Книга 11

5.08.124(1988)г.
Рила, Мусала, Сфинкса

ПЪРВИЯТ АУРУВИМ НА ЗЕМЯТА
(Лично послание от Елма за Серж от Южен Прованс – Франция)



      Единосъщен лъч от глъбините на Аутóн – светът на Предаността! Предаността произтича от най-дълбоките извори на смирението, озарява най-високите върхове на Христовата Любов. Предан може да бъде само аурувúм – ангел от Царството на Любовта. Аурувимите са също висши духовни ан­гели като серафимите и херувимите, но са техен синтез в един още по-горен свят – аурувимния. Тъй и много­ценният Серж е въплътен на Земята аурувим – един рядък случай на сполучлив синтез между каскаден се­рафим и херувим от сребърен клас.
          Има една звезда от осма величина в "Косите на Вероника", която е родината на Серж като монада. Най-странното е, че тук думата "монада" е условна – Серж се роди като диада - и до ден днешен е още ди­ада: той не се е разделил! На сребърната звезда Синýр се извършва нещо потресаващо: синтез на се­рафими с херувими! И най-необузданите фантасма­гории на поетите, и най-дивните метафори и срав­нения не могат да си въобразят такъв абсурд: син­тез на каскадни серафими с херувими от будическо сребро! Съзерцателите от всички светове дълго време се отказваха да възприемат като реалност пораждането на звездата Синур: диади има всякакви, но диада от такава противоположност, според мо­надната психохимия, е нещо, противоречащо на всички закони. И най-големите мъдреци на универ­сума останаха озадачени; и най-отявлените абсур­дисти от хипервселената обявиха това не за факт, а за някоя нова фантасмагория – мисъл-форма на ня­кой титан от загазилите... Има такива титани, ко­ито творят нелепици в един много обширен, но зат­ворен свят; техните въображаеми естовселени и мислокосмоси се реят из този свят като гигантски фантасмагории, често населени и с въображаеми същества. Неподдържани от пулса на милосърдието, те много скоро угасват и се заменят с нови, още по-странни, за да се стопят и изтлеят и те на свой ред.
          Точно за такова абсурдистко явление взеха и из­бухването на звездата Синур - само преди 40 мили­арда години. Абсолютният поднася изненади – това всички знаят, - но феноменът Синур беше до такава степен недопустим от всяка логика и алогика, че го обявиха наистина за ерупция на титан, медитиращ някъде в затворената вселена Албáрия с такава сила и мощ, че е успял да я пробие и да изхвърли ме­дитацията си до чак дъното на световете – трииз­мерния универсум. Това се е случвало и друг път: по­лудял от мъка серафим (или алохим, отблъснат от илухим), се отдава тъй фатално на скръбта си, че циклоните на неговите видения потрисат не на шега устоите на Трите Вселени – макар и за части от мига. Тогава сам Бог се намесва, за да коригира страха или егоизма на някое свое упорито творение и да не допусне верижна, опустошителна реакция, способна да угаси цялото Битие. Поразеният от се­бизъм или егоизъм виновник – някой "зациклил" илу­хим или херувим – трябва да заплати за ината си и да помогне за въдворяването на всемирния ред и хармония чрез откъсване на субстанция от собстве­ното му тяло, която се дава в ръцете на пострада­лия дух, за да сублимира скръбта си в "художествени" ерупции. Изкуствоведите от адските зони ги обявя­ват за уникуми и шедьоври и градят своята кариера върху тях, а космическите психиатри и "спириатри" (профилактици и целители на душата и духа – б.п.) имат още един обект за диагноза и лечение.
          Светът Синур, на който се роди диадата на Серж, хвърли по същия начин в изумление милиарди и милиарди изследователи. Нима е възможно да съ­ществува реално синтез на любовта към ближния с любовта към всички в такава феерична хармония? Кой е сънувал такова потресаващо по сила вливане на цели каскади от серафими в една-единствена звезда, която се обитава от техните най-страшни "врагове" – сребристите херувими? По-очебийна не­съвместимост на две йерархии в космоса едва ли би могла да съществува!
          Но ето, Бог е решил да ни вземе дъха от изне­нада още и още веднъж. Даже сам Éлма – Синът, Синтезаторът, Всемогъщият Господар на хипревсе­лената и познат на всички живи същества като "Ду­хът на Христа" - се сепна за миг пред сюрприза, под­несен от Тот, от Отца Му! Каква сложна, абсурдна, неразрешима от милиарди Алголи и стотици яснов­селени задача! Все едно да помириш водата с огъня, мъжа с жената, Любовта – с Обичта... Нима е дошъл вече този момент, Отче? Нима той не бе заплануван за след много и много земни хилдолетия и космични манвантари? Нима може да се прескочи предстоя­щото – изграждането на атмическо тяло у жената и на ясновселенско – в мъжа? Нима се е появил вече Третият? Къде се е чуло и видяло каскадни серафими да се усмирят в една точка – любовта към обекта? И нима има и един херувим – и то сребърен, - който да не отблъсне със страшна сила обичащия не само него?
