Книга 10

15.VІ.124(1988)г.
София-Изгрев

МЕТОДИ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА СЛОВОТО


Рискувайте с всички средства това Слово да отиде най-после до будните души! С какво може да ви уплаши светът, след като сте горени по кладите и сте умирали неведнъж в името на Истината? Има ли нещо по-велико от подвига? Нима е живот това -  всичко останало?
           "Подвиг" се нарича всяко самоотричане от страха, привързаностите, личните желания, с цел божествената нива да бъде полята. Това не значи, че трябва да се пренебрегват обществените и семейните задължения, но значи градиране на нещата. Ако поставите Божественото на първо място, в свободното време вие ще служите на обществото и на ближните си много по-съвършено.
           Ала има и върховни мигове в историята на Битието, когато всичко освен професионалните задължения отпада – дори и близките. В особени случаи освобождавам Своите Си и от професионалния дълг, в името на цялостното посвещаване на усилията за нещо, предвидено да се проведе в кратък срок. Така се наложи Тойонус да прекъсне трудовите си задължения по-миналата зима, понеже никой друг не можеше да се справи със записите. Приема се смирението и послушанието на такива работници, готови да поемат всякакъв социален и материален риск и да влачат последствията с години. Но после те именно ще станат свободни граждани на Трите Вселени! Само бедните, непомерно товарените, отрудените, болните, нещастните имат шансове да попаднат в Новата Вселена.
          Христос има на разположение всичко. Той се проектира във всички светове, съдържа се навсякъде. Проявеното Битие – това е тялото на Христа. И въпреки всичко, въпреки неограничената Му свобода, Той се отличава от останалите същества и прояви на Отца по кристалното Си съзнание - т.е. съзнание, в което водата се е трансформирала в максимално сбита природна форма. И как мислите, че става туй? - То става, на първо място, чрез тежки страдания. И когато искате да се освободите от болести, нещастия, мъченичество, помнете, че вие искате да се освободите от Христа!
По-благоприятен свят от този, в който пребивавате в момента, няма никъде в Трите Вселени. Ония школи и индивиди, практикуващи духовни техники с цел да се освободят от страданията, от природните и социалните притискания и несъвършенства, могат да постигнат нещо, но повечето посветени от този род се връщат в невидимия свят. Те никога не могат да попаднат в божествената вселена. Ако начинът за попадане там беше свободата, Аз бих ви дал свобода веднага. Нима не съм Оня, от Когото всичко зависи? Ако начинът беше Мъдростта, удобството, материалните придобивки, Духът на Живота би премахнал всички препятствия. Ала страданието още малко време си остава единственият съзнателен, подсъзнателен, свръхсъзнателен или несъзнателен метод, чрез който се освобождавате от натрупаните родови наслоения, обществени лъжи и духовни илюзии.
           Ако искате, общо или поотделно, молете се (Аз отговарям на молитвите) да се освободите от страдания - и ще видите резултата. Но това Аз си го записвам като атеизъм, въпреки молитвите. И редно е понякога да се молите: “Господи, освободи ни от прекомерно страдание и мъчение, съжали ни – Ти Си ни създал. Пречупи ни се вече самото средоточие на силата – разреши ни няколко мига отдих!” Тогава Аз чувам ония, които не се правят на глухи, щом Аз им говоря, и отнемам замалко жаравата изпод нозете им. Ала това става и без нарочна молитва, понеже, да се молите така, значи да мислите, че Аз съм сляп и не знам кога да ви дам отдих. Това е молитва за религиозниатеисти, които считат, че Бог спи; които още имат притежания. Притежават нещо материално, притежават упорито собствено мнение, притежават някой човек в съзнанието си или на практика – все държиш да притежаваш нещо, за да се опреш на онова, което рано или късно ще премине. Ако обаче вие се уповавате само на Любовта, която изтича от вас самите, само на подвига, който извира от собствения ви дух, няма такава сила, нито има такова обстоятелство, което да ви попречи.
