Книга 13

16.ХІІ.125(1989)г.
София - Изгрев

ЦИНИЦИ И РОМАНТИЦИ



Това именно е осиянието, за което е споменавано на ня­колко места досега - как е било получено директно от п., до­като е бил на волана на тролея в градския транспорт в най-гъстото улично движение през зимата. То идва устно, а един приятел го записва. Интересно: тук се говори за романтици, а той е карал “Икарус”... В осиянието Икаровците са добрите, а Дедаловците – лошите. Но ние знаем, че има и друга гледна точка, според която Икаровците не падат от висините и Дедаловците на стават мафиоти на остров Сицилия (Дедал бил кацнал там и основал мафията... Може би той е българин, какъвто бил бащата на мафията точно там, по слухове или исторически данни...)
10,07-12,46ч.
           
            В Битието съществуват два вида духове: ци­ници и романтици. По-правилно е да се каже “в неби­тието и битието”, понеже циниците произхождат от небитието и се връщат в небитието – те из­вършват един кръговрат, от който понякога замалко изплуват в битието, за да могат да опитат вкусо­вете и теориите си.
 Трябва да ви кажа, че подавляващото число ци­ници са андроиди, според вашата съвременна терми­нология. Аз ги наричам “плътоци” – същества, про­ектирани и монтирани в Ремонтното Битие. Те имат физическо, астрално и често ментално тяло, поради което по нищо не можете да ги отличите от живите хора. Има отличителни белези, но те са много тънки и Аз вече съм ви говорил за тях.
Същността на циниците е формулата “Бити­ето определя съзнанието”. Техният основен нагон е да превръщат Любовта, Мъдростта и Истината в материални ценности. Като казвам "материални ценности", тук нямам пред вид живата божествена материя, която се създава от Духа, а говоря в случая за така наречената “некротехника”, както и за “нек­роемоции” – все изобретения на черната ложа. Прид­вижвайки се в света чрез некротехника и вълнувайки се почти изключително от некроемоции, циниците извървяват един трагичен път, предназначен за предметно учение на живите човешки души. Трагич­ната им съдба поради тяхното отклонение от Бога представлява една низхозяща дъга, която Аз наричам "илюзии". След като си заминат за онзи свят, истин­ските хора застават пред екрана на живота, за да видят дали са направили нещо ново, извън сценария на циниците. В паметта на Живата Природата са записани рефрените на няколкостотин типа андро­иди, няколкостотин техни мотивации, сценарии и ценностни ориентации. Вие си мислите, че съдбите на съществата са по-разнообразни, но Моята математика показва: различни са само физиономиите, дрехите и истори­ческите епохи...
          Циникът е същество, което се бие в стъклото на своята амбиция или илюзия, както се бие мухата, и като нея той е с двуизмерно съзнание. Той няма усета на монадата да излети в света на духа и да потърси изход в третото измерение.
 Нисшият, плътски ум, няма нищо общо с ума – той се занимава с умъртвяване на неща и импулси. Ето защо в погледа на циника се вижда онзи злокобен блясък и мъртвина, присъщи на ловеца и касапина. За да убиеш вечното, за да заглушиш гласа на космич­ната съвест, за да удушиш в самия зародиш импулс на новородената любов, на теб са ти необходими именно тъмнината и жестокостта на убиеца. Вие ще забележите неизменно все този признак на андроидите: безцеремонността, грубостта, самоувере­ността, с която прекъсват някоя вена или артерия на живота. Няма никаква разлика между хладната или ехидна реплика и замахването със сатъра, когато се коли петел или кокошка; нито принципно различие между ледения поглед и затварянето на жив човек в хла­дилна камера. Човекът, който има искра Божия в ду­шата си, не е способен на такива неща. Искрата Бо­жия е огън, пламък небесен – той се отличава по това, че стопля всичко и всички наоколо, постоянно се радва, извира и дава живот на всички.
          А когато заради мъртви чувства и мъртви вещи циникът отказва живот, за да стигне до върха на някоя своя илюзия или плътска амбиция, той неп­ременно един ден ще падне главоломно надолу.
