Книга 11

27.VІІІ.124(1988)г.
София-Изгрев

ТОМ И АТОМ

     
21,38ч.

            Помнете: гоненията на предишните християни, всички арени, кръстове и пр., моретата от христи­янска кръв, които се проляха и продължават да се проливат, пък и не само християнска, се дължат на някои сериозни стълкновения между учениците на Христа.
Ама ще кажете: какъв е този Христос, който има жестокостта и силата, поради някакви си недоразумения между “патологични” личности около него, да потапя света в многовековни драми и тра­гедии? – Всеки атеист би задал с право този въпрос, всеки здравомислещ човек. Може ли, наистина, да е нор­мално, от няколко десетки или няколкостотин души на планетата да зависи съдбата на милиарди? - Там е работата, че може! Човечеството е също такъв ор­ганизъм, какъвто сте и вие. Там има най-различни клетки – и мозъчни, и чернодробни, и обикновени, и ракови. Туй, че вие сте се паднали да бъдете в се­гашната хипофиза на човечеството, пък и още по-нагоре, съвсем не е причина да се считате за нещо повече от клетките на ходилата му или на отделител­ната система. Хипофизата, без тия последните, нищо не представлява, понеже тя живее единствено поради цялостта на целия организъм.
          Сега въпросът Ми е за раковите клетки. Там, където чувството за туй, което наричате “истина”, започва да изключва истината на ближния и исти­ната на неближния, там се явява една тъмна точка в съзнанието. Тази точка означава отсъствие на Ця­лото или още отсъствие на Бога, на Благия Дух. По това именно ще познаете първите симптоми на “спиро-рака”, т.е. на духовния рак. Чувството на лична правда налага своето мнение като единствено вярно, а последствието е едно: Бог се оттегля. Бог има туй велико свойство – Бог не може да присъства там, където някой си въобразява, че е по-умен от ня­кой друг. А това произтича от гордостта, от голе­меенето. И като потъмнее онази точка, там се явява ракова клетка. Тъй стават и настинките: като се понижи енергията, веднага текват ония секреции.
Ще Ме извините, но всички ония, които отричат Бога, т.е. – благостта в отношенията, -  сте пред очите на Небето като мърсоли, като пикоч, като извержения... Намръщиш се – пикоч си; погледнеш брата си остро и изпитателно – мълсол си, нищо по­вече! Решиш да му четеш нотации – приличаш на онова, миризливото!...
...Радвам се на спонтанността ви, но моля по-тихичко... (Защото се смеем всички – б.х.)
Оттук заключавам: пробвате ли да настроите сърцето си на вълните на злото, вие сте свършени, вас Организмът ще ви изхвърли навън. Опитате ли да продадете ума си на дявола, на съмнението, подозрението, отрицателната оценка, от вас вече нищо не става – изриват ви като тор от оборите!
Съмнение – да, но то е нещо съвсем друго. Има едно божествено съмнение, което и Бог наковава на наковалнята Си, да Му бъде оръ­жие. Бог също се съмнява, ала само в ония, които се съмняват в Него. Там Той е най-силният, никой не може да Го излъже. Та ако и сега някои отрепки си мислят, че могат да излъжат Бога, туй е най-смеш­ното нещо.
 Та атмосферата не съществува току тъй, но предава на Небето всички вибрации на ду­мите, на делата ви. Вие подслушвате чрез стъклата на прозорците, чрез какви ли не хитроумни машинки и подлеци, а Аз подслушвам чрез атмосферата – всичко се предава чрез нея! И когато атмосферата Ми донесе, че някой отново се опълчва на Бога и че някой прави точно обратното на всичко онова, което съм казал – ама точка по точка Ме “опровергава”, - то значи, че отново трябва да се дават неприятни уроци. Та кой ще Ми се опълчи, една гнида ли? Цяла Римска империя провалих в дъното на ада, понеже Ме качи на кръста, а сега какво?...
 Проумейте: отлагах, отлагах, отлагах бедствието на България, но сега нещата на косъм висят вече. Противниците Ми, нагли и много опитни, отново искат да вземат връх в ръководството на Братството, в обществото. Тя, най-последната стратегия, макар и древна като ис­торията на рака, не е да се унищожи организма из­веднъж, а да се внедри вирусът в самия команден състав на клетката – т.е. да управляват. Предста­вяте ли си – тумор да управлява Мен!... Можете ли си го представи? Ала това през носа ви излиза, казвам ви. По този начин нищо не сте постигнали. Не нищо, ами по-лошо от нищо: “нещо” по рачешката...Рак не е друго, ами да отстъпваш назад от Бога. Да щракаш с клещите, та да притискаш меките души и сърца, да си мърдаш важно полицейските мустаци, па и по­лицейските бради, дето ги пускате, та да минавате за духовни...
           Под “полиция” Аз не разбирам съвестните пази­тели на реда, а в случая ония, които искат да коман­дват положението. Пак да са най-умните, пак да бъде тяхното... Много обаче съжалявам – тяхното никога не може да бъде! Тяхното вирее най-много ня­колко века, а сега се съкращават сроковете до ме­сеци и седмици. А си барнал в огъня, а ти станал въглен пръстът!
          Та ще Ми запушат устата тоя път на кукуво лято. Утре още ще взема такива мерки, че да тичат и да ви се молят със сълзи на очи да не прекъсвате работата си с Мене – само и само да кажа нещо, как да си спасят от смърт най-близките. Как да се живее след пожара.

