Книга 12

8.ІІІ.125(1989)г.
София-Изгрев

СИНИТЕ ПТИЦИ – БЕНУЕЛИТЕ
ЖЛО / ВН


10,05ч.
          Грабната от ветровете на въплъщението, Синята Птица бе смъкната на тая планета. Да не мислите, че Бог сам няма зрящо сърце, че да не вижда всички ветрове и че сам не ги управлява, та някой в сляп полет да се разбие на остри скали? Не! – Аз съм Оня, Който управлява бури и урагани! Аз съм Оня, Който хвърля семена и пламъци и те ги отнасят по Божията безкрайна нива във вихрени танци и шемети! Тъй и Синята Птица – Винелла - бе подхваната от внезапно течение, отбрулена от дървото на Живота и понесена сред хаоса, за да се посади в най-добрата земя на Всевишния.
          Ако мислите, че духовните царства са за божествата, вие нямате разум. Божествата като Винелла – като най-синята от сините птици – се молят на Господа да влязат в най-гъстото пространство и време, в най-кондензираната материя – там, където противоречията са атом до атом, а възможностите за грях и падение – молекула до молекула. Ако си само духовен, ти си купчина тор: боговете си затискат носа, за да не се задушат от тебе! Ала ако си диск от земя и небе едновременно, то полетът ти ще бъде велик и неспирен! Духовете от средната сфера – небето – Бог е създал в най-благоприятното съчетание на космическите сили, та да бъдат образец на Истината, на Мъдростта. Те са напълно съвършени – всеки в своята степен. Ала дух, който не може да се откаже от съвършенството в името на най-малките и нищожните, който не изпитва болка от болката на подобния или различния от него, само относително се нарича “съвършен”. Именно в тоя смисъл Аз съм ви учил, че духовното съвършенство означава “нещо с връх”, а божественото - “взаимно вършене” или “вършеене”. Ако забиеш корени в материята, а не цъфнеш в света на съвестта и съвършената Истина, теб те очаква изсъхване. Ако си пълен с плод и сияния, ала нямаш солидни корени, теб те очаква рухване.
          А прелестната Синя Птица, прелетяла от там, дето боговете пируват, се носи като райска планета, напълнена с боабаби – и клони, и корени благословени! Тя не иска небе, което не ухае на най-ярката пролет, нито иска земя, над която не пеят птиците на духовното щастие. С тия криле, с които се носи във въздуха, тя се бори тъй леко и с морските бури, и с праха на земята, и с космичните пламъци.
Та казвам сега на Винелла: “Тоя, който пристъпва прага на светилището ти, нека изуе обувките си, понеже стъпва на свято място! Грешна си с най-святата грешност на пролетта, която вика от радост, че е заченала; и безгрешна си с най-синята святост на ангелите, които се упиват от Истината! За теб Истина и Любов са пожарите, които опърлят крилете ти, та Мъдростта да оживява перата им при всеки възторг от нея. А “Винелла” туй значи: “Божествена, най-синя от сините бенуелли, способна да пори духовните светове и необяти от истини, недостъпни за ангели; а със същите тия сияйни криле да се спуща по земните райове, адове и обители, та да грабва в унес душите от ноктите на драконите”. “Винелла” още се превежда с думите на божествен език: “Архангел Зоронел, бременен с екстази на сиянието и оплоден от мълниите на Словото”.
Бенуеллите са проводници на екстаза, с който архангелите се хвърлят в битка за спасяване на душите от тление. Няма нищо по-страшно от тлението за тия божествени ангели, понеже те горят като клади от най-суха борина пред очите на световете. Тлението на върбата, попаднала в огън, няма и помен в душата им, понеже водата не е техният начин на мислене. Те се носят над водите на чувствата подобно на пламнали кораби, на които всички платна са запалени! Те горят, но божествено, и такива платна не изгарят до пепел никога. Те без водата са нищо - понеже само върху вълните на чувствата, на сърдечното вечно прииждане, архангели като нея могат да се носят с най-бясна скорост към простора на Истината. Ала бенуеллите, в крайна сметка, постигат простора на Истината и се хвърлят в него пламтящи, запалени от една безсмъртна любов, от обич, която се жертва до безпаметство!