          Какво ще рече “плътски чувства”? Каква е разли­ката между тях и истинските чувства – човешки, ду­ховни и божествени? Първият признак на плътското чувство, който издава принадлежност към пъкъла, е горивото му – неговото гориво е винаги плод на убийство и разложение. За да изпита вампирът нас­лада, той трябва да има гориво, получено от нещо убито или насилено. Най-могъщото гориво на чер­ната ложа и на хората под нейното влияние е про­лятата кръв. И да се бои от пролятата кръв, андро­идът не е в състояние да се откаже от нея. Именно кръвта на невинните създания, пролята в кланица или на село, възбужда най-низшия астрал в ими­танта и му дава сила, самоувереност за изнасилване законите на Бога.
          Циникът или още безсрамникът се опива от всяко първенство, от награда, похвала, отличие. Той получава удовлетворение, само когато е получил свобода и щастие за сметка на нечия чужда свобода и щастие. Спечелването на едно състезание, на един конкурс, той счита за нещо напълно нормално, из­питвайки сатанинската наслада на мародера, който е опръскал арената с кръвта на останалите. Ето защо съм казвал, че съревнованието и състезанието са метод на черната ложа. Тоя сатанински нагон се открива и в личните отношения на циника – склон­ността му към спор, отрицание, прекословие, проти­вопоставяне. За ясновидеца, тази печална страст представлява една най-ужасна картина.
          Представете си нещо съвсем друго: най-нежни и прекрасни създания, подобни на невинни деца, които живеят в сърцето на романтùка, на влюбения, на по­ета или наивника. В онзи свят това е една велика ре­алност. Когато живият обича, когато поетът ражда една художествена идея като семе на бъдещето, за зрящия това не са някакви абстракции. Това са невъ­образимо прекрасни флуидични лъчения, каскади от светящи багри и форми, гейзери и вулкани от образи, надминаващи и най-дивните сънища. Това са спон­танните изблици на любовта и щастието, които бликват изневиделица в сърцето на Тот – абсолют­ното и безсмъртно Творческо Начало на Битието. Ето с каква велика реалност се е захванал да се бори циникът! Отказвайки на романтúка признание, неж­ност, любов; премазвайки родените живи деца в сър­цето с безцеремонния жест на отрицанието и стък­ления блясък на садизма в окото, андроидът-циник фактически извършва едно кръвно убийство в аст­ралния свят и още по-високо – в менталния. Това убийство става причина за спукването на множество капиляри у жертвата, откъдето изтича космична енергия - и циникът се нагълтва до пръсване. Ето откъде идва необходимостта на циника да създава огнища на силен спор и възбуда – за него това е не само любим спорт и удоволствие, но и въпрос на жи­вот и смърт.
Цялата работа е в това, че и живи хора с безсмъртна, вечна душа, се заразяват от този основен нагон на андроидите и се занимават с пиене на чужда енергия, додето дойде мигът на пробуждането. Също като имитантите, те имат нужда от обект много близо до себе си, понеже техният радиус на засмукване е най-много 10-15 метра. Макар и същес­тва с разум, душа и дух, този род хора им подража­ват и имат въпиюща нужда от плътски чувства и плътски обстоятелства. Заради тяхното пости­гане, те жертват всичко най-свято и чисто, внуша­вайки на себе си и на другите, че “реалните” неща нямат нищо общо с копнежите на романтúка. От тук почва и тяхната лична трагедия: андроидът обикновено сам се разпада, а циникът-човек унищо­жава, без да знае, с този свой вампиризъм най-близ­ките си и скъпи неща и хора, на които държи. По това, именно, се отличават циниците-плътоци от циниците живи хора, които само им подражават.
          Не че романтикът, истинският романтик, не може да реализира дистанция, не че не може да от­казва, но романтикът е същество с искра Божия и той прави това тъй красиво, сърдечно и трога­телно, така че онзи, комуто е отказано, остава с чувство за звездна симфония. В тази симфония звучи тема на надежда, регистър на съчувствие и мило­сърдие, консонанс на братска ласка и обмилване на душата. Попитали майката на Марк Твен: “А ти не осъждаш ли дявола?” – “Не само че не го осъждам, но непрестанно се моля за него, понеже той е най-голе­мият грешник и затова е най-самотен и най-много страда ...”
          Точно обратното: циникът разрязва връзките мигновено, с един вик, при това, наранявайки. Ро­мантикът никога не е способен на такова нещо, по­неже болката на жертвата е негова собствена болка. Дори от най-тежката и прозаична ситуация той е в състояние да изгради цяла легенда, пълна с хиляди спасителни нишки и обертонове, само и само да остави на ближния изход и повод за оцеляване.
