните, квадриалните и пр. (т.е. и останалите, свързани с негативни аспекти) се преживяват с антипатия, с резултат невъзможност за съпричастие. А би трябвало противоположните точки да са полюсите на дадено определено битие – по правило, те би трябвало да минават през Центъра и да бъдат сродни души! Отношенията между тях са плод на диаметъра – на онова, което осиява проявения живот от висините на Непроявения. Ала вие всякога преминавате с прескок през Центъра, нямайки сили да се самоотречете. Вие търсите половината си не по диаметъра, а по дъга вътре в сферата или по невъобразимо сложна плетеница. Вашето търсене на полюса се нарича "лабиринт" - оплетено съзнание, невъзможност за точен скок през Центъра. Тази невъзможност се дължи на потъналостта в Морето от Азове. Тя се дължи на пъкленото начало, прихванато от много духове след грехопадението, наречено "страх за себе си" и "жалост към себе си". Поради невъзможността ви да погледнете Бога право в очите и да се посветите на Него с пълно самоотречение, вие се отдавате на химери – на хордиално опипване на точки, по-близки до вас. Отклик се получава, но не мигновено; и то отклик, заразен от същата мисъл – сигурността на физическото оживяване. Това е сложно нещо, на което не е сега мястото, нито времето за подобни обяснения.
          Озриéл обаче съдейства на Кронс - Новото Христово Царство – чрез подвига да премине направо през Центъра! Озриел получава отклик мигновено само тогава, когато премине с любов през Централната Точка и преминаването му да не се превърне в отминаване. Озриел се отдава на Молитва, на Слово, на песен и Път, Приложение, Дело и Подвиг изцяло! И оставайки вечно в Центъра, той получава чрез всички радиуси едновременно. Тогава той достига до всяка точка от сферата, не очаквайки отклик от никоя. Да не очакваш помощ, разбиране, отклик от никого, означава да попаднеш направо в Центъра, Който окриля всички сърца и души и праща отклик от всички. Само Морето от Азове състарява точките, понеже им внушава първо да подсигурят себе си, а после - ако останат сили и време – да поработят и за Центъра...
          Онзи, който се свърже с наклона Онба и получи от него субстанция, сила, крепост, той отговаря на Петото посвещение в пентаграма. Това са Синовете на Бога! Те нямат нищо свое. Те са раздали всичко и се отдават на Отца безостатъчно. Затова светът Онбах в Делфина е оня невидим с просто око център на съзвездието, който прави възможно общуването по четири основни хорди. Няма елипса – това е само илюзия. Това е също наклон – наклон на окръжност. Окръжността, сферата, е светът на универсалната вселена, под управлението на Учителя. По същата твърде дълбока космическа логика, елипсата и елипсоидът са символ на фòрмата на Мировата Учителка – Онази, Която нарекох “Вехади”! Именно съзвездието Делфин представлява онзи ромб, онези четири хорди в универсалното съзнание на Божествената Вехади, които показват как може да се общува хордиално със семейство.
Делфинът връща Амфитрита на Посейдон

