Книга 11

9.VIII.124(1988) г.
Рила

ОСИЯНИЕ ЗА ЛЮБОВТА И ОБИЧТА


Цялото се нарича Любов, а частта - Обич. Когато казвам: “Бог е Любов, Аз имам предвид именно Любовта на Цялото; а Лю­бовта на частта към някоя друга част се нарича Обич. Вие сте смесили тия понятия, а и сте ги променили. Животът произтича от Любовта, а грижата за отделното същество, за някое друго, много близко същество, се нарича Обич. Обичта се отличава с грижа, а не с искане, въпреки че има и такъв аспект на Обичта. Ходите ли в пътя на Любовта, вие сте разположени към всички. Духът ви осветява всички, душата ви пее за всички. Това е Любов, ако искате да имате Божествена представа за нея.
Там, където Любовта се стеснява до струята на Обичта, се явява сър­цето. Ти със сърцето си можеш да обичаш само едно същество, ед­ин много тесен кръг от близки същества. С душата си обаче ти можеш да обичаш повече души, множество души – стотици, хиляди, милиони. Това се дължи на великата способност на душата да се разширява безгранично, да става едно с Цялата Вселена. И когато Бог люби съществата, това е самата Любов, понеже само Бог може да люби едновременно всички, без изключение. Ти също можеш да любиш Бога, понеже Бог е сбор от всички същества. Същевременно, ако кажеш някому, че го любиш, ти непременно проявяваш Божията Любов към него. Такава любов се отличава с широта, дълбочина, мощ и безкрайна сила; такава любов е способна на всичко! Като любиш, ти ставаш извор - ти не се интересуваш дали тебе те люб­ят по същия начин, дали отговарят на твоето свещено, красиво чувство.
Сега разбирате ли колко малко хора са любили досега на Земята? Ако твоята любов е Любовта на всички разумни души, с тази любов ти можеш да прелетиш Трите Вселени само за един миг, с тази любов ти можеш да се измениш коренно външно, да преживееш възкресението само за една нощ, да тласнеш света мо­гъщо напред по пътя на Божествената наука и култура.
С какво още се отличава Любовта? - Когато едно същество люби, то не може да задържа, да прикрие тази любов. То е завла­дяно от нея тъй силно, че няма такова обстоятелство, такава пречка, които биха могли да я спрат. Опита ли се някой да се противопостави на Любовта, той се обезобразява. Пречка по пътя на Любовта се плаща с най-тежки страдания! Учителите са съще­ства, които предават Любовта на Бога напълно, а сливането пък на сродните души, на сродните субстанции, се нарича “пламтене на Любовта”. При Любовта ти никога не си способен да мислиш за последствията! Който даже за част от секундата се замисли, той става проводник на всичко друго, но не и на Любовта. В Божествения овят съществата първо действат, а после мислят. Тоест, те действат, чувстват и мислят едновременно, но тъкмо действието е онова, което ги хвърля в огъня на Любовта. Любовта не търпи съмнения, колебания и опасения.
Щом любиш, щом те любят, токовете протичат моментално. Абсолютното се познава до това, че не е нужно някакво време, за да узрее една велика любов: то се спуща над долината ти като сияйна лавина, разкъртва всички скали на съмненията и страхове­те и се стоварва с цялата си Божествена сила върху плещите на избрания. Тя не те пита Бога ли обичаш, Бог ли те обича, или то­ва става между две или повече същества в Битието. Устремът на Любовта се излива в милиарди и милиарди форми, проявява се по без­брой начини, слави се с безчислени сладки трепети и вълнения, създава огромни количества монади, светове и вселени!
Несъпротивимост - ето цялата същност на Любовта! Царят на царете, Госпо­дарят на господарите, божественото присъствие на Христовото Царство сред световете се крепи само на Любовта и изключително върху Любовта. Ти същевременно взимаш и даваш и обменяш, ала си стихия, огън, сътворчество на Отца Твоего Небеснаго, с Който наедно сътворяваш тела, токове, багри, сияния и чистота безпределна. Теб не те интересува, ти не съзнаваш защо в даден миг те е подела вълнàта на Мировата Любов. Ти не знаеш на кой точ­но бряг ще те изхвърли. Ти въобще не се питаш ще се спасиш ли на някой бряг или ще потънеш завинаги. Ти си съвършено без­помощен, опиянен, неуправляем от никоя друга сила, освен от силата на самата Любов.
