Книга 11

30.VІІІ.124(1988)г.
София-Изгрев

ПРОВАЛИ, ПОЛУУСПЕХИ И СКОРОШНИ ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ;
ЗА ДУМИЧКИТЕ “ЕЛÀ” И “ЧАО”


Поканата е най-прекият път към вечната младост и безсмъртието, ако знаем кого да каним и как да го посрещаме. Ако знаем кому да казваме “чао завинаги” при запознанство, и кому – при раздяла. Българите го знаят само като “довиждане”, а не и като “здравей”, както е в Италия.
9,30ч.
           
            Преди всичко, поздравявам ви с успеха! Въпреки провалите и полууспехите досега, задачата е изпъл­нена повече от 80 на сто. При тия условия - толкоз. При наличието на предателство – особено. Преда­телството се състои не толкова в предаването на информация на неподходящи хора, колкото в спъване на работата, в наглото поемане на отговорността да се противопоставят на Божия план. Трябваха не­имоверни усилия, за да се работи при наличието на провал. Нещо повече, при невярващи и неверни апос­толи.
Апостол е, няма две мнения, но, както вече ви казах, около Учител винаги се събират представи­тели на всички добродетели и пороци, с цел пороч­ните и грешните от тяхната сродна верига да полу­чат и порции благословение. Бидейки отворени за своя познат патрон откъм обратната му страна, те неизбежно получават и положителното, с което той е надарен. Тъй работя отколе, защото съм реа­лист. Ако приема да работя само със стерилно чисти апостоли, то и веригите от сродни души след тях на Земята ще бъдат по 5-6 души, не повече. Чрез апостолите, от друга страна, Аз получавам точно представа докъде е стигнало човечеството – и в минус, и в плюс.
          Преченето сега остава на гърба на онези, ко­ито крият Словото от народите. Предстои подобно съсловие да бъде оправено или изметено от мет­лата на съдбата. Всичко, което става предвари­телно с вас, които сте около Мен, е точно прогнози­ране, магическо отприщване на последствията. Така и вчера се отвори широка врата за изхвърляне на отпадъците, на изверженията от полето на Шко­лата. Отдавна не е имало такива природни револю­ции, такива наводнения, ветрове и циклони, каквито трябва да се появят от септември, а това е само бледо следствие от чистката, която приключвам на този етап. То не са природни циклони, а сили – сили на очистване от старото. Пристигане на нови съ­щества, сбогуване на стотици хиляди стари с оби­талището си на Земята.  
Навлязохте вече в откри­тата зона на пространството. Тия места тук са чисти отколе, Морето от Азове остана надалече. Центърът на вашата галактика се открива, и ако светлината още не е дошла до вас, то е защото е твърде бавна; но по-бързите лъчи пристигнаха. Сега се пригответе да по-срещнете и нахлуването на светлината. Няма да мине много време. Оня облак прах, който забулва централното Слънце, си отиде, ведно с Тринадесетата сфера. Няма повече условия за вампирите - те сега ще измират като мухи. Всеки, който от сега нататък се прави сметка да мисли за себе си или за своите си, е отписан предварително!
          Ако искате да ускорите настъпването на Про­летта и още веднъж да отчетете положителни промени в световната картина, моля ви, довършете и коригирайте две неща, които пречат съществено на Братството, на Словото, на Делото. Те бяха нужни до днес, като израз на сърдечното ви падение, на съдбата на Братството до този момент; но – ако се съгласят трима души да проведат отново спешна акция на Всемирното Братство, – то веднага след това ще ви се даде голяма свобода. Става дума за недовършената формула на Молитвения връх и за пентаграма на Моя “гроб”. Там (на Молитвения връх на Рила, над Второто езеро от Седемте – б.п.) се четè: “Пазù силата на духа си, пазù свободата на душата си, пазù свет­лината на ума си”, но не се довърши изсичането на думите “Пази топлината на сърцето си” . То беше образ, символ, симптом на туй озлобление помежду по-старите от “братството”, но и безсърдечие и студ на сърцето, от които произтекоха всички раз­при и предателства. А пентаграмът на “гроба” не се направи точно с върха нагоре, а със съществено от­клонение надясно, сиреч по посока на ума, а не на сърцето. Сега поръчвам на трима майстори да го извадят сръчно и да го циментират отново, с връх точно нагоре. Тези светли Мои ученици са Сава, Светлозар и Петър. Те само съдържат онова чисто Христово зърно в себе си, от което ще прорасне Но­вото. Патилата на Братството не закъсняха още на следващия ден след кривото поставяне на пентаг­рама. Сега това трябва да приключи. Ще го изме­рите точно до милиметър. Ще изберете подходящ ден, час и аспект. Трябва да ви кажа, че оградата с пентаграми наоколо помогна много да се намали от­рицателният ефект от туй отклонение, ала откло­нението даде сила в ръцете на враговете на Братс­твото. Туй трябва да стане час по-скоро, още през септември, като препоръчвам този път не точно бял цимент, а розов. Туй ще приведе работите на Братството окончателно в ръцете на Благия Дух, т.е. в ръцете на Бога. И благостта ще надделее над озлоблението в Братството. Петър е необходим, за да направи връзка с минералното тяло на българите, понеже “Петър” е “камък”. Петър, който си отиде (П.