 Самотното раздрано сърце помните ли? Онова, което подскача през бойното поле самичко, с посланията на небесните близки, за да ги отнесе на близките им на фронта... Имахте такова осияние, помните ли го? – Дето излезе с една ръка през прозореца на лазарета, и то кървяща, и започна да се търкаля през полето, понеже в душата му имаше не воня, а искра Божия!
          По-точна дума за всичко, което не е Дело Божие - вътре в сърцето и душата на човека - от думата “воня” Аз не зная. И с тая воня вонят всички ония, които си отиват от тоя свят – било на гробищата, било в ада, било в чистилището. Понеже всеки повече мисли как да се подреди и как да не страда – и как да не загуби нещо на тоя свят, отколкото да подскача като самотното, окървавено сърце - сред взривове, ями и ранени приятели.
          Повече по тази тема няма да приказвам. Вникнете сега в конкретните указания, що поискахте относно работата по Словото.
          Пределните времена настъпиха. Остават само 5-6 години до окончателното проявяване на всичката небесна красота и сила! Оттогава насетне онуй, което е прихванало от божествената ваксина, ще започне да общува с Моите небесни народи. (Успешните ни колективни действия за контакт със Сириус започнаха в Рига имненно след 5 години и половина! – б.п.) Съвсем точно ви предричам – пределният срок е 6 години. Ако дотогава новото Слово отиде на повече места, събитията по-сетне няма да са особено тежки. Сега остава година и половина напрежение, ако издържите – понеже още много хора ще си заминат по пътя. (Поредната прогноза  на Елма за голямата промяна в България след 10 ноември 1989 г. – б.п.) Ако съумеете да останете на крака при всичките трусове, епидемии, лъчения, проблемите ви повече няма да са такива. Ще ви дам пълна свобода да проявите всичките си таланти, да живеете свободен, природосъобразен живот с любими същества около себе си, с любими занимания. И, въпреки всичко, помъчете се през тази година и половина, при цялата немотия и свръхнапрежение, да вземете пример от някои присъстващи, за да тръгне Словото Ми по света.
          Аз поддържам плана ви да направите няколко типа издания. Почнете с фундаменталните книги, само че наистина по хронологичен ред, понеже това има значение. Различни приятели могат да пишат различни материали, но ги пускайте в света по хронологичен ред. Абсолютно прав е Сияйният Ми Лъч от Алтаир, че Осиянията за Любовта трябва да предхождат Десетте Божии Молби. Но и Приказките за цветята трябва да се включат хронолгично – всичко по хронология. Това не изключва този път да се направи изключение и да се работи по вътрешен импулс, понеже той също е Божествен, а "Осиянията за Радостта" са наистина основата на Най-Новия Завет. Обаче приемете задачата комбинирано и подгответе същевременно останалите книги по хронология.(Това започва да се изпълнява едва 23 години по-късно! – б.п.)
           Право е твърдението да се побърза с касетофонните презаписи. Така много хора едновременно ще презаписват, а презаписът, както казах, има огромна сила не само като информация, но и като звуково въздействие върху аурата на планетата. Поначало писменността е слугиня на Словото, а царицата е произнасянето на Словото със звук. Слугинска е сега цялата човешка култура! Понеже слугинята се качи на престола, то ораторите, словодейците, артистите - действителните тръби на Словото  - сега са на заден план или направо ги няма.
          Моята по-далечна цел е да прекратя с тая печална атрофия на вашия мозък, та да можете да помните наизуст онова, което сега възлагате на "слугинята" и дори на чуждите царици. Ти, ако чакаш някакви си презрени слуги да ти предадат някакви си машини за Живото Слово, ти си загубен! Живото Слово се предава устно, наизуст – туй го знае всеки артист, та дори и най-последният. Магнетофонът си е вътре във вашата глава. Вместо да помните глупости, поставете си за цел и вие да станете артисти, та не само артистите да помнят и разпространяват Словото наизуст.