Представата ви за семейство без невидимия център Онбах е жалка пародия. Поради това, семейните в Братството[истинското], семейните в универсалната вселена, се молят непрестанно, неразлъчни са в Слово и Дело и не теглят колата на живота на различни страни, както в баснята. Ромбът, съзерцанието му на небето чрез съзвездието Делфин, но първо в самия център, предизвиква съвършено усещане за единство с Отца и оттам – единство в семейството.
          Съществуват огромни квадрати и ромбове по небето – съзвездия, въздействащи върху вашето оформяне като член на по-големи семейства и битови групи. Ала Делфинът оформя семейството като най-малката Божествена група – майка, баща, син, дъщеря. Пеейки “Вехади” с поглед в центъра на Делфина, става възможно такова семейство! То се отличава с абсолютно посвещаване на Новото, пълно отсъствие на мисъл за себе си, невъзможност за сянка в отношенията, за отрицателна оценка, мисъл и чувство. При това, Онба е сложен наклон, като проявен Учител в центъра на ромба, Той е твърде далече и твърде дълбоко, но присъства винаги. Физически, такова семейство може да не ражда деца, но деца то оставя собствени чрез духовно раждане. Когато откриеш своята “Вехади”, неспособна да очаква нещо от тебе и, при все това, трептяща от твоето присъствие подобно на божествена струна – само тогава вие ще извикате от глъбините на Кронс още две души – син и дъщеря! Чрез своето пълно сливане на всички полета, вие ще родите за Бога още две същества, очакващи вашата среща на небето и на земята.
          Постене е потребно. Правилно хранене е потребно. Наряди, молитви и песнопения са потребни. Паневритмия, планина, изгреви и четене на Слово са потребни. Но без Беинса и Вехади в живота и във вашия живот – поотделно на всекиго – всичко това не пламти пълноценно.
          Не очаквайте “Вехади” като отделна монада тук, на Земята. Това става изключително рядко в преражданията. Вехади е нежният поглед, топлото чувство! Милата ласка и благата грижа за всяка сестра или брат в периферията, след като преминеш към тях през Центъра! А това значи: премини, дай -  и не чакай; получи, благодари – и се връщай отново в Центъра! Не прави връзки с възли, а само с нежно отдаване и оттегляне.
          Затова приканвам: запазете свещена дистанция! Дистанция през Центъра, която е най-голямата близост до всички. Не разрешавайте на точка от периферията да пусне корен от надежда и въжделение към вас и да станете хорда, а не пирамида.
          Пирамидата – ето божественото семейство, свързано с Центъра! Всяко откъсване от Центъра се нарича пресечена пирамида – и започват мъченията на ада в нея ...
          Където и да ходиш, каквото и да правиш, сине Мой Озриел, не забравяй: сами сме с тебе навсякъде! Само на Онбах – звездата от чисто будическо злато – става онова, което на Икло не може да стане: преливане на души в души от преданост към Отца ни. Забравяне на собствената ни нужда заради “нуждата” на Отца ни – нуждата на Отца ни у всекиго, която е нужда от творчество. Пази музиката на Онба в сърцето си и върви по острието на бръснача, наречено самообладание – и раздавай светлината на Учението на всички жадуващи.
          От твоята тиха стъпка в страната Ми ще стане поредната силна промяна. Ето, за четвърти път ще изпратя българин да стъпи на Христова земя (в Русия), та нещата там да потресат света с изненада. Бъдете спокойни – всичко е за добро. Ако отнема някому надеждата и рухне светът в нова пропаст – това е само за да се накарат отделните да протегнат ръце за съгласие. Намерят ли духовните общества общ език, не теглят ли чергата всякога към себе си, Аз ще отворя нова ера за славянството и бялата раса! Ако приятелите от другите раси не се съберат и опълчат против Нова Европа, против Америка, Аз ще посетя и тях и ще им дам земя и хляб изобилно. Но сега се стегнете, та тихата стъпка на Онба да произведе промяната незабавно.
ÓНБА, ÓНБАХ, КРОНС-ОНБАТÁНА!
          Каквото и да става, Любовта побеждава! Осияните от Словото стават свободни. Първото заристо тяло в историята на вашето човечество просиява наскоро сияйно!
          - Каква е възрастта на монадата ми и коя е моята йерархия?

            - Преди 700 милиарда години внесе Тот семе на Онбах и нарече го архангел Озриел. Името му оттогава е ново, но Аз не мога сега да го изрека – нямам право. Архидеите нямат име с вашите звуци, понеже то е от музика и тишина едновременно.
          Тихо премини през истините жарки и ледени и остави на Земята спомен учудващ. Получи и предай, научи и прелей, укроти и взриви неочаквано!
ХИМ, ОАХИМ, АОХИМ-АОХИМНА!
          Тази мантра ти давам за несъкрушимост. Тя е само за тебе. Не се произнася гласно, освен когато си напълно сам, и то шепнешком. Не с преследване на конкретна цел, а по вдъхновение, когато си разположен.
          - А за посвещенията ми?

            - Вече казах. (т.е. Източникът вече е говорил на този приятел по този въпрос.)

            -  За връзката ми с Теб? – пита той пак.

