Книга 12

18.І.125(1989)г.
София-Изгрев

СЕДМА СТЕПЕН
НА СНИЗХОЖДEНИЕ
ЖЛО / АД


16,05-17,25ч.

            Дух на Спарта – там беше превъзходен атлет. Нямаше равен на него по самодисциплина, по смелост.
          Може да пробива отвори в седмото измерение – това на Логоса. Такива съработници на Бога са редки. Туй означава сработване със съществата, които управляват времето. С тази своя способност той преминава направо в принципния свят – нощем, когато заспи. Оттам особените състояния по време на сън, които са спътник на душата му още от малък. Пробив в седмото измерение означава отваряне на способността за управляване на времето – т.е. възможност да се изследва миналото и бъдещето. Сатурн прави специални коридори в седмото измерение, през които се преминава направо към търсеното време. Времето няма ос, то се отличава с темпорален регистър. Ос има само абсолютното време, но то е достояние единствено на Абсолютния Дух. С това време се сравняват всички останали.

При тази последна степен човек е паднал сам, понеже е узрял. На поляната може да мине и да го вземе и кралица, и животно. Може въобще да няма следа от падането, може да е леко натъртен, но най-често стига до пълно гниене. Във всички случаи е полезен, особено в последния. Семките го правят безсмъртен.
           Физически, С. се отличава с това особено състояние на Абсолютния Дух, от което се поражда Оста на Времето. Така той постига по време на сън Абсолютната Дълбочина – превъртане на съзнанието по всички темпорални честоти, без то самото да се изменя по отношение на собственото сознание за абсолютност. И като резултат – пластичност по отношение на всички, които живеят в своите собствени времена, ала твърдо запазване на собствения устой, принципност, вярност към целта, която преследва. Сега туй може да не се е проявило напълно, но това е естеството на неговата монада. Ето защо “Служителят” – Седмата Степен на Снизхождение на Съвършения – е естественото следствие от темпоралната абсолютност в движение.
Служителят е образ на Христа в Неговата най-кристална форма, в Неговата най-чиста динамика. “Служителят” не значи сервилният слуга, който може да се подложи на всеки, а значи най-висока изборност на духа по отношение на онова, което е достойно да му се служи. Служителят преценява точно кое е онова, което се отличава с абсолютно съвършенство в текущия исторически момент и умее да му се посвещава със страст, равна на космически оргазъм. Така “безстрастният” Сатурн се отличава с най-гореща страст в преследването на най-високата цел, когато дълги векове и хилядолетия е наблюдавал текущите начинания, резултати, проблеми. Студеният е такъв, понеже не е направил още своя избор. Той изглежда самовлюбен, понеже нищо не е в състояние да ги удовлетвори сред панаирното гъмжило на суетата. Той се самовглъбява с дълбочина, равна на абсолютния студ, докато намери опора под нозете си. Тази твърда опора може да бъде само Божественото.
Александър-Заноил, по Сатурнов код, не може да се задоволи с нищо ефимерно, понеже е топен и разтапян от 700 милиона Иклови години, за да се пречисти от сплавите, в които всички вие сте разлети. Вашият елемент трябва да се екстрахира чрез топене на социалната, родовата, йерархичната и природната сплав, в които сте се загубили поради влиянието на обществените слепи експерименти. Сплав не бива да съществува, освен за определен отрязък от време, за да покаже своите плюсове и минуси. Титанически са усилията на всяка монада да се освободи от своята четворна сплав, а това става чрез разтрошаване, нарязване, разтопяване, центрофугиране, спиритуална електролиза, токови удари и пресоване. Заноил преминава пресоването – най-последното. Той си мисли, че пресата не може да се издържи след всички страхотни изпитания, които премина духът му през вековете, но пресата сега пресова вече самия него – чистия елемент, освободен от сплави. Той трябва да се пресова, докато се получи кристалност на съзнанието. Това пресоване е невъзможно, ако съдът, в който става, не е от божествена, съвършено твърда материя – ако се нарича “материя” Полето, по-Твърдо от Всичко. Същото се вършеше през средните векове в ретортите на алхимиците, но те символизираха средновековния процес на възваряване, сублимиране, екстракция. Кладите се справяха най-добре с тази задача – алхимици, магьосници, прогресивни учени, борци за свобода, еретици всякакви се освободиха от националното и планетарно смесване, в което бяха включени насила. После се премина през нарязването с хладно оръжие и през гилотината, съответстващо на едни от процесите на индивидуализация. Последва ги надупчването - куршумената и шрапнелна епоха на човечеството, което проведе още по-висока степен на самоопределение на монадите. Разкъсването на части от взривове съответства на осмото посвещение на монадата, а радиацията – сегашната опасност и действителност – постига най-голяма степен на пречистване на монадата от примеси.
