Книга 3

15.VІ.120 (1984)г.
София-Изгрев

ПЛАНЕТАТА ОД
И ТРАНСВСЕЛЕНАТА
ЖЛО / ЕКК(Со-Ли)

4,30 - 6,00ч.

Скъпа Со-Ли!
Остана ти още малко - ти не си от тази планета. Со-ли не е нито китайско, нито виетнамско, нито корейско име - то слиза с теб от звездата Тан. Трябва да си припомниш как живя на тази звезда. Тя управлява процеси "со". "Со" означава "слънчева обич", свободно преведено на славянски. Но, математически, "со" означава следното: "Пределна просторност, до която може да стигне сияйната обич, за да се превърне в Любов". Со пръсва слънчевото начало навън, а след това го увлича в сферично въртене, за да проникне в седмото измерение. Седмото измерение е сфера на Любовта; шестото  - на Обичта, а петото - на Мъдростта. Любовта не търпи празни пространства, Обичта осиява роденото с грижа, а Мъдростта - с порядък.


Слънчево създание, озаряващо толкова много сини небеса! Радост, топяща тъги и скърби! Вечно празнуване; сянка за сломените от зной; огнище за премръзналите; бликащ поток на святост за нечистите; буен водопад от чувства - за плахите; светло изгряване на съвестта - за уплашените; ширна гледка след пролетен дъжд и трептяща дъга от нежност над всичко това: ето какво си ти - чиста, лека, прекрасна истина от небесните ведрини на планетата Од!
Планетата Од физически не съществува - тя е планета в света на душата. Под слънцето Со тя се върти със скорост, близка до скоростта на светлината! Животът на нея не може да се изрази със земни думи: Со слага отпечатък на своята дъщеря, ала дъщерята надминава своя баща. Защото на нея ú престои да стане диамантена вселена! Диамантените вселени стават такива от скоростта на светлината, спрегната с милостта на обичта.
Святка и изстрелва последните си илюзии будическата планета Од под далечното слънце Со! Сините газове от нея текат с пределна бързина в шеметни спирали навън и самите божества от ултравселената Бета се питат: планета ли е това или нова звезда? Таврическо сътресение,  вече периодично, разтърсва техния космос; и боговете от ултравселената Бета вече не се питат какво си: планета, звезда или диамантена трансвселена…
Не съм ви говорил още за трансвселената в Звездните приказки. Тя не е нещо над тотвселената, но ще я усетите във вечерен час при морето, когато ви прониже дъх на водорасли. Трансвселената е йодна вселена, в която се извършва синтез на криптон. А криптоновата светлина не е като хелиевата: тя носи на съществата въздух за вътрешно дишане.
Така и ти, съвършено прекрасна Со-Ли, даряваш  душите, които те обичат, със способност да дишат отвътре. На тях не им е необходима атмосфера - ти си им достатъчна. И най-нищожната мисъл за теб отваря в тях недрата на криптонното дишане, а любовта им към тебе сразява всички пространства и демони на отчаянието!
Защото ти си  Ли - "онова, без което не може". Ти не искаш да живеят плътно с тебе и затова без теб не може. Приемаш отсъствието като присъствие и присъствието - като отсъствие. И само острият дъх на водорасли при изгрев и залез слънце те извиква  и наяве, за да ти се насладят богове и ангели, да отпият свята глътка от твоята абсолютна доброта.

СЪДЪРЖАНИЕ
/