Радостта - ето средата, в която се движи Тот. Той пие радост, сътворява радост, диша радост, радост пресътворява! Ра­достта се излива от Него през всичките пори на тотвселената, през всичките нейни пламтящи отверстия, които вие наричате “слънца” и “звезди”. Тя създава, ала се срамува да чака признание; оживотворява, но се крие от благодарност; възкресява, но сама никого не моли за помощ. Тя е силната - всички други са слаби. Тя се хвърля първа навред като огън навсякъде, където някой в мрака се моли за милост. Съвършено подвижна е Любовта! Тя е най-пъргавата същност на световете, тя е онази, която се откликва в момента. Съвършенството се отличава с това, че ти се откликваш сега, а не утре. Това Аз разбирам под “Божествено съвър­шенство”. Съвършенството в света на Бога не е нищо друго, освен способността на съществата да се откликват мигновено на творческото присъствие на Бога навсякъде.
С Любовта ти си приет с отворени обятия във всички светове, на всички полета, във всички царства, зони, обители и преизподни. Само една дума да каже Любовта – и болните оздравяват, мъртвите възкръсват, старите се подмладяват и тревогите изчезват завинаги.
Ако някой човек ви люби точно така, тогава помнете: този човек проявява Божията Любов. Той никога никого не огорчава, нито сам се огорчава. Той спасява давещия се така, че сам той да не се удави; върви с болния на ръце така, че сам той да не падне в пропастта; крачи към бъдещето и съвършенството тъй, че никого никога да не стъпче, никога никого да не обиди – и саморадост в душата да предизвиква. Радост, която обаче не преминава; радост, която остава завинаги. Премине ли радостта, тя не е била божествена.
Такава е Христовата Любов – тя не може да се замисля. Синът на Бога е най-добрият мислител, но след като се е отдал на стихията на божествената Любов. Той е най-великият мъдрец – но след като е провел тока на Божията Любов. Той е най-големият артист – но след като е посрещнал без нито секунда забавяне съществото, което има нужда от Него. Туй е съвършената същност на Божията Любов – тя не може да отблъсне никога никого. Друг е въпросът, че вие се мъчите да я отблъснете – и си плащате със здравето и живота за това.
Не е важно през какво същество е протекла Любовта – важно е вие да я приемете и предадете. Ако приемате и предавате без съпротива и без размисъл сладкото присъствие на Бога, почукал на дверите на душата ви, вие никога няма да видите смърт и никога няма да загубите красотата си. Всеки там взема участие в трепетното осияние – независимо от обекта, независимо от субекта, независимо от сродството и несродството, от съдържанието и фòрмата, от близостта и неблизостта по дух и природа. Напротив, точно това е самата Любов: да отдадеш туй, което ти имаш - от хазната на твоите царствени въплъщения - тъкмо на оня, който е беден в момента; Бог чрез тебе  да излее цялата Си благодат там, където ти не си искал, ала теб те очакват; където скачат от радост при твоето появяване!
  Не, ти не търсиш никога, щом Любовта е в тебе, а напротив – търсят те всичките тебе. Цялата вселена да се разтърси, ти оставаш радостен, защото раздаваш на всички вкупом и на всеки последователно и поотделно.
Тъй работи Божественото в световете, тъй работят духът и душата, тъй се движи във всички светове и същества сам Оня, Който ощастливява Битието с радост. Само Бог, прочее, е Цялото; а частицата, която е Негово тяло, се нарича “холион” и се намира ед­новременно навсякъде. Онзи съвършен човек, който е развил своето холическо тяло и е станал равнобожествен, той се движи с такава шеметна скорост, че раздава Любов едновременно навсякъде. Ала когато се роди в триизмерно тяло и времето стане дреха на душата му, той започва да се раздава последователно. Опита ли се някой да го спре така да се самораздава, той ще се лиши от близо­стта на Божественото и ще се върне милиони години назад в разви­тието си. Ето защо, никога не се опитвайте да задържите Любовта по-дълго, отколкото ви е определено. Тя ще ви посети само за един миг, ала този миг струва повече от всичките ви прераждания и съще­ствýвания на Земята и на Небето.

