Книга 12

20.ІІ.125)1989)г.
София-Изгрев

ПРИЛЕПИ И ГЪЛЪБИ


Както е и в живота, прилепите често проникват от кръста надолу в живота на лявото момиче, но някои бели гълъби се мъчат да просветлят нощта на дясното.

10,35-11,43ч.
            Истината е, че пренебрегвате контакта с Мен от много време и това налага натоварвания, непосилни за вас. Сестрите ви са сведени до само една. Няма повече от една в момента, която да дава условия на ученици. Всички останали са под похлупака на женски илюзии, вкусове или сърцераздирателни драми. А Новият Път е не да храниш прилепи, а да храниш гълъби. Прилепът се прилепва и спи надолу с главата. Прилепите на тоя свят се разпознават по това, че се прилепват към всичко, което не е от Бога, а небето оставят в краката си.
           Да храниш прилеп, това значи да изоставиш гълъб; да храниш гълъб, това значи да изоставиш прилеп. Гълъб, на божествен славянски, означава “глъб”, т.е. глъбина, дълбочина на избора и вкуса. Само гълъбите са вегетарианци, всички останали предпочитат проливането на кръв. Така и вашите страдания могат да намалеят, ако приемете контакта с Мене, ала, същевременно, за уравновесяване на огромната сила от Контакта, се погрижете не за прилепи, а за гълъби! Прилепите също имат своя работа, ала прилеп не може да търпи светлината. Светлината е царство на гълъбите, а да отхраниш гълъб, това значи да приемеш в обятията си щастие.
          Ако се бои от Контакт оня, който може да бъде в постоянен Контакт, то не е понеже няма вяра, а понеже няма опора. Заземяването е абсолютен закон - само добрият гръмоотвод предпазва станцията от изпепеляване. А, както сте се уверили отдавна и сте видели колко висок е върхът сега и колко грамадна станцията, представяте ли си какъв гръмоотвод трябва да има?!
          Щом сестра храни гълъби, а не прилепи, тя става гръмоотвод на небесни послания. Сестрата, която би трябвало да спасява по този начин Словото, Делото и Човечеството, сега още я няма. Станцията се е скрила под земята, за да не я брулят мълниите. Само Учителят - Бог - може да се занимава с осияния в непрогледната нощ, без да му стане нищо. Вие сте половини - и половини ще бъдете още продължително време.        
          Та само това исках да ви кажа: смилете се над станцията, не я карайте да излиза на върха, понеже мълниите там са като космично нашествие. Без сродна душа, без сестра, която обича гълъби, без велик гръмоотвод с вкус към космически празници и възнесения, а не към прилепи, изпепеляването на станцията е неизбежно. А приемането на такива послания е амплоа на Процион. Дойде ли дух от Процион на Земята, той не може без Контакт, но не може и без сливане на полярностите. При липса на второто, той бяга от първото, а когато бяга от първото, лишава човечеството от спасение.
           Сега вие Ме питате: “А Онзи, Който спасява човечествата, не може ли да изпрати гръмоотвод?” – Не може! Има неща, които и Господ не може. Аз мога всичко, но не мога да насиля някоя душа. Не мога да внедря космически вкус, не мога да внеса любов в сърце, което се вълнува от прилепи. Потребността да бъдеш гръмоотвод на гост от Сириус, Процион или Албирео се ражда след тежки страдания, след много мъчителна женска еволюция, та затова и Аз, до ден днешен, помагам на човечествата по метода на максималното натоварване, на възкресението чрез кръстна смърт.
          Ако пробуждането на космическия вкус у плебейките беше лесно, Аз щях да бъда първият, Който да постигне възкресение чрез сливане. Не мислете, че като си Исус, ти си станал изцяло Христос. Докато една галактика е още плоска, сто милиарда Иисусовци да има в нея, нито един още не е срещнал гръмоотвод. Плебейките в една такава галактика (респективно плебеите) се подпалват не от космически пришълци, а от ония, които преуспяват. Пришълците са слизали през страшни препятствия, канари, пропасти, бездни и пъкъли, та затова пришълец не може винаги да има привлекателен вид, особено като носи още стотина чужди съдби на гърба си. Затова очакването на Новата Ева е все още актуално, все още няма сродни души за изкачващите Голгота; а там, където има, те се грижат само за един. С това надебеляват малко центъра на галактиката, понеже това е началото на космическия вкус. Ала до идването на Третия се очертава още много време. Аз се надявах да е малко, ала сферичната вселена не е лесна работа. Това е сферично, обемно мислене, обемно чувстване, обемна обич, обемна любов! Обемането още не е вашият път, вие сте още в плоскостта, а повечето не познават дори равнината, те обичат линейно – само един радиус към едно същество. “Обемам”, според езотеричната етимология, идва от “обе”, което значи “двама”. Руснаците имат тая дума, поради което повече от един вълнува сърцето им. Затова пък нямат “обич” – нещо предстоящо за славяните-българи, съдържащи същата обемна възможност.