          Вие можете ли само за миг да си затворите очите и да си представите как един талантлив артист произнася пред събралите се тълпи "Осияния за радостта"? Колко е това? Питайте един артист -  той ще каже: ”Трябват ми два дена да го науча”. Той цяла пиеса учи, дето не му е по сърце, за няколко часа даже, та няма тук 5, 6 или 10 страници да научи още от първо или второ прочитане, хайде от десетото!...
           После туй, машините, та даже и пишещите, са една гавра, ала нейсе... Като не щете да ставате краснописци, като мислите, че туй е бавно – убивайте Духа на Абсолютния чрез печатаното Слово. Той и чрезнего стига до человеците, обаче още не съм ви казвал, че печатното Слово е все едно да ви сдъвче друг храната и да ви я изплюе във вашата уста... На ангелите затуй им се гади, когато трябва да четат печатно Слово. Не случайно на Моите най-дълбоки ученици, неизменно един ден им идва свещеният период, когато нищо не им се чете. Печатът е наложен от Черната Ложа, какво си мислите! Едно време, като се преписваха евангелията на ръка, затова сега имате християнска и друга духовна култура. Сега, като се печатат толкова книги, включително и Библията, да не би да е “втасало” човечеството?
          Словото, ако не премине през твоята собствена ръка, през твоята собствена уста, нищожна част от него те ползва. Като го пишеш на машина сам, пак те ползва, колкото и малка част да е. То е една саможертва, разбирам ви, ама и една заблуда, ви казвам. Понеже търсещата душа - оная, която примира за Истината както невестата примира за жениха си, преписва Словото като ония с бесовете... Като се научи обаче да го преписва красиво – сиреч да поддържа Вселената на Словото през призмата на своята неповторима монада, - то, от това удивително съработничество на Бога, Словото тръгва по веригата от сродни души с най-малко 80-90 на сто от пълната си мощ! Машинописът дава 10%, а печатарските издания – до половин процент! А ако тиражът на хартия се увеличи над 100 бройки, до 1000, спада под стотни от процента. Тия тука, дето им печатат бълвочите в хиляди и десетки хиляди екземпляри, първо никой не ги чете; пък и да ги чете, то сила въобще не е останала в тях. После, един трибун, който си гледа доклада от листове, той не е никакъв трибун. Той е едно посмешище. Той не може да върже две приказки на кръст, а като се опита, става за смях на жабите даже...
          Тъй че, няма от какво да се безпокоите, приятели! Тия, дето си мислят, че с печатните си огромни тиражи и с физиономиите си по телевизиите стигат да душата на народа, то е печална работа, безнадеждна. То е една манифактура, отбиване на номера, отчитане на дейност ...
          Виевиевие сте били винаги и ще бъдете винаги духовното огниво на човечеството! Един самотник, един изтерзан труженик, един човек със страхотни проблеми, говорещ разпалено онова, което му идва отвътре; един праведник, който мълчи цял живот, без да пророни и дума, струва повече от всичките печатници на Сатаната в черната вселена!
          Вие се мислите за слаби, а пък Аз ви виждам гиганти на мисълта и Словото! Понеже вие сте буйни огньове, пожари, пожари от Истина! Тия искрици, които хвърляте сега, те ще подпалят силно човечеството на Проявеното Битие, та само една дума от осиянията, преминала през вашата уста или вашата свещена ръка, още отсега струва повече от всичкото звонково злато на Черната Ложа, където тя управлява!
          Седите сега и ми чакате компютър... Утре ще измислят “глупапютър”, а вие ще седнете да Ми циврите, че не можете да разпространявате Словото с “глупапютър”... Понеже ония си нямат работа, те ще си измислят технотронни чудовища, за да забравят колко са глупави - понеже действителната глупост се превръща в технически изобретения. Всяко техническо изобретение, което изземва таланти, функции и способности на човешкия мозък, се нарича победа на сатаните и поражение на Бèлите.