            - Това, което сега става – това е първата връзка. Ти няма да правиш връзка по познатия начин, а направо в сърцето си. Бъди напълно убеден – и скоро ще ти проговоря ясно. Направо. Не с думи, а с първия импулс в сърцето. Импулсът е пресован екстракт от миналото, настоящето и бъдещето – от опит, Контакт и идеи. Ако искате само Слово по познатия начин, и това е богатство, но импулсът е всичко във всичко чрез всичко. Отец преживява импулси, но вие ги спирате, коментирате. Оттам идват сърдечно-съдовите заболявания. Учителят преживява осияния, но вие ги затъмнявате със своята простотия. Оттам идват заболяванията на кръвта. Духът Божий работи, но вие противопоставяте на работата мързел, и труд, суетене. Оттам идват нервно-мозъчните заболявания. Пралайя се грижи за невинните и нуждаещите се постоянно, но вие се грижите първо за себе си. Оттам идват психическите болести и вътрешните заболявания. Космическият Човек се концентрира, върши в един период само една работа, стигайки до пълен завършек и съвършенство на фòрмата, а вие настоявате само в ината си да постъпвате както са постъпвали дедите и бабите ви. Оттам идват болестите на костите и връзките, на черния дроб и общото състаряване. Аз пък проявявам Милост в Абсурда и Абсурд в Милостта, от което произтича младостта и безсмъртието, но вие не сте милостиви, нито абсурдни, и затова се разстройва самата ви хиперфиза, а това е път към смъртта. Всеки миг в настоящето, когато сте можели да проявите милост, но не сте простили на своите длъжници, не сте се погрижили за нуждаещия се и не сте прибрали бедните от улицата, понеже богатите са били заети със себе си, вие правите нова крачка към смъртта. Всеки път, когато постъпвате неабсурдно, от страх пред законите на “действителността”, вие стъпвате още веднъж по посока към гроба. Но това са въпроси, свързани с медицината на Елма, на която ще посветя специално време.
          Посвещенията биват две основни: налично и работно. Наличното е онова, което предстои да се оформи окончателно още в туй прераждане, не се таи във високите планове. А работното е това, на което си стъпил в момента и си го защитил в предишни прераждания. За Бога първо е наличното, защото на неговото ниво вие работите нощем, при излъчване в невидимия свят. А работното се разпознава по това, което вършите на Земята. По този въпрос, специално за теб, ще говоря отделно, понеже посвещението на човека трябва да се знае само от него, а по-добре и от самия него да не се знае. За ориентация: ако вярваш на Словото от последното Ми идване на Земята, ти си пророк; ако първата ти жажда е да разпространяваш Словото, ти си апостол. Ако си ясновидец, мъдрец, и проникваш свободно с мисълта си и сетивата си в Трите Вселени, ако съзерцаваш и получаваш обяснения мигновено, ти си Мъдрец – третата степен на ученика. Ако вече плуваш в световете с различните си по-тънки тела и при връщане си спомняш за тези пътувания и преживявания на Любовта, ти си вече мистик – постигнал си Преображението. И когато дойдеш до положението на брат – да строиш Новия Изгрев според Новото Слово, създавайки рай на земята със силите на Бялото действо, тогава на практика ти си Син Божий – няма повече степени над главата ти. Така че, съдете сами къде сте, според този жив модел на пентаграмиката. [Всъщност, има по-горни степени, но те са вече Посвещения на Учителите, илюстрирани в центъра на пентаграма – б.п.]
          Потенциално, ти имаш шанс в това прераждане да постигнеш възкресението – Петото посвещение. Работно – ще откриеш къде си, според това, което вършиш в свободното си време. Ако се мъчиш и страдаш, страдалец си – ІІ обикновена степен. Ако ти се чете и общува с хората – ти си под знака на Книгата – ІІІ-то посвещение на обикновения човек. Ако ти се твори, пише, рисува, композира, раздава или пък искаш да станеш родител – ти си издигнал Светилото – ІV-то посвещение на обикновения човек. Ако ли пък спазваш режими, правиш упражнения, играеш паневритмия, съблюдаваш пости, правиш молитви и песнопения – ти си хванал в ръцете си Скиптъра – V-то обикновено посвещение, - но още не си ученик на Новото.
           Ученикът е ученик, когато е способен да се откаже от всичко останало, ала да не го забравя, когато Бог му поиска да се прояви на някоя от по-долните степени. I - ІV Посвещения съответстват на V, ІV, ІІІ и ІІ степен на обикновения човек. Когато започнеш да проучваш Словото на Бога от последното Му идване на Земята, от последните Му беседи, лекции и осияния на дадена планета, ти тогава сам започваш да пророчестваш – и пророчествата ти се осъществяват. Тогава самочувствието ти от добити познания отвънка напълно изчезва. Изчезва самочувствието като създател, откривател, творец, човек на изкуството; няма го вече самочувствието ти на обладател на чисто, младо и прекрасно тяло поради спазването на правила и режими.
Амфитрита се е появявала и в съзвездие Лебед
И като изчезнат всички тия самочувствия, като се усетиш кръгла нула, която вече не иска да се показва или проповядва, да доказва и поучава, да приказва и се представя; като се вглъбиш във вселената на Учителя като брат и приятел на всички, чак тогава ти тръгваш нагоре, по пътя на еволюцията! Няма защо вече да се индивидуализираш, да се чувстваш нещо отделно и изключително. Няма защо вече да прибавяш самочувствие към самочувствието и самомнение към самомнението. Ставаш просто ученик – вярата ти е диамантена, смирението – ослепително, просветлението – истинско, преображението – действително, не само духовно, но и физическо; а възкресението – факт над всички останали факти в Трите Вселени. Понеже ученикът умее да се отказва от всичко и да се съгласява с всичко, когато Бог иска нещо от него!

Дилемата на Амфитрита: самота – или с Посейдон?...
 Или има и трето положение?

СЪДЪРЖАНИЕ
/