Книга 12

10.VІ.125(1989)г.
София-Изгрев


ЗЛАТНА СВИЛА ЗА АПОСТОЛИ

           
17,03 - 18,19ч.
            Задава се конкретен въпрос от едного, но Елма отговаря:
          - Цялото е по-важно от частта, затова на частта ще отговоря после. А сега ще ви отговори Цялото.
          Окрилям делото, което извършихте в зоната на виделината (Видинско – б.п.). ”Макреш” означава сила за изхвър­ляне на Словото към макрокосмоса – света. Тези осияния, които презаписахте тук, са страхотен бо­жествен експлозив, който не унищожава, а ражда. Ражда се Новото Човечество! От сферата на виде­лината и трамплина на макрокосмоса, подсигурен от П., сега триумфът е абсолютен! От този ден запо­вядвам на Павел да престане с пресованото подвиж­ничество за отпечатване на Словото и да прави това само тогава, когато стане невъзможно да удържи тази потребност. Машинописци пращам трима. Проверете им стила и фòрмата на работа – и оставете ги свободни. Двама от тях нека препис­ват по-бързо, а после третият да оформя оконча­телно. Това не изключва и Павел да работи, но само когато е подпален като борина. Сега музиката му е така необходима, както въздухът за всичко живо, а любовта – за просещите въздух. Просещи въздух са всички ония, които не могат да вдъхнат сиянието на Духа с пълни гърди, понеже са осиротели откъм обхода. Об­хода на околните, която не тече обилно в матери­ята на тукашното човечество, а едва-едва църцори.
          Цялото Небе ви съдействаше живо да изпъл­ните поръчението на Простора! Когато Живият Бог работи някъде, всичко живо носи, праща и помага. А такъв живот се нарича живот на рая, понеже “рай” се нарича Работата за Абсолютната Истина. Може да сте на дъното на ада, но ако работите за Господа, самите дяволи ще ви стоят диванчапраз и ще се ко­сят от божествен трепет не ви ли липсва нещо, слу­чайно... А онзи, който остане в рая поради някакви добрини, които е правил, или качества, с които се е отличил, но престане да работи за Абсолютната Истина, той става невидим за ангелите; той почва да се топи от скръб, ако ще и в самото лоно на рая.
          Ала що Аз наричам “работа”? – Работа е само онуй, което вършиш със сладост в духа си. Онуй, ко­ето се върши с напрежение, “труд” се нарича. А по-долу стои болката на духа и душата – туй се нарича “мъчение”. Мъчението атакува духа с отчаяние, тру­дът го атакува с умора, а работата – с блаженство. Затова, отчаяте ли се – полегнете да спите; умо­рите ли се – почивайте; пък блажени ли сте – оста­нете работници колкото искате...
          Обаче работата не е всичко. Тя е само 1/9 част от Живота. Затова, яви ли се в блаженството отег­чение, отметни тая страница и превърни на нова. Онова, което почва след работата в Книгата на Жи­вота, е нейното четене отначало. А началото на тая Книга започва така: “Аз искам да любя!” На вто­рата страница живеете, на третата се движите, на четвъртата следвате Мъдростта, на петата – Светлината, на шестата – Знанието, на седмата – Истината, на осмата – Свободата; и чак най-накрая изпитвате отново жажда за работа. Морите ли се с една от тия страници повече, отколкото можете да понесете, вие сте вече престъпници.
          Обичам зрящите, които са готови да превър­нат Книгата на Живота в работа; но няма защо да се боите, че Словото “изостава”. Даже това, което сте при­готвили досега, може да храни с мъдрост, здраве и асуин човечеството в продължение на следващите 4500 години, въпреки че Моите беседи са актуални вечно. Т.е., и след тоя срок беседите Ми ще дават живот, обаче Мъдростта тогава ще трябва да се облече в нови форми, а асуинът – в още по-нови одежди, за да задоволи ума на тогавашното човечество. Не че няма от сега нататък да говоря през мнозина, но съ­общих това изчисление при условие, че бихте оста­нали само вие.
          Ромонът на Звездните приказки ще огласи от­ново поляните на душите ви! Отново ще сляза като приказка в осиянията за цветята и спектрите! Няма да оставя на средата товара с божествено, вечно злато, който сега съм натоварил на гърбовете ви. Ала понеже вече се огъват от тежест, подписвам ви малко отпуск “по радост”, в който се отдайте на пълно отпускане. Правете каквото си искате! Се­гашното тактическо попълнение на Христовите “пóгреби” ще погребе завинаги Кали-Юга още с пър­вото отправяне на “райската машина”  (вм.”адската машина”...) под колеле­тата на цивилизацията. Това е положителното тълкуване на оня сън: ония хора, които ги хвана тока в бързия влак от съня ти, понеже пресече проводника на “райската машина”, няма да избие пътниците, а ще ги възкреси. Ти видя ли във вагоните някой да беше овъглен? Не! – Видя само това, че токът ги хвана. Че проводникът стана на две, не е нещо лошо. Че токът се прекъсва за малко, също не е нещастие. Ти сам ще захвърлиш двете си половини на две страни на гарата, както направи оная нощ с шнура. Това означава, че на духовната ти половина е нужна почивка от свръхнапрежения, а на природната ти – от свръхнатоварвания.
          Посейте семето в чернозема на света! А ко­гато той види, че сеячите са се уморили от оран и копан, сам ще поиска да ви носи на ръце в златни коп­рини. Превеждам: свúлата означава обходата на душата, преживяла превръщение от червей в пеперуда; златната свила пък означава божествена обхода – това, което сега ви липсва, освен в тесния кръг, в който работите. Златната свила значи, че ще се надпреварват да ви дават от всичко, което са изтъ­кали душите им – и в тези свилено меки и нежни обятия вие ще се почувствате като новородени.
Та­къв миг в историята на едно земно човечество става само веднъж на 1000 години! Това е срокът, през който народът посреща Словото с палмови вейки или с Вождове на Доброто. Преди 2000 години Ме посрещ­наха с палма, а Аз яздех на ослица; при Симеона Ми дадоха княжеско достолепие, а при вас сега се прос­тира море от свила от злато! Това са все символи, за които ще ви говоря в следващите осияния. Свила от злато се тъче от аурата тогава, когато орга­ничното злато в кръвта се простре навънка в етера. Етерното тяло, просияло от златото, сега вече не живее за собствено удоволствие, а за преливане на нежност и сладост в апостоли.

           
(Осиянието съвршва с нарисувано кръгче, по което има стрелки по посока на часовниковата стрелка – б.п.)        

СЪДЪРЖАНИЕ
/