            -   Може да е в преносен смисъл...

-  В преносен е – ще ... пренасят останки ...
   С Мене не е лесно, ама никак не е лесно! И ако съм до­пуснал между и апостолите да има предатели, то е защото не е само Юда. Те 11 са предатели, само един остана верен. Не че са предатели съзна­телно, но на практика предадоха учението още то­гава. Туй не е защото Аз съм некадърен Учител, а защото допускам представители на човешките по­роци и добродетели. Инак, учението Ми ще бъде само на картинка. Аз съм реалист, а това значи: ако 150 милиона са лъжци, то трябва да има един апостол, който също лъже, та да бъде във връзка с тях. Ама същевременно се скъсва от молитви – “хак” им е на 150-те милиона!.. Той ще послъгва, ама и ще се моли; а като се моли, тая молитва отива при милионите лъжци... Така задейства Бог доброто, положителното в тях.
Та като си избирам ученици, Аз ги изпитвам не само на сладост, но и на киселост, на горчивост, на лютост. Тия, лютите, като Петър, например, са от­ворено звено към всички убийци, военни, насилници. Та като се случи същият този Петър пръв да познае, че Аз съм Христос, Син на Бога Живаго, то чрез него тъкмо да потекат тия думи към 5-600-те милиона кибритлии по света! Какво щеше да бъде, ако Петър не беше кибритлия? – Нямаше да може да предава Второто Посвещение на военните, на насилниците. Сега ясно ли ви е защо Ме виждате на снимки с някои военни около Мене? - Понеже военният, човекът на ножа, когато приеме думите на Петър, познава кой е Бог на Земята. Аз имам най-много второпосвещенци измежду военните, пък ако щете се удивлявайте до утре сутринта. Той може да коли, да беси, да убива на бойното поле, ама когато се осъзнае, пръв става апостол. Павел също дрънкаше оръжие, властваше, ала като Ме позна, има ли сега по-запален от него? Аз ония средните - ни студените, ни топлите - ги изп­лювам с едно отвращение. Цял живот такъв си мижитурка, без да поеме риск за живота си в името на другите. [Но виждате ли Авраам?] Той е хванал сина си за гушата, навел го е пред ол­тара и е готов да го принесе в жертва – понеже на­родът му иска това, по-голямото, волята на Цялото. За една майка това е абсурд, но за един богоизбран цар няма друг изход, освен да ослепи сина си, за да втрещи противниците на новата вяра – туй е един­ственият изход. Бог и за товаму държи калем, по­неже може и без публично насилие, без ужаси и стра­дания. Можеше и както херувимите го правят: всичко на театър, а престъпникът  - жив и здрав ня­къде надалече... Ала когато има да избира между на­рода си и своите близки, военният, хайдутинът, бо­рецът за свобода, разузнавачът ако щете, става стомана. Нищо не е по-голямо от жертвата на тези люде! И на него му се иска топло огнище, мила жена и ситни дечица, но него друга любов го зове, по-голяма. Не че не си плаща през преражданията за пролятата кръв, но там плащането се брои както в затвора: работиш - по-рано излизаш; лежиш – пълната присъда. Тия, които работят за правдата, за свобо­дата, се наричат апостоли и оставят личното. Ако преминат на наши позиции, те най-после оставят и ножа настрана, понеже виждат, че многото кръв на­въжда много вампири. Тия вампири влизат в самите тях, и от апостоли те се превръщат в овластени сатрапи.
Тия неща са ви известни. Не ви е известно, че сега някои ваши приятели изпълняват сатрапска роля, а са апостоли по посвещение. Те просто са под силното влияние на хора, които са приели по-ост­рите методи за ефективни. Ала и тия хора още не са «рак», понеже – помнете Ми думите – рак не може да се появи никъде в организма, без да се е появило разцеп­ление в хипофизата. По-горните олтари не могат да се разцепват, но хипофизата се разцепва. Там са праведниците, апостолите и учениците на Трона Небесен.
 Вие как ще Ми обясните сега: откъде идат ония мушици, които се явяват над развалената диня, някъде отвън ли идат? Откъде идват всички вируси, микроби, гризачи, вредители, болести? Те не са ня­къде отвън. Това е най-голямото ви заблуждение. Моите най-мъдри работници са ги внедрили във всички вас – от амебата до елохима включително -  като потенциални опасности, в случай на отклоне­ние. Може да поставите една диня в хилядократно предпазен контейнер – мушиците пак ще се явят над нея.
          Та и вие сега, които сте се паднали да бъдете в хипофизата: съумейте да намерите общ език, за да не се налага да пробуждам съществата от Ремонт­ния Отдел. Тия са навсякъде около вас, те са в са­мите вас. И когато се оправите помежду си съвър­шено, като намерите среден път без противоречия и пререкания - път, който задоволява интересите на всички и импулсите на всички, то Аз лично отново ще се върна между вас и гниенето ще престане. Не само вашето гниене, но и гниенето на Словото и Делото. Т.е., те самите не могат да гният, но предизвикват силно гниене между и около себе си, ако са похлупени. Туй е като две половини на атомната бомба, които влизат в реакция над критичната маса. Ако позво­лите Словото и Делото да стоят похлупени още една-две години, ще се разрази такава верижна реак­ция, от която нищо няма да остане!