 Вие искате да останете на земята и се борите да наложите собствен модел на вселената – модел, съдържащ парù, търговия, привилегии, техника, месоядство, военно-полицейски апарат и пр. Космосът обаче ви отвръща с неизбежните следствия от тия извращения – болници, лудници, безкрайно много сълзи, страдания и гробища.
          А. се намира обаче в последния етап – Пресата. Пресата се прилага в края на ХХ век, за да се получи кристално съзнание в отделни монади, които са опитали вече всичко останало. Кристалното съзнание трябва да попадне на Словото, за да почне да продуцира собствена светлина. Словото се отличава с висок – най-високия от всички - потенциал за възбуждане на собствено монадно светене. Монадата-семе е наистина искра, в народния език – "искра Божия"; - ала полиадата превръща искрата в светлина. Нещо повече - във виделина; и накрая – в яснинà. Това са трите степени на проява на монадата в трите свята – физически, духовен и божествен. В кристалното съзнание се получава движението на искрата с безкрайна скорост, наречено "светлина". Скоростта на сегашната светлина е ограничена, ала светлината, движеща се в Абсолютния Кристал, има безкрайна скорост. Пресоването постига точно това. Но когато светлината попадне на Словото, тя се превръща във виделина и тогава ученикът става гражданин на духовната вселена.
          Пред Заноил сега се отваря вълшебната двер на светлината, ала почне ли да изучава Словото, той ще попадне в свръхвселената – вселената на виделината. Там се добива Абсолютният Мир. Когато стигне до пределите на Абсолютния Мир, той ще усети необходимост да доведе Словото до съзнанието на другите. Яви ли се този импулс, то пресоването, т.е. безизходното страдание, наложено от обстоятелствата, се отменя незабавно и се преминава в стадия на свободното плуване. Това е третият, божественият свят, в който цари яснината. Яснината се получава в резултат на страстното желание Словото да достигне до другите души. Белег на постигната яснина е радостта.
          А. има потенциал да пробива отвори в седмото измерение – Логоса. То е пряко свързано със Словото, ала докато петото измерение на мисълта се оттече напълно помежду бреговете на говоренето и съденето, трябва да измине още време. Говорещите още не са намерили Словото, поради което мислят, че с говорене нещата се изясняват; съдещите още са пълни със себе си, поради което съдят и критикуват света, недостатъците, а с това се отдалечават още повече от Словото. Помежду тия две рамки на мисълта, самата тя тече много жалко, прозаично, по човешки. Заноил трябва окончателно да премине към седмото измерение – там, където започва разумното и разсъдъчното се отдръпва обратно в човешкия свят. Отвор в седмото измерение предполага концентрация, съсредоточение в Словото при неговото изучаване, така че да се получи пробивен вихър, увличащ съдържанието на разсъдъчното от полето на човешката култура през отворите на разумното. Така Седмолъчният Посветен прави творческа връзка между Словото и науката в преходния момент. Такива Посветени улавят най-ценното от цивилизацията и го наслагват в брилянтната тъкан на Словото, а брилянтите на Словото те разхвърлят с размах върху персийските килими от тънки майстори на съвременната философия, наука, култура.
          А. съчетава висшите енергии с уникални конкретни изобретателски способности, така че Словото в неговите ръце ще се размножи по неотразим, несъпротивим начин, чрез средства и техники, които той единствен може да открие. Той ще постави цивилизацията пред свършен факт: количеството и качеството на нещата, преминали през него, би могло да надмине всяка фантазия. За Посветения от полето на Логоса – седмото измерение – построяването на подобна машина, подобен микрокомбинат, е нещо по-лесно от дишането. Пълната липса на тщеславие, на жажда за признание, богатство и похвала, ще го направи тайният производител на реките и Ниагарите от материали, които трябва да изненадат света като взрив. Пред този взрив черната ложа ще капитулира - напълно и завинаги.

          Всичко е в тайната подготовка!

СЪДЪРЖАНИЕ
/