Неизбежно е понякога и Бèлите да ползват технически пособия, ако това допринася за по-бързо достигане на Словото до избраните. Аз съм широк, не съдя за това. По-важни са резултатите. Но ако в резултат на това учениците се подлъжат да не разчитат на собствения си мозък, на ораторските си дарби, на краснописането, на словотворчеството, то вашата работа е била напразна. Ако една беседа или осияние или отделна мъдрост се преписва от всеки поотделно с неговия почерк, съвършено друго е въздействието.
           Поискайте пак – специално осияние ще имате, много по-подробно, в което ще ви кажа какво става във всяка една от вселените, когато пише ръкописно човек. Ще ви кажа какво става с неговото будическо тяло, когато става все по-красив и по-красив почеркът му. Ще ви кажа с колко степени се издига нагоре духът, който разучава Словото наизуст! Ще ви покажа нагледно с колко години се подмладява всеки, който преразказва Словото, ако не може още да го запомни като артист. И преразказването е дело Божие. Артист не може да бъде всеки, защото артист – това е въплъщение на самия Тот – Бог Отец! Да преразказваш – то е вече проява на Духа Божий. А да го живееш – туй съм Аз, Духът на Христа, Който ви говоря постоянно.
          Сега, водете се от тия основни насоки, но проявете на първо място творчество. Ако нещо, което съм казал, ви стане канон, а вие Ме почувствате отвътре по свой начин, различен дори от оригиналните Ми диктувания като тези – тръгнете по пътеката на вашия вътрешен глас. Понеже няма да съм Аз, ако не съм различен във всеки един от вас поотделно. Тъй да правите нещата, както съм казал в осиянията, без да ги изменяте творчески, ако искате да знаете, представлява нова инквизиция...         
          Аз зная, че за някои не е така - че за някои туй е свещено положение. И хвала на такива, които не искат да изменят буквата и изпълняват нещата точно. Те ще дадат богата жътва, понеже Моето Слово е изпитано, Моите методи – диамантени, тоновете Ми – блестящи и хармонични! Има и такъв талант – талант на регистратора, точният възпроизводител – това също е вид гениалност. То дава изключителен резултат, то еБожествено, обаче само когато не влиза в противоречие с нещо ново, което се ражда във вашия дух.
          Тъй че, помислете си добре. Първо почувствайте кое отвътре ви дава най-голяма радост, най-обширна и просторна свобода на духа, най-велико щастие - и напред! Ако е регистриране и точно възпроизвеждане на класическото Слово, което сега идва – напред! Ако е преразказване – напред! Ако е въплъщение на дело – напред! Ако е творческо прилагане в наука или изкуство – напред! И назад понякога – туй също е Мой принцип, - но назад значи три пъти напред... Понеже само напред няма. Ако скърбиш – то е назад; ако се умориш – то е назад; ако те обидят, онеправдаят, олъжат и окрадат – то е назад. Като си болен – то е назад. Като си лишен от всичко, и то от най-важното – то е много назад. Ала туй “назад” ще ви дръпне после толкова напред, че от “напред” пак ще ви домъчнее малко, защото пък ще останете сами... Тия Аз ги виждам за най-сладки – тия периоди, когато сте нито много напред, нито много назад, понеже тогава се намират много сродни души около вас, с които можете да се обменяте.
          Влагам нов заряд в следващите магични думи, с които да направя острието ви всепробиваемо:
           “САНÓР, САНОАНÓР, ПРОСАНОАНÓР” - което ще рече: “ОСТРИЕТО НА СЛОВОТО ПРОБИВА САМОТО СРЕДИЩЕ НА АНТИСЛОВОТО!”

             (В мига на произнасяне на магическите думи се чу силен гръм отвън и шум от силен вятър.)


Осиянията от Елма продължават в книга 11

СЪДЪРЖАНИЕ
/