          Сега ще ви кажа нещо, което не се знае от ни­коя тайна школа, което се казва за пръв път. Хората си мислят, че циникът е много помощен от романт­úка в доставяне на плътски удоволствия и ценности на живота. Има нещо такова. То се касае за секс и наркотизъм на вещите. Циникът управлява света и партньора си чрез най-примитивни и силни оргазми. Те нямат нищо общо с палитрата от наслади, която владее романтикът и която е, на практика, неизчер­паема. Говорил съм ви за “инзóл” – флуида, който може да ви влее само сродната душа. Но още не зна­ете що е “ахум”. Ахум е веществото, което се син­тезира в организма на обикнатия, в случай че вече е започнало преливане на инзол. Андроидите нямат ин­зол – това е немислимо. Те преживяват и доставят оргазми изключително чрез горивото на пролятата кръв или ограбените животински продукти – чрез черното магьосничество, наречено «животновъдс­тво». Затова помнете, че предупрежденията и осъжданията в свещените писания за гибелното естес­тво на плътта и греха си остават в пълна сила, тъй като всички оргáнни удоволствия, получени чрез же­лязото и холестерина на животинската кръв и продукти се регистрират стриктно в акаша и се заплащат от виновните със смърт, скърби и многовековни робства. Адските ви женитби, адските ви партньорства не са нищо друго освен наркомания, по-силна от всички останали, и предназначена от пъкъла да съз­дава илюзия за живот и блаженство. И този “живот” и “блаженства” са осъдени на краткотрайност и пъ­лен провал, понеже раждясват, както ръждясва желя­зото, от което те са получени. От същото това желязо следват и всички човешки афекти, амбиции, вампиризми, ревности, саморазправи. Така че за ни­какво разрешаване на интимните ви проблеми чрез алкохол, никотин, холестерол, желязо – чрез миазми, в които няма инзол и не може да се синтезира ахум в кръвта ви – вие не можете дори и да бълнувате. В крайна сметка, всичките ви връзки, връзчици, при­вързаности, сметки, сметчици и късметчета, на ко­ито се надявате от лотарията на черната ложа, излизат непечеливши. Вие с огромен "успех" се сривате, озлобявате и остарявате още в навечерието на критичната възраст, която започва с факта на критикуването... Това, именно, се нарича компромис с вътрешния глас, пренебрегване на духа, изпускане на изключителния шанс да откликнете с любов на любовта на романтик, понеже романтикът черпи инзол в неограничени количества от безбрежния океан на Любовта - оня, същият “глупец” и “наивник”, който не може да се оправи в живота, понеже е твърде сантиментален и абсолютно лишен от амбиция. Онзи вечно подритван и пренебрегван щастливец, който за едно зрънце на мъдростта е готов да обходи, немил и окъсан, девет земи, небеса и преизподни! Онзи избраник небесен, комуто ангелите шептят звездни легенди, а необятът го приласкава в ледени нощи, да лекува издраната му душа от вашите “реализми” и егоцентризми. Онзи сталкер на сталкерите, който трудно може да бъде следван от някого, понеже броди из минни полета, където всяко прикосновение до човешките стереотипи и предразсъдъци е равнозначно на взрив.
          Прочее, в бъдеще ще се явят на Земята пламенни жрици на любовта с пробудена романтична душа и остро зрение за разпознаване. Те ще регистрират за част от секундата андроида-циник с неговата суперменска осанка, с неговата кола последен модел и цигара в устата и с неговите перфектни дванайсет езика. Ала от първия миг пришълката разпознава и гения, романтúка, когато случайно попадне на неговата сияйна стъпка през пустошта. Ще го разпознае по това, че той по правило е неудачник, нещастник, лишен от всичко и всички и напълно неспособен да протегне ръка да си вземе това, което му принадлежи по неговото космическо, царствено право. Тя ще го приласкае и утеши тъй, както само космическата огнена птица е в състояние да обгърне с крилете си толкова огромна, животрептяща огнена рана. Разликата е в това, че циниците в такава прегръдка стават на пепел, а романтиците звънят и започват да пеят. Само за броени часове и дни, те отново възвръщат божествената си прелест и даряват света, като Жар-Птицата, с неизказана мъдрост и радост, и щастие...
          Допълнение към тайната за инзола:
            Ако на тебе ти влеят инзол и ти синтезираш ахум в кръвта, насладата от интимното сливане става постоянна, понеже е свързана с Отца и Пралайя.

СЪДЪРЖАНИЕ
/