Книга 10

29.V.124(1988)г.
София-Изгрев


ПРИЯТЕЛИ НА ПРОЯВЕНИЯ БОГ
ЖЛО / НИ

          

Правú този път това, което усещаш, понеже везните наклониха към свободната воля. Туй, че предприех изземването на оная къща, се дължи на милостта Ми – опрощават ти се по-нататъшните неприятности с родовите и местните етрополски привидения. Ако изгубиш нещо, разбери – то е само материално. Но домът няма повече да се използва за братска работа – приключена му е мисията със славното подвизаване през миналата зима. Тогава имаше перспективи да остане твое владение, но ако беше изпълнила някои от изказаните и неизказаните Мои молби към тебе. Докато няма стриктно послу­шание, тъй вървят нещата.
          Трябва на всяка цена да поддържаш идеален ред и чистота в апартамента си и да проявиш грижа за лице, коса, дрехи и пр., та да не те погна този път чрез съседи и приятели...
          Горд съм с теб преди всичко заради невероят­ната ти душевна дълбочина и твоята нежна любов към Мен, Господа на праведните. Таткото си ти ни­кога не си изоставяла вътре в душата си, а това е най-важното! Туй, че те товаря с непомерно страда­ние, немотия, объркан живот, болна сестра и нераз­биране от страна на някои приятели, се нарича “кръстен подвиг”. Щото никой от приятелите около тебе няма туй изработено, одухотворено и смирено лице като твоето. Животът ти сега е тежък, ала помни Ми думите, че идния път ще те пратя като най-прелестно цветущо сияние помежду хората и тогава ще тичат да просят милост от тебе, а не ти от тях. Прости им сега – те не разбират през какво си преминала и са взискателни, даже подигра­вателни понякога към тебе, а не знаят, че на как­вото се присмееш, това ще ти дойде. Не знаят те що е престъпност в дома им, ни що е глад и студу­ване, теснотия; не знаят що е подвигът на сест­рата, дъщерята и спътничката в живота. Та лесно им е да съдят така на ангро. Как ще подреждаш ти къща, щом като фъртуна е била винаги около тебе, та от ужас и лишения ти е изтръпнала душата? Преуморила се е, на заден план е оставила подрежда­нето и женските суетни. Важното е обаче кой свети, а не кой се блъска като някоя слугиня от сутрин до вечер да му е излъскана къщата, а душата му да вони.
          Ала като съм ти казвал, все пак, да се опиташ малко по малко да ставаш от положението на ка­тастрофирала, то имал съм предвид това да става не насила, а по добра воля, съвсем постепенно.
          Винаги са били слепи и користни хората! Сес­тра ти също има сърце и душа и разум, въпреки по­ложението й. Ама я да я бях нагиздил с обичайните женски прелести, колко очи щяха да се съблазнят от нея... Користни са още и най-духовните ви приятели, казвам ви. Остават човека да си пукне от глад и са­мотия, ако душата му се е облякла в дрипави дрехи по някакви незнайни причини. Приемайки едного от тия, клосните, сакатите, охлабените психически, вие само тогава ставате истински християни, а не като ги отписвате въобще, понеже били “грозни” и съсипани. Аз как ги приемам? Да не би да съм изгонил някого от тия, най-закъсалите сестри и братя? Напротив – с Мен са били винаги, пък каквото ще светът да казва. Само на ония съм се опъвал, които съзнателно рушат Делото Божие – с умисъл, безсъ­вестност, злоба, бяс. А пък тия, по-обиграните в опълчването срещу присъствието на Бога на зе­мята, хич не са опърпани социално, физически и пси­хически. О, те са с охранено самочувствие, те блес­тят от външна, котешка чистота, та святкат; те се изказват от умно по-умно, кълцайки всичко свято на парчета и отричайки цинично поклонението на невидимото, отвъдното, вечното. Тях именно ги очаква по-нататък съдбата на тия, които в мина­лото са си позволявали подобно отлъчване от Космичното смирение, обич и състрадание. Там няма милост – и в работилниците на Съдбата, додето не омекнеш като памук, няма излизане от пъкъла! Туй е всеизвестно.
          А за новите приятели на Проявения Бог на Земята постигането на още по-близък контакт с Него става така: от съвършенството да не бягат, всичко да вършат според високия идеал, но дойде ли се до саможертва – там се смилете с цялата си душа. Понеже приказвате повече, а по-малко помагате на практика на сестрите и братята, които са самотни, затова и все още връзката ни е предимно словесна, по-малко с изяви. Ти, ако не приемеш в братството на всеки 12 човека по един отритнат, прокажен или даже предател, ти не си никакъв християнин! Ти не даваш възможност нито на групата да се пречиства, нито на клетниците да се озоват в благоприятна среда.