          Та никой не ви е виновен, освен вие самите. Ония с банкнотите и златото, дето управляват света в момента, имат едно добро качество – те са по-сговорчиви от вас, на всичко му намират чалъма. Парите са израз на Словото, по системата на съот­ветствията. Словото е също такъв еквивалент, какъвто е златото, слънцето, царят и пр., само че реален, за разлика от тях. Даже и слънцето е нере­ално, ако не е израз на Словото, а вашето сегашно слънце не е пълен негов израз. Докато не оправи пла­нетите си, Словото не е победило даже и там. В това отношение, планетата Икло - или Земята - може да помогне много не само на Слънцето, но и на ця­лата стара, сегашна вселена. Един ден ще видите всичко това на кино. Ще видите и себе си: дали сте били пчелици, които събират мед в кошера, или сте били оси, с мора на жилото си.
          Сега ви давам последен знак за един ваш пробле­мен приятел. Той се опитва да се върне в еволюци­ята си – от пчела да направи скок назад към оса. А не малко мед е носил през вековете на нивата Ми. Аз не се отричам от сведенията, които ви дадох за него. Още много пъти той бе на прага на Второто Посве­щение, ала още не е успял да го получи. Съвсем не е лесно да се преломи гордостта на сърцето, та да престанеш да служиш и на Бога, и на Мамона.
          А че е пчела, ще познаете по това: пчелата, ко­гато ужили, умира. Първо измират близките му, после началниците му, а после му се подпалва къ­щата – и накрая, в страшни мъки, се прекъсва и не­говият живот. Ако ли пък е бил оса, той ще продължи да жили, без да му има нищо. Тъй жилят осите от ня­кой осарник: за да дават уроци на хипофизата, която се е разделила. Шизофрения е нищо, това е само следствие; “шизогландия” – ето най-страшното - туй е да се разцепи жлеза с вътрешна секреция. Раз­цепването на мозъка, на психиката е само печално следствие. Олтар разцепен – туй е нещо непопра­вимо или нещо много трудно поправимо. (Според Елма, чакрите са “олтари”, “престоли” и “двери” – б.п.)
          Затова ви съветвам: приемете най-нежно, с най-огромна любов медоносците, благите - работни­ците на Благия Дух. А за осите си пригответе шлем. Вашият шлем може да бъде само един: съобразяване с импулса на всекиго от Братството. Съвместяване на импулсите в единен творчески ритъм. Пренебрег­ване на личните симпатии и антипатии, в името на най-голямото.
          Туй имах да ви кажа. А работата не потръгне ли, повече няма да Ме чуете скоро.
 Сега не разреша­вам да задавате повече въпроси. Помнете, че имам да ви говоря за белите, черните и пъстрите кучета, с които ви срещам преизобилно тази година. Те на­истина са израз на верността, неверността и про­менливата вярност, което си личи от километри. Тази година Аз изпитвам Своите Си по вярност. За­това основната опозиционна двойка сред апосто­лите, тази година представя пиесата на най-верния и най-неверния начин, пред аудиторията на вековете и кос­моса. Юда е едно нищо пред неверността. Невер­ността е по-страшна от предателството – преда­телството е само частен случай. За сведение, Юда сега е по-верен от Тома, понеже премина през най-страшни мъчения и страдания през хилядолетията. А Тома създаде науката, техниката, полицията и ин­квизицията – синоними в очите на Бога. [И затова] Тома сега е единственият, който може да извлече човечеството от това печално състояние, ако се обърне отново към Светлината на света и поклонът му бъде сми­рен, окончателен и просещ прощение. Неговата из­повед ще бъде една от най-покъртителните през ве­ковете. Но да не си прави илюзиите, че може да мине без изповед. Трябва да си признае всичко – от игла до конец, – и то не само пред приятелите, но и пред це­лия свят. Той ще напише една такава потресаваща автобиография, че и Толстой ще му завижда: кои са били силите, мотивите и хората, които са го тлас­нали към поганството, т.е. към презряното езичес­тво. Аз обявявам за езичник всеки, който се съпро­тивлява на Словото Ми в момента! Аз обявявам за езичник всеки, който се съпротивлява на Словото Ми в миналото! Аз обявявам за езичник всеки, който ще се съпротивлява на Словото Ми в бъдеще! Поганци, престанете да се съпротивлявате на Словото на Христа, което тече отново на тази Земя, понеже, в противен случай, няма условия да останете повече на нея!
          Преди да проговоря пак, разтварям още веднъж бездните на ада, пускам на свобода най-неприятните му сили, та да получите още една серия уроци на много места по света – за назидание. Апостолите не са съвсем виновни: съвинáта на апостолите с чове­чеството е премерена много точно. Вие може да преминете, но Аз никога няма да премина!