          Такива съдбоносни въпроси си задаваше Господа­рят на Проявеното Битие пред феерията на свръхновата Синур, непредвидена дори и от Него – съпричастния на абсурда!
          Херувими и серафими "враждуват" издън вре­мена на всички полета и с всичката мощ на своите противоположни стихии: силите на отблъскването и силите на привличането. Нима е възможно във физи­ческата и духовната вселена да се появи някаква друга квантова и небесна механика? В резултат на тяхната величава драма – закона на всемирната дистанция – протичат токовете на Потенциалната Разлика и се явява Животът, Движението... Самата хипервселена – синонимът на живота или Прояве­ното Битие – се движи от полюсите на двете най-висши вселени: Милостта и Абсурда.
Самите богини от обиталището на ясновселе­ната, самите богове от лоното на тотвселената са отново една грандиозна противоположност във ви­сотите на техните родители: Мировата Душа и Ду­хът Абсолютен, Когото наричат Тот. Самата Пра­лайя се гърчи понякога от самота, когато любимият Тот се откъсва от Нея, за да сътвори някоя нова мо­нада, някоя нова вселена....
          Как тогава Христос – или Господ – да надмогне нещо, което не е по силите на Отца Му и Майка Му? Нима само Бог не е Онзи, Който може да разреши та­къв надпределен проблем?
          На този проблем с "да", преди 40 милиарда земни години, отговори сам Бог чрез звездата Синур. Най-парадоксалното – примиряването на моно-чувс­твото с поли-чувството – получи своето блестящо разрешение в раждането на децата на споменатите полярни йерархии – прелестните аурувими!
          Аз имам още много да ти говоря, о целомъдрени и чисти сине на Бога от звездата Синур. Кротостта и смирението на аурувимите облъхва чрез теб мили­они същества наоколо. Пламенната им, жертвого­товна любов се прелива приказно помежду бреговете на абсолютната вярност. Те са постигнали най-див­ното: усмивката на Бога! Сам Бог се усмихва чрез тях най-нежно и вижда през очите им Себе Си в ду­шите и красотата на всички създания. В аурувимите Бог се усмихва, всъщност, сам на Себе Си, преоткри­вайки Доброто и Истината във всяко отделно съ­щество.
          Усмивката на аурувима може да се равнява само с усмивката на бременната. Трябва да минат де­сетки и стотици прераждания, за да се удостоиш с честта да застанеш пред усмивката на аурувим. Само една усмивка от аурувим разрешава всички противоречия, приспива всички болки, затваря всич­ките рани и прави всичко около себе си да се радва и благодари на Господа!
          Срещнете ли аурувим на Земята, не ви тряб­ват никакви билки, никакви пунктури, никакви психо­терапии. Дочакайте само неговата усмивка. Щом като види Божественото в душата ви, той непре­менно ще ви се усмихнe - а друго на тоя свят не ви трябва. Има пилигрими, които се скитат векове на­ред, изоставили всички близки същества, постиже­ния и притежания, само заради усмивката на един ау­рувим!
          "Смайлотерапия" – това е само една разновид­ност на думата, която в скоро време ще стане при вас синоним на панацея. Има същества, които съз­нателно блокират усмивката си или не умеят да се усмихват. Пазете се от такива! Те могат да ви за­разят с най-страшните болести, включително и с лудост, спин или рак, само защото са най-страш­ните врагове на Бога. А Бог значи "усмивка".
          Няма нито едно същество в духовния свят, ос­вен аурувима, и нито едно в Божествения, освен ело­хима, което да разбира и прилага Божията Любов. От всички класове и йерархии обаче само човекът е този, който може да реализира Божията Любов най-съвършено, понеже живее във всички светове едновременно. Съвършеният човек има всички тела, но синтезирани. Световете, телата, идеите, чувст­вата в него не са в противоречие, понеже той е на­пълно Божествен – не обявява нито една фаза на Битието за дяволска. Дяволските учения, по цялото протежение на физическите и духовнитe светове, се разпознават по това, че обявяват някой орган, някоя функция на Космическия Организъм за излишна и за­почват да се борят за нейното елиминиране. Докато Божественото счита за дяволско не друго, а дисхар­монията между отделните части.