Щастието обаче не се състои само от Любовта. Любовта е Ця­лото, но Цялото без частта не е истинско Цяло. Абсолютният Дух, Абсолютното, не може да се прояви истински, ако няма класове, йерархии, същества, видове и индивиди. Чистотата, а на научен език казано чистовселената, е оная част от цяловселената, коя­то се накланя под определен ъгъл спрямо нея, за да се получи от­делното, неповторимо Битие.
 Алохимите се отличават с това, че нямат маса в покой - те се разпространяват със скоростта на Лю­бовта, светлината или звука едновременно във всички посоки, а илухимите ("чистите") не се движат по този начин - те се обли­чат в смирение и търпение. Слизат дълбоко навътре и надолу в пределите на Определеното Битие и зазвъняват прекрасно в своите орбити около някакъв локален център.
 Чистотата и Любовта са ед­но и също нещо, ала погледнато от две противоположни страни. Това са страните, от които можете да съзерцавате Бога. Вашата човешка логика е странна: тя изключва съществуването на Любовта в Чистотата и на Чистотата в Любовта. Аз малко съм ви говорил за чистовселената (наречена още “партовселена”), а това, което знаете за холивселената (цяловселената), също е твърде неразграничено.
Аз не мога да ви обясня що е Обич, ако не се обърна към това най-върховно двуединство на Благия Дух - Бога. И когато ние говорим за саможертва, смирение, търпение, грижа, съчувствие, Обичта вече излиза на първо място. Любовта слиза също на всички равнища, ала тя върши това пламтейки, понеже самата из­питва насладата от акта на сливането, от акта на самораздава­нето, от акта на послушанието. Любовта може да ви накара да се отдадете на същество, което е далеч от вашата еволюция, ала в този акт вие изпитвате абсолютното чувство, че сте изпълнители на Волята Божия - т.е. това е наслада.  А Обичта - това е самоограничение. Самоограничение, със съзнанието, че вие се посве­щавате само на едно същество, в което се крие жива искра от Бога, и че вие сте отговорни това същество да се закрепи, раз­вива и усъвършенства. Алохимите не могат да бъдат майки. Алохим-съпруг - това е нещо нечувано... Сестра, брат, близък прия­тел – всичко това е съвършено непонятно за алохимите. Тези соларни същества имат съвършено друга задача. Нито ядрото, нито атомът, нито молекулата, нито каквото и да е друго самоограничение е понятно за тях - алохимите.
Ясновселената - ето мирът на Обичта, в който царува Пралайя. Туй е пределът на световете, от които започва грижата за ближния. И цялото Проявено Битие би било една нула, ако любовта към ближния не беше в основата му. Та Аз съм ви казвал: нима мо­же майката да кърми детето си, ако я няма; или бременната да но­си повече от няколко плода в утробата си? Животът на планетите, на звездите-планети, е невъзможен без Обичта. Обичта ти дава ония условия, които са ти необходими, за да живееш по планети­те. Там трябва да има и особени предпочитания, и бременност, и майчинство, и семейство, и  род. Ти, който си мислиш, че тези неща са от “дявола”, откажи се от надеждата да попаднеш в Царството Божие! Само една дума да кажеш против святостта на Обичта, про­тив чистотата на брака, семейството, майчинството - ти си изклю­чен от рая завинаги. Чистият може да остане физически девствен, ала Обичта не се отхвърля тъй лесно. И като ученик в Школата, ти трябва да почувстваш особено разположение към своя най-близък брат или своята най-близка сестра - ти трябва да се самоопределиш атомарно.
Сега казвам ясно: структурата на вашето физическо тяло не може да бъде съвършена, ако вие нямате любими приятели. И когато - след дълги и дълги пътешествия по Всемира – отново се върнете в лоното на Отца си, - вие ще бъдете нещо по-горе от ангелите, и от боговете по-горе. Понеже вие ще имате обичта като сияние, а Любовта като център. Има души, с които не сте се разделяли през вековете никога. Физически може да сте били самотни, ала тия души са ви сродни и те никога не са пре­ставали да ви обичат и да ви търсят.
 Това, което ви предстои много скоро – трансформацията на биологическите ви тела в ми­нерални - е още по-невъзможно без Обичта. Обичта предполага особена близост, особено предпочитание, особено блаженство и трепет в присъствието на някое отделно същество. Това е пак Любовта, обаче кондензирана в полето на аза на другия. И тази велика стратегия на Бога - да кара децата ви да се раждат беззащитни - е единственият начин да ви накара да престанете да мислите за ва­шето собствено щастие.
 Любовта и блаженството са неразлъчно по­нятие. Неразлъчно единство и преживяване. Обичта обаче е мисъл за блаженството на другия. Тя е свещен трепет на майката, разпе­рила крила над своите пиленца. Тя е мъка, страдание, грижа, будуване, удивително състрадание, подвиг и самоотричане. Там, къ­дето универсалната любов е безсилна, Обичта се издига на трон. Там, където светлината не може да проникне, се таят недрата на Зачатието. Там, където Цялото се смирява, пониква филизът на отделното същество; а Онзи, Който се грижи за него, се въплъщава също в отделно същество, за да се грижи за рожбата си сам сре­щу всички.
Опазване, защита, борба, крепост, преодоляване, титанична воля, сърцераздирателно безпокойство – всичко това е съвършено непознато на половината същества от Всемира. Ала тези от вас, които вече познават безсънните нощи, тревогите, бденията, живота за скъпите близки, натоварването до грохване - те именно са жреците и жриците на Световната Майка, чието свещено пос­лание е Милост.