          Ако не поканите М. на вашите срещи и инициативи, считайте Ме за много приказлив – там съм ларж, - на за помощ не Ме търсете! Бог помага само на ония, които помагат; говори на ония, които слушат, и мълчи пред ония, които говорят. Колкото повече ти работи ченето, толкова повече Бог се прави на глух; а щом мислиш повече за своите проблеми, отколкото за проблемите на ближния – пак те изоставя, понеже такъв закон няма: ти да уреждаш себе си, когато страдащите наоколо са толкова много.
Тук не говоря за уреждането на Делото Божие – то има такова право да те затвори в относителна изолация спрямо нуждите на другите, та да сториш нещо велико, с което да помогнеш на много повече хора. А щом си имаш време за помагане, спазвай това време точно и не се увличай да помагаш повече. Така всичко си идва на своето място.
          Сега конкретно, Н. Ти можеше да спасиш някои важни неща, останали от брата, ако Ме бе послушала за лицето, косата, къщата и пр. То и сега не е късно, обаче изтичат последните възможности. Аз не наказвам, а вие сами се наказвате с невярата си. Там ти си силна повече с вярата си по духовните принципи, но в грижата за малките работи още ти трябват упражнения. Така се радвам, когато желаеш да присъстваш на Божиите ниви и трапези, но с нищо не се извинява немарата ти по отношение на външния вид. С планински дрехи не се ходи на празник като днешния. Тук са ти близки всички, ала празникът в тази стая на Господа се предаде по цялата космовизия. Тъй че, ако беше в прелестен вид, по-добре щеше да бъде. Туй е уважение към Господа, на първо място; към ближния – на второ; после - към всички същества, които сега присъстваха от всички светове на встъпването ви в длъжност като помагачи на Новото Човечество. Ето затуй ти отнемам тия неща, понеже ти отнемаш на съществта насладата да те видят прекрасна не само вътрешно. Туй нещо за козметик и фризьорка и за лична шивачка-модистка Аз съвсем сериозно ти го приказвам! Ако искаш да си играем на гоненица като котка и мишка, Аз нямам умора, тъй да знаеш! Тъй ще ти насипя пътищата с кабърчета на дребните и по-едри огорчения, че един ден, като се решиш най-после да се подмладиш и наконтиш и като ти тръгнат нещата благодарение на това, пък и нещата на сестра ти, ще видиш туй важна работа ли е било или неважна, първостепенна или второстепенна...
          На въпроса за писането – дерзай, но се координирай с Ю., за да не дублирате материали. Та като се пооправиш, чакам и почването на занимания с музика - ти трябва да свириш не по-зле от обучените музиканти!
          Работи, учи и свободна бъди!
          Предприеми постъпка за поставяне Дома на Словото на крака – той не е закрит, а просто се засекретява за по-дълго време; но работата в него трябва да кипи. Някога ти говорих, че си има време за подреждане, има си и време за духовна работа. Пристъпи към такава организация - и ще видиш промените, които ще настъпят по всички показатели.
АН, АНОАН, АНОАРАН!
          Което ще рече: “Любовното течение да проникне в глъбините на същността ти, която е Любов!”
          Повтаряй си тая формула – и в случай, че всяко нещо е на мястото си в дома ти, без нито една прашинка, без заключени врати, без баяти храни където и да е, тя ще ти помага при всяко затруднение и при изпълнение на всяко божествено желание. Ако ли пък направиш опит поне една седмица всеки месец да не заключваш и външната врата, без да криеш ценните неща в миша дупка, с упование в Бога, то те очаква подмладяване, каквото и не си сънувала! Не се съмнявай в това, тъй като тая работа с ключовете излиза тъкмо от Южната Школа; а ти, като неин изкупен представител, трябва да не й даваш повече въздух да диша чрез страховете си, да не би нещо да ти отнемат.
Прагът настана, подвиг се иска от всички, иска се и от тебе. Ако Бог реши, че трябва да ти ограбят къщата, то сърцето ти не бива да трепне нито за миг. Живот е само онова, което носим със себе си в невидимия свят. Даже и беседите не можете да си отнесете отвъд, ако не сте ги приели в душата си и не сте ги приложили в духа си. Предпазване е необходимо, пак ще заключваш един ден, ала след като се изпита вярата, упованието и готовността да се загуби всичко, което е отвън.
          Сега те оставям с надеждата, че ще оправдаеш смисъла на твоето прекрасно име. Христос се умилява, когато те съзерцава духовно, понеже там си невиждано цвете. Нека се умилява и когато те гледа и на този свят!
          Моля да не задаваш повече въпроси днес, понеже съм отговорил по принцип на всички. Избирам прият­ната, умерена къна за цвят на косата ти, когато за­почнеш да я правиш на фризьор. Прическата нека да бъде такава, че вече никога да не пада кичур от коса напред при навеждане. Аз ти казах това още в са­мото начало. Туй пресича енергиите на помощта, с което се объркват много работи, на които държиш. Мислех, че си го разбрала още преди няколко години.

СЪДЪРЖАНИЕ
/