Книга 3

14.VI.120(1984)г.
София – Изгрев


ХЕРУВИМИ И СЕРАФИМИ
ЛП / АХ


А.Х., много красива и одухотворена млада жена, художник-сценограф, е помолила п. за хороскоп. Той обаче усеща, че няма да бъде точно това, понеже самият Елма е готов да й говори. Ето писмото Му до нея:

14-17ч.

Драга А.,
Пише ти не обикновен астролог, а носител на по-особени познания. Не можем да се срещнем, освен в далечно бъдеще. Засега приеми само това писмо.
Много лошо е, че ти написа неща, които го принизяват и го представят в такава светлина (От текста не е ясно за кого става дума – б.п.). Обаче сега нещата, които ще ти кажа, са от по-друго естество - и ти почувствай това.
Уникалното е особено силно подчертано в теб – ти си под закрилата на херувими. Те са най-непретенциозни по отношение на себе си, но са много претенциозни към другите. Много трудно е за херувим да не изисква нещо особено. За кривите постъпки на хората той винаги има максималистични оценки и категорични позиции. Нищо не прощават огнените пазители на непристъпните порти на рая, никого не пропускат, ако няма нужните качества и добродетели. Лесно пропускат обаче не спазващите законите, а необикновените, изключителните. Рече ли някой да им покаже нещо известно вече, херувимите – една особена космична цивилизация – направо пъдят безцеремонно. В тях няма жило за осияните от удивителното; но обикновените, тривиалните, прозаичните, са обект на техните остри насмешки и сарказми. Най-безмилостни са те към нагаждачите, лакеите, проституиращите, "редовите".
Необходим е висок критерий – и този критерий се носи от херувимите. Милиарди и милиарди същества не са могли да преминат прага на Небето поради носителите на особеното качество "кралон" – чувството за уникалност.
Оттам идва и твоята остра болезненост по отношение на кралон – чувството за уникалност. Не става дума за самочувствието на онзи клас, който има противоположна полярност на херувимите, а за търсенето на уникалност извън себе си. Не мислете, че самите херувими не са достатъчно уникални, но тяхното съзнание преценява околната действителност – лекува я от клишета, стереотипи и модели. Няма две мнения, че херувимите са неприятни с острото си излъчване, с постоянно будния си поглед да схванат момента на обикновеното, за да го укорят.
На херувимите са нужни божества, титани, герои, артисти, можещи да възбудят най-силното им желание – желанието да се възхищават. Те са най-ярко поляризираните духове в чувствата си – силно се очароват и силно се разочароват. Не ги съдете никога, когато са въплътени като хора на земята: те са напълно безпомощни там, където един мъдрец и философ може да запази спокойствие. Онзи, който попадне под лъчите на възхищението им, нека бъде блажен; но никога няма да бъде сигурен кога точно, при най-малкото подхлъзване, ще бъде остро уязвен... Не че херувимите са зли, както някои пъклени духове и психики, но те не могат да понасят простащината, липсата на пиетет, финес, силно обаяние и кавалерство. Те представят особен свят, наречен "свят на душата", но само едната му фаза. Особено се отличават от божествата от Òлна – "планета" отвъд Плутон. Обединява ги отрицанието на всичко стандартно; но, за разлика от тях, херувимите имат нужда от строго определен обект, от когото да се възхищават.
А мостът към божествената вселена – ултравселената – са серафимите. Именно серафимите загубват представата за отделност и могат да обичат всички. Не е  регистрирано досега серафим да е бил влюбен в херувим и да не е страдал неописуемо – това е една, общо взето, абсурдна комбинация. Серафимът се влюбва непрекъснато в нови и нови обекти, а херувимът е или влюбен в едного, или не е влюбен – и много страда от това. Серафимите се самоотдават непрекъснато на всеки срещнат, без изключение, и когато се родят на земята, ги убиват с презрение или с камъни. Херувимът обича един път и обикновено изгаря целият в тази любов. След подобна катастрофа, той или не се възстановява, или се възстановява много трудно – десетки години, ако е човек на земята. От него не остава нищо друго, освен една психическа развалина, която се самоокайва, мъчи се и проси милост. Обърнете обаче много сериозно внимание на това, каква милост търси: той не се задушава от липса на нежност, ласки, физическо и душевно преливане, какъвто е случаят със серафимите, а има нужда от това, да го предпочитат, да го направят несменяем партньор, да го обсипват с ласките на душата – обичта, любовта и вниманието. Положението със серафима е катастрофално, ако няма въобще някой, с който да се слива и който да не му противоречи, да не го укорява за нищо. Обаче херувимът не може да получи удовлетворение дори от милион любовни извори около себе си, ако един от тях не е определен за него и за никой друг.
Затова, няма нещо по-нелепо, по-трагично и по-смешно от опитите серафим да търси любов от херувим – и обратно. То е все едно гугутка да иска да се ожени за петел или ... носорог да направи сватба с медуза.
Познайте най-дълбокото си естество – и тогава мечтайте за свързване. Това отнасям повече към серафимите, защото те не се спират пред нищо, за да се слеят, макар и еднократно, с някого. Лесно става това, но не и с херувими, които не могат да допуснат "приятно приключение", така наречените "златни редове или страници" в живота си. Те искат и могат да бъдат или изцяло златни, или нищо. Това не е нещо пъклено, както се проявява у амбициаторните представители на ревността, гордостта, самомнението, но основен импулс на човешката душа, която има най-силно желание да срещне своята космическа половина и да се слее завинаги с нея и единствено с нея.
Не корете обаче и серафимите, които поддържат цялата ултравселена с постоянната си поетическа влюбеност, която не може да се прекъсне нито за миг. Ако серафимите престанат да обичат, ултравселената ще угасне, а с нея – не само херувимите, но и всички божества. Затова серафимите са под зоркото око и крило на Бога, Който сменя обектите им с малка или голяма скорост, но от любовни преживявания не ги лишава нито за секунда. При липса на отклик, само поезията ги спасява, ако не се самоубият от жажда за сливане.

СЪДЪРЖАНИЕ
/