Да, Любовта е абсурдна, тя не понася никакви определения, никакви ограничения, никаква тирания. Тя експлодира мигновено в самата секунда, в която искрата на Божественото я докосне с устрем; ала Обичта създава кристално Слънце! С Новата Вселена, която сега предстои, вие вече сте запознати от­части, ала за кристалното Слънце още не съм ви говорил. Всички кристални слънца във вселената, която предстои да настане, ще се съберат някога в едно-единствено Слънце, кое­то наричам “Кристално”.Обичта само е в състояние да извърши това. Понеже Обичта понася малките разстояния; а само Онази, която по­нася малкитеразстояния и големите напрежения, е сестра и плам­тяща ръка на Пралайя - Съвършената Божия Майка, Съпруга и Люби­ма, с Която се завършва напълно всяко последно творение.

Така и вие, като последно творение на Отца и Пралайя, оби­чайте своите обични с обич Божествена, но не се ограничавайте да любите всички останали с Любовта на Радостния. Само тогава вие ще станете едно с Бога и няма повече да се раждате като деца от плът, а ще станете наистина “едно с Бога и дух, мо­щен като Бога”.

 “Сърце, чисто като кристал”... - Разбирате ли сега Обичта колко е важна? Именно Кристалът е онуй състояние на Вселената, което ще се роди от Обичта ви към ближния. Никога, никога, никога не оставайте без ближен! Но, ако приближите ближния си толкова много, че да затъмните с него останалите, няма да имате нито ум, светъл като Слънцето, нито душа, обшир­на като Вселената, нито дух, мощен като Бога и едно с Бога.

Ето защо ви казвам: приемете за ближен само оня, чиято обич не ви обсебява, а ви дава криле да любите всички и всичко!


Изпейте песента “Любовта и обичта ще ме научат на Бога слуга да стана".

СЪДЪРЖАНИЕ
/