          Затова и Бог разчита особено много на човека, понеже той включва хармонично не само останалите полета, но и физическото. И когато елохим или ау­рувим се роди на земята като човек, той е способен и на най-последното, невъзможното: да примири сера­фими с херувими, алохими – с илухими. Трябва да сте следили мисълта Ми през всичките беседи, лек­ции и осияния досега, за да Ме разберете в момента.
          Това ще разберете и от диадата на Серж, ко­ято живее едновременно и на Небето, и на Земята. За нея не съществуват неразрешими противоречия, защото проявява Божествената Любов. Тя може да се пожертва за всяко същество в Битието, без да се замисли нито за миг, но и без да загубят и двамата собствената си свобода. Тя може да загуби и собст­вената си свобода, ако волята на Бога я помоли да стори това заради свободата на друго същество или на някое бедно човечество в Космоса.
          Понеже Аутон не е друго, а е свят на преда­ността! Преданост не към отделното същество или отделната група, а преданост към волята Божия. Затуй аурувимите, също като елохимите и Сино­вете Человечески, могат да заемат всички форми и всички тела на съществата от Трите Вселени. За тях няма никакви граници, никакви невъзможности, защото са посланици на Божията Усмивка! Те са постигнали най-пълното сливане с Цялото, т.е. Бога,  понеже имат последното – благостта. Стро­гите духове, строгите божества съзерцават само крайчеца от мантията на Бога.
          Затова – благодарете на Бога, че е благоволил да се потопите замалко в благодатта на небесната благост, посредством срещата с прекрасния аурувим Михаел, което е духовното име на вашия брат от Божествена Франция. От полето на Божествена Транса (Франция) той ви изпраща привета на всички напреднали в пътя на Слънцето и ви облива с тях­ната неподражаема френска сърдечност.
          Божественото четене на духовното му име е "Леахим" (Според Елма, божественият прочит на една дума е отзад-напред – б.п.). Такава ще бъде йерархията на Серж, ко­гато преживее едно велико, последно възкресение - една скорошна мутация на аурувима Михаел в леа­хима Вицар. Не съм ви говорил още за леахимите. Те са един нов клас в Божествения свят, каквито са и архидеите - предишните архангели. Той стана въз­можен с появяването на Учителя на Земята. Леахи­мите са една нова разновидност на елохимите, ко­ято ще отхвърли веднъж за винаги строгото лице на Господа. Настава епоха, в която Господарят на Би­тието не ще има нужда да дава повече кармични уроци. Леахимите ще подготвят тялото на Тре­тото въплъщение на Бога на Земята, когато ще слезе сам Той. Досега Той праща Сина Си и Духа Си - и техните Божествени тела бяха елохимни. Когато слезе сам Той, ще се облече в тяло на леахим – съ­щество на абсолютната благост.
          За да се превърне един аурувим от типа на Ми­хаел в леахим, трябва да срещне диада с женска, нежна доминация, която е неспособна да мисли отри­цателно. Елохимите също могат да се превърнат в леахими, но във вашата печална зона още не се е раждало през хилядолетията такова женско същес­тво. Затуй на елохимите се налагаше да възкръсват чрез страдание.
          Михаел е първият аурувим, който има шанс да мутира в леахим чрез блаженство. На хоризонта на Вечната Любов, Аз виждам, изгрява едно удивително женско създание от серафимно коляно, което не умее да мисли отрицателно. Ако Серж успее да му поднесе даровете и на Трите Вселени, техният съюз ще се ознаменува с вторичното избухване на сребърната звезда Синур в близките 10 години. Астрономите ви ще отбележат този факт. Тя ще се превърне от свръхнова в ултранова и ще блесне като малко слънце с отрицателна звездна величина.
(Името ù ще стане Божествено – "Рунис". От "Синур" на духовния свят, тя ще се превърне в мечтаното златно руно на аргонавтите от всички времена и океани в Космоса. Тук ударението на "Синур" е на първата сричка - Елма в случая си играе с думата, давайки й значение като на синур на нива – б.п.)
Тогава ще падне забраната за общуване на човечествата с Икло (Името на планетата Земя, което след 1990 година се промени в "Инлáниа" – б.п.). Учителите ви и вашите Синове Божии ще прес­танат да възкръсват чрез Голгота, смърт и мъ­ченичество, а ще възкръсват с блаженство.
          Това го казвам Аз – Вседържителят Елма! Госпо­дарят на новия орфически клас, на който ауру­вимите и леахимите ще бъдат и златното руно, и новите слънчеви същества.
 Аурувимът е орфическо същество. Орфей е един бъдещ аурувим, в чието име е залегнал коренът "ор" – злато; Leo=Слънце=France=Mihael=Leahim  – б.п.

СЪДЪРЖАНИЕ
/