Книга 3

10.VI.120(1984)г.
София – Изгрев

ЕТНОКАБАЛИСТИКА

АЗЪТ В РАЗЛИЧНИТЕ ЕЗИЦИ И НАРОДИ



     
Азът - това е физическата форма на Духа. Уникалността му в чистия свят на светлината има друг произход. Азът се отличава с атомарна структура. Без атомен строеж, егото не е Его.
           Трябва наистина да се прави дълбок кабалистичен анализ на звуците, с които народите изразяват понятието "аз".
          Физическата вселена се устрои, когато Абсолютният Дух изрече "Аз". Това обаче съвсем не звучи като българското "аз". Сатвичното, раджасичното и тамасичното си имат свои физически проекции. "Тáмас", именно, е най-близко до корена на понятието "аз" в божествения език. В своето най-дълбоко естество, "тамас" не е антипод на "сатва", както това се възприема по отношение на храни и енергии. Раджас е квадратура, а сатва – опозиция (по отношение на "тамас" - б.п.). Тамас се проектира в българския дух само с последните си два звука (по принцип, тамас следва да звучи със "з" накрая). В това отношение, българският дух специализира аза, който е "тук". Абсолютният Дух, за да слезе на физическо ниво, трябва да си представи, че е "там", а не тук, където е самият Той. В българския тон на Абсолютния Дух се изразява самата Му същност, която си остава център, а не периферия. Ето защо, България, т.е. Балканите, са столнината на Абсолютния Дух като "Аз", а Англия - като "Ай". Това е много съществена разлика. "А"-то винаги носи индивидуализация, но в съчетание с "И" проектира индивидуализацията в духовната сфера, а в съчетание със "З" - в земната. Тъй като Абсолютният Дух или Бог не може да се прояви физически без "З"-то в Своята физическа форма, Той се проявява и пребивава неотстъпно именно на Балканите. А субстанцията, която Му е необходима, за да се проявява на Земята пред религиозните като Светия Дух, взима от Англия. Точно затова ви казах в беседите, че Божието Слово на Земята се изразява най-добре чрез българския и английския език. Забележете, звукът "З" се изразява у славянските народи с буква, която вече е закръглена, за разлика от буквата на западните народи. И двете букви - "з" и "z" - са двуцентрови, което изразява същността на земята - поляризация. Но славяните са стигнали до мека поляризация, за разлика от тази на западните народи. А измежду славяните, именно българинът е включил меката поляризация в думата за своето Аз.Това ни най-малко не е в противоречие с пословичната твърдост на българина, защото, както казах, твърдостта на минералното тяло ще бъде пластична. Просто навикът на българина да пише "з"-то и "д"-то с големи загребвания отдолу, в материята, все още не му позволява да стигне до меката кристализация. Затова, именно, внуших на славяните да пишат "д"-то нагоре, и то по начин, по който западните народи не могат да пишат своето "d(Отделни хора на запад пишат своето”d” с извивка отгоре, а ръкописното “z” е с огъната линия – б.п.).
          Но, все пак, азът не е абсолютният антипод на руското "Я", както Д. гениално се е сетил. Те са графически, но не фонетически антиподи, т.е. антиподи по място в азбуката. Това, разбира се, също противопоставя българския на руския дух, но по форма и съдържание, не по смисъл. По смисъл, в идейния свят, е в сила именно фонетичната антитеза - английското и американско "АЙ", като огледално отражение на “ЙА”. Това обяснява защо Русия и Англия (Америка) обикновено са били идеологически и териториални противници, докато, на божествен език, това означава, че те би трябвало да се допълнят. Антиподността на България с Русия е повече време-пространствена, т.е. в духовната история на двата народа винаги нещата са започвали в България и са свършвали в Русия, що се отнася до аспекта във времето; а в пространствен аспект те са се разпространявали в Русия, наистина включвайки помежду си всички останали звуци и букви, т.е. всички блага на живота, без изключение. В този смисъл, признаването на отделната личност трябва да се разбира като основна мотивация на българина, а признаването на колектива - като импулс на русина. Физическото царство на Бога на Земята ще слезе сега именно в Русия, защото русите сложиха своето "аз" на края на нещата. България, както винаги, е само началният тласък, но в нея не може да се постигне хармония, братство и равенство, защото всеки се тревожи за собствения си глас, а не за гласа на ближния си.
Все пак, като диаманти на Духа, българите винаги и навсякъде са ставали центрове на силни течения, които изменят световните събития. Азът е самият връх на канарата, който е твърд, именно защото е гъвкав. Сега обаче той още не е пластичен - това се отразява в стадия на еволюция на кристалите, които още са крехки, макар и твърди. Тъкмо това се отразява в българския "аз", който стига до неимоверни височини, но при надпределни налягания рухва. При русина също "я"-то е още недовършено, поради което там рухването - или, по-точно, деформацията - на егото се получава поради поставяне на идеята ("и") на първо място, а на индивида ("а") - на последно. У англичаните е обратно: индивидът над идеята ("АЙ"). Затова там култът към индивида се изражда в индивидуализъм, отчуждение и студенина. Немското "их", по подобие на руското "я"("иа"), поставя идеята на първо място, а на второ място е кръстът или физическата сила на Духа. Ако се разпрострем, ще видим, че немското "их" е огледален антипод на английското "хи" - той. Оттук - сблъсъкът на немското "аз" с английския народ.
Но всички тези неща са предмет на цяла една наука, наречена “етнокабалистика”, и в един отговор не може да се изчерпят.
Любопитен е азът във френския език ("ЖЕ"). Там се започва със съгласен звук, при това артикулиран с върха на езика, а езикът и сърцето са под влияние на френския дух - знака "Лъв". Забележете сега приликата между българския "аз" и френското "же", както и тяхната антиподност. "Ж" и "З" са езиково-вибрационни съгласни. Окултната символика при тях води до силата на Словото в България и Франция, а също и до универсалността на аза. Но при французите се почва с пречка и се стига до свобода, а при българина е обратно. Философски погледнато, задачата на френското "аз" е да превъзмогне пречките и да се освободи, а на българското - да превъзмогне свободата си и да се самоограничи.
 Ако искате, открийте "аза" в различните езици и ще направим анализ поотделно. Евреите поставят не аза, а неговите владения над всичко. И това не е нещо отрицателно, а много висока степен на еволюцията на аза, защото азът има и трябва да има свои собствености, които до управлява с пълна прецизност и чистота - и то именно на умствено ниво. Невъзможността да се откаже от атрибутите, и то собствените, е само сянката на това велико призвание. Алфата ("алфа") на гърците също има отношение към балканската индивидуализация, макар и да няма пряко отношение към аза им.

СЪДЪРЖАНИЕ
/