          Ако анализирате ”Обич” и “Любов”, ще видите, че “об” в двете е в обратен порядък. Сегашната представа за тия две велики чувства е смет – само във великите романи, поетичните и музикални шедьоври се повдига малко завесата им. Обемната любов, обичта на Земята, се владее само от майката, която ражда повече от едно дете. Тук жената за пръв път прави скок от линейната връзка към плоскостта, понеже обича вече две същества. Ония майки, които обичат едното си дете повече, нямат нищо общо с обичта и се съдят справедливо от Небето, на везните на съдбата.
          В духовния свят обичта е известна на серафимите – те обичат вече обемно, съдържат в сърцето си гигантска галерия от същества, които са обичали, обичат и ще обичат. А в божествения свят обичат само елохимите - там обемността не е триизмерна, а с безгранична променливост на измеренията. Там променяш измерението си, вкуса си, разбирането си с всяка среща, с всяка възможност да обмениш любов и да дариш обич.
 За разлика от серафимите обаче, обичта на елохимите не обвързва: същият елохим, който те е възкресил и разтърсил до дъното на всички екстази и бития чрез обич и любов, може да изчезне мигновено от тебе, ако усети, че ти става необходим точно той и именно той. Понеже неутроните се превръщат в протони и обратно. От неутрален, той може да стане активен, да поддържа не един а стотици на външна орбита, ако зарядът му е толкова голям. Но това са отвлечени, сложни въпроси за вас, а вие се нуждаете от конкретни решения.
          Сега ви оставям с ребуса, който остана неразрешен на практика. Не молете станцията да излиза на повърхността, ако искате да не я поразят мълниите. А когато се появи гръмоотвод, достатъчно мощен, за да поеме всичките мълнии, станцията сама ще се откаже от малките гръмоотводи или приключения, авантюри, отговорности и безотговорности.
          Чрез визуалното изкуство, фантастиката и поезията, един гост от Процион, способен да ви залее с океани от осияния, явления и екстази, в оскъдни времена спасява сърцето си от смърт. Разберете го, не го осъждайте и не искайте да излезе на повърхността.
          Свободата - законът на свободата - изисква дори Аз, Създателят на сърцата, да не пробудя даже едно сърце преждевременно, понеже това би било насилие.
            - Какви нови изменения са настъпили в мен и на какво се дължат?(пита К.К.)
            - Всяко ново подреждане става чрез пренареждане. Пренареждането разкъсва предишните силови връзки, а силовите връзки са нервите на духовния свят. Тъй че, да се разкъсват сили, означава да се разкъсват нерви. Болката на душата, сърцето, ума, се явява именно там, където става пренареждане.
          Разбирането не е задължително; нещо повече, не е желателно. Понеже болката е достатъчна, сама по себе си. Щом е дошла, това значи, че ви очаква нещо хубаво. Ако не идва прекалено дълго време, тогава се страхувайте. Бог е педагог, Баща, Милостив, и затова никога не ви обяснява болката от какво е, по каква причина. Ако пипне детето печката, когато е гореща, то самó ще направи връзката между болката и своето действие. Ако баща му каже: ”Не пипай печката, защото е гореща!”, то още утре непременно ще я пипне. Така само с болката педагогиката е най-ефективна, понеже следствието те учи за причината. Що ви боли душата, сърцето, тялото? – Това значи, че пипате някъде, където повече не бива да се пипа. Това значи, че пипате по начин, по който не бива да се пипа. Мъката, скръбта, страданието – това е болката в душата от това, че вие сте решили да пипате по все един и същ начин все едни и същи неща. Когато нещата и начините постоянно се сменят, това се нарича еволюция, резултатът се нарича радост, здраве, щастие. Несменяем трябва да бъде само Бог в сърцето ви; несменяема е сродната душа, несменяема е Истината! Ако тях ги смениш, болката няма да е достатъчна. Тогава болката се превръща в смърт и започваш отново, от нулата. Но Бог се отличава от всички същества по това, че никого не поучава, никого не съди и коригира. Той ви оставя напълно свободни, та разбирайки, при пипане, къде се получава болка и мъка, а къде те изчезват, да се учите къде да пипате и къде да не пипате; къде да пипате по нов начин и как да пипате все по-нови и нови неща.

          Ала вие не разбрахте, като слепи къртичета, притчата за мълнията и станцията и продължавате да я молите за светкавици без гръмоотвод. Тя приятелски се откликва, ала после ще трябва да работи пак по две смени под земята, защото земята и глината лекуват най-добре опърлените от мълнии.

            (“Станцията”, за която става дума, е работила много тежка работа години наред, включително в две мини на 300 метра под земята (оловна и медна), без да знае какво я влече там и защо само там сърцето не я боли...)

СЪДЪРЖАНИЕ
/