         НОР, НОРАМ, НОРНОРАМ!

          Да се изпълни волята на Съдията на планетата!
            (Дава се знак, че това не е само информация, но и действие, което ще се провежда от този момент нататък.)

          Имената на всички са една математическа реал­ност, една реалност етимологическа. От името на Тома например произлизат всички “томии”, т.е. разрезите на Битието, а, в частност, и самата анато­мия, на която той е един от създателите. Както ножът разрязва плътта и от нея изтича животът, така и съмнението разрязва ума и от него изтича мъдростта. Ала когато неверността разреже опасно организма на Братството, от дълбоката рана започва да изтича хармонията – и нещастията по света се започват. Затова виждам в брата му–опонент действие на Първичния Атом – т.е. този, който не може да разрязва, който не може да бъде разрязан. Що се отнася до мирското му име, то е една от формите на Моето име на Земята, съдър­жащо красотата на кръста и на Христа. Затова и тази неземна, удивителна красота, като израз на Христовото страдание, което той носи със смирение. Не че и ти нямаш следи от миналото “величие”, но те са на изчезване. Именно тях забелязва брат ти, в който лежат скрижалите, и се подразни от тях. Иди и го помоли да си припомните старата приказка за бъл­хата и юргана, за да не отприщя по-нашироко цеп­натината към ада, която отварям в момента. Път има - и той трябва да се намери незабавно. Пререка­нията над огнището на ядрената зона са опасни по­вече от всякога. Това, че надделяха над Миша в мо­мента, е само бледо следствие от прозаични реплики в Светилището. Ако “Атомът” се задейства с цялата си предишна и бъдеща мощ, цепнатината може да се затвори. Затуй, намерете изход! Същевременно, не разрешавам преместване на основното хранилище. Даже изваждането на един лист от там не разреша­вам. Така че – намерете начина.

СЪДЪРЖАНИЕ
/