          Благословен, благословен, благословен оня най-светъл миг на творението, в който Бог те зачена преди 800 милиарда години в глъбините на звездата Нохран, в разкошното синьо съзвездие “Вероника”. “Косите на Вироника” нямат реално значение и сила извън погледа на вашата система, ала те отварят във вас нов вид дишане – архангелско дишане! Човек става архангел, когато в него затупти властно огънят на Валкюрите. Валкюрите от божествен порядък са ония същества, които се спущат над всяка сатанинска нива в дива езда да спасяват побратими. И като ти викам “Най-синя от Сините птици”, Аз имам пред вид тоя звезден порив у тебе – бойния клик на Валкюрите, поразяващи Бика и Дракона в самото сърце на диадата му. Понеже Бикът и Драконът са двойно чудовище, в което Бикът е откъм главата, а драконът – на противоположния край. Туй е могъщо духовно чудовище, абсолютно властно над земни и ангелски йерархии. То се саморазкъсва постоянно, стремейки се да внуши този адски стремеж и на хората. Т.е. бикът в тях да тегли само надолу, а драконът – неизменно само нагоре. Ако Бикът иска да се оползотворява всичко, за да останете под-сигурени материално на земята, то Драконът ви прави роби на жаждата за наслади. Това са половите трапези и духовните, религиозните ексцесии, при които душата се откъсва от земята и приема такива колосални количества енергия, които я изхвърлят на гигантски разстояния. Безпаметната полова ненаситност е точно толкова опасна, колкото властното безчинство на духовните техники, проповядващи откъсване от инстинкта. Тъкмо туй е работата на демона “Бикодракон” – да преподава скъпи уроци на светии и “казановци” как се разкъсва монадата при накланяне на везната само в едната посока. При светиите, аскетите, агни-престъпниците, отрекли напълно астрала, чудовището представлява гигантска глава на Дракон с опашка от глава на миниатюрен бик, който понякога става напълно невидим. Тъкмо това и вършат в Испания на коридата: скорпионският смерч на огъня поразява биковете на арената, в чест на насладата да убиваш материята или да я изтощаваш до дъно от аскетични вероломства или похожденията на похотливеца. И от тук иде самоубийството на Скорпиона, който няма сили да понесе стесняването на пръстена от космичен огън, а в Телеца (страните на Телеца – Далечния Изток) – обратно – се ядат змии, скорпиони, пекат се кученца на фурна и въобще се отмъщава на хищника, т.е. на дракона, понеже там жаждата за подсигуряване на вечен земен живот дава най-чудовищни образци на човечеството
 В азиатския Изток, най-желаното от плебоса е съвършенството на бойните техники, та да се защитиш от врага и да останеш жив на земята. Всяка джудо, самбо, карате, кунг-фу и пр., и пр., и пр. са породени от страха на Бика от Тореадора. В духовния плебей, роден където и да е, но дошъл от страните на Бика, боязънта да не падне под ударите на врага и да не погине физически, е мощна и неунищожима. Агарта, с дълговековните си “безсмъртници”, е също страх – страх от прераждане. А колкото по-често се прераждаш, толкова по надолу и нагоре отиваш. Много агартяни са станали на восъчни пергаменти от слабост. А духовният испанец – независимо от каква националност е – плюе на физическата си същност и я отдава, без да му мигне окото, срещу най-малката възможност за екстаз.
          Предприех този ескиз от науката за Бикодракона, само и само да опазя приятелите от неговата адска фаза на диспропорцията. Ако споменатите психотипове и народи са нейната жертва, то същества като Винелла показват на човечеството пътя, по който Бикодраконът може да се превърне в “Сърно-Орел”. Това преображение става, когато всяка глава на Бикодракона престане да се бори с противоположната си същност и остави двата полюса на диадата си да се редуват свободно. За ясновидеца, пред който няма тайни в духовния свят, тази картина е потресаваща: такъв Бикодракон става еднакъв и от двете си страни по големина и главата на Дракона почва да сеобръща към главата на Бика, те се допират и лизват един друг като най-скъпи приятели. Идва момент, когато “лизванията” от обич и симпатия така зачестяват, че двете глави се сливат в свещена целувка. В тоя миг се появява съвършено ново духовно същество. На езика на символите,  от едната страна той е сърна, а от другата – орел. Само че те са вече изправено същество, а не животно, и в това изправено същество, тази нова митична фигура, главите са една срещу друга, а Орелът е прегърнал Сърната с крилете си. В 49-те измерения на световете този символ има съвършено друг вид и този архетип се нарича “Йерархия на архангелите–бенуелли”.
Такова удивително същество е и вашата скъпа приятелка, в която острият поглед на орела, откриващ Абсолютната Истина, е във вечна прегръдка с Абсолютната Красота и Смирение на сърната, способна да се отдава на милосърдна любов без никакви граници.

         АНОРÁМ, АНАНОРÁМ, АНАНОРАНОРÁМ!

          С тия свещени думи и с названието на твойта монада, йерархия и звезда, ти, благословено създание, от сега нататък си непобедима!

  
                            На фона на  съзвездие “Орел”...

СЪДЪРЖАНИЕ
/