Ф.), изпълняваше тази роля, но той загина, понеже трябваше да понесе нелеките токове от отклонени­ето на този пентаграм на “гроба” Ми. Той просто така спаси Братството от силен удар, от репресии, нови изстъпления и изселване. Сега назначавам за негов наследник новия Петър – вашия приятел, вели­кана от приказките, който се отличава с по-голяма сърдечна топлота. Той, именно, ще проведе този път успешно Любовта – с изправяне на пентаграма. Мъдростта ще проведе Светлозар, а истината – Сава. Трябва да донесете волята Ми до тяхното знание, та, ако са ученици, да направят необходи­мото. Не се ли съгласят, работите на Братството ще се разтурят още повече. Тук е нужно смирение, чуткост на сърцето за повелите на Учителя, та да направите и вие най-после нещо съществено срещу враговете Ми в България, срещу противника Ми въ­обще.
          Та да завърша с още нещо интересно за вас. “Ехото” на туристите не е единствената Ми хит­рост, с която пращам атеистите по дяволите (За ехото вж. осиянието от 1.VІІ. 1988г. – б.п.). Съ­щите, та и още по-силни и многобройни светли нишки между Мен и вас се получават постоянно, ко­гато викате някого с призива “Елà”. Туй е [разновидност на] Моето ду­ховно име; а този, който може да покани някого, да извика някого при себе си, е сломил гордостта и студа си. Поканата – ето един от синонимите на Духа Ми! Съвършено противоположно е, когато пъ­диш някого, не го приемаш, не желаеш да го поканиш.
 Най-изненадващо за вас ще бъде, че напоследък чрез Моята италианска и китайска проекция в света на Логоса вие правите ежедневно и еженощно стотици хиляди пламенни нишки помежду вас и самия Бог. Това е възгласът “Чао”, което е “Тао”. Туй е формула, туй е призив и сила, пожелание, чрез което се свързвате направо с Отца Ми – “Тао” е Таткото, Тот, Абсо­лютният Дух. Ако поздравявам за нещо италианците, е защото от тях прихванахте тая звучна думичка. Може да сринат със земята всичките черкви, да преследват молитвените ви събрания, но “чао” скоро няма да изкоренят - особено сред децата и младите. А кой друг, освен детето, обича толкова сладко да казва на баща си “чао”? Туй “чао” е нещо много по­вече от “довиждане”. Туй е огромната жажда на ду­шата да вика Отца си с цяло гърло и с необяснима наслада. Българите са прости, та не го възприеха и като поздрав при среща, както е в оригинал, но туй е симптом – те, българите, са свикнали да се разде­лят... Ако успеете да го разпространите и при среща, то има голям шанс да промените нещо в психологи­ята на българина. Сега употребявам “психология” вместо “психика” не в ординерния смисъл, а в смисъла на психиката, която борави с Логоса, т.е. думата, която се моделира от Словото и моделира Сло­вото. ”Логос” не е точно Словото, но онази негова ко­зерожка проекция, която го прави логически крис­тално, а също и магически. Та психологията на бъл­гарина в случая означава промяна в душата на бълга­рина, ако на полето на Логоса му се появи “чао” и като поздрав при среща, а не само при сбогуване. “Чао” обаче е онова състояние на Отца, което отп­рищва максимална енергия за щастие, докато “Тао” е творчеството самó по себе си. Когато българинът реши да отприщи щастието напълно - да не се стига до разни забрани, комплекси и фобии, - то поздравле­нието с “чао” в България ще изпълни окончателно своята молитвена и бяла магическа функция. "Ч”-то самó по себе си е взрив, сломяване на кристалната форма, от което изтича грамадна енергия. Затова българите се хванаха за него като удавник за сламка, понеже имат нужда от разкрепостяване на блокажи от векове.
          Та това е. Чао, приятели - и елате по-скоро при Мене, не се плашете! С Мен всичко е лесно, без Мен всичко е страшно трудно. Съкрушете ината на пле­мето си и кажете на всяка страдаща и жаждуща топлина душа: “Ела!”


Коментар за печалните прогнози: В последните осияния, Елма все по-често и насотятелно говори за усилващите се и предстоящите бедствия по земята, давайки и ориентири по естество и по време. Както вече сме споменавали, не е наша работа да се бъркаме в съображенията на Небето и на Кармата, нито се радваме на тези прогнози и изпълнението им. След някои предишни холизации бяха отбелязянаи подобни печални събития, но тук могат да се добавят още две – циклонът в Бангладеш на 2 декември 1988г., оставил пет милиона души без покрив и убил хиляди, и голямото земетресение в Армения на седмо число същия месец, в което загиват 25 хиляди човека, 15 хиляди са ранени, а 400 хиляди остават без дом.

 Може някому да се види странно, но има и такава истина: всички нещастия и бедствия по света се дължат на това, че каним не когото трябва; а и да поканим случайно когото трябва, на трапезата ни няма тия неща, за които копнее душата му, а слагаме каквото ние си наумим. Природата не наказва, но ни оставя на последствията от нашите теории, вкусове и избори. Няма нито едно малко или голямо страдание, в което да не може да се проследи тази връзка.

СЪДЪРЖАНИЕ
/